Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

Тоя "Бургас" май беше по-късен, от 80-те, не го харесвах. Преди него имаше други, не помня имената им, но си бяха хубави поне за моя вкус. Най-много харесвах "Закуска". От всички обаче най-много ми липсва шунката. Вече се наканих да си купя уред и да се опитам да направя домашна, не намирам поне подобна.

Аз обичах леберкез, но поне от 20 години не съм виждала.

Мммм,любима ми беше "Закуска".
Не знам ,но поне аз и не съм яла като луканката,за която чакахме на опашка е гастронома в ЦУМ

Ензим, благодаря! Сигурно трета година му се каня, а обикновено не се мотая толкова, точно за него не знам защо се забавих.
Не знам нашите откъде вземаха луканка, но понеже почти не ядях друго, имаше редовно в къщи. Бях много злояда, до степен да се чудят как ще оцелея, ама оцелях и израснах с луканка, суджук, кюфтетата на един местен ресторант и шоколад.
А, и в един цех на чичо в селото правеха невероятни целувки, от които винаги ме чакаше цяла кутия, когато гостувахме. И сега се опитвам да ги направя като техните, но не успявам или изключително рядко.

За металната - да, заоблена. Беше удобна за бутилки.

От възглавничките имам зайче с топка. Оказа, че и ММ, който е с 8 години по-голям, и е от друг град, има същото зайче. Даже майка му е сложила бележка, че е шито втори клас. Та сега ще ги правя на истински възглавнички.

Ох, страхотна бродирачка бях на тия възглавнички
Шия си аз по нарисуваното на платчето и решавам да стана, обаче
ставам с ръкоделието на чорапа точно над коляното. Пък те чорапите от
ония памучните рипсени. Сама вкъщи и решавам да не развалям ушитото,
та срязах чорапа, криво-ляво го закърпих с моите умения, а после такъв смях
падна, така се срамих, че повече не се хванах с никакво женско ръкоделие.

хаха, да, ние имахме закръглена, моя беше честа да нося бутилките с олио в нея Е, нямаше такава простотия
Мама отказваше да я носи, щото и късала чорапогащника Колко ли такива е изпокъсала?

Баба ми и сестрите й бяха страхотни бродирачки и на всякакви мои опити се гледаше с присмех. Те бродираха и гледаха опаката страна на бродерията, там си личало майсторството. В резултат имам неизчислимо количество всякакви бродирани покривки, включително и за 12 души. Чудя се какво да ги правя.

Ох, душичкааа! Представих си го като костенурче по гръб!
      Моите спомени - учебник, тетрадка за работа в клас, тетрадка за домашна работа. По различните предмети тези тетрадки бяха от 40 или 60 листа, по преценка на учителя. Подвързвахме ги задължително със зелен или син табак /не картон/ и найлонова подвързия. Не разрешаваха никакво драскане по учебниците, защото в края на годината ги връщахме в училище и проверяваха лист по лист. Правехме си някакви бележки, но лекичко, с молив, за да бъде изтрито след това. Нямаше много /излишни/ илюстрации. Хартията беше по-лека, не беше гланцовата, която е по-тежка и освен това има отблясъци. По география имахме атлас, май и по история? На тетрадките си разчертавахме поле с червен химикал.
       По физическо - бяла тениска, черни шорти, бели 3/4 чорапи, бели гуменки. Последното беше малко трудно постижимо и съответно много желано - да се докопаш до бели китайски гуменки. Страхотни бяха. Масовото беше със сини български. Но за тениската, шортите и чорапите - никакъв компромис!
        За чантите, в по-горните класове освен модните чанти от противогази, в моето училище много вървяха и войнишките мешки, подобаващо изрисувани, в които бухаш всичко без да ти пука и мяташ на гръб. На дипломатическите куфарчета май бързо им се нарадвахме. Ставаха за пързалка вместо шейна. Голям шик беше да има по тях лепенки от някои летища, или на някоя фирма - абе шарено да е. Сега се сещам, че мешките и противогазките ги кичехме с безопасни игли в различни размери или с нанизани на тях мъниста. Значките също бяха на почит. Другото "модно" беше подгъва на дънките откъм петата да се обвие със стотинки. Взимаш монети от 1 стотинка, прегъваш леко на две и я щипваш силно с клещите на подгъва на дънките. /Мно`у практично, да не ходиш "оръфан". За това сегашната мода на съдраните ни беше меко казано странна /  Ааа, щях да забравя да си кажа - с дънки в училище не може! От къщи с дънките, престилката, якето /когато отпаднаха задължителните ученически палта/ - мушвахме се в един вход на жилищна сграда до училището, събувахме се, мятахме ги в чантата и влизахме в клас само по престилка и чорапогащник. На тръгване от училище - пак във входа, нахлузваш дънките, прибираш престилката и пей сърце на където ти видят очите, най-вече към НДК, Магурата... Бяхме го обърнали този вход на съблекалня
        Подсещате ме, че е време да си организираме среща на випуска!
ПП - бод зад игла, хиксчета, рибена кост, да си пришиеш копче, да му направиш "столче", ако е за палто. Абе имало е полза, да знаете. Вчера ми се наложи да прихвана лекичко с конец една дупчица ))
 ППП - във втори и трети курс обичайно имахме една тетрадка по Всичкология, а учебниците носехме на коли, само което ни е нужно. Стига толкоз!

Ооо, бях забравила за тетрадката по Всичкология. Тя не излизаше от чантите
и приличаше на мекица, но беше от най-използваните.

Не изпадаха, Пони. Като ги стиснеш силно с клещите се държаха здраво. А и да изпадне някоя - стотинки бол Най-трудното беше да започне да се огъва на две монетата. Хем ситна, хем твърда. Сега пари да ми дават няма да се захвана да го правя. Ама тогава - гъзария
Вчера си купих едно пъстро шалче, намачкано по дължина, Изпрах го и едва тогава видях, че част от мотивите са черепи. По време на ученическите години на дъщеря ми в класа й това беше хит - раница, суичър, блузи, несесери. Череп връз кокал, беше ми писнало да ги гледам. А сега аз с такъв шал!

Странно, че наскоро и аз бях се напътила да купувам нещо с череп, ама днес не ми е ден да си спомня точно какво.
В ученическите години на сина ми беше същата работа, той даже си направи татуировка с такава тематика.

Пони, щом не харесваш, е друга работа. Ама с мъжете е лесно - внушаваш им, че не разбират всъщност и си слагаш каквато покривка решиш, ще се чувстват длъжни да я оценят

Срам ме е, но дори не си спомням как се играеше тази игра:
И е ред пак да благодарим на Андрей за спомените и вдъхновението!

Аз имах късметът де уча по Сендовска система. Не носехме чанти, а си имахме шкафчета в училище, където си държахме всичко, включително екипите за физическо, четки и боички за рисуване. Нямахме домашни, затова не носехме учебници и тетрадки вкъщи. Нямахме и тестове, контролни или класни. До 7ми клас имахме само срочни оценки.
Правехме тестове 2-3 пъти годишно, но не за да ни оценяват, а за да видят как се справяме с усвояването на материала.
С такова удоволствие ходех на училище! И сега помня цели уроци.
Учебниците ни бяха много пъстри и имаше много текстове от детски произведения на различни автори. Бяха избрали най-интересните откъси и си пишеше заглавието на книгата и името на автора. Достатъчно, за да те заинтригува и да потърсиш произведението.
Помня, че в учебникът за 4ти клас имаше откъси он Махабхарата, Рамаяна, Опусът на Гилгамеш.
Още помня един текст за цветовете на рафлезията!
Всички уроци имаха резюме на руски и английски.
Бяхме на училище по цял ден от 0730 до 1600 и ни хранеха по 3 пъти на ден - закуска, обяд и следобедна закуска, преди да си тръгнем.
Следобяд имахме час "Чета книга". В началото на годината всяко дете трябваше да донесе любима книга в училище. Слагахме ги на специални рафтчета и всеки си избираше четиво. Като прочетем книжката, я оставяхме обратно, за да я вземе друго дете. Другарката си четеше нейна книга и беше на разположение ако някой имаше въпроси, относно четивото си.
Страхотна беше Сендовската система! Ходехме на училище с удоволствие и бяхме жадни за знания. Нямах търпение сутрин да отида.
Единствената торба, която носех, беше с колекциите от салфетки, календарчета и т. н. които си показвахме и обменяхме "повтарящите се".
За жалост, системата я бяха "измислили" само до 7ми клас.
След това беше "шок и ужас" като се вляхме в общата система. Скучно, тегаво. От нас се искаше само да повтаряме като папагали и да наизустяваме скучни факти.

За първи път чета отзив от първо лице за системата на акад. Сендов. Впечатлена съм.