Как възпитавате децата си?

Виж, аз съм пускала пред мен на опашки и млади мъже, можела съм, видяла съм, че бързат - пуснала съм ги.
Проблемът за МЕН е очакването ти, че някой ти е ДЛЪЖЕН. Ами не, не е. Няма правило. Аз конкретно последно ходих в лаборатория в Пловдив, тази в Гранда, пловдивчани я знаят - няма никаква бележка за приоритет или предимство на бременни. А ако има - това не е лаборатория в която бих отишла пак.


В градския транспорт има специалнис едалки за бременни и възрастни, извън тях - никой не е длъжен.



И последно за този пост - НЕ СЕ ПИШЕ "преДреждаме", пише се "пререждам", това е правилната дума. Понаучи български, че се излагаш. https://kaksepishe.com/prerejdam-preredya/

Ала.бала, не разбрах за какво помнене говориш. Написах, че когато синът ми беше малък, не съм пререждала никого. Защото не считам, че светът се върти около нашите желания и нужди и не исках той да се учи, че другите трябва да се въртят около него.

Детето си възпитавахме през първите 7 години с много любов,търпение и внимание.
Отделяхме доста време за разговори и обяснения..
Тръшка се на площадката-тръгваме си,като по пътя обяснявам защо.Случи се два пъти,трети път нямаше.
Освен това се съобразявахме изцяло с режима на детето.
Например ,ако е дошло времето му за лягане,ние се прибираме вкъщи,а не го влачим по заведения или магазини.Избирахме места,които са подходящи и за детето...
За магазините
В голям магазин отивахме винаги тримата-аз пазарувам и чакам на опашка,а мъжът ми е с детето отвън.
Ако съм сама с детето-просто не влизам в голям магазин.

За ГТ и на мен ми се случи, прибирах се в София с автобус, с детето бяхме минали 300км гладни, уморени. Хванах 78 на централна гара в 21:00ч беше пълен имаше 1 свободно място и седнах, на следващата спирка се качи дядо с патерици- никой не потрепна. Веднага станах, смятам че имаше по-голяма нужда от нас. Детето започна да се тръшка, да реве както споменах бяхме сменили 2 автобуса до София, бяхме гладни, жадни, уморени. Една жена промълви "Оо, какво невъзпитано дете", около 40г седнала без да потрепне за дядото 80+г. Ами незнам как трябваше да обясня на едногодишно, че се вдигаме толково км за да видя, може би за последен път болният му дядо. Незнам също и как да обясня, че не трябва да се тръшка след толкова път.

А ти как прецени, че 40 г жена не е точно изписана от болницата? Или че няма коксартроза например? Да не и го пише на челото?

През цялото време водеше разговор по телефона, в коя кръчма е била и колко добре си е изкарала, обаче "невъзпитаното дете плачеше" и тя неможеше да чуе та се наложи да затвори.

Доста невъзпитано е коментирала детето ти, за мен това е единственото й "прегрешение".

Моето е почти на 2г и аз много пъти съм търсила за себе си златната среда кое,как да давам. Защото колкото и да се изтъкват тия "строгите" родители,че са такива, децата рано или късно късат синджира и тая строгост става свободия. Невинаги,но много често. И родителите и не подозират. Казвам го и от професионална гледна точка, защото работя с детски психолози и знам колко деца пушат тайно, имат тайно гадже , взимат наркотици и тн.,а иначе им върви в училище и родителят няма и идея. Имах и съученичка, която я държаха много строго - като стана на 18г избяга в чужбина и стана "фея на любовта". Така че изобщо не приветствам строги забрани, "щото съм ти майка и трябва да ме слушаш", нито пък на всяко "га-на".
Ако зависеше от моя син щеше по цял ден да гледа Тв, само че има лимит от 30мин на ден. Като го изчерпа и иска да гледа, му намирам ново,интересно занимание. Така не ме приема за враг,който му забранява, а в същото време се разсейва с нещо полезно за него. В общи линии моята тактика като усетя, че се задава тръшкане е да разсея детето възможно най-бързо с нещо друго. Винаги работи при нас,и мога да кажа, че с малкия се разбираме чудесно. Това е тактика, която ползвали в кралското семейство,но аз наскоро разбрах препоръчана от най- добрите психолози в Англия.
Онзи ден примерно искаше Тв, почна да хленчи и аз веднага го повиках да "готвим" - давам му брашно,сол и вода ,бъркаме,месим тесто ,което после става на фигурки и се оцветява . Много му е забавно, и честно казано напоследък сам почна да "забравя" клипчетата.

Строг не значи деспот.

Не знам някои при какви лекари ходят, но ЛЛ в България е педиатър. Като бяха малки и болни децата, и отидем на преглед, опашката беше основно от майки с малки деца и тук-таме имаше някоя баба, кой да те пусне напред и кого да прередиш. На опашки в магазина пускам само човека зад мен напред, ако е с 1-2 неща, а аз съм с пълна количка.

Строг значи последователен и категоричен за базовите правила най - вече, а не днеска едно, утре друго според кефа на родителите. Допустима е известна гъвкавост, но в рамките на правилата все пак. Децата харесват режима и предвидимото в ежедневието. Хаотичният и непоследователен родител обърква и изнервя детето.

По въпроса за отстъпването съм имала и аз много колебания, както и прегрешения, вероятно.
Като ученичка-учех в езикова гимназия на края на града, кожени чанти(нямаше раници още), тежки, дебели граматики и тн., допълнително три пъти седмично екип по ФВС, защото беше недопустимо да ходим с анцузи. Всички се качваме от първа спирка(или последна, най-близо до гимназията) и знаейки, че трябва да отстъпване на възрастни, въобще не сядаме. Но си избираме една седалка накрая, на която тръшваме 10-15 чанти(имаше две линии от гимназията до града, нашата беше по-населена). Ей, нямаше случай някоя баба да не се възмути как можело чанти да стоят на седалката, а хората да са прави, това от следващите спирки. Ами, ядосвахме се, вероятно не сме били прави, ама ни писваше като магарета да влачим тежки чанти.
Друг случай, вече в зряла възраст. В деня на определен театрален фестивал, за хитови постановки билетите свършват в първите два часа. (Сиромашко, невидяло, нашата работа). Излизам от работа, касата отваря в 10 и вече има около 10 човека на опашка. На стол отстрани седи видимо бременна в крайни месеци. Една жена преди мен казва на бременната да мине пред нея. Всички възроптаха, аз също. Предложих, ако иска, да си смени мястото с бременната. Ей,какви ги наговорил тази жена. То било най-нормалното нещо. Да, ама бременната не чака за хляб или банани, чака за театър, седи на стол и очевидно щом може да изгледа постановки от 90-120 мин, може и да чака за билет.
Най-дългото и изтощително чакане винаги е било пред педиатър. Там кой на кого да даде предимство, просто няма как. Дали дете на 2г с температура е по-нуждаещо се от дете на 4 с повръщане. Седиш и чакаш. Обаче, на 7-8 години се махнах от   GPпедиатър и го записах при нашата лична, много добра и предвидима организация създава.

В магазин с големи опашки по касите с малко дете никога не съм ходила. Живея на място, на което малките магазини са за предпочитане или сериите на пазара. Отстъпвам винаги, когато видя, че някой зад мен е с 1, 2 продукта, а аз с пълна кошница. Ама "за едни цигари" се дразня и винаги обръщам внимание, че поне можеше да попита може ли.

Оооо, от няколко години смених  ЛЛ с такъв, който не е педиатър и направо се родих. Вече няма чакане, няма предварително записани часове, няма пререждащи се мангали с бебета на ръце...Но и децата ми вече пораснаха де. Когато е имало нещо по специфично винаги ми е давал направление за педиатър.

Защо? Малките бързо се уморяват. Много по-бързо от нас. Монстърчето (големият) е почти на 6 и винаги се оглежда, а понякога и пита. Много рядко никой не става да му направи място. За нас, възрастните, 10 минути прави не е проблем, но за малчуганите е твърде много. А да го наказвам да върви??? До къде стигат фабричните настройки?
Между другото с Монстърчо нямахме никакъв проблем с яслата. Тръгна малък и добре подготвен. С малкия номер за съжаление ще е съвсем различно. Не защото го обичам повече, а защото бях по-мързелива като майка.

С възрастните също има проблеми:
1. Направих място на една дама в час пик, видмио 75+ годишна - ми тя ми се развика, че такава обида никой не й бил нанасял.
2. В час пик се качват с колички с накачулени шайгички - на центъра спира и автобус, който идва от м-ти около града. Значи могат да копат/поливат/берат по лозя и градини, после ох, уморена съм. (щото по устати са бабите)
Тъй че, действам според ситуацията и усещането си в момента.
Децата ми пилят нервите като почнат да викат в автобуса, ма търпя. или си мърморя на себе си, че и тоз до мен няма що да ме слуша.