Родителите ми и Свекърите!

Защо все свекърите са алкохолици ,на шепа хапчета и нахални?
 Защо темата се казва така ,каква е ролята на твоите родители?

Аз като една зодия Дева да попитам: Защо вие не ходите на гости при свекърите с вашата кола и вашето столче с бебето?
Осигуряване на столче за кола за бебето е ваше задължение, защото детето е ваше, не на свекърите. Те могат само да приемат столчето- возят детето или откажат - не возят детето. Но не са длъжни те да осигурят столчето. Вие сте.

Неговите родители ги разбрахме - алкохолик и луда на хапчета...
Личи си, че не ги понасяш и това постепенно ще усложнява отношенията и между теб и мъжът ти.
Твоите родители са  идеални, нали?
По някое време ще си ходиш пак при мама и тате.
Защото не търсиш начин за разбиране , а как да правиш драма и интриги

Мислех да не пиша, а и дълго станало, но ей моме, тия ония... Жива и здрава знаеш ли колко бързо ти ще станеш тая и оная?
И като някоя баш като тебе ти дзвизне, че не те иска, що не я набиеш? Жена на сина ти ще да е, а то ти с твоя характер само на там залиташ.
А, да и вземи се научи да пишеш грамотно. Поне като нападаш съфорумките, от които търсиш мнение/ насока. А може би не?
Тренираш да не ти спадне адреналина...

Авторке, ядосана си. Просто в думите и обидите се вижда много гняв. Защо е въпросът? Сама се запитай. Дали действително е това, че искат да им поверяваш детето или е обидата от това, че не ви помагат или че преди са ви искали да им върнете парите (не съм чела старта тема, така че само от мненията предполагам). Преди, когато сте живеели с тях също ли мислеше така за тях - пияница, психично болна? Защо тогава си допуснала тези хора да ви издържат като явно те имат нужда от помощ? Остави другото, не те обвинявам.  Ти си знаеш най-добре кое и как е било. За детето мога да кажа само, че ако аз нямам доверие на някого просто ще му кажа, че за момента лично на мен не ми е спокойно да го оставям на някого, защото е малко, гледаш си го по определен начин. Млада майка си, бебе е, имаш право да не го даваш дори на майка ти да го гледа, ако щеш. За идването вкъщи без обаждане говори открито с тях. Кажи, че не е удобно и да предупреждават. Даже не им дължиш обяснения защо. Това е твоят дом, твоето семейство, твоят ред. Преди може да е било едно, дори съседката да влиза спокойно в дома ти, когато реши. Сега вече е друго време.
Важното е мъжът ти какъв е като партньор и родител, както и че те подкрепя за родителите му. Но прекаляваш с обидите и т.н. За първи път при теб виждам да се пише не просто не искам слято, но и с "Й". Малко се осъзнай и не съди толкова строго. Съветът ми е наистина да помислиш кое е е това, което те гневи - старата обида; липсата на подкрепа от родителите му в момента; неспособността ти да установиш граници и да откажеш да дадеш детето. От тези неща можеш да промениш само едно нещо - своята реакция и границите. Само те зависят от теб. Другото е или минало, или зависи от това да променяш/превъзпитаваш възрастни хора.

Това за дома не е баш така. Домът е общ с мъжа ù. Аз даже не мога да си представя що за човек трябва да си, за да не ти светне за толкова месеци, че на партньора родителите винаги са добре дошли, а твоите родители - не, въпреки че също са баба и дядо на твоето дете. Авторката направо като по учебник изолира и мъжа, и детето от свекърите, след като е приключила хранилката ù при тях - прости били, луди били, пияни били.

Аз чак сега стоплих какво се е случило. Ами те свекърите са си били нормални хора, докато са били младите при тях. И като са се отделили от мъка са се пропили и полудели. Жалят по снахата, че не е у тях.

Много ми е странно, как изпадате в такива паники, когато трябва да се стопират свекърите. Особено, когато е намесено детето ви! Казваш, какво мислиш, отказваш смело и това е! Аз си реших проблема кардинално, като заявих, че не желая контакти с тези хора и приключих. Правих опити, правих се на маймуна, но в крайна сметка и аз съм човек. Сега и да правят те опити, много е късно. Виждат се със сина си, с детето ни, когато пожелаят, но аз не участвам повече в тези циркове.
Страх ви е, че половинката ще се разсърди, ще ви изостави или? Ако ви обича и уважава, ще цени вашето спокойствие и здраве.
В тази ситуация с пиян свекър и свекърва на хапчета изобщо няма и да обмислям варианти. Няма да рискувам живота и здравето на детето ми заради амбиции да са уж пълноценни баба и дядо. Има паркове, детски центрове, та дори и у тях, където може да се радват на детето във ваше присъствие. Не се поддавайте на манипулации!
И защо са тези чуденки, как може едните родители да са приети, а другите не! Ами може! Защото от човек до човек има разлика!

Това и аз съм се чудила. В толкова теми съм чела какви били, какви не били, оплаквания, мрънкане и никакви действия. След като имаш сериозен проблем с даден човек, защо си причиняваш контакт с него? Излишен живот ли имаш? Пробваш да оправиш положението, ако става. Ако не, нищо фатално - всеки по пътя си.

Няма действия, защото реално им харесва да нареждат, злословят, да се оплакват и да се дразнят. Ако наистина има проблем, човек търси решение и го намира, не седи с месеци в ситуацията, без да мръдне с 1см.

Родителите сами решават дали да оставят детето при баба или не.
Не са длъжни да го правят.
Това си е тяхното дете-искат сами да си го гледат-ами съвсем нормално е.

Едва ли ще настъпят някакви големи промени, и повечето дадени съвети са трудно приложими в тази среда.
Това са си доста стандартни провинциални отношения, при хора живеещи наблизо, и с такива близкороднински манталитети. Там постоянно ги има тези моменти, сблъсъците на характери, изнервяния, скандали, това си се случва почти ежедневно.
За конкретните хора описани тук не бих могъл да дам никакъв съвет. Може би авторката по-често да се измъква нанякъде с бебето, в компания с приятелки, и въобще където родата не би могла да се появи.

Колкото повече авторката се опитва да изкара свекърите си тъпи, ненормални и ограничени, толкова по-тъпа, по-ненормална и по-ограничена ми изглежда самата тя. Сори, момиче, но или си параноик, или ти липсват всякакви умения за комуникация.
Поредната семпла девойка, която се изживява като принцесата с граховото зърно.
И не, не че оправдавам свекърите на авторката, но начинът, по който са описани, липсата на най-елементарно уважение и нарастващото озлобление към тях със всеки един постинг, ме карат да си мисля, че авторката или произхожда от най-долните прослойки на малцинствата ни, или някой ни пуска по пързалката. Силно се надявам да е второто, защото наистина не искам да повярвам, че отношения като тези са истина.

Според мен, проблемът в конкретната ситуация е начинът на комуникация. Ако авторката няма доверие на тези хора, има пълно право да откаже да им дава детето. НО, начина по който го прави - с грубости и обиди, не смятам че, е правилен. Можеш да откажеш, да бъдеш постояннен в отказа си, категоричен, НО учтив и тактичен.Възможно е, тези хора наистина да са такива, каквито ги описва авторката, но това не означава че, тя трябва да говори с тях по този начин. Колкото до висенето у младото семейство постоянно, отново смятам че, може малко по - възпитано да се подходи. Казваш че, не си вкъщи,....че излизаш,.....че не се чувстваш добре и т.н.....и че най - добре да дойдат еди-кога си. Постопенно ще се научат, дори най-невъзпитаните хора  ще свикнат - ако си постоянен в това и не им отваряш, когото нахалстват. Не е необходимо да ги харесваш, дори не е необходимо да ги уважаваш / ако не го заслужават/, но добро възпитание и малко такт не е излишно.

Аз не разбрах за какво оставяне на детето говори. С дни ли ще стои то у свекърите, че чак и да го разкарват в мръсната кола?
Като не искаш да се вози бебето от пияния му дядо, закарваш или бебето до тях за няколко часа с вашата кола, която си има столче; или закарваш самата баба до вас да го гледа; или хващаш едно такси и им водиш внучето - щом примерно непознат шофьор е по-добра опция от потенциално пияния дядо.