За огромните очаквания на родителите

Сигурно е вурстове с кисело зеле...           
Нали казах по-горе, че е пързалка?

За австрийската не знам, ама немската е отврат. Сигурно и аз щях да се депресирам ако трябваше да живея там

Нищо и няма на немската - проста и питателна, върви с бира. А швайнехаксето е шедьовър.

Аз пък ще се хвана за заглавието "Огромните очаквания на родителите" и ще се опитам да обясня на авторката защо ги имаме (аз съм майка на 3ма, последният е една година по-голям от нея и също като нея роптае срещу следването, в Щатите), защото тя нито в един момент не се е запитала защото родителите ѝ толкова държат на високия успех и образованието в чужбина. Като родител, най-важното нещо, на което трябва да се научи детето ти, е да бъде самостоятелно, да се справя с изцяло собствени усилия с живота, и финансово, и емоционално. Защото ние не сме вечни. Не знаем
 колко време ни е отредено още. За да си самостоятелен, независимо от пола, първото и задължително условие е доброто образование.  А в България почти няма къде да го получиш, затова и толкова искаме да следвате в чужбина. Няма да давам себе си за пример, знам, че вие децата изобщо не поемате от личен пример на родителите, винаги се оправдавате, че сега времената са други и ние нищо не разбираме. Ние всъщност виждаме малко по-далече от вас (като в метафората, че всеки гледа от собствената си камбанария, нашата камбанария е по-висока, вследствие на повече образование и повече жизнен опит). Всеки човек е продукт на изборите, които прави. Колкото по-лесен е животът сега, толкова по-труден е  после.

Тук няколко души споменаха психоаналитик. Подкрепям предложението, на моят син ежеседмичните срещи му се отразяват много добре. Това, което не чува, когато аз го казвам, го разбира много по-добре, когато е казано от психоаналитика. В университетите има такива, запиши си час.

Звучиш ми като разглезено дете--дрън дрън те искат, аз заради тях....добре знаеш, че много деца искат да учат извън БГ, но родителите нямат възможност.Ти имаш такава. Намери си приятели, излизай.
За да те пратят навън това е огромен товар финансов от родителите .
Не си мисли, че не те обичали и само искали, това е да си родител- да искаш най-доброто за детето си.Понякога не винаги е най-доброто за детето, а е изкривено от родителска гледна точка, но баща ти...да не се се чуства провален като родител и като седне да пие бира с комшията дето детето му учи в САЩ/например/, той ще си каже ей трудно ама и 2 деца успях и успявам да издържам да учат.
Завърши това каквото си записала, след това запиши  магистратура или специализация каквото ти е интересно, ти си нарочила специалността без да си дала шанс да видиш какво е.
Ако толкова не ти се следват родителските амбиции-порастни.
Изправяш се и "татко, майко не искам д ауча вън, искам да си се прибера в БГ. Знам, че ще ви разочаровам, но ми е време да порастна. Ще си намеря работа, след това ще си наема кваритра "...докато те дават парите и те издържат те определят правилата.
Късмет!

В Австрия да си вземе шницел по виенски... щрудел с ябълки... торта Сахер... И ако пак й е гадно, пък да си забърка нещо българско.

Моят съвет е да напишеш едно дълго писмо на баща ти, да може да осмисли какво прави с детето си.
Или остави да те скъсат на всички изпити и ги изненадай, че ето не ставаш за тази специалност, в която са те набутали. Много хора няма да те разберат, че не харесваш Австрия. Аз я харесвам само като турист. По същия начин или даже повече няма да ти хареса и в Германия. Само, който не е живял там, може да ти се чуди как така не ти харесва.
Прибери се в България, за да се стабилизираш психически и чак тогава си обмисляй какво да учиш, къде и т.н.
И много от твоите съученици от езиковите гимназии се прибират, но са загубили няколко години повече.
Ориентирай се да се изнесеш на квартира, може и с някоя приятелка да си делите наема. С езици тук винаги ще си намериш работа, ако вашите не ти помагат.
Ако родителите ти продължат да те сравняват със сестра ти или по друг начин да те мачкат, трябва да си измислиш как да им отговаряш, а не да приемаш надълбоко всичко казано.
Аз имам дете в чужбина и съм предупредила, че само ако усетя по телефона, че нещо не му е ОК там, веднага ще го прибера обратно.

Извинявай, ама това е изхвърляне ей така, лаф да става. Няма дете в чужбина, което от време на време да не изпада в носталгични, меланхолични и леки депресивни състояния. Ми нормално си е, на нас тук да не би да не ни се случва? Ама тези неща минават в общия случай, а ако нещата случайно наистина са сериозни пак не се решава импулсивно на момента. Освен това какво значи "веднага ще го прибера"? Не говорим ли за пълнолетни хора, гонещи мечтите си? Вярно, че си майка, ама все пак ей така да решаваш ТИ за съдбата на детето си...

Аз съм си водила дълги разговори с моето дете, преди да замине. Той също познава децата, които се върнаха със сериозни здравословни проблеми, защо се е стигнало до там, вместо по навреме да се приберат и т.н.
Разбира се, всеки си възпитава и "подкрепя" децата си, както той си знае. Изхвърлянето е на думи, но той знае, че държа на неговото здрави и щастие повече от всичко! Голямата работа ако не завърши в Хайделберг или Лондон!

Така е, нищо чак толкова фатално няма, но ти се изхвърли по няколко пункта с поста си. Затова те контрирах.
Но не си права, че Лондон или Хайделберг са без значение

Лесно е, когато вече си го избутала през С1 на немския, тогава може да ти се гевези от Виена с ах, лошо мий, искам у къщи.

Прекрасно знам кое образование е от значение, не се съмнявай, но за мен има по-важни неща.
Накрая е важен цялостният резултат.
Амбициите си ги упражнявам в моята работа, а не върху децата ми.

Пак говориш от свое име, нали става дума за пълнолетни деца, сами избрали къде и какво да учат? Уж нямаш амбиции, а без да го мислиш се изказваш като командир на детето си.

С интерес ще прочета как една хипотетична девойка с диплома за шивачка от техникум ще постигне същия 'цялостен резултат' като набора си от езиковата гимназия, сдобил се и с австрийска бакалавърска диплома благодарение на познанията си по немски от ЕГ.

Добре, командир съм, щом така си разбрала, но да оставим някой с повече емпатия към момичето да й даде съвет.