Живот в София?

  • 9 020
  • 177
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 37 584
В полите на Витоша сме много.
Упс, някои са квартали Wink

# 136
  • Мнения: 2 126
Изначало на никого не му се налага да живее с родителите си, разбира се, ако не е със СОП, в неравностойно положение или хронични заболявания.

Именно, не на всеки е избор. Аз без да знам ситуацията (честно казано рядко се интересувам), не правя генерализации - както можеш да си привилигирован, и да го приемаш за даденост, така може и да си сериозно ощетен, не по твоя вина, без да е очевадно за останалите. И много хора отбягват да споделят, защото е общоприето да си от първия тип, а ако си от втория, едва ли не трябва да се извиняваш. Да си живее, с който иска. Освен ако няма да се сродяваме. Да съм тъща или свекърва. Тогава ще ми е проблем и още как😀.

# 137
  • Мнения: 17 868
Няма как всеки, който живее с родителите си, да е инвалид или родителите да са инвалиди; аналогично за безработен. Това за привилегиите е точно генерализация, ама от тези, дето на нас ни допадат. Хайде няма нужда.

# 138
  • София
  • Мнения: 37 584
Точно, малко са нуждаещите се от пълен съпорт, още повече, че имам приятелства с хора в абсолютно неравностойно положение, които също живеят сами - има начин.

# 139
  • Мнения: 2 126
Е да, ама има ли начин да знаеш какво му е точно на някой положението без да му се навираш в личното пространство? Предпочитам да не питам, а като не знам, не генерализирам. Ако ми трябва като примерно да се омъжвам, ще ги проверявам обстойно, иначе, мерси. Гледна точка, предполагам.

# 140
  • Мнения: 17 868
Ти вече си даде експертната оценка на 'софиянките', без да знаеш коя е софийска софиянка, коя е софийска заралийка и коя е софийска каспичанка. Пак - хайде няма нужда.

# 141
  • Мнения: 2 126
Добре де, интересно ми е гордеенето с разните статуси по рождение, да не се ли включвам? Темата е за София. Нарциса, фенка съм ти все пак - една от най-цапнатите си в устата си тук. С респект го казвам😀.

# 142
  • София
  • Мнения: 37 584
Точно какво му е на някой, нямам потребност да знам, както нямам потребност мен да ме знаят.

Знам обаче, че 90 и повече процента от живуркащите до̀ма след 25, нямат такава нужда.

# 143
  • Мнения: 17 868
Тук не обсъждаме статуси по рождение, а такива, до които сме издрапали.
Половината ми род са стари граждани в провинцията. Това не променя факта, че там наемна работа за мен няма, а аз да направя бизнес - няма кой да ми е клиент.
А и честно казано, средата е кофти. Обидите на село и провинция си имат опашка.

# 144
  • Мнения: 2 126
Тотално те разбирам, аз съм от дълбокия Прованс и винаги съм била ОК с това. Да добавя, нямам нищо общо освен пет студентски години със София. Не беше и нямаше начин да бъде моето място. Но за 2млн българи е причина за гордост едни по рождение, други впоследствие. Няма нищо лошо в това.

# 145
  • Great Britain
  • Мнения: 2 215
Аз имам заключен апартамент в София от много години.Дори не го давам под наем.Не ми се занимава, инвестирани са финикийски знаци. Ползваме го два,три пъти годишно за около две,три седмици когато сме в България.В полите на Витоша е със страхотна гледка.

Последна редакция: чт, 01 дек 2022, 10:13 от Мусковадоoo

# 146
  • Мнения: X
Да си горд софиянец е лошо, ама е по-хубаво да живееш с мама и тате в прованса на 35!

Всъщност, където и да живееш, на 35 с мама и тате не е похвално. (Освен ако не си в неравностойно положение, нетрудоспособен, със соп и тн).

# 147
  • Мнения: 35 383
Принципно е хубаво човек да се отдели, но не винаги се случва. Не съдя хората за техните житейски решения. Ако не бях дошла в София на 20 г., вероятно и аз щях да живея вкъщи, докато се омъжа. Особено в малките градове е по-лесно, когато се живее с родителите - откъм сметки, храна, режийни, наеми и т.н.
Обикновено младежите се местят на квартира/общежитие, когато отидат да учат в друг град. В повечето случаи тогава стават самостоятелни.

# 148
  • Мнения: X
Принципно е хубаво човек да се отдели, но не винаги се случва. Не съдя хората за техните житейски решения. Ако не бях дошла в София на 20 г., вероятно и аз щях да живея вкъщи, докато се омъжа. Особено в малките градове е по-лесно, когато се живее с родителите - откъм сметки, храна, режийни, наеми и т.н.
Обикновено младежите се местят на квартира/общежитие, когато отидат да учат в друг град. В повечето случаи тогава стават самостоятелни.

Не искам да генерализираме нещата, най-малкото, защото няма да е точно.

За мен живеенето заедно с родителите след завършване на образование /средно или висше/, без самите те да имат нужда от помощ е неприемливо.

На мнение съм, че това е отказ от поемане на отговорност върху собствения ти живот. За това разбира се, не малка вина имат самите родители, начина на възпитание и куп други неща още.

Аз също не съдя хората за техните житейски решения. Напротив, нека всеки живее така, както му е най-удобно или обстоятелствата го налагат. Просто споделям лично мнение.

# 149
  • Мнения: 2 126
Хайде сега уточнете кое е по-зле? На 20г, студент, на който родителите плащат наема, защото могат да си позволят или на 20г студент с мама и тате, но работещ? Генерализации те са неподходящи, в повечето случаи.

Общи условия

Активация на акаунт