Живот в София?

Животът е скъп.

Вероятността да се разочароваш е много голяма.

Решаваш и си правиш сметката. Аз така направих преди 14 години, като дойдох в Пловдив.
Живеех в родния си град, работих работа, която беше започнала да ми става неприятна, вземах не лоши пари, живеех в дома на родителите си не плащах наем и сметки. Реших, че трябва да се махна най-вече от работата, а по-добре и от родителите и т.н.
Преглеждах обяви, градове, цени за наеми. И сега направо с цифри ще кажа. Вземах 530 лв., когато напуснах, а си направих сметката, че за наем и сметки в Пловдив, ще ми трябват минимум 300 /тогава/ и съответно реших, че търсения минимум за заплащане трябва да ми е 800 за да съм ОК. Намерих такава работа, възможно най-евтината квартира и започнах своя самостоятелен живот. Не съжалявам, защото идва време, когато е време.
Не е казано дали ще е София или друг по-голям град или дори дали трябва да е по-голям град. Може да е всяко ново място и начало, което ти изглежда, като добра идея.
Не е само около парите, а и възможността, ако търсиш специфична работа, това да е твоя шанс да започнеш кариера.
Аз конкретно получих своя шанс не да работя супер готината работа, но да работя в доста по-голяма фирма и да науча доста повече нови неща и да стана професионалист.
Решенията в онази възраст без дете и ангажименти бяха по-лесни.
Това лято бях на косъм да грабна всичко /дете, любимци и т.н./ да зарежа обзаведената с мои средства квартира и да отиваме към София, но претегляйки + и -, минусите натежаха. + беше само нова и по-спокойна работа. - бяха практически по-малко пари /повече разходи, които щяха да излапат 300 лв. по-голямата заплата/, по-тясно, малко и неудобно жилище, което тепърва да оправям за детето и любимците, по-висок наем, повече часове на работа, по-малко време с детето ми, неудобен работен график, несигурност при кандидатстване в първи клас за близки училища. Е останахме в Пловдив и 2 месеца по-късно получих моето предложение за работа с по-висока от предлаганата в София заплата и график по-добър и от този в София и от настоящия ми. По Коледа започвам и сама си стискам палци да е за добро.

Защо?

Надявам се и аз да е за добро а Ви стискам палци!
При мен проблема е че до сега съм била само продавач-консултант, защото почти нищо друго не се предлага в града, освен и сервитьорка. Общо взето с 3 думи-времето е спряло..
Доста се притеснявам от промяната,все пак ще е нещо невиждано за мен и не знам каква работа ще започна, мисля, че отново продавач-консултант ще ми е опция..

Много общ въпрос си задала, но в общи линии животът зависи и от теб самата, зависи как си го направиш. Питай нещо по-конкретно, за да получиш по-точни отговори.

Такъв, какъвто си го направиш. Някакви по-конкретни въпроси имаш ли?

Гледам писала си, че можеш да работиш като продавач-консултант. Не знам дали с таква работа ще можеш да се издържаш тук сама.

А тогава, защо искаш /каква е разликата/ да бъдеш продавач-консултант в малък град и да бъдеш продавач-консултант в голям град.
Пак се стига до плюсове и минуси.
Напиши ги тук или си ги обмисли сама.
Да не се окаже, че някои неща са просто илюзии.
Това е форум и е вероятно да има хора, които да ти кажат от първа ръка какво е да си продавач-консултант в голям град и да можеш да си го сравниш с твоето.
Аз не съм продавач-консултант.

Едва ли ще може.

За едно преместване в София трябват готови пари, освен ако нямаш близки, при които да отседнеш за няколко месеца.
Предполагам, че си сама, т.е. нямаш семейство. Вариант е споделена квартира, които варират като цени, но средно, да речем, около 300 лв, плюс още толкова за депозит. Режийни около 80-100 лв, зимните месеци и повече. Храна - зависи как се храниш, готвиш ли си и т.н., но сложи по 10-15 лв. мин. на ден, това са между 300 и 500 лв/мес (даже е малко). Транспорт - карта за ГТ 50 лв/мес., кафета и др. на работа около 50-ина лв. Дрехи и други покупки изобщо не включвам.
Направи си сметката - трябва да изкарваш поне 1000 лв. за най-базовите нужди. Не е невъзможно, но няма и да живееш като в приказките. Ако си млада, нямаш проблем да живееш със съквартиранти, отворена си към нови възможности, няма лошо.....поне ще смениш средата, ще имаш нови познати и контакти, няма да тъпчеш на едно място в малкия град.

Големият град си има плюсове и минуси. Не е за всеки. Животът е друг, темпото е друго, но пък и възможностите са други.

Животът си е добър - имаш анонимност, свобода, възможности. Който е роден и свикнал тук трудно се адаптира в малък град. Но е скъпо и затова обикновено се местят хора с доходни професии, които тук получават още по-високи заплати.  В този смисъл за продавачка не знам колко е удачно. Какво образование имаш, възнамеряваш ли да учиш нещо?

Много хубави съвети. Само за градския транспорт искам да добавя, че като пътувах всеки ден за мен най-изгодно излизаше да си взимам годишна карта за цялата градска мрежа, 365лв е.

Хубав е живота, даже прекрасен. Обичам си града, темпото му, хората.
Но трябват пари - готови, спестени за поне 3 месеца пълна издръжка.

А животът в Пловдив и той ли стои по същият начин?

Писах по-горе за предполагаемото ни местене от София в Пловдив /доста интервюта обиколих в близките 3 години/.
Винаги приятели от София ми обясняваха как там щял живота ми да бъде по-скъп и по-труден едва ли не, отколкото в Пловдив.
Не се преместих и за сега няма да се местя, защото намерих нова работа, отново в Пловдив. Все още обаче не съм уверена в голямата разлика, относно трудности и скъпотия между тези два града.