Ако имаш доход да пратиш детето си студент, но не го правиш е висша глупост.
Едно е детето да работи лятото, друго е да му откажеш образование, не защото нямаш възможност, а защото е на 18 и закона не те задължава да го издържаш.
Образованието е единствената инвестиция в едно дете, която си струва. Не апартаменти, не влогове, а образование. Има деца, които нямат интерес да продължат да учат. В случая се изнасят на квартира и започнат работа. Имат право на това решение. Там вече няма как да се иска издръжка ни от мама, ни от тате. Но да иска да учи, да имаш доход и да го пратиш да се спасява си е престъпление.
Баща ми почина когато бях на 20, а брат ми на 17. Останахме сами, с майка учителка и 0 помощ. Не зная как е успяла да ни изучи, но успя. И цял живот ще съм и благодарна, че ни “сложи криле” и благодарение на образованието ни сме независими и работим по специалност. Имотите и всичко останало дойдоха в последствие. Точно онези години, когато тя ни е изучила, сега са причината да си издържам децата почти сама и без особени притеснения.
Да имаш жив баща и да не ти е в помощ е гадна работа. Тези велики 200лв. и факта, че не му иде на ум да се включи поне 50 на 50 няма какво да ги дъвчем.
Ние го гледаме чисто финансово, но на децата тази схема им тежи не по - малко. Защото те добре знаят как и какво се е случвало. Да виждаш собствения си създател как липсва не е приятно. Никога и по никаква причина не съм известявала синковеца какви пари е давал баща му.Нямам сърце да му кажа. Когато правихме бюджета за университета се оказа, че детето през цялото време е имало идея как стоят нещата. “Аз не мога да разчитам на него” това ми каза. 12 години крих и мазах. Никога не съм казвала каква му е издръжката и дали е помагал. Знаеше, че баща му праща пари на мен, за него.
Веднъж БНД се включи за поставяне на бреки с 50% и се постарах детето да види това. Уви не е било достатъчно.
Едно е детето да работи лятото, друго е да му откажеш образование, не защото нямаш възможност, а защото е на 18 и закона не те задължава да го издържаш.
Образованието е единствената инвестиция в едно дете, която си струва. Не апартаменти, не влогове, а образование. Има деца, които нямат интерес да продължат да учат. В случая се изнасят на квартира и започнат работа. Имат право на това решение. Там вече няма как да се иска издръжка ни от мама, ни от тате. Но да иска да учи, да имаш доход и да го пратиш да се спасява си е престъпление.
Баща ми почина когато бях на 20, а брат ми на 17. Останахме сами, с майка учителка и 0 помощ. Не зная как е успяла да ни изучи, но успя. И цял живот ще съм и благодарна, че ни “сложи криле” и благодарение на образованието ни сме независими и работим по специалност. Имотите и всичко останало дойдоха в последствие. Точно онези години, когато тя ни е изучила, сега са причината да си издържам децата почти сама и без особени притеснения.
Да имаш жив баща и да не ти е в помощ е гадна работа. Тези велики 200лв. и факта, че не му иде на ум да се включи поне 50 на 50 няма какво да ги дъвчем.
Ние го гледаме чисто финансово, но на децата тази схема им тежи не по - малко. Защото те добре знаят как и какво се е случвало. Да виждаш собствения си създател как липсва не е приятно. Никога и по никаква причина не съм известявала синковеца какви пари е давал баща му.Нямам сърце да му кажа. Когато правихме бюджета за университета се оказа, че детето през цялото време е имало идея как стоят нещата. “Аз не мога да разчитам на него” това ми каза. 12 години крих и мазах. Никога не съм казвала каква му е издръжката и дали е помагал. Знаеше, че баща му праща пари на мен, за него.
Веднъж БНД се включи за поставяне на бреки с 50% и се постарах детето да види това. Уви не е било достатъчно.
Вярваш, че след като се "прежалиш" за контакт, ще си поговорите, ще се разберете и той всичко ще си спазва ли 
