Грешна диагноза съсипа живота ми!

добре, де, не се карайте на жената
всеки изживява нещата по различен начин!
важното е, че детето е добре и съм съгласна, че не бива това да ти трови живота. натрупаният гняв води до болести.

Уви, не можеш да ни предпазиш, нито нас, нито други, които ще дойдат в този форум по-късно поради реални и страшни диагнози. Преживяното от теб не може да е вид положителен урок... за никой.

От една страна, ако искаш да кажеш, че не трябва да се вярва на злокобните прогнози на лекарите, това не е правилно, защото ако те грешат в един на 50 случая (1:50 не е точна цифра, а ей така, заради обяснението), то в останалите 49 случая са прави и по-добре човек да се наплаши в началото, отколкото да пренебрегне проблема.

От друга страна, ако искаш да кажеш, да избираме лекарите, според това, колко са внимателни при поднасяне на диагнозите... е, това също е нереалистично... Уви, няма такъв голям избор...

Ако искаш да ни кажеш да не се вживяваме особено, каквато и диагноза да ни се сервира, и това няма как да стане... Макар че човек да припадне при научаване на такава диагноза, мисля, че е вече пресилено. Говоря като човек, който също е преживял това, включително и съвета да се изследва при следваща бременност... Въпросният съвет ми беше най-малкия проблем...

Единствената поука от случая е да търсим по няколко лекарски мнения...

Другото, което си мислех, е каква ще бъде реакцията, ако пуснеш темата в под-форум "Настоящи и бъдещи майки". Мисля, че там ще получиш реакцията, която очакваш - ще те засипят със съчувствие и с обиди към лекарското съсловие и много мами ще решат, че няма защо при проблеми да изследват децата си, само и само да не нарушат скъпоценното си спокойствие... В този смисъл там ще те разберат емоционално, но вредата от подобен постинг ще бъде най-голяма - за мамите, на които им предстоят подобни кошмарни преживявания (не дай си Боже!). Може да звучи злокобно, но не забравяй, че повечето мами тук идват от точно онзи под-форум...

Поуката за теб пък трябва да е - да се научиш да цениш значимото (т.е. че детето ти е здраво) и наистина да бъдеш силна - силни мами са необходими и на здравите, и на болните деца... Детето ти е вече на 5 години, съсредоточи се в настоящето му...

но в случая имаме човек възмущаващ се на неправилно поднесена диагноза... а сам кака поднася информацията?????2
аз реших, че някой доктор поради немарливост пак е затрил някого - от заглавието и честно казано ми трябваше време да осъзная връзката между заглавие и развръзка на историята

Искрено се надявам, че от гореспоменатия момент до сега живота ти не е бил съсипан, а си успяла да се радваш истински на здравото си дете. По-важно наистина няма.
Нормално е, човек да е огорчен, съсипан и какво ли още не след като му поднесат такава и по подобен начин информация. Но пък след това радостта от научаване на истината според мен би трябвало да изтрие горчивината. При теб не се ли получи така?
И накрая - уважавам желанието ти да споделиш разочарованието си. Но обърни повече внимание на радостта!

истина е че не можем да предпазим никого и най-вече себе си от такива негативни изживявания 
аз като си направих всякакви изследвания и бебето ни пак изостава (като баткото) - какво, кой да обвинявам 
моята питанка е - мислите ли десипепи  за друго детенце или все още стреса от преживяното ви спира да се решите 
и накрая - радвай се на здравото си детенце - по-хубаво от това няма - на някои от нас това е най-голямата мечта

п.п. и аз не съм доволна от Литвиненко - нас той много ни забави с поставяне на правилна диагноза и последващо лечение, но има майчета който са получили помощ и лечение единствено от него... и тук нещата са много относителни 
 

Същата д-р Христова, когато моето детенце беше на годинка и три месеца му постави едва ли не диагноза хиперактивност 

Сигурно някои от вас още помнят темата която пуснах тук, много ми помогнахте тогава 

Както и да е, за мен е непрофесионално след 5 минутен прегледа на гърло и нос (защото ние случайно попаднахме на нея търсейки педиатър) да бъде поставена или дори загатнато за такава диагноза Освен това детето ми беше обявено за лигла от въпросната "лекарка" защото не спря да се дере. И на преглед след 1 месец трябваше да ходим за неврологичното състояние на малката, но след като се посъветвах с вас се отказах.

От въпросния преглед и "лекар" обаче имаме наследство, малката започва да реве всеки път като види лекар 

desipepi

- Ужас! -Ужас! - Ужас! - само това мога да кажа!

 - Ето значи, как работи МЕСОМЕЛАЧКАТА  на Хора, Души и Съдби.... понякога...

 - Не преставам да се ужасявам, въпреки че "те" убиха майка ми, а мен като дете ми рязаха 15 пъти рецидивиращи полипи в носа, винаги без упойка, но пък винаги със 250 лв. тогавашни пари!

Мило, майче, радвай се, че диагнозата е била грешна! Наистина шокът и скъсаните нерви никой не може да ти ги възстанови, но какво е това в сравнение с радостта, че детенцето ти е добре  Радвай се на рожбичката си, а негативните неща ги забрави, те само тровят и натоварват.
Колкото до д-р Христова и аз не съм доволна от нея, но не съм го коментирала, гледам, че на много други хора е помогнала. Нас ни претупа на прегледа, бързаше за някъде, пък и Илиян ревеше, което не и се понрави... Е, не посмя да каже, че е "лигльо", но бяхме с таткото и бабата, все пак бая народ...

desipepi, радвам се, че диагнозата ви е била грешна - радвайте се и вие! 

Александър,съмнявам се, че д-р Христова и д-р Литвиненко са убили майка Ви или пък са Ви оперирали 15 пъти рецидивиращите полипи в носа. Съжалявам за загубата Ви и за причинените Ви  неприятности . И все пак, въздържайте се от обобщения от рода на "те".

 Много добре знаеш кои имам пред вид под "те" - само тази малка част, която явно си е сбъркала хуманната професия, и подронва труда на голямата част прекрасни и всеотдайни Лекари и Милосердни сестри.

       Нашата история: изпратиха ни при доктор Христова да ни консултира за малкия, на когото беше поставена много обширна и неясна диагноза. Тя ни прие, каза, че според нея диагнозата е вярна, но, за всеки случай, ще ни изпрати при млад лекар, който от скоро с нов, почти революционен метод, който дава 100% сигурност. Ние отиваме при него, той забива електродите, прави изследването, говори по мобилния си телефон, на който му звънят да му кажат, че докога ще го чакат долу, обяснява ни, между другото, че диагнозата на Христова е вярна, пише нещо в някакъв тефтер и т.н., и т.н....Това, което чуваме, е ужасно, аз стискам малкия, който вече се дере, татко му стиска мен, да не падна, а доктора и сестрата, която е ужасно гримирана и ужасно миришеща, стоят с безстрастни физиономии и се чудят кога ще ги освободим от присъствието си. С малкото разум, който ми е останал, питам дали изследването е платено, при което той видимо се оживява и започва да обяснява, че това изследване е съвсем ново, и че касата не го покриво и бля-бля, така че дължим 40лв. Даваме ги, за което съответно не получаваме никакъв документ и да не го видя и чуя никога повече. Снощи, като прочетох историята, ми идеше не знам какво да направя. Хубавото при теб е, че диагнозата им не се е потвърдила, за разлика от при нас, но ако това е лекарско отношение - все пак малкия беше на три месеца!!!

  До този момент за един лекар еднозначно мнение май не съм чувала, винаги има и недоволни и доволни.
  И нашият случай е такъв, друг път съм разказвала историята... Много хора се прехласват пред доктора, който можеше да направи големи бели на детенецето ми /ако го бях послушала/. Ето защо се търси и друго мнение, информация за заболяването и т.н.
  И все още ме е яд на него, въпреки че не трябва да тая подобни чувства в себе си 

  Но обобщения и крайни заключения за "съсипан живот" именно тук, в този форум, звучат малко не на място. Тук се борим с реални проблеми и както някой горе писа, родителите се молят диагнозите на децата им да са погрешни.

Няма да се повтарям...по същество. Един лекар от педиатрията ми съобщи, че детето е с цитомегарвирусна инфекция / оказа се грешка....но това е без значение/. Съобщи ми го с думите...бля, бля,бля...ужасно, много тежко, няма шанс, има си домове за тези деца. Друг един лекар.....пак от там....ми заяви, че май са сбъркали и на детето нищо му няма. Е, когато се разбра, какво му има / пак лекар от педиатрията/ аз не можех да се начудя но кого по-напред да си го изкарам. Дали на първият, които е поставил грешна диагноза, или този, който без да провери заявява, че всичко е ок, или пък онзи, който ми съобщава....по подходящ или не начин....истината. С времето осъзнах, че не съм съвсем права, но също така разбрах, колко е важно родител и лекар да са...как да се изразя...на една вълна. Защото горните трима специалисти със сигурност са помогнали на безброй деца и има безброй родители, които са им безкрайно благодарни.   

Тъй като темата се обърна в сгрешените диагнози.... да споделя и аз какво ни се случи - бебе на 11 месеца преглед в Пирогов, на който ни казват, че трябва спешно да се оперира (до 1 седмица) от киста в тестиса. Отиваме при друг лекар - поставя друга диагноза и отхвърля операция, и така - още 3-ме лекари поставиха абсолютно различни диагнози....  в крайна сметка се оказа, че нищо от тези 5 диагнози не е вярно, детето не го оперираха...


desiipepi, радвам се, че диагнозата е била грешна 

Разбира се , че една грешна  и тежка диагноза може да предизвика силен стрес у всеки родител и точно там е проблема, лекарите трябва да бъдат задължавани да поднасят подобна информация деликатно, без празно многословие, но с нужното уважение и ако не истинско то поне привидно състрадание. Защото има майки и бащи, който след подобна обречена диагноза биха стигнали до срив, който не би би добър както за тях така и за детенцето, още повече ако тя в последствие се окаже погрешна.