Грешна диагноза съсипа живота ми!

  • 13 340
  • 53
  •   1
Отговори
здравейте преди 3 години детето ми беш на годинка и 3 месеца но все още не можеше да ходи стабилно.кат всяка майка аз се притесних и споделих своет притеснение с моя личен лекар,той ми даде направление за невролог и ме прати в клиника "детско здраве" та попаднах на др. димитрина христова.тя прегледа детето ми и каза че има за какво да се притеснявам и реши да му направи кръвно изследване.след 2 или 3 дена отидохме за резултати,прие ме друга докторка която не беше невролог но не си спомням името и.тя ме помоли да изчакам и излезе от стаята,след малко се върна доста притеснена и ми  каза че детето ми има серьозно заболяване.тогава аз станах и тръгнах към кабинета на др.христова.срещнахме се в коридора на болницата,оше там тя започна да ми обяснява колко е серьозен проблема.беше на 2 пръста разстояние от лицето ми и крещеше ,чедетето ми има прогресивна мускулна дистрофия "дюшен" като стане на 4 годинки ще седне в инвалидна количка,а на 20 ще умре.също така ми каза че като забременея втори път трябва да си направя генно изследване за да не раждам повче некачествени деца -"ясно ли ти е"?!.главата ми се завъртя и аз загубих съзнание.когато се осъзнах тя продължи да ми крещи и ми каза да не изстерясвам зашото от тук нататък нещата ще станат много серьозни и аз трябва да съм силна.цялата тази сцена се разиграва в коридора на болницата пред всички пациенти и лекари,и най лошото беше че когато на мен ми прилоша никой от така нареченита "лекари" не ми помогнаха дори с една чаша вода.др христова ми даде направление за др. литвиненко който работи в детски център до военна болница.когат отидохме при него
той ни посрещна на входа,хвана детето ми за ръка и го поведе по стълбите.още качвайки ги той каза -"да наистина това е прогресивна мускулна дистрофия".с това едно изречение той смаза всички мой надежди.влязохме в някакво предверие,седнахме той продължи да наблюдава детето ми как се движи без да направи физически преглед и каза на сестрата че това е 100% дюшен.прие го в болницата за изследвания,взеха ни кръв на него му направиха някакво изследване с игли в мускулите.на втория ден от престоя му в болницата дойде някаква рехабилитаторка и ни качи на втория етаж за да ми покаже как да го раздвижвам.беше се  надвесила над него и каза-"горкото дете,язък за хубавото момченце", веднага след това ми обясни че има частен кабинет във който трябва да водя детето си на рехабилитация.тогава каточели в мен нещо се съвзе,грабнах си детето и без да се обадя на някой напуснах болницата.когато се прибрахме мъжът ми реши на другия ден да отидем и да вземем епикризата,но за съжаление не ни я дадоха.след време аз разбрах ,че др.литвиненко и др.христова работят заедно.детето ми в момента е на 5г. , тича като щуро без да спре,проблема се оказа ,че има плоскостъпие.откакто  носи ортопедични стелки няма проблем.детето ми не помни нищо за моя радост , но нанесената ми психическа травма остава завинаги.





П.С.

споделям това свое преживяване с вас с надеждата да ви предпазя от подобни КОШМАРНИ преживявания.

Последна редакция: вт, 29 апр 2008, 04:36 от iskrica_nadejda

# 1
  • Мнения: 997
Много се радвам, ча в крайна сметка твоето дете е добре. Наистина има родители, които подобно на теб са се сблъскали с лекарска грубост или грешна диагноза. Със сигурност травмата за теб ще остане дълго, но ако това ще те успокои.....помисли, как би могла да се чувстваш, ако беше станало точно обратното....ако някои мил и любезен лекар ти беше казал, че детето ти е напълно здраво, а скоро след това разбереш, че ще умре. Защото и това се е случвало. Важното е обаче, ти да намериш сили да забравиш за това.....казваш, че не можеш? Намерил/а си сили, доколкото разбирам, много дълго време да живееш с мисълта за диагнозата "мускулна дистрофия". Значи си силен човек и ще намериш сили да преодолееш и възмущението. Не бива да позволяваш да трови живота ти.    Hug

Последна редакция: ср, 13 дек 2006, 23:58 от елена акманова

# 2
  • Мнения: 5 531
Ами това което описваш е отвратително, наистина понякога лекарите се държат ужасно. Аз съм водила Мария и при двамата гореспоменати специалисти, но нямам отношение към професионализма им, слава богу детето ми е добре и се надявам да не ми се налага пак да ги посещавам. Радвам се, че поставената диагноза е грешна и детенцето ти е добре.

# 3
  • Мнения: 997
marychery, ме подсети, за д-р Литвиненко. Не искам да коментирам самият него, но истината е, че постави диагнозата на Боби още с първия преглед. И настоящата ни лекарка, направи същото разбира се, но в крайна сметка добре, че във вашия случай са сбъркали.  Peace

# 4
  • Мнения: 313
Започвам с това, че не искам да защитавам никого, да влизам в спорове или нещо подобно...просто изказвам собственото си мнение.

Доктор Христова постави диагноза на сина ми след 15 минутен преглед като каза нещо от рода на "съмнявам се за нещо сериозно, но не искам да го коментираме преди да се направят всички изследвания". На направлението за ЕМГ и генетично изследване беше написала диагнозата, само че тогава на нас съкращението нищо не ни говореше. В последствие, за съжаление, се потвърди. При всичките прегледи, на които сме ходили, включително и първия, чак се дразня колко тихо говори и трябва да се напрягам, за да я чувам.
Точно д-р Христова ме предупреди, още преди да съм прочел каквото и да е за заболяването, да не се прави активна рехабилитация, защото е противопоказна. След което ни прати на същото място при рехабилитаторка да ни покаже какви упражнения можем да правим. Исках да платя, за да идва рехабилитатор вкъщи поне в началото - не се съгласиха. Предложиха ми, ако искам да го водя в Педиатрията. Тогава си намерихме рехабилитаторка чрез познати и момичето беше достатъчно коректно да се откаже след няколко идвания като си каза, че не е компетентна и я е страх да не навреди повече.
И още нещо...досега не съм платил нито една стотинка за всички прегледи, на които сме били при д-р Христова. Настоявал съм да платя, тъй като сме ходили без направление, и винаги отговорът е бил "от вас пари не мога да взема".

Колкото до професионализъм...не сам аз този, който може да оценява, но бях свидетел на интересен случай. Семейство с малко момиченце (на около 3г) чака пред кабинета й.
Д-р. Хр.: "Вие за какво чакате"
Бащата: "За преглед"
Д-р. Хр.: "Какво му има на детето"
Бащата: "Блъска се в мебелите и в стените като ходи"
Д-р. Хр.: "Припадала ли е"
Бащата: "Не, но понякога се отнася"
Д-р. Хр. към детето: "Я си поеми въздух и ми следи пръста"
след 15 сек..."Това е епилепсия"
Бащата: "Вие сте 3тия лекар, при който идваме...просто искахме да сме сигурни - и другите това казаха"

Та случки всякакви...в лош момент, на неподходящо място...понякога и паметта ни играе лоши номера със спомените, особено при силен стрес...

Добре е, че детето Ви е здраво. Пожелавам Ви никога повече да не се сблъсквате с лекари, освен с личния за профилактични прегледи.   bouquet

//А Литвиненко не исках да го коментирам, но е споменат. IMHO Литвиненко е много добър диагностик и голям специалист по ЕМГ. Но не искам при никакви обстоятелства той да е човекът, който има да ми съобщи нещо неприятно...подходът му е...нямам думи.

# 5
  • Мнения: 997
Но не искам при никакви обстоятелства той да е човекът, който има да ми съобщи нещо неприятно...подходът му е...нямам думи.
Wink

# 6
  • Мнения: 175
Здравейте и от мен. Реших да ви разкажа за моят син, който в момента е на шест години, но когато беше на една, вдигна много висока температура 41 градуса и я поддържаше три дни.Ходихме на прегледи, нямаше други симптоми, общо взето никой не казваше нищо конкретно. Чрез една моя приятелка отидохме и в детската педиатрия на бул.Д. Несторов и там съвсем небрежно ми подхвърлиха евентуална диагноза синдром на Хочкин (извинете ме, ако не е точно името) или с други думи - рак на лимфните възли, които впрочем се бяха подули, но още преди това. Няма нужда да ви описвам страховете и безсънните нощи, докато направим консултация с хематолог,който категорично отхвърли диагнозата. Но мен ме изуми начина по който се поднася информацията на родителите за едно такова евентуално тежко заболяване. Rolling Eyes

# 7
  • Мнения: 1 588
...грешна диагноза съсипа живота ми...

Ами, скъпа! Погледни го от друга гледна точка! Ти си щастливка, ако всичко това е вярно! Сигурно си една от много малкото, отишли си в къщи със здравото со дете, на което е поставена по погрешка плашеща диагноза. Тук повечето, ако не и всички мами и татковци, си мечтаят диагнозите на децата им да са грешни... И въпреки това не пишат, че животът им е съсипан... Болните деца не съсипват живота на родителите си, но човек това го разбира, чак като му се случи наистина...

Това, което ме озадачава само, е как завършва историята ти. Двама специалисти ти казват такава диагноза, а ти си отиваш в къщи с детето и 3 години тотално нехаеш за диагнозата!? Поне така излиза от написаното... Ей това не го разбрах... Поне прочете ли нещо повече за това заболяване?

Последна редакция: чт, 14 дек 2006, 00:57 от Мария

# 8
  • София
  • Мнения: 498
Чудесно е че детето е добре. Simple Smile
Но е отвратително отношението на лекарите, за съжаление на повечето. Смятам че трябва по човешки подход при съобщаването на тежки диагнози, нужно е разбиране и поне привидно съчувствие от страна на лекарите(но не съжаление). Нужно е да окуражават майките , а не просто да им похвърлят някакви изречения във въздуха...
Аман вече от тая смотана "демокрация" ...........

# 9
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 540
Важното е, че краят е хубав! И на мен не ми харесва заглавието. Тук пишем родители на деца с верни, за съжаление, диагнози. За себе си не мога да кажа, че животът ми е съсипан. Много различен - да, но с това не е дошъл краят му. Защо толкова толкова тъжно заглавие за един толкова добър изход от ситуацията?!

# 10
(към Мария) след като се прибрахме се консултирах с други лекари,направихме генно изследване което не показа че има това заболяване , мисля че никоя майка не би се отказала да се бори до край

# 11
  • Bristol
  • Мнения: 9 370
Това, което ме озадачава само, е как завършва историята ти. Двама специалисти ти казват такава диагноза, а ти си отиваш в къщи с детето и 3 години тотално нехаеш за диагнозата!? Поне така излиза от написаното... Ей това не го разбрах... Поне прочете ли нещо повече за това заболяване?
Явно си чела между редовете!
desipepi, радвай се на здравичкото си детенце  Hug

# 12
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 540
Точно това се разбира от историята  - а периода до петте години ?

# 13
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Точно това се разбира от историята  - а периода до петте години ?
абсолютно точно
и заглавието - извинявай но защо ти СЪСИПАХА ЖИВОТА?
кое му се съсипа? стреса ни нанася поражения, но определено тук има родители, които знаят че уви децата им са с необратими диагнози и никой не каза, че живота му се съсипва...
заглавието ме шокира на фона на цялата щаслива ситуация - дай боже всеки му такова "съсипване" - ще преживея стреса, само и само детето ми да е здраво

# 14
  • Bristol
  • Мнения: 9 370
За челите между редовете или не завършили четенето си до края  Wink
детето ми в момента е на 5г. , тича като щуро без да спре,проблема се оказа ,че има плоскостъпие.откакто  носи ортопедични стелки няма проблем.детето ми не помни нищо за моя радост , но нанесената ми психическа травма остава завинаги.
Или вие предположихте, че момичето само е поставило диагнозата на детето си  newsm78
Наистина заглавието е малко шокиращо...

# 15
  • Мнения: 4 414
добре, де, не се карайте на жената Peace
всеки изживява нещата по различен начин!
важното е, че детето е добре и съм съгласна, че не бива това да ти трови живота. натрупаният гняв води до болести.

# 16
  • Мнения: 1 588
П.С.
споделям това свое преживяване с вас с надеждата да ви предпазя от подобни КОШМАРНИ преживявания.
Уви, не можеш да ни предпазиш, нито нас, нито други, които ще дойдат в този форум по-късно поради реални и страшни диагнози. Преживяното от теб не може да е вид положителен урок... за никой.

От една страна, ако искаш да кажеш, че не трябва да се вярва на злокобните прогнози на лекарите, това не е правилно, защото ако те грешат в един на 50 случая (1:50 не е точна цифра, а ей така, заради обяснението), то в останалите 49 случая са прави и по-добре човек да се наплаши в началото, отколкото да пренебрегне проблема.

От друга страна, ако искаш да кажеш, да избираме лекарите, според това, колко са внимателни при поднасяне на диагнозите... е, това също е нереалистично... Уви, няма такъв голям избор...

Ако искаш да ни кажеш да не се вживяваме особено, каквато и диагноза да ни се сервира, и това няма как да стане... Макар че човек да припадне при научаване на такава диагноза, мисля, че е вече пресилено. Говоря като човек, който също е преживял това, включително и съвета да се изследва при следваща бременност... Въпросният съвет ми беше най-малкия проблем...

Единствената поука от случая е да търсим по няколко лекарски мнения...

Другото, което си мислех, е каква ще бъде реакцията, ако пуснеш темата в под-форум "Настоящи и бъдещи майки". Мисля, че там ще получиш реакцията, която очакваш - ще те засипят със съчувствие и с обиди към лекарското съсловие и много мами ще решат, че няма защо при проблеми да изследват децата си, само и само да не нарушат скъпоценното си спокойствие... В този смисъл там ще те разберат емоционално, но вредата от подобен постинг ще бъде най-голяма - за мамите, на които им предстоят подобни кошмарни преживявания (не дай си Боже!). Може да звучи злокобно, но не забравяй, че повечето мами тук идват от точно онзи под-форум...

Поуката за теб пък трябва да е - да се научиш да цениш значимото (т.е. че детето ти е здраво) и наистина да бъдеш силна - силни мами са необходими и на здравите, и на болните деца... Детето ти е вече на 5 години, съсредоточи се в настоящето му...

# 17
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
добре, де, не се карайте на жената Peace
всеки изживява нещата по различен начин!
важното е, че детето е добре и съм съгласна, че не бива това да ти трови живота. натрупаният гняв води до болести.

но в случая имаме човек възмущаващ се на неправилно поднесена диагноза... а сам кака поднася информацията?????2
аз реших, че някой доктор поради немарливост пак е затрил някого - от заглавието и честно казано ми трябваше време да осъзная връзката между заглавие и развръзка на историята

# 18
  • Мнения: 2 242
(към Мария) след като се прибрахме се консултирах с други лекари,направихме генно изследване което не показа че има това заболяване
Искрено се надявам, че от гореспоменатия момент до сега живота ти не е бил съсипан, а си успяла да се радваш истински на здравото си дете. По-важно наистина няма.
Нормално е, човек да е огорчен, съсипан и какво ли още не след като му поднесат такава и по подобен начин информация. Но пък след това радостта от научаване на истината според мен би трябвало да изтрие горчивината. При теб не се ли получи така?
И накрая - уважавам желанието ти да споделиш разочарованието си. Но обърни повече внимание на радостта!

# 19
  • Мнения: 1 271
истина е че не можем да предпазим никого и най-вече себе си от такива негативни изживявания  Peace
аз като си направих всякакви изследвания и бебето ни пак изостава (като баткото) - какво, кой да обвинявам  ooooh!
моята питанка е - мислите ли десипепи  за друго детенце или все още стреса от преживяното ви спира да се решите  newsm78
и накрая - радвай се на здравото си детенце - по-хубаво от това няма - на някои от нас това е най-голямата мечта

п.п. и аз не съм доволна от Литвиненко - нас той много ни забави с поставяне на правилна диагноза и последващо лечение, но има майчета който са получили помощ и лечение единствено от него... и тук нещата са много относителни 
Hug  bouquet

# 20
  • Мнения: 3 116
Същата д-р Христова, когато моето детенце беше на годинка и три месеца му постави едва ли не диагноза хиперактивност  Sick

Сигурно някои от вас още помнят темата която пуснах тук, много ми помогнахте тогава  Heart Eyes

Както и да е, за мен е непрофесионално след 5 минутен прегледа на гърло и нос (защото ние случайно попаднахме на нея търсейки педиатър) да бъде поставена или дори загатнато за такава диагноза Sad Освен това детето ми беше обявено за лигла от въпросната "лекарка" защото не спря да се дере. И на преглед след 1 месец трябваше да ходим за неврологичното състояние на малката, но след като се посъветвах с вас се отказах.

От въпросния преглед и "лекар" обаче имаме наследство, малката започва да реве всеки път като види лекар  Cry

# 21
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
desipepi
Цитат
...веднага след това ми обясни че има частен кабинет във който трябва да водя детето си...след време аз разбрах ,че др.литвиненко и др.христова работят заедно...

- Ужас! -Ужас! - Ужас! - само това мога да кажа!

 - Ето значи, как работи МЕСОМЕЛАЧКАТА  на Хора, Души и Съдби.... понякога...

 - Не преставам да се ужасявам, въпреки че "те" убиха майка ми, а мен като дете ми рязаха 15 пъти рецидивиращи полипи в носа, винаги без упойка, но пък винаги със 250 лв. тогавашни пари!

Последна редакция: чт, 14 дек 2006, 15:36 от Aleksander

# 22
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Мило, майче, радвай се, че диагнозата е била грешна! Наистина шокът и скъсаните нерви никой не може да ти ги възстанови, но какво е това в сравнение с радостта, че детенцето ти е добре  Simple Smile Радвай се на рожбичката си, а негативните неща ги забрави, те само тровят и натоварват.
Колкото до д-р Христова и аз не съм доволна от нея, но не съм го коментирала, гледам, че на много други хора е помогнала. Нас ни претупа на прегледа, бързаше за някъде, пък и Илиян ревеше, което не и се понрави... Е, не посмя да каже, че е "лигльо", но бяхме с таткото и бабата, все пак бая народ...

# 23
  • Мнения: 2 543
desipepi, радвам се, че диагнозата ви е била грешна - радвайте се и вие!  bouquet

Александър,съмнявам се, че д-р Христова и д-р Литвиненко са убили майка Ви или пък са Ви оперирали 15 пъти рецидивиращите полипи в носа. Съжалявам за загубата Ви и за причинените Ви  неприятности Sad. И все пак, въздържайте се от обобщения от рода на "те".

# 24
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
 Много добре знаеш кои имам пред вид под "те" - само тази малка част, която явно си е сбъркала хуманната професия, и подронва труда на голямата част прекрасни и всеотдайни Лекари и Милосердни сестри. Peace

# 25
  • Плевен/София
  • Мнения: 546
       Нашата история: изпратиха ни при доктор Христова да ни консултира за малкия, на когото беше поставена много обширна и неясна диагноза. Тя ни прие, каза, че според нея диагнозата е вярна, но, за всеки случай, ще ни изпрати при млад лекар, който от скоро с нов, почти революционен метод, който дава 100% сигурност. Ние отиваме при него, той забива електродите, прави изследването, говори по мобилния си телефон, на който му звънят да му кажат, че докога ще го чакат долу, обяснява ни, между другото, че диагнозата на Христова е вярна, пише нещо в някакъв тефтер и т.н., и т.н....Това, което чуваме, е ужасно, аз стискам малкия, който вече се дере, татко му стиска мен, да не падна, а доктора и сестрата, която е ужасно гримирана и ужасно миришеща, стоят с безстрастни физиономии и се чудят кога ще ги освободим от присъствието си. С малкото разум, който ми е останал, питам дали изследването е платено, при което той видимо се оживява и започва да обяснява, че това изследване е съвсем ново, и че касата не го покриво и бля-бля, така че дължим 40лв. Даваме ги, за което съответно не получаваме никакъв документ и да не го видя и чуя никога повече. Снощи, като прочетох историята, ми идеше не знам какво да направя. Хубавото при теб е, че диагнозата им не се е потвърдила, за разлика от при нас, но ако това е лекарско отношение - все пак малкия беше на три месеца!!!

# 26
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
  До този момент за един лекар еднозначно мнение май не съм чувала, винаги има и недоволни и доволни.
  И нашият случай е такъв, друг път съм разказвала историята... Много хора се прехласват пред доктора, който можеше да направи големи бели на детенецето ми /ако го бях послушала/. Ето защо се търси и друго мнение, информация за заболяването и т.н.
  И все още ме е яд на него, въпреки че не трябва да тая подобни чувства в себе си  Embarassed

  Но обобщения и крайни заключения за "съсипан живот" именно тук, в този форум, звучат малко не на място. Тук се борим с реални проблеми и както някой горе писа, родителите се молят диагнозите на децата им да са погрешни.

# 27
  • Мнения: 997
Няма да се повтарям...по същество. Един лекар от педиатрията ми съобщи, че детето е с цитомегарвирусна инфекция / оказа се грешка....но това е без значение/. Съобщи ми го с думите...бля, бля,бля...ужасно, много тежко, няма шанс, има си домове за тези деца. Друг един лекар.....пак от там....ми заяви, че май са сбъркали и на детето нищо му няма. Е, когато се разбра, какво му има / пак лекар от педиатрията/ аз не можех да се начудя но кого по-напред да си го изкарам. Дали на първият, които е поставил грешна диагноза, или този, който без да провери заявява, че всичко е ок, или пък онзи, който ми съобщава....по подходящ или не начин....истината. С времето осъзнах, че не съм съвсем права, но също така разбрах, колко е важно родител и лекар да са...как да се изразя...на една вълна. Защото горните трима специалисти със сигурност са помогнали на безброй деца и има безброй родители, които са им безкрайно благодарни.   

# 28
  • Мнения: 3 743
Тъй като темата се обърна в сгрешените диагнози.... да споделя и аз какво ни се случи - бебе на 11 месеца преглед в Пирогов, на който ни казват, че трябва спешно да се оперира (до 1 седмица) от киста в тестиса. Отиваме при друг лекар - поставя друга диагноза и отхвърля операция, и така - още 3-ме лекари поставиха абсолютно различни диагнози....  в крайна сметка се оказа, че нищо от тези 5 диагнози не е вярно, детето не го оперираха...


desiipepi, радвам се, че диагнозата е била грешна  bouquet

# 29
  • Мнения: 312
Разбира се , че една грешна  и тежка диагноза може да предизвика силен стрес у всеки родител и точно там е проблема, лекарите трябва да бъдат задължавани да поднасят подобна информация деликатно, без празно многословие, но с нужното уважение и ако не истинско то поне привидно състрадание. Защото има майки и бащи, който след подобна обречена диагноза биха стигнали до срив, който не би би добър както за тях така и за детенцето, още повече ако тя в последствие се окаже погрешна.
 

# 30
  • Мнения: 1 588
Защото има майки и бащи, който след подобна обречена диагноза биха стигнали до срив, който не би би добър както за тях така и за детенцето, още повече ако тя в последствие се окаже погрешна.

Според мен първият и най-спешен житейски урок, който трябва да научим, когато ни се случи нещо такова, е да не стигаме до срив, ако не заради нас, то заради децата ни.

А вторият житейски урок е, че детето с увреждане (с вярна или грешна диагноза) не е "некачествено дете" (вземам повод от началния постинг на desipepi, според който д-р Христова така се била изразила?!).

Уви, споменатите лекари не четат форума ни и те няма да си вземат урок как да поднасят диагнозите си... Така че да направим, което зависи от нас, пък другото... какъвто ни е бил късметът...

Всъщност, ако се замислим, от къде е идвал шокът, когато сме научавали страшната диагноза - от нашето непознаване на болестта, от отчаянието, че животът ни няма да е "като на другите" и от това, че бъдещето на детето ни няма да е "като на другите", от страха ни, че детето ни ще изпусне някои от възможности, които имат здравите хора... Но все ми се струва, че когато Бог "взема" с едната ръка, с другата дава - и то още по-важни неща...

Някой скоро даде като пример за възможностите на човек с увреждане Стивън Хокинг (Steven Hawking):
http://www.hawking.org.uk/home/hindex.html
който е направил за съвременната астрофизика много повече от който и да е друг здрав учен.

Да дадем мотивация на децата си и устрем да се развиват, останалото все някак си се нарежда...

P.S. Бях във възторг, когато се появи този пример в една друга тема, която за съжаление изчезна поради 4дневна липса в архивите. Моля, човекът, който пусна примера, да ме извини, че не мога да си спомня ника му. Също така моля някой с по-добър английски да преведе историята на заболяването на Стивън Хокинг, разказана от самия него:

http://www.hawking.org.uk/disable/dindex.html

Последна редакция: пт, 15 дек 2006, 09:05 от Мария

# 31
  • Мнения: 997

Уви, споменатите лекари не четат форума ни 


Мими, тук грешиш. Да не мислиш, че тези лекари нямат интернет, да не мислеш, че не се интересуват какво се пише за тях. Четат, четат. Не питай от къде знам....просто знам. Четат и може би си взимат бележки. Особено при по - устати родители, на деца с по-редки диагнози. Да не говорим, че има снимки. Колко деца с левкодистрофия / в нашия случай/ има в България. Ако някой е прочел нещо за себе си от мое име веднага ще се сети като отида на преглед.
Има нещо, което си мисля още от началото. От почти всеки лекар има и доволни и недоволни пациенти. Ако някой от горните лекари реши да влиза с името си или да пише във форума, той най-вероятно ще трябва да понесе доста упреци, някои от който основателни, други - не. Не всеки е готов да помага на тази  цена. По - лесно е просто да си четеш анонимно или ако видиш, че много те плюят - изобщо да не четеш. Да отделяш от времето си, за да четеш за чуждите болки, дори чуждите обвинения не е по силите на всеки.

# 32
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
desipepi, радвам се, че диагнозата ви е била грешна - радвайте се и вие!...въздържайте се от обобщения...

Цитат
...Мило, майче, радвай се, че диагнозата е била грешна!...

Цитат
...родителите се молят диагнозите на децата им да са погрешни...

 - Не мога да разбера, а да сте чували нещо за "Стокхолмския Синдром" ?

# 33
  • Мнения: 313
Някой отвлечен ли има? Ужас!

Не, не сме чували - разкажи ни...нещо като "идеално здрави" ли е или е по-оригинално  hahaha

# 34
  • Мнения: 4 414
- Не мога да разбера, а да сте чували нещо за "Стокхолмския Синдром" ?
да, чували сме, но не мисля, че има общо! не сме благодарни на лекаря, че е сбъркал диагнозата. не оправдаваме подобно отношение. просто всяка история може да бъде погледната поне от 2 страни. и е по-добре да мислим позитивно в посока "супер, че тая докторка сбърка", отколкото да трупаме гняв и да ни тежи "как можа да ми каже такова нещо!". защото натрупания гняв и непреодоляната болка може наистина да ти съсипе живота/здравето. и точно ти, мисля, че би трябвало да го знаеш най-добре.

# 35
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Не познавам работата на въпросните лекари. Мускулна дистрофия е тежка тема в моето семейство, братовчедът на майка ми почина от тази ужасна болест. Радвам се, че диагнозата е била погрешна.
Ако мога да се изкажа така, дай боже такива неща да съсипват живота ни, пък той сам да се оправя.  Peace

# 36
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
защото натрупания гняв и непреодоляната болка може наистина да ти съсипе живота/здравето. и точно ти, мисля, че би трябвало да го знаеш най-добре.

 - скъпа Агнешка, не става въпрос за гняв, емоции и тем подобни, а за обмен на информация,

 - Аз не знам какво ви говори горната информация, впрочем знам - проектирали сте майчините си страхове за рожбите върху.... щастливо грешната диагноза.

 - Аз обаче - не. И това ми помогна лесно да разкрия Схемата, а тя е много проста:
 - Държавна болница или поликлиника - Ужасяване на родителя, крещенето е бонус - докарва го по бързо до отчаяние и безпомощност, и после е мн. лесно "приятелски" да подхвърлиш сломената майка на частника - "спасител".
 - Който без да губи време започва съществената част - Източването!  Sick

 - На някой това да му е познато?...   Thinking

 - ето това се е случило с desipepi и жалко че някои не го видяха...

# 37
  • Мнения: 997
Aleksander, много добре те разбирам какво имаш предвид, но и това има две гледни точки. Дано не изръся някоя глупост, но ти не беше ли хомеопат / ако греша моля да ме извиниш /. Пример. Моята приятелка след като мина през цитирания "кошмар" на държавните болници, накрая се обърна към хомеопатията. Прегледът е "на частно", лекарствата не са малко ...и изобщо не са евтини. Това описание идеално се вписва в горната схема. Подчертавам, че не отричам ползата от хомеопатията - давам го само за пример. Пример, който отново показва, че всеки случай има по две гледни точки. Колкото по другата тема -  майката не просто споделя отвращението си от отношението на лекарите...тя казва, че това е съсипало живота й. Не бива да се позволява огорчението от една неправда да съсипва цял един живот, нали? Важно е да се гледа напред и да не се забравя, че винаги е по-лошо да живееш с един кошмар / мускулната дистрофия е кошмар/, отколкото със спомена за него.
 

# 38
  • Мнения: 2 327
Aleksander, не мога да разбера само ти се възмущаваш, че въпросните хора вземат пари или че използват чуждото нещастие за да печелят?

Когато прочетох заглавието на темата първата ми мисъл беше - пак някое детенце не е било диагностицирано и е пропуснато ценно време в което да се лекува...
В този форум е така за съжаление.
Тук няма много хора да се впечатлят от историята и ще им се стори с добър край. И на мен не ми съобщиха по кой знае колко подходящ начин диагнозата на сина ми. И тя беше наполовина вярна. Аз бях току що родила и психически не съм била особено стабилна. Успокоиха ме ,че детето няма увреждания несъвместими с живота...

Радвай се че диагнозата ви е била грешна. Радвай се че е имало кой да ви постави вярна такава. Радвай се че детето е добре.

Тук има една мама на която не е ималко кой да потвърди диагнозата на детето. Няма такъв специалист в България. Не можем да избираме докторите при които да ходим, поне не винаги. Аз за щастие имах тази възможност.

# 39
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
накрая се обърна към хомеопатията. Прегледът е "на частно", лекарствата не са малко...
- Класическия хомеопат изписва едно единствено хомеопатично л-во Peace
Цитат
...и изобщо не са евтини.
- ако 3 или максимум 5 лв ти е скъпо?...

 - прочети пак и ще видиш че е съсипана не само от погрешната диагноза, но не по-малко, а дори повече от от-но-ше-ни-е-то, на този, на който се е доверила и поверила най-скъпото си.

desipepi:
Цитат
...беше на 2 пръста разстояние от лицето ми и крещеше...
...като стане на 4 годинки ще седне в инвалидна количка,а на 20 ще умре.също така ми каза че като забременея втори път трябва да си направя генно изследване за да не раждам повче некачествени деца -"ясно ли ти е"?!.главата ми се завъртя и аз загубих съзнание. когато се осъзнах тя продължи да ми крещи и ми каза да не изстерясвам...
...и най лошото беше че когато на мен ми прилоша никой от така нареченита "лекари" не ми помогнаха дори с една чаша вода.

 ... на някой още да не му е станало ясно за какво говори майката... Peace

- Колкото за "Стокхолмския Синдром" - при него жертвата съчувства и защитава палача си...

# 40
  • Мнения: 997
Александър, давам пример, а не определям дали хомеопата е класически или не. Не се опитвам да критикувам под каквато и де е форма хомеопатията. Изписваните й лекарства заедно достигат доста внушителна сума, а лицето / не зная дали е лекар или не/ се титулува хомеопат.
Освен това, моля те, чети и ти внимателно:

Колкото по другата тема -  майката не просто споделя отвращението си от отношението на лекарите...тя казва, че това е съсипало живота й. Не бива да се позволява огорчението от една неправда да съсипва цял един живот, нали? Важно е да се гледа напред и да не се забравя, че винаги е по-лошо да живееш с един кошмар / мускулната дистрофия е кошмар/, отколкото със спомена за него.
 
  bouquet
Колкото до това, че жертавата съчувства повече на палача си. Не зная дали е вярно. Ако срещна лош човек и той се опита да ми навреди, малко трудно ще му съчувствам. Да не говорим, че трудно ще ми навреди с викане....всъщност.....трудно ще ме надвика Joy

Последна редакция: сб, 16 дек 2006, 22:58 от елена акманова

# 41
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
Цитат
Не се опитвам да критикувам под каквато и де е форма хомеопатията. Изписваните й лекарства заедно достигат доста внушителна сума, а лицето / не зная дали е лекар или не/ се титулува хомеопат.

 - Напротив - критикувай! а също и попрочети по темата във форума - има доста написано, а и се помоли, както в онази приказка "... и ме научи Господи, да ги различавам..."

# 42
  • Мнения: 997
Извинявам се, май изместихме малко темата.
Не мога да критикувам хомеопатията, защото не я познавам. През цялото време говоря не за себе си, а за опита на приятелката ми.
Чела съм темата, и по тази причина, не отричам ползата от хомеопатията.
 hahaha
Ще предам на момичето да се обърне към Г....да я осветли по въпроса кой хомеопат е класически / т.е. не е необходимо да има медицинско образование, предписва единствено хомеопатични лекарства, а не при всяка по-лека Т да праща майката са нурофен и т.н./.
Предлагам да прекратим спора в тази насока или да го изнесем на лични за да не разводняваме темата. Laughing

# 43
  • Мнения: 7 415
                           Как е поднесена информацията и какво е заглавието е най-малкия проблем в случая.Що се касае за споменатата Димитрина Христова и ние не сме във възторг от нея.Беше в педиатрията и от там мисля,че я уволниха не заради професионализма и. Mr. GreenНа нас ни предложи да ни е личен лекар,ние отказахме защото ни е далеч.След това бяхме свидетели как всичко се плащаше дори задължителните ваксини.
                           А, Литвиненко е дупка в морето - прави изследване на малката и  заключение,че нерва е прекъснат,в това време аз виждам на монитора импулси в определен мускул /държа да подчертая,че нямам нищо общо с медицината,всичко знам от обща култура и от неволя/.С една дума останах с особено мнение и раздвоение:Работят ли ме за да плащам допълнително или просто пълна некомпетентност и неграмотност?????Така и не можах да си отговоря.
                           Аз бих посъветвала -desipepi - все пак да направи консултация и при други специалисти.Изследването "с иглите" както тя го нарича е ЕМГ и не е лошо за успокоение да направи още едно.Бих препоръчала проф.Ишпекова-бившия ИСУЛ и е без игли с датчици,безболезнено за детето.Все пак поставената диагноза е тежка и аз лично бих направила всичко за да я изключа напълно.
                           Започнах малко не както трябва отзад напред.Първо отговорих ,а след това четох внимателно.
 Радвам се,че сте направили консултации и с други лекари и всичко е ок.От лекарски грешки не сме застраховани,но дано всички грешки завършват с щастлив край  и диагнозите да не се потвърждават.
 

Последна редакция: пн, 18 дек 2006, 19:24 от Didia

# 44
  • Мнения: 410
 Темата много скача в различни крайности. Но аз ще се опитам само да изчистя името на д-р Христова. Ходим при нея на контролни прегледи(епилепсия). Пътуваме от Варна. Прегледите траят по 40мин. За мен тя е страхотен специалист и човек! Никога не повишава тон, а детето ми е хиперактивно! Нямам думи да и се отблагодаря! Един лев не сме и дали!

# 45
  • Мнения: 1 157
desipepi пиша ти по повод за случаяти със рехабилитаторката при която сте попаднали.Когато прочетох какво ти е казала разбрах коя е,защото и ние бяхме при нея и на нас ни каза същото,за частния си кабинет.И най-нагло ме попита татко и как я вазприема,че детето му е със проблем,а аз и отвърнах ако вашето дете е така вие как ще го възприемате и тя стои и ме гледа като гръмната.При следващото посещение в болницата се засякохме и тя вече не ме вика горе,а ме пита ще се качвам ли, а аз и казах,че сме намерили много по добри специалисти от нея и повече не ме е викала #2gunfire Sick

# 46
  • Мнения: 53
Въпросната рехабилитаторка се казва Мими Петрова. За себе си тази госпожа има мнение че е бог в света на рехабилитацията. Каза ми :" Не се притеснявай, докато аз съм жива има шанс децата ти да се оправят". Не знам на вас това как ви звучи. За мен значи единственно, че тя просто няма реално мнение за себе си. Както и да е - с нищо не успя да помогне на синовете ми. Постоянно докато бяхме в клиниката на д-р Литвиненко ми повтаряше, че с тези 10-ина дни престой, нищо няма да постигнем и че непременно трябва да отидем в частния и кабинет, ако искам децата ми да се оправят. Постоянно ми повтаряше, как повечето майки едно благодаря не и казвали, когато си заминавали. Т.е.  по заобиколен начин ми напомня да не забравя да и се отблагодаря като ни изпишат. Нейното мнение да не се търсят други специалисти освен нея, защото това са цитирам "експерименти с децата, защото София си е София и горките деца от провинцията, няма специалисти там, които да се занимават с тях". Абе - когато говоря за нея, просто каквото и да кажа ще е малко.
Както и да е - в Бургас, в един специализиран център за рехабилитация открих какво е наистина качествен, добър, професионален и опитен рехабилитатор. Там помогнаха на моите синове да се възстановят и да продължават да се възстановяват. Там намерих приятели, които непрестанно ми вдъхват вяра, че нещата ще се оправят до край.
Така че, много добре знам за какво говорите.
Що се отнася до д-р Литвиненко, нямам лошо мнение за него. По мои наблюдения, на доста деца в тежко положение помагаше и винаги беше готов да отговори на въпроси на родителите. При нашия случай - нещата зависеха единственно от времето и добрата и активна рехабилитация, така че не ни е лекувал кой знае колко. По-скоро в преки контакти бях с гореспоменатата г-жа Петрова.

# 47
  • в полите на Балкана
  • Мнения: 3 462
За мен доктор Христова е страхотен лекар и много добър човек.Тя постави диагнозата на сина ни преди 6г. Погледна изследванията, погледна него и каза страшното нещо ПМД най-вероятно Дюшен. Даде ни направление за ДНК което за жалост потвърди думите и. Ходим при нея на контролни прегледи,никога не е взела пари ,говори толкова тихо,че дори неможеш да я чуеш ако има дразнители/нашия по-малак здрав син/.Сега работи в болница Токуда.
   

# 48
  • Мнения: 410

  
За мен доктор Христова е страхотен лекар и много добър човек.Тя постави диагнозата на сина ни преди 6г. Погледна изследванията, погледна него и каза страшното нещо ПМД най-вероятно Дюшен. Даде ни направление за ДНК което за жалост потвърди думите и. Ходим при нея на контролни прегледи,никога не е взела пари ,говори толкова тихо,че дори неможеш да я чуеш ако има дразнители/нашия по-малак здрав син/.Сега работи в болница Токуда.
  
Ако говориш за д-р Димитрина Христова, мен днес ме прие в детско здраве. И на двете места ли е? Цял живот ще съм и благодарна на тази жена!  bouquet

# 49
  • в полите на Балкана
  • Мнения: 3 462
Да.Утре сме при нея в Токуда.

# 50
  • в полите на Балкана
  • Мнения: 3 462
Незнаех,че още ходи в детско здраве когато се обаждах там ми казаха че вече не е при тях и така я открих в Токуда . Там е вторник и сряда. Аз също съм и много благодарна.

# 51
  • Мнения: 410
 Че то днес е вторник и сутринта в 10ч ни правеше ЕЕГ. Как огрява тази жена навсякъде?!
 Стискам палци да зарадва и вас както зарадва и нас днес!

# 52
здравейте преди 3 години детето ми беш на годинка и 3 месеца но все още не можеше да ходи стабилно.кат всяка майка аз се притесних и споделих своет притеснение с моя личен лекар,той ми даде направление за невролог и ме прати в клиника "детско здраве" та попаднах на др. димитрина христова.тя прегледа детето ми и каза че има за какво да се притеснявам и реши да му направи кръвно изследване.след 2 или 3 дена отидохме за резултати,прие ме друга докторка която не беше невролог но не си спомням името и.тя ме помоли да изчакам и излезе от стаята,след малко се върна доста притеснена и ми  каза че детето ми има серьозно заболяване.тогава аз станах и тръгнах към кабинета на др.христова.срещнахме се в коридора на болницата,оше там тя започна да ми обяснява колко е серьозен проблема.беше на 2 пръста разстояние от лицето ми и крещеше ,чедетето ми има прогресивна мускулна дистрофия "дюшен" като стане на 4 годинки ще седне в инвалидна количка,а на 20 ще умре.също така ми каза че като забременея втори път трябва да си направя генно изследване за да не раждам повче некачествени деца -"ясно ли ти е"?!.главата ми се завъртя и аз загубих съзнание.когато се осъзнах тя продължи да ми крещи и ми каза да не изстерясвам зашото от тук нататък нещата ще станат много серьозни и аз трябва да съм силна.цялата тази сцена се разиграва в коридора на болницата пред всички пациенти и лекари,и най лошото беше че когато на мен ми прилоша никой от така нареченита "лекари" не ми помогнаха дори с една чаша вода.др христова ми даде направление за др. литвиненко който работи в детски център до военна болница.когат отидохме при него
той ни посрещна на входа,хвана детето ми за ръка и го поведе по стълбите.още качвайки ги той каза -"да наистина това е прогресивна мускулна дистрофия".с това едно изречение той смаза всички мой надежди.влязохме в някакво предверие,седнахме той продължи да наблюдава детето ми как се движи без да направи физически преглед и каза на сестрата че това е 100% дюшен.прие го в болницата за изследвания,взеха ни кръв на него му направиха някакво изследване с игли в мускулите.на втория ден от престоя му в болницата дойде някаква рехабилитаторка и ни качи на втория етаж за да ми покаже как да го раздвижвам.беше се  надвесила над него и каза-"горкото дете,язък за хубавото момченце", веднага след това ми обясни че има частен кабинет във който трябва да водя детето си на рехабилитация.тогава каточели в мен нещо се съвзе,грабнах си детето и без да се обадя на някой напуснах болницата.когато се прибрахме мъжът ми реши на другия ден да отидем и да вземем епикризата,но за съжаление не ни я дадоха.след време аз разбрах ,че др.литвиненко и др.христова работят заедно.детето ми в момента е на 5г. , тича като щуро без да спре,проблема се оказа ,че има плоскостъпие.откакто  носи ортопедични стелки няма проблем.детето ми не помни нищо за моя радост , но нанесената ми психическа травма остава завинаги.





П.С.

споделям това свое преживяване с вас с надеждата да ви предпазя от подобни КОШМАРНИ преживявания.

# 53
 Радвай се,че диагнозата е грешна-това трябва да те кара да се чувстваш късметлийка!Включвам се в темата,не за да си изплаквам душата, а за да споделя опит и поуката, до която стигнах за 4години....
   Родих не много млада-34 и виснах като орлица над детето си-по този повод плащах на неонатоложка от Шейново да идва вкъщи,правех срещи с ДжПиТо и следях всички инструкции на снаха ми-и тя виден педиатър.Детето ми беше със запушени слъзни канали,стичаше се сълзичка и 1-та му бузка беше непрекъснато зачервена.Изпратиха ме на кожен-и тя някякво светила по частни кабинети,взеха проба за стафилококи-отрицателна,2-пъти отпушихме слъзни канали-окото спря да сълзи,но червената буза с мокреща ране си остана......по този повод адаптирания Нан го давах с Нан AR.И така........много ни дондуркаха, все любезни, обичливи,а и при Мустаков отидохме-направихме и квръвния тест за 100кинта-и там дрън-дрън(като в секта е,който влезе-няма излизане)-леки наченаци на ПРЕДалергични реакциии и нищо друго и така...до първия пристъп.Много страшен!После -втори,трети и диагнозата АСТМА.Бяхме пропуснали почити 2години,като сме имали атопичен дерматит,през които НИЩО НЕ ЛЕКУВАХМЕ и стигнахме до астма, а БЯХ ЗОАБИКОЛЕНА ОТ МИЛИ,утвърдени специалисти...това е!
    Мисълта ми беше-не е важно,колко е моден доктора,колко взима и дали говори МИЛО. Важно е -  НАИСТИНА  ДА Е ДОБЪР СПЕЦИАЛИСТ!!!!!!
    ЗДРАВНАТА ни система е гола вода!Много от лекарите са КОМЕРСИАЛНИ,С ПРОТИВНО ОТНОШЕНИЕ и ЛОШИ СПЕЦИАЛИСТИ,ПОСТИГНАЛИ ИМЕ НА НЕЧИЙ ГРЪБ.....това е ясно за всички и го има в цял свят.Въпросът е на приоритети!За мен е важно НЕ как говори, или как изглежда доктора(а когато се касае за здравето на детето ми-и парите не ме интересуват),а ДА Е ДОСТАТЪЧНО КОМПЕТЕНТЕН ДА ПОМОГНЕ-това значи ТОЧНА ДИАГНОЗА и адекватно лечение. Другото се преглъща-крясаците, чакането......Може би е много важно отново да се въведат изцяло детски кабинети,в които ПОДРОБНО,АМА много подробно да се дава информация на майките, там да имат достъп до литература-за имунизации, права, за развитието на детето, за видовете захранване, преди това за стимулацията на кърменето,защото истина е, че младата майка е паставена в Бг на колене.Не групирах детето си в телк,ЗАЩОТО МИ ОБЯСНИХА, ЧЕ БЕЗ ВРАЗКИ  и подкуп ПОВЕЧЕ ОТ 25 ПРОЦЕНТА НЕ ДАВАТ(нищо, че 3-кратно надвишавахме броя на пристъпи, при които се дава група),а родната татковина в очите на НОИ ми взе половината майчинство,защото имах действаща фирма......Как ми се искаше някое от родните политически величия да гледа  собственото си дете астматик с 60лв на месец и без всякакви държавни преференции!!!!!!Но горчивината отминава,важно е, че намерих ЧОВЕКА-доктора,който ми помогна.....Дъщеря ми се оправя!
    Ако ви се наложи добър специалист за АСТМА-от многото, през които съм минала ПРЕПОРЪЧВАМ ЕДИНСТВЕНО,НО ИСКРЕНО И ГОРЕЩО-доцент Гизова от Окръжна болница!Тя е човека!Страхотна е и  Д-р Димитрова от СБАЛББ "Св.София",както и 1възрастен доктор в спешен кабинет от Александровска-това са само, а повярвайте ми, през много светила минах!
   Така че,мила ,животът ти НЕ Е СЪСИПАН!ЧУВСТВАЙ СЕ ПОГАЛЕНА ОТ СЪДБАТА!

Общи условия

Активация на акаунт