Според мен първият и най-спешен житейски урок, който трябва да научим, когато ни се случи нещо такова, е да не стигаме до срив, ако не заради нас, то заради децата ни.
А вторият житейски урок е, че детето с увреждане (с вярна или грешна диагноза) не е "некачествено дете" (вземам повод от началния постинг на desipepi, според който д-р Христова така се била изразила?!).
Уви, споменатите лекари не четат форума ни и те няма да си вземат урок как да поднасят диагнозите си... Така че да направим, което зависи от нас, пък другото... какъвто ни е бил късметът...
Всъщност, ако се замислим, от къде е идвал шокът, когато сме научавали страшната диагноза - от нашето непознаване на болестта, от отчаянието, че животът ни няма да е "като на другите" и от това, че бъдещето на детето ни няма да е "като на другите", от страха ни, че детето ни ще изпусне някои от възможности, които имат здравите хора... Но все ми се струва, че когато Бог "взема" с едната ръка, с другата дава - и то още по-важни неща...
Някой скоро даде като пример за възможностите на човек с увреждане Стивън Хокинг (Steven Hawking):
http://www.hawking.org.uk/home/hindex.html
който е направил за съвременната астрофизика много повече от който и да е друг здрав учен.
Да дадем мотивация на децата си и устрем да се развиват, останалото все някак си се нарежда...
P.S. Бях във възторг, когато се появи този пример в една друга тема, която за съжаление изчезна поради 4дневна липса в архивите. Моля, човекът, който пусна примера, да ме извини, че не мога да си спомня ника му. Също така моля някой с по-добър английски да преведе историята на заболяването на Стивън Хокинг, разказана от самия него:
http://www.hawking.org.uk/disable/dindex.html