Част от своето сърце през ДЕКЕМВРИ ще държим в ръце -- тема 8, 2022 🍼🤱

Здравейте на всички Не съм чела темата от седмица насам, защото на 26.11 се роди Андрей 50 см, 3680 гр. Терминът беше 6.12.
Родих с екипа на Олга Дукат и съм безкрайно доволна от всичко. Раждането беше нормално, без упойка. Лошото е, че имам сериозни разкъсвания и вътрешни и външни шевове…
Раждането мина, сега борим кърменето (на смесено хранене сме за момента).
Честито на всички нови мами и леко раждане и здрави бебчета на останалите!

Честито на всички мами, живи и здрави и много да се гушкате! Аз също още не съм родила, но моя термин е 14.12 така,че има време😀 вълнувам се вече, уговаряме я малката да дойде на 12.12,че сме си го харесали като дата пък да видим

Marina12 честита радост! Жив и здрав да ви е! Бързо да се напаснете и справите с кърменето!

Еее, събрахме се неродилите! 😀 Това с проверките е мега досадно и при мен 🙄 уж момиченцата подранявали-дрън, дрън 😀 и моята тапа уж падна ама съм в такова състояние все едно още 2 месеца ще съм бременна 🤷♀ никакви контракции и болежки, бебка си мърда яко, плацентата ми е вече 3та степен зрялост 🙄 Другите родиха и забравиха, мен още ме срещат познати и - айде беее, ти още ли се влачиш 😡

Около мен всички са леко паникьосани , и все ми повтарят да почивам . Всеки ден въпроса е един и същ “ ти къде пак си се оправила да излизаш “ Хич не обръщам внимание . Нормално е да питат хората ,особенно по близки . На мен баба ми е толкова притеснена милата и все ми казва да раждам вече и да се оттърва ,немога да ѝ обесня че на мен си ми е добре бременна . Всички са с едни такива уплашени погледи . Знаят и че няма да звъня на никого когато започне раждането , а ще се обадя след като родя ( говоря за родители баби , братя , сестри ).

Марина, честита радост! Да бъде здрав и благословен бебокът!
Аз също бях подложена на такъв тормоз от всички -терминът ми беше за 8.12, но като ме питаха дали вече не съм родила и кога ще раждам, им казвах, че чакаме преди Коледа... и като тръгна да раждам на всички ще звънна, за да са притеснени и те, така ще бъдат съпричастни с моите мъки😁. Е, да, ама само ММ разбра, всичко се случи така, както не исках -не исках ноември( но се превърна във втория най-страхотен месец), не исках през нощта, но пък точно тогава родих...та така.... 😁

Надявам се тази вечер да е последната в родилното и утре да ни изпишат... Емили е добре, храни се с кърма, наддава по 10ина грама на ден, има лека жълтеница, но не било притеснително и не е за терапия, дано утре се потвърди това мнение на педиатърката, за да ни пуснат вкъщи. За сега кърменето е добре -бавно се случва храненето, но все пак. Чудя се дали да доизцеждам с помпа, но тук някои от акушерките ми казват не, други казват, че може леко... не съм я взела в родилното и нека мине нощта, вкъщи ще реша как да бъде... че гърдите са огромни и болезнени, когато стане време за хранене, а не зная бебка дали ги изцежда добре...да не стане някоя беля...
Искам да питам и мамите за шишетата - миете ли ги в съдомиялна? Имам 1 програма точно за хигиенизиране и пише, че е подходяща за измиване на бебешки шишета... не че ще ги мия така, но може пък някой път да пусна, знам ли🤔

Много е дразнещо това с обажданията и питанията. Като родих седяхме 9дни в болницата, защото бебетата бяха на антибиотик. Всеки ден по 100 пъти ми се обаждаха или пишеха хайде какво стана няма ли да ви изписват. Или какво стана дойде ли кърмата. Направо откачах.

Значи и като родим няма да имат край въпросите...и не мога да разбера, защо идват и от жени, които са минали през това, и сигурно и те са се дразнили на същите въпроси😆
А да не говорим и за хората, които не са толкова близки и не са били бременни, колко са любопитни...това също ме изнервя😆😅

Като родите, въпросите са още повече... мен 1000 човека ме питат на ден кога ще ни изпишат, като че ли на гости ще ми дойдат... достатъчно ми е депресиращо, че съм сама и затворена... далече от длугото ми детенце, което цяла седмица ме вижда през прозорец с решетки, и може само ръката да ми пипне... и те като питат постоянно е още по-зле... Во такова е-ще потърпим... сега ще почнат и въпросите за кърменето и коментарите за вида хранене... и поучаването как тлябва да е облечено и обгрижвано детето...

Аз родих днес. Вяра в 38 г.с.  Висока е 50 см и тежи 3340. Родих я със система с окситоцин и хапче. Много бързо дойде разкритието, а топките вършат чудна работа. Аз на една такава си изкарах почти  до местенето в родилна зала.
Относно самото раждане - докато напъвах не усещах болката. При мен се наложи епизотомия заради нещо си в таза, но като излезе главата на бебето олеква и всичко приключва. Мен ме беше страх, но с персонала и другите момичета си говорихме и кина бързо времето. Родих за почти 4 часа.

Браво да е жива и здрава Вяра и успешно възстановяване!

Честита да бъде и Вяра! Да расте благословена и заобиколена от добри хора!

Честито Jencheto1! 🤗 Живи и здрави! ❤️❤️

Ох като ви слушам за въпросите от роднини и много се напрягам.. Явно ще трябва психически да се подготвя 😁 много се изнервям, когато някой започне да ми дава нежелан акъл.. Все пак вярвам, че и сама мога да взимам решения, а ако имам въпроси бих се обърнала към някого.

Ихаа, колко много хубави новини! Честити и здрави да са новите бебенца в групата, а на мамите - бързо възстановяване! 🍀

Наистина не остава време за телефона с първо мъниче вкъщи. Отсега съм недоспала, а по-нататък какво ще е не знам.. Кърмя я на поискване и малката през около 2ч е гладна.. За момента що-годе ни се получава, само че вече имам малки ранички на зърната и в първите минути като засуче ме боли, но се надявам да отмине. През другото време спинкаме или се опознаваме и е прекрасно. 🥰

Стискам палци на всички, които са още в очакване! 🤗

Дойде време и за нашия младеж, който уж все беше малък  ,а днес се роди Даниел 3360гр, 49 см.
Водите изтекоха в 3:30 часа (няма как да ги объркаш , какъвто страх имах ), 10:30 часа бях родила.
Отидох с 0 разкритие и без болки. Поговорих си сладко с жената от 15 кабинет в Шейново (само кафето ни липсваше) имах документите, но не бяха попълнени и така двете лаф и попълвам. Към 6 ми казаха ,че ще ме местят в родилно (след тонове) сложиха окситоцин и за кратко време разкритието нарастна. Имаше един кризисен период на силна менструална болка  ,но малко повървях и се нормализира. После сложиха упойката дойде рая, като изкл замайването. И започна другия етап на усещането , че ти се ходи до wc. Мина известно време и главата беше съвсем надолу стана по болезнено, но седях права и ми беше ок. Чакахме доктора ,мислех че ако напъна ще излезе бебето 😆 и така и стана той дойде легнах и буквално два напъна за глава и един за тяло (който пред първите два е нищо ) се появи малкото ни човече и веднага засука ама така лакомо 🙄
Слушах акушерката и се отпуснах максимално. Имам някакъв лек шев и дискомфорт като се движа.
Да, никой не знаеше че съм в болницата ,а ММ не знаеше че съм в родилна зала, за да няма постоянно питане, но майка ми точно в малкото минути на кулминацията ми е звъннала 🤷
При първата ни среща с бебо насаме първо опитах на гърда, но не се получаваше дадох му малко АМ и пак на гърда и си засука много добре. Вторият път като ми го дадоха въобще не се събуди, но по рано Имир ми каза, че няма нужда да го тормозя ако му се спи. Утре ще е по -дълго при мен надявам се на по успешно хранене.
Но докато суче все едно изживявам второ раждане всичко ме боли , което е нормално, но не вярвах че така действа бебето дори когато само спи в ръцете ми.
На родилите последните часове честито ,вече ви разбирам напълно. Имайте здрави, силни и щастливи деца.
На тези, които им предстои вярвайте в себе си и си визуализирайте този момент. Аз така го мечтаех да не е много дълъг , все пак с болка и един щастлив финал. Докторът и акушерката бяха много доволни , залата беше пълна с усмивки в този вълшебен миг.
И Кестенче движи се и на мен така казваха , да си седя вкъщи, но резултата е ясен . Движение = леко раждане. А и всички майки правиха дължини в коридора ,аз ги бях направила навън за целия период.(може и да не съм права, но това мисля, че ми помогна на мен)