Успех, питай и на регистратурата, може някой да ги остави там.
Вчера имах процедира в Надежда и май съм изръсила 500 лева или в тоалетната или в съблекалнята. Знам, че е наивни да си мисля, че ще ги намеря, но все пак реших да споделя пък…..

аз казах "да", защото въобще не бях усетила, че ме е хванала упойката
но като опитах, не се получи. Сложиха пред мен пердето и започнаха, нищо не усещах, анестезиолога и още една жена си говореха с мен птез цялото време, бяха много мили и ме разсейваха, въобще не мислех какво се случва зад завесата , доста добри бяха в разсейването, щом разбрах чак когато бебета изплакаха, че са извадени. Анестезиолога започна да ми обяснява какво им правят, след което ми каза колко килограма, сантиметри и в колко часа са извадени. После ми ги сложиха един по един на гърдите и ни снимаха. Ако имате код, пръстов отпечатък на телефона го махнете преди това, за да им е по лесно. Изкараха първо бебета и са ги показали на таткото, той също ги е снимал. Та после анестезиолога ми каза че имат още малко работа, май плацентата трябваше да вадят, това беше малко неприятно, не знам дали при майките с едно бебе е същотото, все пак при майките на близнаци, матката е по разширена и стига по на високо. Усещането беше, че ми се гади. Анестезиолога ми каза, че е защото ми побутват стомаха, понеже матката стига до него. И ми дадоха, нещо против гадене, което ме облекчи, до някаква степен. Все пак гаденето мина бързо. Залепиха ме, нямам шевове на секциото, което е прекрасно, белега е хубав и тънак. . Изкараха ме на носилката, мъжът ми чакаше пред вратата, спряха ме при него, целуна ме, поплакахме си малко
и продължихме към реанимация, без него. Там ми сложиха тежест на корема за да се прибере, още дълго бях под упойка, най вероятно и обезболяващи, та си поспах така. На следващата сутрин започнаха да ни раздвижват и ни свалиха в родилното отделение.
