С какво ви дразнят свекървите? – 140

Статистически погледнато 50% от всички нас един ден ще станем свекърви.

Аз съм снаха и имам 2 деца - момче на 6 и дъщеря на 4, на 37 съм, следя темата откак съм била на 20+, неомъжена и с друга проекто-свекърва (с която също се разбирахме). Позволено ли е да пиша в темата? Или като снаха трябва по дефолт “свека” да ме дразни и в тая тема да се пише за свекървите или лошо или нищо?

За обидчива - ако бях сигурно и аз щях да си намеря повод да си навивам на пръста поводи за дразнене, например и на мен свекърва ми ми казва “Аничка”, пък аз на нея с цялото ѝ име.

В темата всеки е свободен да се оплаква както си иска, но трябва да е готов да чуе и страничната гледна точка. Пък може и даже да му е полезна.

   
Тъща съм, но ви наглеждам. Нали ние сме бели и добри, според зетьове и дъщери.
Направило ми е впечатление, че във всички Sherilyn окачествява майка си като изветряла.
Не ми е странно - записала магистратура, живее с мъж, работи и се мисли за много голяма работа.
Нищо, живота ще я приземи.

Ами всъщност темата е точно за това. Някъде имаше тема за хвалене на свекървите.

milenaka, тя темата винаги е била затова, никой никого не е спрял да се оплаква. Ама е нормално да има и различни мнения по даден казус, че даже е и полезно.

Не, почти съм сигурна, че няма.


Животът нито е честен, нито е справедлив.

Това беше грубо и ненужно. Някои ги приземява живота, други - не. И по-добре за тях, де.

Друго си мисля аз. Ако на млада жена на 58 години започва да личи "изветряването", вместо пренебрежително да оставяте телефона, докато говори, вземете я наблюдавайте внимателно. Това е възрастта, в която алцхаймер може да се прояви.

А, с това съм съгласна.

Никой не може да се мисли за голяма работа, сакън. Нито младите работещи, нито старите пенсионери (не че съм фен на виренето на носа, но и вечната скромност е дразнеща).

Айша, не знам защо реши, че се имам за голяма работа. Всъщност хич не се. Не знам какво означва според теб да ме приземи животът. Аз съм си на земята с двата крака. Майка ми не я хокам по-малко от свекърва ми, даже повече. Защото съм искрена и ако нещо ме ядоса, казвам й. С мм сме видели, че вече родителите ни са да си гледат старините. Амортизирани са, не се справят добре с всичко. Помагаме с каквото можем. Аз съм самостоятелна от много години, брат ми също и родителите ми не се грижат за нас от много, много години. Ангажименти около нас нямат никакви. Единствено да се грижат за себе си. Не знам какво не ми е земното, че да ме приземи животът.

Баща ми беше много готин, умен и деен човек. Като беше млад постигна много, не го отричам. За времето си са били акълни хора. Просто вече са се променили. И напълно осъзнавам, че и за мен може така да говорят бъдещите ми деца. Това е животът, остава ти една любов към родителите, грижиш се за тях и толкова.

Philomena,
Описаното в темата не е онова "изветряване". Тогава никой не гледа отвисоко и не се присмива, дори вътрешно, а му е тъжно и страшно. Тъжно е като дядо ти обвини майка ти и баща ти, че искат да го уморят от глад, когато бабата на мъжа ти нарича сина ти с името на съпруга ти, защото не помни, че той вече е голям мъж и има дете.
Тук просто младите смятат старите за досадни и затова всичко ги дразни. Това си е въпрос на възприятие и възпитание.

Добре, аз няма да говоря за свека... ще дам пример със собствената ми майка.
Жената не обича да ходи по лекари.
Обратна форма на хипохондрия, да не вземат да й "намерят" нещо.
Страда от прогресиращо хронично заболяване, за което трябва годишно да се взима рецепта и хапчетата да се пият.
Понеже обаче тя се има за по-умна от лекарите от две години не е взимала нищо. Защото е прочела пак някаква си тъпа статия в интернет. Сега заболяването прогресира, ама тя нямала нужда от лекарства.
Аз каквото и да кажа съм в грешка. Представете си сега да кажа подобно нещо на свека.

Това с лекарите е много трудно, Ариел. Истината е, че ако са чепати не можеш да ги убедиш да отидат. Майка ми беше решила, че има рак. Тя е другата крайност. Вменява си болести, обаче не иска да ходи на лекар, защото я е страх. Хем уж имала рак, хем да не ходи на лекар да търси помощ.. накрая се оказа, че има нисък вит д. Лекарката й каза, госпожо за 60 години имате идеално здраве, гледайте си живота.

В същото време майка ми не успя да запомни 1 година какво съм записала да уча…

Ранният алцхаймер може да има наистина странни прояви, нямащи нищо общо с типичното забравяне. Появяват се мании. Характерът се изменя (например добродушен човек става холеричен). Човекът държи на своите привички и не иска промяна. Може да има параноя. Всичко по отделно не значи нищо, но наистина близките започват в един момент да си задават въпроси.

Моята свекърва също се обръща към сина си (всъщност и към двамата си сина) с умалителни - и то никого не бях чувала да чу говори така.на някои може да им прозвучи разлигавено, на мен ми беше и все още ми е странно да го чувам, признавам си, но пък ми стопля сърцето, защото си мисля колко любов прозира през това обръщение към него. Не ме дразни. Аз и той се лигавим много повече от това, та нищо не може да ме шокира.

Има хора да изветряват под 60, недейте да нападате Шерилин без всъщност да имате представа за какво става дума. Моите родители в някои отношения определено изветряват, стават ирационални, несъобразителни, майка ми става доста невъздържана и груба на моменти (тя винаги си е била така, но сега повече не се усеща към чужди и непознати хора), наистина понякога голям срам бера с нея. Общо взето се наблюдава едно особено обостряне на някои черти от характера. Малко над 60 е, но тези тенденции си ги има от известно време. Нямаме история на заболявания като деменция или Алцхаймер в семейството. Доста се вдтиняват на моменти, едно време съм ги считала за интелигентни, рационални, съобразителни хора, не знам аз ли съм била твърде малка и не съм разбирала или те вече се състаряват. Това с ходенето на лекар дори не искам да го почвам, там също много проблеми имаме да ги убедим да отидат за проблеми, които макар и не животозастрашаващи им причиняват сериозен дискомфорт. Но положението със сигурност се променя осезаемо. Иначе се грижат за себе си, издържат се и прочее, не са на никого в тежест. При близки семейни приятели, горе долу на техните години, също усещам подобни промени в общуването и начинът, по който подхождат към различни теми и ситуации.

всичко зависи от самия човек - от възпитанието му, средата му, от вътрешната му нагласа.  Да се дават съвети, когато не са искани и то на големи хора и които открито показват че, се дразнят,  е неуместно. Нама значение дали това е свекърва, тъщата, братя и сестри. Понякога отстрани нещата невинаги изглеждат такива каквито са. Не винаги е известна цялата информация. А когато някоя майка/свекърва/тъща се меси без да се съобразява, това дразни. Не мисля че, трябва да се оправдаваме.
Понякога това със съветите е по-скоро да се бъдат дразнени снахите, да се покаже колко близки са майката и  сина и.  Не винаги е така, но когато това е постоянна тенденция, това е изводът.