На юлчето захранване му предстои, а на мама да чисти следи - Родени Юли 2022 - тема 4

Ох, нервното люляне и тикане на бибата…. Същата и аз вчера…

Гуш, момичета! ❤

П.п. Видяхте ли новината за разменени бебета в “известна столична АГ болница”? Чудя се коя е и от кога е случаят 🫣

Сега прочетох...ужас!
Пише, че е от преди 2 месеца. Мен ме беше много страх от това, защото болницата беше пълна с бебета. Ама си го запомних, а и сега няма как да сбъркам, защото прилича на баща си ужасно много. Все едно гледам него.
Може и да не разберем коя е болницата, но това е ужасно наистина.

Два дена се приспиваше добре в къщи и днес, защото спахме 1 час повече сутринта, ще ме го изкара през носа. Не ми даде да я приспя в кошарата, дере са, ама се дере, както е пресипнала. Много се изнервих, какво ли не избълвах. Как може да няма грам чувство за самосъхранение, таман и беше чист носа, сега отново сополи, чувам я че има храчка и гърлото е раздразнено сигурно. Голямата пък ми извади душата да и пусна филмче и тя го отнесе. Поне си подреди стаята.

Болна, не болна, захранвам, защото това ядене никак не е ок - през деня шише ли ще е или гърда много се разсейва и нямам представа колко яде, за сметка през нощта. Чувала съм деца да обръщат съня, дали може да се обърне яденето не знам. Педиатърката каза, че на тази възраст 800мл мляко трябва да яде, така че като гледам всички сте в нормите.

Пюре хапва по 30-40г. Вчера и направих супер гладък и пухкав картоф с тиква, чак аз облизах остатъка, а тя беше някаква мех, едва го изяде. И на мен ми се струва, че май трябва 4 часа пауза да се прави, може и да спре с това разсейване и зяпане.

Много ми е съвестно и зле, все гледам да броя до 10, но някой дни не успявам. Навън е все запушено и мъгливо никъде не мърдаме направо. По празниците напред назад с болно бебе се очертава, вече съм на тръни. Ще трябва да мъкна лекарства и инхалалатор, освен памперси и дрехи.

7500г и 66см я измериха, качила е около 400г.

О уау! Горките бебета, тъкмо започваш да разпознаваш хората, които се грижат за теб, сега ще те вземат други, а после…

Когато изписваха Тони от болницата, акушерката спретна луд скандал на докторката, а и на мен. Изписаха го 2 седмици след мен, никой не ми беше казал, че не трябва да свалям гривничката, а още по малко и да я нося. Идва дългоочаквания момент, акушерката казва дайте да сверим номера, аз го казвам, тя отговаря не не - гривната. И аз съм шок! Казвам аз не я нося, изписана съм преди две седмици, никой не ми е казал, че не трябва да я свалям. Отговора беше “няма как да ви дадем бебето” . Аз чакам тоя момент две седмици, тя не иска да ми го даде! Дойде докторката, почнаха да се карат двете, докторката казва, че няма проблем по ЕГН и лична карта на майката, акушерката и отговори “теб май отдавна не са те съдили”. Караха се 10 минути и най-накрая се съгласиха да ми го дадат. Бях доста шокирана първо от вероятността да не ми го дадат и второ от отношението на акушерка към докторка - все си мислех, че едните трябва да имат респект към другите… ама си е моето, познавах си го макар и да го бях виждала толкова рядко 😀

Горките бебета.

Деска, тоя един час сутрин и на мен ми излиза през носа после. Някой ме беше питал преди как така будя спящо бебе. Еми е така - после като не иска да спи, или спи по 20 минути…

Много се радвам, че по празниците ще си бъдем вкъщи. Обожавам София по Коледа и Великден! Толкова е празна и спокойна. Никак не ми се пътуваше в лудница, задръствания, нова обстановка, цялата галимация… та така, вкъщи на хубавата ми украса, на спокойствие и без лудницата от сбирките с 1000 души. За първи път като истинско семейство. ❤

Деска, то с тия сополи сигурно и не усеща вкуса на храната, нали обонянието и вкуса били пряко свързани, независимо че са отделни сетива. Нищо чудно, че не й е интересна храната сега 🤗

Благодаря за сверката на милилитрите/грамажите, Деска и Мира

Предполагам гледате, шейново е болницата.

Тц, пека още меденки (по пижама и престилка 😂😂😂), мерси за инфото.

Щях да питам Мира за кое готово пюре на Хип визира? Аз тия дето взимах нямаха нишестета досега. Но иначе се брои за вкарано, мисля.

Edit: дрънци нямали, в картофа с тиквички имало, толкоз съм и гледала.

И аз се чудех коя е болницата с разменените бебета.
Гривната на моето беше залепена за крака с лейкопласт, за да не пада. Имала съм обаче мисли в главата, че може да е разменена, не прилича много на нас с мъжа ми (на него изобщо не), макар доста хора да намират прилика между нея и мен. Вече като се "очовечи" малко с напредването на месеците и аз мога да видя много от мен в нея.
Не знам на вас как и за колко време са ви дали бебето след раждането, аз я видях за максимум минута, беше цялата увита и се виждаше само малко лице, т.е. занесоха я веднага в друга стая и после я върнаха. Бях доста неадекватна от упойка+хормони. Срам ме е да си кажа, че не бих могла да я разпозная...но така си беше, може би, ако можех да я видя голичка, да запомня някой детайл... В същия ден, докато лежах и чаках разкритие през моята стая премина акушерка с едно бебенце, пак голямо като моето, русоляво, сини очички, по същия начин увито в болничните пелени....е, аз разлика не виждах...особено като нямах време да се загледам в чертите на лицето и т.н.

И аз за 2мин след раждането, после нали 40 часа не ми го дадоха…. Всякакви мисли ми бяха минали през главата.
Една приятелка ми разказа за нейна дружка дето родила в Германия октомври. Загубили бебето…. Намерили го само на легло в някаква болнична стая. Все си мисля, че са искали да го отвлекат, не е възможно да са толкова разсеяни.

Аз бях единствената раждаща тогава, показаха ми го като се роди, взеха и телефона и почнаха да му правят снимки докато го опаковат и подсушат. Донесоха ми го за 2 минути и после чак на следващия ден на час за визитация за него. Обаче той се роди доста маймунче, косматко и го запомних, някак ми беше специфичен. Всички на смяна около нас се въртяха тогава, като нямаха друга работа.

АА повечето готови пюрета имат нещо добавено, малко са тези дето са чист зеленчук или поне аз не съм намерила много. Особено миксовете, май всички имат някакъв сгъстител добавен. Пак ли меденки? Не се спря! От де толкоз енергия

И на мен веднага ми я дадоха и почнаха снимки и клипчета и така нататък, така че не би трябвало да има съмнение.

Исках да излезем на разходка на въздух каката само и само да не стане отиде да си легне 🙄

И аз мисля че всички готови пюрета имат нещо добавено, но се смята за въведен продукта без значение какво е количеството.

Абе, енергия имам само до 15ч и после давам фира, а днес тоооолкова задачи имам.
Но една мацка ще ми заеме икейско столче за детето, за храненето, та бързам да й опека меденки, че ММ ще ходи да го вземе довечера. Искам да направя някакъв жест, вино, меденки, книжка за нейното дете. И купешки мога, ама те са хора с достатъчно възможности и сами могат да си купят.

Значи броим и царевица и ориз за вкарани тогава 😀 така ме мързи за разходка и мен… може ли и аз да отида да си легна? 😀

Щом са за подарък може, домашните сладки винаги са по готин жест от купените 😊

Привет момичета, нещо ме налазиха болежки в кръста и краката и едвам прилазвам и не мога да стигна да пиша тези дни. Дано оздравяват всички, а нови болни да няма. Това с бебетата и аз се потресох, преди няколко дни се събрах с по-голяма група приятелки за пръв път след раждането, имаше и някои дошли от чужбина, които се смееха защо сме си гледали гривните и че "не ставали" такива неща в България. Аз не знам дали съм споменавала , но когато раждахме се паднахме две жени по едно и също време и в предродилна и вътре в самата родила зала, от болнцата казаха,че такова нещо не им се е случвало от месеци/ години.  Жената до мен роди около 45 минути по-рано момиче и аз си викам, ох слава богу, моето е момче   И аз естествено като първата откачалка там напъвам като луда, роди се детето аз едвам гледах, ама се надигах и  следях къде го слагат,а и като го видях веднага го запомних и супер много приличаше на малка смачкана версия на ММ.

Май само аз не съм почнала да захранвам, ама и това ще стане след Коледа, че сега реших да не рискувам баш по празниците, ще имаме гости, ние ще ходим. Нещо ме е шубе вътрешно, ще го яде ли, да не се задави.

Някакси ми мина Шейново през главата..там раждах и аз. И пак се възмущавам! Горките родители, а си представям и на тези, на които им предстои какво им е. И аз имах късмет, че в толкова голяма болница, по това време само аз раждах, но явно преди мен и след мен е имало доста, защото наистина имаше много бебета. Ами те повечето наистина си приличат. Беше си ме страх. Аз съм си и мнителна по природа, та ми е минавала през главата тази мисъл. Гледах всеки път хубаво номерчето на креватчето, не че не могат да ги сменят.
 След като родих ми го дадоха веднага, после, докато ме шиха го отнесоха на 3 метра от мен, за мерки и повиване. Гледах си го през цялото време и после, докато поседях 2 часа в залата беше в мен. Снимаха ни, говорих с мъжа ми, беше на гърда. Аз бях много неадекватна от упойките, с които ме наблъскаха и се страхувах да не го изпусна. После го взеха за преглед, а мен ме качиха в стаята и след няколко часа ми го донесоха. Сигурно цял живот ще съжалявам и ще ми е мъчно, че първата вечер не беше при мен, защото ми беше трудно обръщането и ставането и не се чувствах сигурна в себе си, за да се грижа за него. Много ме яд, че така стана.  С баткото не се разделих, от както ми го дадоха след раждането. Остава си ми едно мъчно чувство, че с това мъниче не успях от първата вечер.

Ние, както винаги не знаем какво ще правим все още на празниците. Най-вероятно ще си бъдем вкъщи, макар че усещам, че мъжът ми иска да сме си на село при свекърите. Не за друго, ами да се разнообразим. А на мен хич не ми се пътува с бебе, не че е далече, но според мен е редно те да се съобразят с нас и да дойдат, за да сме заедно, а не ние да се влачим напред-назад. Вчера разбрах, че няма да идват ...ами ако искат.

Аз на АА й се чудя не откъде има енергия, а време от къде намира за такива неща?! На мен толкова ми се правят сладки, меденки, тортички. Всеки ден ми излизат във фейсбук разни рецепти и само точа лиги по тях. Обещала съм на баткото да правим меденки, така че трябва да се стегна и да я свършим тази работа.
Той днес за първи път има концерт на голяма сцена и е много развълнуван и притеснен. Свекърва ми ще дойде да гледа Марти, а ние с таткото ще ходим да гледаме концерта.

Пф, утре имаме час за ваксина, мислех да я отказвам, но утре май ще ходя на място, за да го види и педитътката с този обрив. Никаква промяна няма, даже и по коремчето има.  Все така се зачервява на моменти и после пак избледнява. Днес е четвърти ден и очаквах подобрение.
И захранването не мога да започна, а след 10 дни става на 6м