Изгонване на майка с невръстно бебе

Доказателства, че мъжът ще ползва апартамента НЯМА.
Той официално също е изгонен от майка си и никой от нас не знае в какви отношения са майка и син.
Пък какъв е, лош ли е, добър ли е - не знаем също. Нито знаем авторката дали е бяла и добра или не е.
И да го коментираме няма смисъл.
Коментираме единствено желанието на авторката да остане във въпросното жилище, което е невъзможно. Останалото са общи приказки.

B2022, доколкото помня, ти също си се изнесла от жилището на бившия си съпруг с децата ти. Ако не те бъркам с друга потребителка.
Бившият ти мъж осигури ли на децата жилище, когато се изнесохте?
Може би той е осигурил и затова очакваш всички мъже да го правят, но това не е правило, а изключение. Много мъже изобщо не се вълнуват къде ще отиде бившата им.
Някои жени попадат на добри свекърви и бабите дават рамо на майката, когато бащата абдикира. Но и това е твърде рядко. В повечето случаи свекървата или обсебва изцяло внуците и прави всичко възможно да ги прикотка (без майка им, разбира се), или напълно забравя и тя за внуците.

Явно съм много глупава. Блъскам се да работя, да взимам максимално майчинство някой ден като родя. И не съм се сетила да изисквам мм да ме издържа и да осигури дом на детето, като реша да го гоня от собствения му апартамент!

Е, да се бях регистрирала в бг-мама преди 10 г, а не да работя едно десетилетие за едното майчинство там…

Много пък знаете кой кога обича. Тя насила ли му е родила дете?

Както и да е, и аз си дрънкам ей така, но това ми е мнението. Мъжът не струва.

Зависи какви са законите на държавата, в която живеят. В Англия мъж нямаше право да поиска развод докато законната му съпруга е бременна преди 20 години, но можеше да спре да плаща наем на жилище, в което живее с бременното си гадже или да изгони от негово жилище бременна от него жена, с която не е женен ако жената не е законно регистрирана като собственик или наемател.

В България, доколкото разбирам, в момента женената няма право на издръжка за себе си при развод. Детето има право на издръжка при всички случаи, независимо дали е родено в брак. До 1974г бащата, признал извънбрачно дете не дължеше издръжка и детето не наследяваше.

Ако беше женена, какво? Във Франция никой няма право да гони другия и този, на когото не бъде присъдено семейното жилище има 3 месеца след регистрация на раздялата, в които може да остане в жилището, дори и да е майката на другия. В случая жилището не е на мъжа, но той би трябвало да се погрижи майката на двумесечното му бебе да не остава на улицата и да има всичко необходимо за бебето и себе си - храна, дрешки, тоалетни принадлежности.

Гадно постъпва мъжът. Хем не му се занимава с бебето, хем не ще да дава пари, а е знаел, че жената не работи когато е забременяла.

Жената е голяма, бяла птица за да се съгласи да ражда в такива условия.

Лошо е за детето, че започва живота си в конфликти, нищета, риск от бездомие.


Това вече е от сферата на научната фантастика. Той ако можеше да забива любовници с терен, нямаше да прибира и забременява неработещи 35 годишни, без собствени доходи (неработещите), особено след като е пинтия.

То всичко е в сферата на фантазиите, освен фактът, че мъжът и жената вече са разделени и майка му ги гони и двамата от собственото си жилище.
Всичко останало са хипотези и предположения.

Клариче, бащата си има отговорности, тях никой не ги отрича..Но това НЕ е негово жилище. Ако живеят под наем в Париж, примерно, и се скарат и хазяинът поиска да напуснат? Защо бабата не е медиатор между тях, не мога да отговоря. Дали може да се спаси връзката им - също не знам. Не познавам и свекървата, за да знам защо се е стигнало до там да им плаща на младите нотариална покана да напуснат с двумесечното внуче. Бабата не знам да има ангажимент да подпомага финансово или с жилище снаха и внуче. Ангажиментът е на бащата да се грижи за семейството си. Да наеме жилище, да плаща сметките. Пък майката на бебето, която май няма майчинство да си посвие малко претенциите и да оцени реално ситуацията. Дете се гледа и с 200 и с 2 000. Ама от неговата заплата от 5000 той и 4000 чисто не взема, та явно няма как да й дава 2 000 и ще трябва да гледа детето с 200 или с 500, с колкото могат да си позволят. Относно останалото не коментирам, но и там не винаги претенциите са основателни.

Мъжът струва точно толкова, колкото майката на бебето.

Както сами са се събрали, така сами ще трябва да се разберат за раздялата. Със скандали и заплахи не вярвам в която и да е двойка да има кой знае какво подобрение на положението.
Особено в случаи на значителен дисбаланс в имотното, финансовото и пр. състояние на двама души, при това във връзка едва от няколко месеца, тропането с крак ми се струвай най-лесния начин за загуба на пари и жилище. Хората в дълги връзки може и да са склонни да правят повече компромиси с такива неща, но докато са съвсем пресни, решения за раздяла се вземат бързо.

Абсолютно е в пъти по-зле. Тя поне се опитва да запази покрива над главата си, докато реши къде ще се премести, защото е с малко бебе. Дори в горещо препоръчаното звено Майка и бебе може да не приемат на деня. Всяка нормална жена би обмислила къде точно да се мести с всички шишета, дрешки, памперси и багажа си. Също така трябва да се намери транспорт и хамали. Не излизаш с бебе в едната ръка и дамска чанта в другата. Бебето трябва да претои минимално на студа навън и т.н.

Аз се чудя всяка жена ли има на момента мъже да я пренесат нанякъде с багажа? Местила съм се с деца, но първо по свое желание, второ имах пари и мъже, които да пренасят. Без тези налични в картинката неща как да стане веднага? Мен никой не ме е гонил и ситуацията ми е била различна.

Офтопик. Невена, това за 1974, ако се отнася за България, не е вярно. Разликите в положението на законните и незаконородените деца по отношение на издръжка и наследство у нас са съществували докъм 1945 г. някъде, като самото понятие "незаконородено" се заменя с "извънбрачно" и се смекчават разликите през 1940 г. Категорично към 1974 правата и задълженията към децата са били отдавна напълно еднакви, независимо от брака между родителите. А още преди 1940 г. незаконородените деца са наследявали и двамата си родители (ако бащата е известен), но ограничено, с по-малък дял. Никога у нас не е имало такъв филм, бащата да го е припознал и да не наследява нищо.
Издръжка на съпруга се дължи, ако тя е неработоспособна. И на мъжки съпруг също.

Аз пък не прочетох някъде жената да търси къде да се установи-каза, че не може всички в гарсониера(познавам две четитичленни семейства, които живеят така и то с едно голямо дете). Прочетох, че търси начин да остане в този апартамент, въпреки, че е гонят.

Пита B2020 дали би имало значение в брак ли са или не са.
В случая мисля, че да. Предложението, сватбата, нагласата, гласната заявка, че иска да сподели живота си с тази жена.

Тук работата с бебето не знам как е била, какво са си казвали, въобще желано ли е, обмислено ли е…
Според мен има някакво заставяне, някакво изнудване, не знам, но така ги усещам нещата.

+1

И не знам какво сте се впуснали да доказвате, че бащата не постъпва почтено. Аз изобщо не го оспорвам това, но то не прави майката по-права или по-симпатична и много за жалене.

Почтено е да дадеш година срок на току-що родила да си намери жилище, за да се изнесе. Всичко останало е пълна низост и мерзост.