Здравейте!
Реших да се допитам до вас, защото вече си мисля че полудявам. Та така:
Мъжа ми има две сестри. С едната обаче е по-близък, даже малко сякаш прекалено. На всичкото отгоре и живеем заедно с нея.
Дълго време си мислех, че аз си внушавам но честно казано не намирам отношенията им за нормални.
Неведнъж съм го питала дали е сигурен коя от двете ни му е жена, и коя - сестра.
Може да е ужасно бесен или сърдит, но щом тя се появи веднага усмивката е на лицето му. Онзи ден тя ме накара да го събудя, той беше адски бесен дори ми се разкрещя и ме обиди, а като отиде при нея започнаха да си говорят спокойно и да се смеят заедно. Нямаше и помен от раздразнение, макар че му обясних че тя ме е накарала да го събудя. След като останахме сами отново започна да се държи грубо и студено с мен, накрая ми заяви че аз съм виновна за това му отношение..
Неведнъж се е случвало мъжа ми да ми каже че не може да говори по телефона на работа, или ако звънна за нещо да бърза да затвори. В същото време много пъти се е случвало да му звъня по спешност в работно време, и 30-40 минути да не мога да се свържа, защото говори..със сестра си.
Неведнъж съм ги заварвала и вкъщи да си шушукат, а като ме видят и двамата се изнервят, и обикновено тя веднага си тръгва, а той или ме гледа гневно, или просто ме игнорира ако опитам да го заговоря.
Постоянно крият някакви неща, имат си някакви техни тайни.
Понякога просто излизат само двамата и ги няма с часове, в което няма нищо лошо по принцип, ако не броим това че винаги се измъкват тайно, скришно и се прибират също толкова потайно. Бяхме се изнесли само двамата за няколко месеца, период в който аз живеех на друго място а той почти всяка вечер прекарваше вкъщи със сестра си, говорейки си цяла нощ. Веднъж се бях прибрала без да му кажа, за да го изненадам но изненадана се оказах аз. По време на вечерята си говореха само те, за техни неща, спомени в което нямаше как да се включа, а малко преди да си легнем отиде при сестра си казаха си нещо и се прибрахме в стаята ни. Малко след това той започна да се заяжда с мен, предизвика ме да се изнервя, обвини ме че съм провалила вечерята с мълчанието си и излезе. Аз също излязох, с намерение да си хвана такси и да се върна в квартирата, но случайно се натъкнах на мъжа ми.. в колата със сестра си да си говорят. Разбира се пак аз бях виновна че ги следя, и че не могат дума да си кажат от мен..
Ако се осмеля да кажа нещо против сестра му, мъжа ми не просто се дразни - той побеснява, започва да ме обвинява, обижда, прави всичко по силите си да ме уязви и да ме натъжи. Неведнъж докато гледа детето ни се е случвало да прави нещо, което съм я помолила да не прави (например да не го води на площадката предвид че е болен, или тъкмо е приключил лечение), и всеки път когато съм се обръщала към мъжа ми за съдействие, да и обясни по някакъв тактичен начин защо не е ок - завършва със скандал, обвинения че аз нищо не върша, и щом тя ми гледа детето нямам право на претенции и трябва едва ли не да и целувам краката. Само да вметна, че когато мои близки или роднини гледат детето винаги нещо не е ок, и аз трябва да взема отношение и това да не се повтаря..
В същото време съм ги чувала двамата как говорят за мен, че нищо не правя, че съм мързелива и тн. Казвал ми е, че тя е по-добра от мен, по-мила, повече го разбира и го слуша, всичко го прави по-добре от мен, включително и че се грижи за детето ни по-добре от мен. С две думи тя е най-добрата, а аз за нищо не ставам, и и завиждам.
От него знам, че преди аз да се появят в живота му те двамата са спели на едно легло. Няколко пъти разбрах, че аз като си тръгна сутринта тя идвала и си лягала до него на моето място.
Последните няколко пъти като се скарахме с него, пак отива да спи в леглото на сестра си, въпреки че има и други свободни стаи в къщата.
Каквото тя каже е закон, и той може да умира но ще изпълни това което тя е казала, без значение дали заради това ще пренебрегне мен или детето ни, без значение дали имаме ангажименти в този момент, зарязва всичко и хуква да изпълнява задачите.
С другата му сестра отношенията му не са такива. Там няма тайни, няма шепнене, няма разговори насаме, дори ако се чуе с нея през деня после сам ми разказва какво са говорили и тн..
Затова и се чудя тук какво нередно има.
Заклевам се, на моменти си мисля че е влюбен в тази си сестра, или обсебен или и аз не знам.
Не знам как да подходя в случая, говорила съм много пъти с него на тази тема, обяснявала съм че се чувствам изолирана, че ме пренебрегва заради нея, че отношенията им не ми се виждат нормални. Понякога уж ме разбира, уж осъзнава някакви грешки в поведението, уж ще променя нещо, но накрая всичко си е по старому. В повечето случаи завършва с жесток скандал и обвинения по мой адрес, понякога обиди. Не спирам да се чувствам така, сякаш аз съм му някаква роднина дето им се е натресла в къщата и само се пречка, а тя е половинката му в живота.
Започвам да се замислям просто да се изнеса, и да ги оставя да си живеят двамата, щастливо.
Вие какво бихте ме посъветвали?
Реших да се допитам до вас, защото вече си мисля че полудявам. Та така:
Мъжа ми има две сестри. С едната обаче е по-близък, даже малко сякаш прекалено. На всичкото отгоре и живеем заедно с нея.
Дълго време си мислех, че аз си внушавам но честно казано не намирам отношенията им за нормални.
Неведнъж съм го питала дали е сигурен коя от двете ни му е жена, и коя - сестра.
Може да е ужасно бесен или сърдит, но щом тя се появи веднага усмивката е на лицето му. Онзи ден тя ме накара да го събудя, той беше адски бесен дори ми се разкрещя и ме обиди, а като отиде при нея започнаха да си говорят спокойно и да се смеят заедно. Нямаше и помен от раздразнение, макар че му обясних че тя ме е накарала да го събудя. След като останахме сами отново започна да се държи грубо и студено с мен, накрая ми заяви че аз съм виновна за това му отношение..
Неведнъж се е случвало мъжа ми да ми каже че не може да говори по телефона на работа, или ако звънна за нещо да бърза да затвори. В същото време много пъти се е случвало да му звъня по спешност в работно време, и 30-40 минути да не мога да се свържа, защото говори..със сестра си.
Неведнъж съм ги заварвала и вкъщи да си шушукат, а като ме видят и двамата се изнервят, и обикновено тя веднага си тръгва, а той или ме гледа гневно, или просто ме игнорира ако опитам да го заговоря.
Постоянно крият някакви неща, имат си някакви техни тайни.
Понякога просто излизат само двамата и ги няма с часове, в което няма нищо лошо по принцип, ако не броим това че винаги се измъкват тайно, скришно и се прибират също толкова потайно. Бяхме се изнесли само двамата за няколко месеца, период в който аз живеех на друго място а той почти всяка вечер прекарваше вкъщи със сестра си, говорейки си цяла нощ. Веднъж се бях прибрала без да му кажа, за да го изненадам но изненадана се оказах аз. По време на вечерята си говореха само те, за техни неща, спомени в което нямаше как да се включа, а малко преди да си легнем отиде при сестра си казаха си нещо и се прибрахме в стаята ни. Малко след това той започна да се заяжда с мен, предизвика ме да се изнервя, обвини ме че съм провалила вечерята с мълчанието си и излезе. Аз също излязох, с намерение да си хвана такси и да се върна в квартирата, но случайно се натъкнах на мъжа ми.. в колата със сестра си да си говорят. Разбира се пак аз бях виновна че ги следя, и че не могат дума да си кажат от мен..
Ако се осмеля да кажа нещо против сестра му, мъжа ми не просто се дразни - той побеснява, започва да ме обвинява, обижда, прави всичко по силите си да ме уязви и да ме натъжи. Неведнъж докато гледа детето ни се е случвало да прави нещо, което съм я помолила да не прави (например да не го води на площадката предвид че е болен, или тъкмо е приключил лечение), и всеки път когато съм се обръщала към мъжа ми за съдействие, да и обясни по някакъв тактичен начин защо не е ок - завършва със скандал, обвинения че аз нищо не върша, и щом тя ми гледа детето нямам право на претенции и трябва едва ли не да и целувам краката. Само да вметна, че когато мои близки или роднини гледат детето винаги нещо не е ок, и аз трябва да взема отношение и това да не се повтаря..
В същото време съм ги чувала двамата как говорят за мен, че нищо не правя, че съм мързелива и тн. Казвал ми е, че тя е по-добра от мен, по-мила, повече го разбира и го слуша, всичко го прави по-добре от мен, включително и че се грижи за детето ни по-добре от мен. С две думи тя е най-добрата, а аз за нищо не ставам, и и завиждам.
От него знам, че преди аз да се появят в живота му те двамата са спели на едно легло. Няколко пъти разбрах, че аз като си тръгна сутринта тя идвала и си лягала до него на моето място.
Последните няколко пъти като се скарахме с него, пак отива да спи в леглото на сестра си, въпреки че има и други свободни стаи в къщата.
Каквото тя каже е закон, и той може да умира но ще изпълни това което тя е казала, без значение дали заради това ще пренебрегне мен или детето ни, без значение дали имаме ангажименти в този момент, зарязва всичко и хуква да изпълнява задачите.
С другата му сестра отношенията му не са такива. Там няма тайни, няма шепнене, няма разговори насаме, дори ако се чуе с нея през деня после сам ми разказва какво са говорили и тн..
Затова и се чудя тук какво нередно има.
Заклевам се, на моменти си мисля че е влюбен в тази си сестра, или обсебен или и аз не знам.
Не знам как да подходя в случая, говорила съм много пъти с него на тази тема, обяснявала съм че се чувствам изолирана, че ме пренебрегва заради нея, че отношенията им не ми се виждат нормални. Понякога уж ме разбира, уж осъзнава някакви грешки в поведението, уж ще променя нещо, но накрая всичко си е по старому. В повечето случаи завършва с жесток скандал и обвинения по мой адрес, понякога обиди. Не спирам да се чувствам така, сякаш аз съм му някаква роднина дето им се е натресла в къщата и само се пречка, а тя е половинката му в живота.
Започвам да се замислям просто да се изнеса, и да ги оставя да си живеят двамата, щастливо.
Вие какво бихте ме посъветвали?
