Защо пиша всичко това - за да видя какви са и моите грешки, но и същевременно като прочета черно на бяло да си дам сметка дали всъщност всичко е само в главата ми. Да голяма част от проблемите ми в тази(и др връзки) са породени от моя неувереност. Той примерно ми е казвал много пъти че не иска да съм екстровертна, и предпочита спокойна приятлка... но може би проблема е в мене, че искам да постигна някакъв перфектен идеал, който сама си въобразявам, че би паснал на Х човек. Не знам дали ме разбрахте, но да не задълбочавам повече:))
Според мен, ти не харесваш себе си (или ти е втълпено, че трябва да си различна от същността си) и затова се "претопяваш" в другия.
Аз имах сходен проблем. Бях много срамежлива и стеснителна и от дете ми е повтаряно, че трябвало да се променя... Съответно дълго време имах чувството, че нещо с мен не е наред - че не съм достатъчно добра..
И по сходен начин търсех във връзките си някой да "ме дърпа", да е по-екстровертен от мен и т.н. Нещата не работят така.
Половинката не бива да ти е "патерица".
Бих те посъветвала да останеш малко сама и по възможност да посетиш няколко пъти добър психолог (за да видиш реалната картинка).
Имаш нужда да приемеш и обикнеш себе си; да осъзнаеш, че си си съвсем наред. Може би дори подтискането на собствения Аз води до паник атаките ти..
Единствените грешки, които правиш са към себе си!