Декемврийски книжен клуб - 2022

не издържах и дочетох книгата.
изкушавах се да напиша нещо в скрит текст, но знам как бутончето действа на мен, а не искам да провалям играта.

ако някой се е чудел като мен какво е станало с кучето - живо и здраво си е, просто авторката е решила да не пише за него в началото.


 

Cool cat, благодаря за предложенията! Тъкмо щях да повдигам въпроса дали някой има идеи за следващи четива

За втората половина на декември бих предложила "Коледен дар" на Вазов. Тематично, особено както (поне в София) паднаха първите снежинки

st Dobri, това е лекото неудобство на четенето по график - ако книгата те грабне няма спирка Скоро ще можеш да разкажеш впечатления

Много добра идея! Аз съм за.

Привет и от мен вече по темата! Леко изоставам, защото довършвах предишната, но не само.

Тази книга ме затруднява в някаква степен и не се втурвам да чета при всяка възможност. Някак не ми въздейства емоционално, малко се дразня от дискриминацията, от комплексите на героите..., което пак я прави интересна да видя докъде ще я докарат тези сухари, но просто ме вълнува по неприятен начин. Понеже ми се събират много питанки за предстоящото развитие на сюжета, не мога да кажа кой-знае какви конкретни неща.

Истински ми допада, че Елизабет е така отдадена на това, което прави, а също и фактът, че авторката не е химик, си е направо страхотно свидетелство за нейната отдаденост. А отдадеността винаги събужда възхищение у мен. Не знам как звучат на един химик всичките химически неща, които се говорят - дали не е само сбор от термини, които всъщност не са особено смислени. Обаче... химията беше сред най-нелюбимите ми предмети, а и гребането не е сред любимите ми спортове, та комбинацията, ведно с такива сухари, каквито са тези двамата, представлява трудност пред прогреса

инферия, не бих казала, че кнгата ме грабна. по-скоро съм от типа читатели, които се чувстват длъжни да завършат започнатото.
ще изчакам и другите да я завършат, не искам по никаъв начин да повлияя на мнението им.

за тематичен разказ бих предложила "Последния ден на 20 век" на Вазов.

Вазов не ми е сред любимите автори.
истински се забавлявах само с "Чичовци".

Както каза Phoenix, и мен не ме грабва емоционално или просто не ме грабва. А самата замисъл ми беше интересна! Не знам дали Елизабет е описана така нарочно или просто понеже това е дебют, авторката не е успяла.

Mислех си за "Хартиеният дворец", която четохме заедно в клуба. Там идеите не ми допадаха особено, но книгата увличаше и ме караше да обръщам страниците. Характерите също бяха изградени много по-живо и убедително.. Споменавам защото и двете книги са дебют за авторите си.

Привет, най-накрая прочетох главите по графика до 11.12.
Леко съм в ступор от начина, по който загина Калвин - толкова тъпо и нелепо, заради една кучешка каишка. Целият свят на Елизабет и кучо (някак не мога да си обърна езика да го нарека 6 и половина, супер странно име) се преобърна на 180 градуса.
Чудя се как може да има толкова злобни и гнусни хора като онази скумрия от Човешки Ресурси, направо акълът не ми го побира. Това са толкова бедни духовно и всякак хора, че направо се чудя защо изобщо се раждат подобни изроди.
Относно увлекателността - и тази книга, както и "Хартиеният дворец" ме карат да ги чета бързо, но някак си не ме захласват и да не мога да спя, докато не разбера какво ще стане напред. Може би има нещо общо със стила на писане, идеите или тематиката, но не съжалявам, че съм ги прочела или чета в момента.
Продължавам напред да видя как продължава историята - предстои появата на едно малко човече, което да осмисли живота на двете осиротяли същества.

Такаааа... Рязко се промениха нещата с моето възприемане на книгата, когато напреднах. И сега ми е тъпо, че така снизходително подходих към "сухарите".
Първо онзи момент, където нейният шеф Донати решава как да съсипе хубавото нещо между Калвин и Елизабет, както и кариерата ѝ, ми се стори много познат от живота. Така да се каже, гледана и играна сценка. От там се замислих, че повечето умни жени, които биват атакувани по този начин - "Не си достатъчно умна", "Идеята ти не е достатъчно атрактивна", "Хората няма да се интересуват от това" и други такива, изречени със снизходителна загриженост, всъщност са жертва на подобен мачовски план. Един самовлюбен мъж, който не ще разни женки да му се моткат. Те трябва да си знаят мястото.
За съжаление, повечето жени споделят същото мнение - айде стига с тези тъпотии с науката, ами я си отивай да си раждаш бебета. Нещо в този дух каза оная пача от Човешки ресурси (много добре наречена "скумрия" от Elle Ganovska). Чак ми се искаше Елизабет да строши някоя колба в главата ѝ.
Гадно е това, че в изследователски институт, където очакваме повече мозък и вяра във висши неща, намираме същата посредственост като навсякъде. Ами, гадно, ама би трябвало да го очаквам и не виждам какво толкова му се чудя. В края на краищата, учени или не - тези са хора като всички други, както метачите на улиците, космонавтите, свиневъдите и учителите...
Като цяло дребнодушието, с което са заобиколени, е потискащо. Затова е още по-голям, та направо огромен късмет, че тези двамата изобщо се срещнаха и изживяха своето нещо, колкото и кратко да беше. Знаем, че в истинския живот такива неща рядко се случват. Толкова рядко, че си заслужават да влязат в книга.
Направи ми впечатление, че Калвин много добре разбира какво мисли и чувства Елизабет, както и нейните мотиви. Това ми се струва като слабост на книгата - той е с минимален житейски опит и е адски наивен, щото липсата на нормални взаимоотношения с околните не те учи на нищо за хората. Та, как така толкова ги разбира нещата и нея. Напълно правилни разсъждения, но не ми се вярва човек като него да е толкова "напред".

Засега това исках да споделя. Продължаваме... кой-знае какво още ни чака...

Прочетох главите. Запознахме се с Мad и ми хареса как първите дни на Елизабет с дъщеря й са описани. Това придаде ново, по-човешко измерение на Елизабет. Съгласна съм с много от размишленията. Съгласна съм, например, че и в научния свят посредствеността води, но може би повечето хора са посредствени и малцина блестят в собствените си среди. Съгласна съм и с размишленията, че, за съжаление, по-умните хора не получават повече пари.

От друга страна, мисля, че точно през 50-те е имало някакъв възход на жените в науките. Може би Елизабет не е приета да работи на докторат в тази институция или в този град, но не разбрах дали е опитала и защо не на друго място.

Разбирам, че това е роман, но все пак някои неща не бяха реалистични. Бременната Елизабет, която разрушава сама кухнята за да построи напълно функционираща и модерна лаборатория сама, е трудна за преглъщане. Имаше и други нереалистични моменти.

Aко на някой му е интересно, ето една статия за ролята на жените в науката през 50те в САЩ. Не са били много, но е имало, включително жени с докторати (Ph.D.).

https://slate.com/technology/2014/07/women-in-science-technology … om-1940-1980.html

И аз прочетох книгата….
Със смесени чувства съм….
Много послания, но и много противоречия.
Ще се върна да коментираме , когато и другите приключат с романа.

Прекрасни четящи хора, утре по някое време ми се ще да пусна анкета, тъй че ако имате идеи за януарски книжки - споделете

За втори разказ за декември нека ползваме "Коледен дар" на Вазов, а останалите ще бъдат предложения за януари (ако са малко пак ще ги разхвърляме за месеца )
Разказът можете да намерите тук - https://www.slovo.bg/old/vazov/18911893/kolendar.htm
Даже и в аудио вариант, ако искате да слушате докато правите коледни сладки (или сгъвате пране...) https://youtu.be/fyj2sQn53eA

Как ви се струва този месец откъм четене и приятност на пребиваване в клуба в сравнение с предните два месеца, когато коментарите бяха на куп? Ще се радвам на всякаква обратна връзка

Благодаря за подканването, Инферия! Аз предложих "Приказка" на Кинг защото мисля, че повече хора може да се заинтересуват от автора, а е и сравнително нова така че може би все още не е масово прочетена.

Не знам кое е по-добре по втория въпрос. Ще се съобразя с мнозинството. За мен четене на части работи, но пък сега имаме хора, които са прочели цялата книга и се въздържат от коментар.

По книгата първо - Тъкмо щях да питам как така не са изхвърлили Елизабет от бунгалото, но стигнах до момента с нотариалния акт. Иначе твърде много неща вече ми се струват неестествени, или по-скоро слабост на писането. Ясно, че няма как да е съвсем като в истинския живот. Все пак не е документалистика, но на моменти стига до крайности. Това, което и Cool Cat отбелязва - как бременната Елизабет руши кухнята, за да я превърне в лаборатория, за мен си е фантастика.
Също така, няма достатъчно пари, а това никога не е фокуса на ежедневието (и на книгата), че чак се чудех "Абе, от какво живеят тези хора?" Понеже се сещам, че няма как да ѝ плащат достатъчно колегите ѝ, докато в същото време гледа дете. За парите трябва време, пък детето... няма какво да обяснявам точно тук Честно казано, когато човек няма пари и не може да свърже двата края, това се превръща в тема №1, просто всичко друго остава на заден план. Разбирам, че е отдадена на науката, ама дори да не яде, тази лаборатория има нужда от материали, консумативи, енергия и разни такива. А всички тези струват пари, както и горивото за колата. Да не говорим за детските нужди, където икономията не може да е кой-знае каква.
Преди споменах, че Калвин ми е неестествено разбиращ човешките мотиви на фона на собствената си липса на опит. Сега и за съседката да кажа - много е умна, схваща всичко, дори само като гледа през прозореца отсреща (това е във връзка с нейното мнение за тяхната любов, което се формирало само по надникването през двата прозореца, и то от другата страна на улицата - все пак е разбрала, че тези двамата са един за друг, и че любовта им е истинска). Търпи един, да кажем, средностатистически за времето и мястото мъж без да негодува с почти свята мъдрост и смирение. Е, според мен, битието определя съзнанието и тези фантастики ги има само по филми и книги. Ето, книга
Това със спорта - макар да е леко като странична линия, аз го приемам добре. Заради личен опит го разбирам - едно занимание, което не е основното ми, но му отделям време и усилие, а то ми дава нещо допълнително, което ме радва, без дори да знам. Чак когато животът ме метна здраво в центрофугата, усетих колко съм изгубила с отдалечаването си от спорта. Затова наистина за мен гребането си стои там на мястото. Хубаво, че има и кой да я подкрепя, жив късмет. Как докторът схваща, просто "усеща/вижда", че Елизабет е талантлива, не знам. На всичкото отгоре ѝ дава шанс. Супер!

По другия въпрос - и аз като Cool Cat ще се съобразя с мнозинството. Сякаш сме 50-50, така че може пък да пробваме със "свободен режим". Всеки си чете и коментира, когато намери за добре, и когато смята, че има какво да каже (или да пита). А който не иска да се товари с впечатления преди да е прочел докрай, ще гледа дискусията след като прочете книгата. Предполагам, че за тези, които са прочели, но се въздържат от коментар, в момента е неприятно. Докато другите прочетат, те размишленията ще са минали, впечатленията ще са отлежали, може би позабравени... Пък и как ще стане ясно, че другите са прочели? Аз ноемврийската книга я прочетох чак през декември. И тази сигурно ще я влача през януари. Споделяла съм вече, че не ми пречи да знам нещо предварително.

и малко оф-топик - имам един въпрос за ноемврийската книга и исках да го напиша в темата за ноември, обаче пропуснах да се сетя, че темата ще да е заключена Та, ще изчакам и ако ми бъде позволено, ще го задам
Хайде, четящи хора, до скоро!

Запис и от мен. Чак сега я започвам книгата, че нямах никакво време, но за ден-два ще наваксам. От много отдавна исках да я прочета, дано ми хареса. Връщам се да ви чета, на мен не ми пречат спойлерите, ако има.

Феникс, питай на воля За това съм оставила и списък какво сме чели преди, може някой да се включи в последствие с мнение, пък в четящ кръг винаги е добре дошло