Наглеци, досадници, лепки, тероризатори на дребно

  • 14 163
  • 171
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 3 250
Ако това е човек на място, то тук наистина липсва най-малкото подход.
Беше нещо от вида на това, че го каните от съжаление.
???
Малко звучи като готините, които решават от време на време да поканят смотаняка с тях и после да обсъждат, че не им е на нивото.
В най-добрия случай е снобско.

# 136
  • Мнения: 9 152
Да се окажеш в ролята на атакуван от досадник , лепка и пр. е лесно, в случаите, когато си атрактивен пред него с нещо. В момента, в който по някакъв начин покажеш, че " нещото ", с което волно или неволно си привлякъл вниманието е нереално, недостъпно, илюзорно или че няма как да го предоставиш, осигуриш , изпълниш,  интересът от страна на "досадника" рязко се изгубва. Това е донякъде добре, стига да не се трансформира в агресивно, злонамерено и някаква друга форма на негативно отношение. Защото е напълно реално да се  случи.
Досадниците имат проблеми, за които трябва да се намери решение.  Ако е по силите ни, е хубаво да им се помогне. Но помощта трябва да е мъдра.

# 137
  • Мнения: 768
Съгласна съм с горното. Лепките са упорити. Аз моята колежка от магистратурата, за която писах, съм я архивирала непрочетена, въпреки това няколко пъти ми писа, пак я оставих непрочетена, че и баш на Коледа ми влезе директно с въпроси за една друга курсова работа, да съм погледнела задачата... няма поздрави за празници, няма мога ли или не, ще седна аз на Коледа да решавам задачи...

Според мен тая дама не е невинна лепка, а пресметлива използвачка. Няма какво да ти е жал, режи я направо.

# 138
  • Мнения: 14
Аз съм краен интроверт, но пък в един момент се оказах без никакви приятели. Липсва ми да имам социални контакти и понякога съм се опитвала да търся хора, ама като виждам, че те не ме търсят, се отказвам бързо.

Сега едно момиче често ме търси да сме излизали, да сме правили това онова... само че аз нямам същите интереси като нея. Като цяло нямам против да съм в приятелски отношения с нея, ама ми идва малко прекалено.

И аз съм мекушава и не знам как да отказвам, пък и явно си личи, че съм самотна. Това отблъсква някои хора, с които иначе бих се радвала да имам приятелски отношения, защото имаме повече общи интереси, а като интроверт не бих им се лепила...

Мен много ме ядосва, като се запозная с някого, и тя/той говори приятелски с мен, и без аз да им се натискам те ми предлагат "трябва пак да се видим/ да направим еди какво си заедно", а после ме игнорират като ги контактна... Лицемерие. И аз се чувствам едва ли не като лепка, при условие че те са ми предложили. Или пък едва ли не съм ненормална или странна, защото ходя някъде или правя нещо сама. Ами харесва ми това нещо и няма с кого да отида. Естествено, че ще го правя сама. Да не би да си мислят, че като казвам, че нещо правя сама едва ли не ги каня и затова да ми предлагат?

Също имам една позната, с която едно момиче иска да се сприятели и се "лепи", обаче познатата не я реже директно. Подвежда я. А зад гърба на момичето говори, че било "куку" с "лоша енергия". Много грозно.

Последна редакция: вт, 28 фев 2023, 21:17 от legotrail

# 139
  • Мнения: 3 726
Много навътре го приемаш, те повечето социални контакти са на ниво small talk.

  Онзи ден за първи път блокирах позната от женски пол, не вярвах да ми се случи. Звънна ми да ме пита какво ми било на ръката, изглеждала деформирана на профилната във фб. Чак отворих да погледна, нищо и няма на снимката, дамата вероятно и трябват очила. Опитах се да го обърна на майтап, тя взе за ми обяснява как си била чупила ръката и можело да останат изкривявания. Стана ми неприятно и се извиних, че имам работа, затворих, а тя взе да праща съобщения, някои с главни букви. Как на всеки можело да се случи, да внимавам, да не падам..брр, на вуду магии заприлича. Ми изтрих и я блокирах, аман от откачалки.

# 140
  • Мнения: X
Преди почти година се запознах с една жена на моите години покрай пътуване. Много приятна, разменихме контакти и чат-пат поддържахме връзка. Възпитана, нормална си изглеждаше, държеше се добре. Помогнах ѝ с организацията на нещо дребно, аз сама предложих, защото исках да ѝ помогна.
Всичко точно, продължихме комуникация от време на време. По едно време имах чувство, че ми пише само за да ми се похвали с новия си телефон и подарък от мъжа ѝ. Наистина тези неща не ме интересуват кой какво си купил, колко струва. То не бяха парфюми, чанти, телефони чак със снимки да ми показва. Супер, ама мен не ме интересува. Наистина не разбирам тая нужда да се похвали на потчи непознат човек...

# 141
  • Мнения: 1 534
Ами разговор да става.
Като бях студентка имах съквартиратка и като си ходеше в родния град и все се хвалеше кво й купила мама, кво й купило гаджето. Минават покрай някоя витрина и тя казва:
-Ай каква хубава жилетка много ми харесва и на другия ден гаджето й я купува и й я връчва-демек много щедър.
Веднъж дойдоха моите родители на гости, татко беше взел някаква голяма премия и решили хем да се поразходят, хем да ме зарадват като ми накупят дрешки.
Прибира се съквартирантката от родния град и казва пак виж какъв парфюм и блузка ми купи гаджето!
И аз като отворих гардероба и почнах да вадя
А виж какво ми купиха моите родители:
Кожено яке, дънки, блузки, бельо, дънкова пола, ботуши.
Тя гледаше безмълвна и само преглъщаше и оттогава спря да се хвали кой и какво са й подарили.

# 142
  • Мнения: 10 377
Има всякакви хора. Ние, вкъщи винаги сме си показвали нещата - майка ми винаги знаеше кой какво ми е подарил, аз какво съм купила за подарък, приятно ми е било да покажа, или аз ако си купя нещо. Синът на ММ никога не е казвал нищо. Веднъж му казах, че е с много хубав пуловер и той ми каза, че гаджето му го е подарило миналата година. На баща си и това нямаше да каже. А ние с майка ми и съседката цял живот сме си споделяли придобивките.

# 143
  • Мнения: X
Да, но едно е вкъщи, на мама примерно. На рождения ми ден се видях с нея, черпих я торта, показах й подаръка ми от мм. Но честно казано едно е мама, друго е почти непознат човек… то сякаш ми пише, за да ми покаже какъв парфюм щял да й купи мъжа й… аз лично и да имам парфюми, обсъждам ги в парфюмната тема със съфорумците. Странно ми е да пиша на приятелка да й кажа, че съм си купила еди си какво…

# 144
  • Мнения: 10 377
Аз също не бих писала на приятелка. Имам много близка приятелка, веднъж заговорих за парфюми, но не като хвалба, всяка знае възможностите на другата, така че хвалбата е безмислена, всеки си харчи парите за каквото иска. Тя каза, че не се интересува от парфюми и не може да води разговори на тази тема и толкова. Ценя козметичните й съвети, но за парфюми не говорим.

# 145
  • France
  • Мнения: 12 555
Пред чужди хора си мълча като партизанин. Въобще не е моето да се хваля.

# 146
  • Мнения: 10 377
Понякога съм казвала на познати, че мъжът ми ми е купил колата, защото не искам да ми коментират финансите.

# 147
  • France
  • Мнения: 12 555
Преди години работех в една агенция, където беше политически коректно да казваш, че придобивките ти са подарък. Иначе явно взимаш много и това дразнеше.

Последна редакция: пт, 03 мар 2023, 15:19 от Philomena

# 148
  • Мнения: X
Ако си си я купила сама с честно изкарани пари изобщо не виждам какво има да се притесняваш. А дали ще коментират твоите или неговите финанси, нали сте семейство, не виждам разлика.

Аз никога не бих казала, че някой ми е купил колата ако съм си я купила сама. А сега цял живот драпам да имам приличен стандарт и после ще ме е срам ако ме питат да отговоря честно, че да не засегна Ганьо с комплексите…

# 149
  • France
  • Мнения: 12 555
Имаше разлика, защото в екипа бях най-младата, но най-високо дипломираната. И старите кримки се дразнеха, че някой, който е дошъл вчера взима колкото тях, че и повече.

Общи условия

Активация на акаунт