Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Наглеци, досадници, лепки, тероризатори на дребно

  • 9 979
  • 137
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 709
Реших да създам темата по съвет на админите, защото не успях да намеря друга подходяща тема. Тази тема е за всякакви нахални, досадни или прилепчиви хора, или такива, които ни дразнят на дребно, без даже и да се усещат. Не става дума обаче за токсични или невъзможни хора, които ни нараняват и тормозят сериозно - за тях си има вече тема. Става дума за такива, които се опитват да ни се качат на главата, както и за хората, които не умеят да си вардят границите. Според мен би било полезно да си обменяме съвети, как сме се отървали или как сме подходили, също и да си разказваме истории. На мен вече ми обърнаха внимание, че съм била прекалено мекушава... явно имам работа по границите. Но и донякъде знам това и понеже не съм уверена в преценката си, сверявам със странично мнение. Затова и други могат да споделят и да видят как им изглежда ситуацията отстрани.
Ето я моята конкретна случка.
Скрит текст:
Уча дистанционно и не съм си срещала колегите наживо. Сега уж под претекст общ проект, една колежка доста скоростно успя да скъси всякакви дистанции, самопокани се у нас, обажда ми се през ден, обсъдим проекта и после минаваме на нейни лични притеснения.

Не е досадна, доста е контактна, но примерно онзи ден като ми беше нагости, докато си чакахме реда за презентация, ми наду главата... съветвам я да започне йога - "къде ще ходИМ" вика и почва да изрежда на нея къде й е удобно... викам не не, аз си има мое си място. За дрехи като почне... "аз нямам много пари", това няколко пъти ми обяснява. Първите пъти викам, и аз пазарувам на промоции, после вече си викам, колко още пъти ще ми обяснява, ме нямала пари... над 30 годишна е, работи, кара кола, живее с родителите си, записали сме платена програма дистанционно обучение по 1000лв семестъра... при това наживо съм я виждала веднъж в живота си реално, а тя вече ми показва от телефона си панорамни снимки на мъдреците й... 😶 Като цяло доста бързо скъси всякакви дистанции и на мен дни ми трябваха да се усетя, че е нахална, първоначалното ми впечатление беше, че е много отворена и комуникативна.

Като си тръгваше, ме кани у тях, смотолевих нещо за отговор, тя няколко пъти ме пита и накрая ми разправя - ама обещай ми... 😤

Звъня ми после няколко пъти по телефона, изобщо за седмица голям рекорд постави, и пак така, обсъдим набързо изпита, и после един час лични неща...

Сега ми е писала от сутринта по фейсбук, май някакви пожелания за 1 декември? (Не знаех, че е празник), още не съм го отворила, чудя се как да постъпя, за да ме остави намира, но без да съм груба, просто да усети някаква граница...

За капак, чак няколко дни по-късно се усетих, че тя сама си беше решила да ми вика Нинка... Нинка това, Нинка онова... първия път я поправих - казвам се еди как си. Тя продължава Нинче, Нинка... в един момент я питам - защо ме наричаш Нинка? И тя - а ми де да знам как ти викат на галено... ами питай де? Решила там набързо, че съм й някаква Нинка да ми се качва на главата... И нали понеже само за себе си говори и единствените въпроси, които касаеха мене, бяха от сорта от къде съм си купила еди-що си, за да си прецени за себе си един вид, не за да ме опознава...

За финал да добавя, че от моя опит с такива хора, за мен това са крадци - на време, на внимание, на идеи, на труд, на идентичности, понякога и на дребни суми пари или материални неща.

Последна редакция: чт, 01 дек 2022, 21:52 от Spring Blossom

# 1
  • Мнения: 7 981
И аз си патя от подобни наглеци и ме е яд, че не мога още в началото да ги оставя на дистанция и накрая се обиждат, ако не им играя по свирката. Не ми се пише, че се ядосвам колко съм загубена. Някой път ще събера търпение и ще напиша.

Последна редакция: чт, 01 дек 2022, 22:40 от Poni69

# 2
  • Terra incognita
  • Мнения: 11 315
За съжаление не е като да няма такива около мен/ мъжа ми.
И аз се ядосвам на нас си, явно не умеем да поставяме ясни граници, или просто хората са ултра гига нагли.
Да не е без хич, ще оставя това тук-
Преди години един приятел( който от скъперничество няма кола и движи само с колело) към мъжа ми- дай ми твоето колело ( за 1000ден път), че ме е страх да не откраднат моето.

# 3
  • София
  • Мнения: 30 561
Аз не съм благодатна почва, никак.
Като усетя накъде вървят нещата и ги режа абсолютно безцеремонно.
Цапат ме тези хора, егоисти са, нахални, невъзпитани, опитват се с бутонки да влязат в личния ми живот и да искат да го дирижират - няма как.

# 4
  • Мнения: 3 907
Досадно разпитващите лични неща селски еснафи влизат ли в обхвата на темата, че да се оплача и аз?

# 5
  • Мнения: 183
Аз вече съм на години и дирекно режа.
Щом някой ме дразни много ,мога да си го спестя. Не ме интересува какво мисли,тъй като не съм зависима от никой извън семейството си.

# 6
  • Мнения: 5 057
Аз също не съм благодатна почва. Ако е просто комуникативен човек, много ще си паснем! Обаче, ако е другото, режа ги. Просто няма как някой да се покани у нас. Нито да му слушам глупостите.

По-мекушавите хора страдат от такива. Майка ми е така цял живот и не мога да й обясня как не е длъжна да ги търпи. Ама жената просто не може да казва “не”. Нито директно, нито индиректно. Според мен там е разковничето.

Мм казва, че отстрани имам силна аура и просто не ми се лепят досадници. Не могат да пробиват. И фрийковете мъже ме избягват, нямам опит и с такива.

# 7
  • Мнения: 4 004
Имам подобна колежка, за мое щастие нямаме много контакти. Позволявала си е да ме пита защо нямам деца и да ми казва, че трябва да имам. И всеки път, когато сме заедно, тя застава толкова близо, почти се допира до мен. Аз се дърпам, отстъпвам, тя настъпва. Казвала съм директно, че не намирам за уместна такава близост. Според нея проблемът бил у мен.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 709
Ето това ме замисли, ти си й казала, че това не е ок. Въпреки че тя очевидно на инат твърди, че нещо не ти е в ред, щом имаш такива разбирания и предпочитания. Дълбае като водата камъка - ти непрекъснато си очертаваш границата, а тя непрекъснато се прави, че не я вижда. Според теб въпреки ограничения контакт, дали би могла да ти ерозира границите с времето? Устойчива ли си в убедеността в собствената позиция, дори и когато всичко около теб те оспорват? Според мен наглеците надушват тези неща.

Защото аз лично не съм, дори и първоначално да се изразя, ако в период от време непрекъснато се твърди, че не съм права, ще започна да се съмнявам в себе си. Един вид, хората грешим. Също, майка ми и сестра ми навремето редовно ми потъпкваха границите, и когато се противях, майка ми ми обясняваше, че с такъв ужасен характер, ще остана самотна. Затова когато хората не са съгласни да си защитя границата, се подава този вътрешен глас, че не съм права и ще ме заклеймят. Или ще си отмъстят. Или в крайна сметка с времето ще успеят да ми внушат, че в мене е проблема, и ще ме вплетат в използвачески отношения. Затова единственото ми средство досега е изолация и дистанция... И последното е, сега като описах тази случка в друга тема, всички единодушно ми казаха, че е лепка и нахална, докато на мен ми отне време да се усетя... При това в последно време що годе се усещам все пак някак, а едно време хич...

# 9
  • Мнения: 4 004
О, аз си отстоявам границите. По принцип съм тактичен, деликатен човек, но когато търпението ми се изчерпи (а това рано или късно се случва), отивам в другата крайност.

# 10
  • Мнения: 808
А защо не слънчеви, усмихнати, приветливи и приятни? Българите по принцип са негативисти, вместо хубавото, търсим кусури. Всеки от нас е част от проблема.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 709
Мисля, че нещата са малко по-дълбоки от това да мислиш позитивно и да казваш не... аз ги знам тези неща, както и майката на Шерилин. И сме услужливи и любезни, т.е позитивни, приемащи, а не негативисти, направо слепи за кусурите, докато не стане вече късно.

# 12
  • София
  • Мнения: 24 471
Досадно разпитващите лични неща селски еснафи влизат ли в обхвата на темата, че да се оплача и аз?
О, да. Една такава се опита последния път във фитнеса да ми лази по нервите. За пръв път я виждам, не й знам името и не ме интересува, тя тръгнала да ме разпитва за живота ми, че и акъл да ми дава без да съм питала.В началото отговорих няколко пъти, след това минах на едносрична комуникация, накрая я отрязах директно, а тя учудена Close

# 13
  • Мнения: 4 004
Мисля, че нещата са малко по-дълбоки от това да мислиш позитивно и да казваш не... аз ги знам тези неща, както и майката на Шерилин. И сме услужливи и любезни, т.е позитивни, приемащи, а не негативисти, направо слепи за кусурите, докато не стане вече късно.
Отзивчивостта също трябва да бъде в някакви граници и според човека. Ако преценя, че си заслужава, буквално всичко правя и давам за него. Иначе ставам лоша.

# 14
  • Мнения: 4 444
Защото аз лично не съм, дори и първоначално да се изразя, ако в период от време непрекъснато се твърди, че не съм права, ще започна да се съмнявам в себе си.
Няма никакво значение дали грешиш или не, ти си в твоето абсолютно право да решаваш как и с кого ще си прекарваш времето. Ако някой те натоварва и досажда, права си да прекратиш контакт. В твоя живот ти си шефът.

Конкретно по въпроса ти: когато някоя безинтересна досадна, искаща нещо от теб лепка не спира да те търси, просто в удобен момент казваш: "Времето ми е много ограничено и го прекарвам с приятели. Съжалявам, не се сърди."

Скрит текст:
Хумористичният вариант би бил:
- Хайде да вечеряме заедно?
- Не вечерям.
- Тогава да пием нещо?
- Пия само с приятели.
- Да изпушим една цигара в почивката заедно?
- Пуша, само когато пия.

Smile

Общи условия

Активация на акаунт