Аз много мразя някой като говори с мен да ми се навира в лицето.
- Публикувана: 1 дек. 2022, 21:19 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2023, 12:23 ч.
Наглеци, досадници, лепки, тероризатори на дребно
О, интересна тема. Записвам се да следя, тъй като и аз имам проблем с такива нахални хора.
По принцип съм/бях директна и рязка, и съм засягала хора, без да искам. Тъй като знаех, че е така, макар и неволно, си наложих да си премълчавам и да опитвам по-мило. В резултат на което, вече и да искам, трудно успявам да съм толкова рязка, колкото е необходимо.
Част от приятелките ми също са такива. А другите... са такива, за които имам нужда от помощ.
Примери...
Слагам в скрит текст, че стана леко дълго:
Честно, и на двете дори не искам да вдигна телефона сега, камо ли да изляза с тях, а сме близки от години! И на двете съм казала, че съм си дала мнението и съветите, и че дори и още хиляди пъти да ми разказват, нямам какво друго да кажа по темите им. Но те си продължават.
Разбирам, че човек има нужда да бъде изслушан. Но и аз имам!!! Не да ми се звъни с оплакване и 0 интерес към мен и нещата около мен. :/
По принцип съм/бях директна и рязка, и съм засягала хора, без да искам. Тъй като знаех, че е така, макар и неволно, си наложих да си премълчавам и да опитвам по-мило. В резултат на което, вече и да искам, трудно успявам да съм толкова рязка, колкото е необходимо.
Част от приятелките ми също са такива. А другите... са такива, за които имам нужда от помощ.
Примери...
Слагам в скрит текст, че стана леко дълго:
Скрит текст:
Разказва ми едната мадама история за следната селска пръчка.
*Според мен, пък който ще да казва, че съм негативна
Та, отива на обяд моята приятелка, връща се, тая я пита колко била изяла, щото май доста била качила, хем уж казвала, че не е. Стигнало се до там да я накара да се претеглят заедно, че да види колко кг е наистина!
Тази моя приятелка е бременна в 7 месец. Аз оглеждам какви подаръци да й взема и сме говорили по темата, нищо не е качила, дори сваляше в началото, тъкмо наскоро успя да си върне кг от преди бременността! На всичко отгоре, и към момента е по-лека от таз въпросната, дето така й казала.
Аз не можах да отреагирам като ми го разказа. Колко просто същество трябва да си да мериш кг на бременна жена?!
Не знам ако това ми се случи на мен какво бих казала. Вероятно нищо, а после ще ми е гадно и ще ме е яд на себе си.
Обаче имам и друга категория "приятелки", с които към момента не мога да се справя:
С една много си приличаме по емоционалност и реакции в дадени ситуации, обаче... Тя има проблемен брак от доста години, почти от самото му начало. Като се видим, винаги за това ми се оплаква. Честно, наистина се изморих да я слушам! Предложила съм й съвет и моето мнение по въпроса. Тя не е опитала да промени нещо. И пак, и пак, и пак ми преразкава същото! В същото време, при мен се случиха някои неща, например - скорошно голямо пътуване, и се вълнувам за тях, иска ми се да разкажа, но не - не ме пита изобщо, а ако аз започна темата, винаги успява да я промени и върне към нейните си истории. Например, аз ще почна за пътуването, и тя - "А ние с моя мъж никъде не ходим, защото той ..."
По същия начин с най-добрата ми приятелка - напоследък отима лошия навик да ми звъни, да излее някаква помия/оплакване за 5 минути, след като да каже "айде, после ще се чуем, че сега трябва да тръгвам", и затваря.
*Според мен, пък който ще да казва, че съм негативна
Та, отива на обяд моята приятелка, връща се, тая я пита колко била изяла, щото май доста била качила, хем уж казвала, че не е. Стигнало се до там да я накара да се претеглят заедно, че да види колко кг е наистина!
Тази моя приятелка е бременна в 7 месец. Аз оглеждам какви подаръци да й взема и сме говорили по темата, нищо не е качила, дори сваляше в началото, тъкмо наскоро успя да си върне кг от преди бременността! На всичко отгоре, и към момента е по-лека от таз въпросната, дето така й казала.
Аз не можах да отреагирам като ми го разказа. Колко просто същество трябва да си да мериш кг на бременна жена?!
Не знам ако това ми се случи на мен какво бих казала. Вероятно нищо, а после ще ми е гадно и ще ме е яд на себе си.
Обаче имам и друга категория "приятелки", с които към момента не мога да се справя:
С една много си приличаме по емоционалност и реакции в дадени ситуации, обаче... Тя има проблемен брак от доста години, почти от самото му начало. Като се видим, винаги за това ми се оплаква. Честно, наистина се изморих да я слушам! Предложила съм й съвет и моето мнение по въпроса. Тя не е опитала да промени нещо. И пак, и пак, и пак ми преразкава същото! В същото време, при мен се случиха някои неща, например - скорошно голямо пътуване, и се вълнувам за тях, иска ми се да разкажа, но не - не ме пита изобщо, а ако аз започна темата, винаги успява да я промени и върне към нейните си истории. Например, аз ще почна за пътуването, и тя - "А ние с моя мъж никъде не ходим, защото той ..."
По същия начин с най-добрата ми приятелка - напоследък отима лошия навик да ми звъни, да излее някаква помия/оплакване за 5 минути, след като да каже "айде, после ще се чуем, че сега трябва да тръгвам", и затваря.
Честно, и на двете дори не искам да вдигна телефона сега, камо ли да изляза с тях, а сме близки от години! И на двете съм казала, че съм си дала мнението и съветите, и че дори и още хиляди пъти да ми разказват, нямам какво друго да кажа по темите им. Но те си продължават.
Разбирам, че човек има нужда да бъде изслушан. Но и аз имам!!! Не да ми се звъни с оплакване и 0 интерес към мен и нещата около мен. :/
Спринг, ти като интроверт ли се определяш, или като екстроверт?
Замислих се за майка ми, тя е интровертна и една такава мека Мария. И затова всеки може да й играе хоро на главата. Наистина тя не умее да казва “не”, иска винаги да се държи добре и подхожда с един наивитет към хората. И понеже й е трудно да комуникира с непознати, слабо познати и колеги, нито има тая нужда от постоянна комуникация, това много я яде отвътре.
Аз например съм екстровертна, но деля хората на нещо като концентрични окръжности. Най-вътрешната е семейството. След това близките приятели, после познати, после колеги и създавам код на общуване с всяка от тези окръжности. Така не се чувствам застрашена, че някой може да ме пита нещо, което не му е работа, просто защото знам как да го “финтирам” и да му отговоря без да му давам информация, но и без да го обидя.
Майка ми не го умее. Затова и умираше от срам, че се разведе. То беше видно, че минава през нещо тежко, беше споделила на шефа си. Той дори забрани на колегите да я питат какво й е. Работи в малък екип, в ресторант и там няма много политическа коректност. Беше я страх, че някой ще я пита какво се е случило и тн. За съжаление на 60 години трудно мога да й повлияя да е по-смела и да не толерира лепки и любопитковци.
Витаминче, бременната ти приятелка се е премерила, за да докаже на тая натрапница, че не е качила кг? Съжалявам, ако е така сама се е поставила в такава ситуация. Ясно, че оная не е в ред да пита, ама коя е, че да й доказва колко кг тежи и да го коментира с нея? Просто е трябвало да я отреже с нещо от рода на “О, бъркаш се жестоко, даже съм отслабнала! В страхотна форма съм даже!” И край. Разговорът спира. Като го кажеш с твърдост, лепките увисват.
Другите две случки, за мен не са истински приятелки. Явно е, че съвети не търсят. Искат просто да си излеят мъката и пак до следващия път. Аз лично не бих могла да поддържам такъв контакт, само товари.
Замислих се за майка ми, тя е интровертна и една такава мека Мария. И затова всеки може да й играе хоро на главата. Наистина тя не умее да казва “не”, иска винаги да се държи добре и подхожда с един наивитет към хората. И понеже й е трудно да комуникира с непознати, слабо познати и колеги, нито има тая нужда от постоянна комуникация, това много я яде отвътре.
Аз например съм екстровертна, но деля хората на нещо като концентрични окръжности. Най-вътрешната е семейството. След това близките приятели, после познати, после колеги и създавам код на общуване с всяка от тези окръжности. Така не се чувствам застрашена, че някой може да ме пита нещо, което не му е работа, просто защото знам как да го “финтирам” и да му отговоря без да му давам информация, но и без да го обидя.
Майка ми не го умее. Затова и умираше от срам, че се разведе. То беше видно, че минава през нещо тежко, беше споделила на шефа си. Той дори забрани на колегите да я питат какво й е. Работи в малък екип, в ресторант и там няма много политическа коректност. Беше я страх, че някой ще я пита какво се е случило и тн. За съжаление на 60 години трудно мога да й повлияя да е по-смела и да не толерира лепки и любопитковци.
Витаминче, бременната ти приятелка се е премерила, за да докаже на тая натрапница, че не е качила кг? Съжалявам, ако е така сама се е поставила в такава ситуация. Ясно, че оная не е в ред да пита, ама коя е, че да й доказва колко кг тежи и да го коментира с нея? Просто е трябвало да я отреже с нещо от рода на “О, бъркаш се жестоко, даже съм отслабнала! В страхотна форма съм даже!” И край. Разговорът спира. Като го кажеш с твърдост, лепките увисват.
Другите две случки, за мен не са истински приятелки. Явно е, че съвети не търсят. Искат просто да си излеят мъката и пак до следващия път. Аз лично не бих могла да поддържам такъв контакт, само товари.
Като малка бях голямо добрушанче и много ми се навираха. И като се замисля, малко бяха наистина готини хора. С времето се научих да се зъбя и нещата се нормализираха. Но тези невръстни емоционални използвачи доста ми бяха отнели.
Случва се и да срещнеш "приятелство от пръв поглед". Просто изведнъж си допадате с един човек, бързо скъсявате дистанцията и се радвате да се виждате по-често. Явно в случая на авторката нещата са само еднопосочни. Трябва да се постъпи като с влюбен младеж. Мило, любезно и твърдо да му се обясни, че нещата не са взаимни.
Моят горчив опит е с една бивша колежка. Още в самото начало, когато трябваше да си принтирам айбана за да ми внасят заплатата, се навря до мен "да ми помагала". Стана ми много неприятно да се вре в банковите ми извлечения. Направих ù забележка и тя доста се смути. После сумати време ме пита за жилището, които сме избрали. Даваше ми съвети за отглеждане на детето ми (тя нямаше свои). Искаше да ходим на майната си да си избираме заедно очила. Да ми дава нейния код за Нетфликс. Даваше ми съвети как да спестя пари от абонамента си за телефон. Настояваше да сложи някакви "много полезни" апликации в телефона ми... мисля, че гвоздейя на програмата беше, когато ме видя с една торбичка на kookai (тукашна марка някаква), защото трябваше да мина през пощата и да пратя подарък за свекито. "Ехей, пак кокай, ти много я харесваш тази марка". Бога ми, дори не бях се замислила дали и колко дрехи имам от тази марка. Купувам спрямо процента намаление и, естествено, ако дрехата ми харесва. Наистина странно ми се стори това вторачване. Почнах да я режа все по-неделикатно (и моето търпение има своя предел, а накрая трудно я понасях не само заради изброеното) и тя почна да ми подлива вода в службата. Чудничко.
Случва се и да срещнеш "приятелство от пръв поглед". Просто изведнъж си допадате с един човек, бързо скъсявате дистанцията и се радвате да се виждате по-често. Явно в случая на авторката нещата са само еднопосочни. Трябва да се постъпи като с влюбен младеж. Мило, любезно и твърдо да му се обясни, че нещата не са взаимни.
Моят горчив опит е с една бивша колежка. Още в самото начало, когато трябваше да си принтирам айбана за да ми внасят заплатата, се навря до мен "да ми помагала". Стана ми много неприятно да се вре в банковите ми извлечения. Направих ù забележка и тя доста се смути. После сумати време ме пита за жилището, които сме избрали. Даваше ми съвети за отглеждане на детето ми (тя нямаше свои). Искаше да ходим на майната си да си избираме заедно очила. Да ми дава нейния код за Нетфликс. Даваше ми съвети как да спестя пари от абонамента си за телефон. Настояваше да сложи някакви "много полезни" апликации в телефона ми... мисля, че гвоздейя на програмата беше, когато ме видя с една торбичка на kookai (тукашна марка някаква), защото трябваше да мина през пощата и да пратя подарък за свекито. "Ехей, пак кокай, ти много я харесваш тази марка". Бога ми, дори не бях се замислила дали и колко дрехи имам от тази марка. Купувам спрямо процента намаление и, естествено, ако дрехата ми харесва. Наистина странно ми се стори това вторачване. Почнах да я режа все по-неделикатно (и моето търпение има своя предел, а накрая трудно я понасях не само заради изброеното) и тя почна да ми подлива вода в службата. Чудничко.
Няма такива хора около мен. Аз освен интроверт съм и темерут, говоря си само с хора, с които ми е приятно, с останалите - само служебно и от елементарна любезност и възпитание.
Имало е опити за пробиви, няма как да стане и много бързо им се изяснява, иначе не съм особено любезна, по-скоро директна и много ми личи като не харесвам някой, та се отказват, понякога и това се налага.
Имало е опити за пробиви, няма как да стане и много бързо им се изяснява, иначе не съм особено любезна, по-скоро директна и много ми личи като не харесвам някой, та се отказват, понякога и това се налага.
Витаминче, тази година скъсах окончателно с моите две уж "най-добри приятелки" от първи клас, точно заради такова поведение. Абсолютно същото: тя много рано се ожени и не работи, имат финансови проблеми; обади се само като иска да се оплаче, съответно съм к била брачен консултант, детски психолог, кариерен консултант и каквото още се сетиш... а тя не пита нищо за мен аз как съм, а като тръгна аз нещо да казвам, не прекъсваше уж да каже нещо на децата, което много години се повтаряше и в един момент си дадох сметка, че абсолютно нищо няма спешно около децата й, ами нарочно ме прекъсва. И после се връща и казва, ох аз трябва да правя това и това, айде ще се чуем после. Съответно аз като неженена си имах моите си вълнения, които не можех да й разказвам, защото просто не я интересуваше. Обаче още едно нещо отгоре: в един момент се усещам, че всеки път тя като ми се жалне, аз каква хубава работа имам, или че съм слаба, а тя нито езици знае, нито компютър, нито опит има някакъв, защото е работила половин година в живота си и вечно е на издръжка, от родителите в ръцете на мъжа. И в един момент се усещам как несъзнателно тя ме склонява някак да си посипя пепел в нейно присъствие и да скромнича: е то не е кой знае какво мойта работа, и аз си имам проблеми, колко по-добре да гледаш деца. Да де ама тази година си направих равносметка и експеримент, и наруших договора - като дойде ред на обичайното "ти си си добре с твойта работа@, й казах: дааа много съм благодарна, голям късмет извадих. И САМО заради това тя ми се обиди. И ме изтри от фейса даже без никакви обяснения. След 20 години "приятелство"... Прав й път, аз вече я бях разпознала 
Филомена, тука не става дума за "приятелство от пръв поглед", ами направо оправи ми компютъра, аз не разбирам от ексел (чудех се в кой момент ще поиска да й правя курсовата работа по финансови модели в ексел, защото няколко пъти я спомена), ще дойда у вас, "Нинче"...
Шерилин, не мога да се определя. С хора, с които съм на една вълна, съм екстроверт. С хора, които ме смущават, съм абсолютен темерут. Още повече, това не е само до темперамент, работя по себе си и открих корените на тези неща в семейната среда. Затова всички съвети да се итстоявам са ми ясно, но не е в това проблемът - проблемът е, че когато се заявявам, се изживявам като "лоша".
Филомена, тука не става дума за "приятелство от пръв поглед", ами направо оправи ми компютъра, аз не разбирам от ексел (чудех се в кой момент ще поиска да й правя курсовата работа по финансови модели в ексел, защото няколко пъти я спомена), ще дойда у вас, "Нинче"...
Шерилин, не мога да се определя. С хора, с които съм на една вълна, съм екстроверт. С хора, които ме смущават, съм абсолютен темерут. Още повече, това не е само до темперамент, работя по себе си и открих корените на тези неща в семейната среда. Затова всички съвети да се итстоявам са ми ясно, но не е в това проблемът - проблемът е, че когато се заявявам, се изживявам като "лоша".
Тази "приятелка" с оплакванията колко прилича на майка ми - и тя се прибираше от работа и аз бях отдушника за служебни проблеми, с часове изслушвах, съветвах, успокоявах - не, тя още повече се навиваше... накрая й казвах, че не е по силите ми да й реша оплакванията и се изморих да я слушам, и тя ми казваше, че имам ужасен характер и съм лош човек и затова ме чака самотна съдба. Просто тия "приятелки" са баш като майка ми.
Нямам проблем с досадници и енергийни вампири. Режа от раз, нямам никакъв проблем и вътрешна пречка да откажа на всеки, ако реша. Нося си негативите понякога от това, но досадници със сигурност не ми висят на врата. Нагли и нетактични хора не понасям и директно ги дистанцирам, не им давам възможност да ме тормозят.
Spring Blossom, скоро една дама, която искрено обичам, ми каза следното: "Хубаво е да си лош в очите на другите, иначе ти се качват на главата". Помисли върху това.
и се изморих да я слушам, и тя ми казваше, че имам ужасен характер и съм лош човек и затова ме чака самотна съдба.
За приятелство двама човека трябва - не е само желателно, а абсолютно задължително, да се харесват и да си желаят доброто. Другото са само роднинства, познанства, контакти, колеги... Пак може да са приятни, но не са толкова близки и не е лошо да не бъркат окръжностите, както написа Sherilyn.
За мен един родител, който си позволява за използва детето си като емоционално кошче за боклук, е токсичен. Точка.
... Даваше ми съвети за отглеждане на детето ми (тя нямаше свои). ...
По принцип е така. Най-много акъл как се гледат и възпитават деца са ми давали познати стари ергени и моми.
Авторката е потърсила дълбоко в сърцето си възможно ной-негативните думи, за да опише случайните й заобикалящи хора. Хора всякакви - едни са позитивни, други не са. Вместо неприятните характери да обсъжда, може би е по добре 1) да се опитва да ги игнорира (трудно е ако толкова ви дразнят че чак тема пускате), 2) като не можеш длугите да промениш, можеш себе си - бъди противоположното на това, което не ти харесва. Промяната не започва от другите, а от нас самите.