Раждане в УМБАЛ „Св. Георги“ (ВМИ) - Пловдив - 4

Като пациент, не желая специално отношение, не желая да ставаме приятели, а просто да си свършат работата, за която са учили и която сами са избрали. Като не им се занимава, де си търсят друга работа, а не да ми дрънкат глупости от рода "лесно майка не се става", "няма как да усещаш иглата" и подобни. От тогава минаха 4 години, нямам спомен към момента от тогавашната "болка", но ехидната физиономия на въпросната и репликите, които подхвърляше по време на раждането ги помня, все едно вчера се е случило. Извинявам се за лиричното отклонение.

Това е поредното доказателство, че всичко се решава в последния момент! Освен това всичко, ама всичко е индивидуално. Има два вида раждане които можеш да изживееш по 100 начина. Винаги когато споделяме опита си то трябва да е ясно, че касае нас самите! Може в очите на жената до вас вие да сте била в по-добра светлина на своето раждане. Може би е ходила 2 часа след раждането, защото не може да седи на Д-то. Радвам се все пак, че донякъде сте се спрели и сте предложили съветите на лични. Моля не пренасяйте травмата си и тук. Така хем вие се връщате към нея, хем адски тревожите  бъдещи родилки като мен. Пак казвам всичко е строго индивидуално, както физика така и психика!

Извинете,но няма кой да ви щади в обществен форум ,жената си е разказала много информативно и полезно всичко,това,че сте лабилна не е повод да се спре да се пише ,споделя и обменя по темата

Ще споделя нещо, което може да е от полза на други жени искащи да родят там нормално. И по-конкретно за обстановката преди това. Също така за жени като мен с парализиращ, фобиен страх от раждане. До последно бях сигурна, че ще родя нормално, с упойка без упойка както предразположи ситуацията в болницата. Както знаете упойката наистина не е сигурна. Отидох за рутинни тонове в 37г.с. в предродилна зала ги правят, а не в АГ кабинет. Там имаше жена с контракции. Тя се подготвяше за предстоящото раждане много мъчително. Минаваха заминаваха жени акушерки, а аз ставах свидетел на родилните мъки на жената. Когато се правят тонове имаме задачата да натискаме бутонче с палец при движение на бебето. Тогава аз получих абсолютен блокаж спрямо условията и почувствах, че не мога да съдействам в пълен покой (без контракции, болки и страх) само с едно натискане на копче. Тогава една акушерка мина и видя, че не съм адекватна и ми каза, че ако не мога да съдействам на акушерките сега, то в деня на раждане ще е много много по-трудно и да помисля за последствията. Имайки предвид лабилността ми в тази ситуация взех много трудното решение да родя секцио с пълна упойка пожелание. Отидох на другия ден без никакви документи за бременността да го обсъдя с АГ на смяна и моите притеснения. Тогава тя с много критичен тон се опитваше да ме разубеди и да ми каже, че вече съм със симптоми на след родилна депресия, която ще направи майчинството ужасно и да съм си обътнала внимание. Напълно изключи психологическия фактор и състояние на майката и че едно много трудно нормално раждане поради блокаж ще е много по-травмиращо и не прие моята гледна точка. За завършек на нашият разговор ми каза: Елате пробвайте нормално ако бебето или вие се влошите ще направим секцио. Трябва ли да преминаваме през двойни мъки и рискове за да приемат решението на една съвременна жена. Това не е суета, това е наше право! Уважавам лекарите и тяхното мнение, но не съм длъжна да го приема на 100%. Мили жени искам  да ви кажа, че тялото и избора е ваш! Не оставяйте да решават вместо вас! Вие знаете и усещате собствените си възможности и граници!