Навремето на студентска бригада живеем няколко момичета в една стая. Едната получава писмо от приятеля си. В писмото е сложен тото фиш и й е писал, че е спечелил голяма сума от тотото и ще се оженят скоро. Тя се зарадва, разцъфна, каза, че веднага ще си купят кола, изобщо - радост. Поздравяваме, честитим и т.н. Когато идва да я види, всички го поздравяваме, той започва да се смее. Казва, дали мислим, че ще сложи ценен фиш в писмо по пощата? Решил да се пошегува, никога не е мислил, че тя ще се хване.
- Публикувана: 5 дек. 2022, 18:06 ч.
- Последно мнение: 16 май 2023, 08:37 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 5)
Днес си причиних битова травма докато шетам. Не ме боли чак толкова много, но много ме е яд, ударих отново лявото коляно, което и без това не е много наред. Спортистка не съм била и не знам как е там с травмите, но най-травматичния спорт със сигурност е домакинската работа.
Спомних си как преди години едва не се самоубих, докато подреждах един висок шкаф над хладилника. Кухнята ми беше П-образна, аз, покатерена на един стол, загубих равновесие. Първо си разбих левия лакът на котлоните, после политнах на дясно и фраснах яко дясното рамо на барплота, след това, падайки назад, ударих последователно тила и гърба в ръба на мивката и накрая се приземих върху опашната кост, като някак успях да заплета единия крак в крака на стола и той падна върху мен. Очевидно съм загубила съзнание за малко, защото известно време не ми беше ясно къде съм. После усетих болките в цялото тяло и се разплаках, но тихичко - детето беше малко и си играеше в детската, да не го изплаша. Сигурна бях, че поне два крайника съм строшила. Слава богу, счупено нямаше, но навсякъде бях насинена, като пребита.
В заключение, сестри, за бога, не домакинствайте!
Спомних си как преди години едва не се самоубих, докато подреждах един висок шкаф над хладилника. Кухнята ми беше П-образна, аз, покатерена на един стол, загубих равновесие. Първо си разбих левия лакът на котлоните, после политнах на дясно и фраснах яко дясното рамо на барплота, след това, падайки назад, ударих последователно тила и гърба в ръба на мивката и накрая се приземих върху опашната кост, като някак успях да заплета единия крак в крака на стола и той падна върху мен. Очевидно съм загубила съзнание за малко, защото известно време не ми беше ясно къде съм. После усетих болките в цялото тяло и се разплаках, но тихичко - детето беше малко и си играеше в детската, да не го изплаша. Сигурна бях, че поне два крайника съм строшила. Слава богу, счупено нямаше, но навсякъде бях насинена, като пребита.
В заключение, сестри, за бога, не домакинствайте!
Не "не домакинствайте" ами си спазвайте максимата " то там не се вижда" и си живейте спокойно без да ги мислите тия високи шкафове колко са разхвърляни 
За другото съм съгласна - за два дни имам четири белега от изгаряне докато готвих и почти си счупих пръстчето в ръба на масата докато чистих. Изгорих си трахеята с белина, щото не отворих прозореца в банята и се надишах много много стабилно (часове наред ми драскаше гърлото и кашкях като съдрана) и още и още ... Вече отварям прозорците, ама така и ме можах да запомня да не пипам горещата тава на плота с голи ръце. Сякаш очаквам, че с изваждането от фурната и е моментално изстинала ....
За другото съм съгласна - за два дни имам четири белега от изгаряне докато готвих и почти си счупих пръстчето в ръба на масата докато чистих. Изгорих си трахеята с белина, щото не отворих прозореца в банята и се надишах много много стабилно (часове наред ми драскаше гърлото и кашкях като съдрана) и още и още ... Вече отварям прозорците, ама така и ме можах да запомня да не пипам горещата тава на плота с голи ръце. Сякаш очаквам, че с изваждането от фурната и е моментално изстинала ....
Абсолютно, сестро Клотилд. Толкова ме е страх от високо и от падане, че нищо подобно не правя въобще. Имаме таванско помещение, на което нямам представа какво има и как изглежда - защото трябва да се кача там по стълба. Често ми трябва нещо, но след известно чудене решавам, че не ми трябва толкова.
Преди малко, задълбочена в книгата си, прочитам : "Опиумът винаги е преди максимума". Океййй.... Погледът ми се мести замислен, минава през стаята и излиза през прозореца, после се връща в книгата - ами оптимумът било.
Иначе и двете стават. 😆
Преди малко, задълбочена в книгата си, прочитам : "Опиумът винаги е преди максимума". Океййй.... Погледът ми се мести замислен, минава през стаята и излиза през прозореца, после се връща в книгата - ами оптимумът било.
Иначе и двете стават. 😆
Отиваме с ММ на автомивка, от тези дето сам си миеш колата (и себе си). Дава ми той по 1 лв. няколко монети да съм отидела да взема жетони. Отдавна не съм ходила, преди един чичко ги обменяше, сега модерна работа, има автомат. Приближавам се , пише че е за банкноти, викам не съм за тук. Отивам към другата машинария и директно пускам две по левче и чакам и се чудя от къде ще ми пусне жетоните. То свети, чегърта нещо и...пусна...кърпа за попиване. Заболя ме сърцето, ама си я взех де, ще измия прозорците с нея, някога.
Ще пътувам презокеански полет със сестра ми. За пръв път ми е. Влизаме в самолета и търсим местата. На всяка седалка на гърба пише номер. Намираме местата, сядаме, понеже не сме една до друга, молим един мъж да си смени мястото, за да сме заедно. Но проблем вика онзи и се мести. След малко обаче идва и казва, аз може ли да ви видя бордната карта и номера на мястото, че един друг дошъл и казал, че това е неговото място. Оказа се, че номерата отзад на седалките се отнасят за същата седалка, а не за тази отзад. Абе преместихме се и още едни други разместихме, но пътувахе заедно. После видях, че и горе си пише номера, ама Ганьо в самолет като не е влизал...
Ако ви кажа, че и рентакар колата объркахме, после и стаята в първия хотел...то като тръгне веднъж:)
Ще пътувам презокеански полет със сестра ми. За пръв път ми е. Влизаме в самолета и търсим местата. На всяка седалка на гърба пише номер. Намираме местата, сядаме, понеже не сме една до друга, молим един мъж да си смени мястото, за да сме заедно. Но проблем вика онзи и се мести. След малко обаче идва и казва, аз може ли да ви видя бордната карта и номера на мястото, че един друг дошъл и казал, че това е неговото място. Оказа се, че номерата отзад на седалките се отнасят за същата седалка, а не за тази отзад. Абе преместихме се и още едни други разместихме, но пътувахе заедно. После видях, че и горе си пише номера, ама Ганьо в самолет като не е влизал...
Ако ви кажа, че и рентакар колата объркахме, после и стаята в първия хотел...то като тръгне веднъж:)
Ехе, има толкова анекдотични случки за соцгражданите при първите им сблъсъци със западния свят и стоки. Нищо мунско няма в началното объркване.
Сега се сещам, че повлияна от мивката в самолета (запушва се с една ръчка), сума ти време се чудих как се пуска душа в хотела (нали ръчката е за запушване, а други джаджи няма.) Накрая се оказа, че ръчката пуска душа, а тапата се вади с ръчичка.
Сега се сещам, че повлияна от мивката в самолета (запушва се с една ръчка), сума ти време се чудих как се пуска душа в хотела (нали ръчката е за запушване, а други джаджи няма.) Накрая се оказа, че ръчката пуска душа, а тапата се вади с ръчичка.
Ехе, има толкова анекдотични случки за соцгражданите при първите им сблъсъци със западния свят и стоки. Нищо мунско няма в началното объркване.
Свекърът ми е разказвал една случка от соцвреме. Бил с колеги в Италия. Единият купил някакви обувки за подарък за жена си. После всички се изредили да го питат от кой магазин, къде и всички купили от същите и за техните жени. Свекърът още се смее: " В Италия магазин до магазин с всякакви стоки и всякакви обувки. Но щом единият е взел такива, всички като него ще направят. Така са си свикнали."
Cuckoo
Мани, мани...а на летището в Мюнхен в една от тоалетните, кърпите не бяха от типа "махаш с ръка и тя излиза"...а на руло и като от плат. Но там подготвена, изгледах как се действа и не се изложих. Дръпваш, бършеш си ръцете и тя се прибира...но някой друг от подобна тема явно е решил, че ще си я къса и автомата не беше издържал на напъна.
Сменихме колата. Мъжът ми звъни и казва, слизай да я видиш и покараш. Аз си мисля, луд ли е, не съм карала от сума ти време, ще взема да я одера някъде. Пристига с думите - спокойно, аз вече я одрах 
и все пак не се осмелявам, викам му, карай ме на паркинга на ХИТ-а, там по принцип е празно, ще врътна няколко кръгчета в края. Пристигаме, сядам аз, оглеждам се и какво виждам. 2 учебни коли правят същото. Изчаках ги да си тръгнат. Досрамя ме, лелка с книжка от 22 г. да се понеса в една колона с децата 
и все пак не се осмелявам, викам му, карай ме на паркинга на ХИТ-а, там по принцип е празно, ще врътна няколко кръгчета в края. Пристигаме, сядам аз, оглеждам се и какво виждам. 2 учебни коли правят същото. Изчаках ги да си тръгнат. Досрамя ме, лелка с книжка от 22 г. да се понеса в една колона с децата
Ааа, срам никакъв! Бившата ми счетоводителка изкара шофьорски курс на 55 и караше една стара Лада. Това й бяха дали на жената от семейството. По половин час правеше маневра в задънена улица, а как отнемаше предимство.... Косата ми се изправяше, като седна до нея. Обаче, научи се! Решила беше и стартира със самочувствие.
Cuckoo
Мани, мани...а на летището в Мюнхен в една от тоалетните, кърпите не бяха от типа "махаш с ръка и тя излиза"...а на руло и като от плат. Но там подготвена, изгледах как се действа и не се изложих. Дръпваш, бършеш си ръцете и тя се прибира...но някой друг от подобна тема явно е решил, че ще си я къса и автомата не беше издържал на напъна.
И аз ги гледах странно, на същото летище, ама що-годе бързо се усетих де. В интерес на истината на тези автомати дето им махваш с ръка по повече съм им се чудила при "запознанство".
Ама то аз все не съм с хората, неслучайно от години се разписвам в тая тема
Е, всичко може да се счупи и скъса. Тези апарати за кърпи започнаха да поизчезват вече. Не са много удобни.
Аз пък не обичам онези найлони по тоалетните чинии. Които се преместват с натискане на един бутон. Идеята може да е добра, но постоянно се повреждат. Вместо просто да забърша с мокра кърпичка със спирт, се налага да нося в чантата и малка ножка, да го разпоря това нещо, ако не работи. (И с пила за нокти става.)
Аз пък не обичам онези найлони по тоалетните чинии. Които се преместват с натискане на един бутон. Идеята може да е добра, но постоянно се повреждат. Вместо просто да забърша с мокра кърпичка със спирт, се налага да нося в чантата и малка ножка, да го разпоря това нещо, ако не работи. (И с пила за нокти става.)