Аз ключове редовно "губя" в хастара на дамската си чанта и в джоба на едно от якетата ми. И двете имат дупка колкото да се мушнат ключовете и да ми създадат ядове докато ги докопам. И все забравям да зашия тези дупчици когато съм вкъщи.
Скрит текст:
Първият път когато установих "липсата" на ключове в чантата беше екстремно преживяване. Лятото, прибирахме се с детето от дълга вечерна игра в парка. Вече почти се беше стъмнило, а на щерката й се @к@ше + беше зверски гладна и изморена от играта - комбинация мечта. Та подскача тя до мен като на пружинка, мрънка като бебе, а аз все по-нервно ровя за ключовете и се притеснявам, че май изобщо няма да си влезем вкъщи и ще спим на пейката пред входа на блока ( бях сигурна, че съм ги изгубила). Накрая дочух дрънчене и разбрах, че има дупка. Изсипах съдържанието на чантата на пейката, за да бръкна в дупката с пръст и да изтегля ключовете. Зарекох се, че на другия ден ще зашия тъпата дупка. Е, до днес още не съм я зашила. Може би защото рядко ползвам тази чанта и бързо забравям за дупката после.
Намериха ми го съвсем неочаквано ... от химическото му го бяха върнали (все на него ги връщат
), извадили го от хастара на пухеното ми яке. Мислех, че запалка съм зашила вътре, и всеки път си обещавах, че като се върна от работа ще разпоря дупката отново.... 
Направо си подритва здравната книжка тоя човек. 
Благодарна съм му поне, че не беше груб към мен с патешките ми изпълнения 
