В момента чета ... 81

Благодаря за темата! Много сте изписали...
Приключвам "Корабът" Л.Михайлова, много ми хареса!

Приключих "Щастие" на Зюлфю Ливанели и със съжаление мога да кажа, че книгата не ми хареса толкова, колкото се надявах.
Дали защото темата е толкова експлоатирана, че вече ми е втръснала, но от средата натам, а към края вече съвсем, четох романа с досада.
Главните герои са трима :
Мерием, петнайсетгодишно момиче от традиционно мюсюлманско семейсто в село в Източен Анадол, което бива жестоко изнасилено от властния си чичо и религиозен водач на селото;
Джемал - войник от турската армия, сражавал се срещу кюрдската бунтовническа армия и братовчед на Мерием  , на когото се е паднала задачата да "изчисти" поруганото име и срама от семейството по един или друг начин.
Професор Ирфан - най-неприятният за мен герой, от чиито логореи и мисловни бръщолевения ми опротивя и книгата. В това отношение ми напомни за "Шантарам" и безкрайните мисловни конструкти.
Разсъжденията му ми бяха толкова скучни и досадни, че направо разгръщах страница след страница с надеждата нещо интересно да се случи . Може би , ако бях чела книгата преди 20 години, щяха повече да ми допаднат тези мисли, но вече тези житейски кризи са ме отминали навярно...
Книгата е и портрет на съвременното турско общество , с неговите контрасти и противопоставяния - турци срещу кюрди, шиити срещу сунити, традиционалисти срещу модернисти..
Много ме ядоса един момент (тогава мислех изобщо да захвърля книгата недочетена), в който професорът зацикли на размисли на тема богомилство. Няма да навлизам в подробности , но в брътвежите му никъде не се споменава поп Богомил и България.
Оценката ми за романа е 1,5*
Взех и още една на Ливанели от Библиотеката, но не знам дали ще я чета...

Благодаря, Mijjj, Ливанели е сред набелязаните за четене, които са ми по-назад в списъка, сега отива още по-назад със сигурност, защото не ми се чете на такава тема в момента.

Много се радвам, че “Корабът” на Лиляна Михайлова намира пристан в сърцата на още читатели, това е една от любимите ми книги за тази година.

Значи ще я потърся и аз, да я прочета преди да гледам филма

Нищо коледно не чета, всичките са ми сладникави. Винаги има самотна/наранена  мацка, която се навърта около някоя книжарница.

Обаче как се прецаках. Запомнила съм, че някой писа за  Малък живот и я взех, дори без намаление. Толкова да е скучна, че все едно Подправките чета. Имам чувството, че героите само се размотават и ни се изсипва наготово всичко, грам няма умисъл.

Аз не можах да я дочета "Малък живот", а си я купих с такова желание... Ама много тегава работа, не помня дори много от сюжета, но ми е останало чувството, че авторката мрази собствените си герои и им стоварва само гадости, при все, че аз обичам да чета депресарски книги.
Все още я пазя в библиотеката си и се чудя дали да ѝ дам още една възможност някой ден.

Ау, само не отваряйте Кутията на Пандора с този "Малък живот"...Тъкмо я бях позабравила , а сега пак ще почна да бълвам огън и жупел по неин адрес ..
Незабравимата ми Златна малинка за всички времена на съзнателно четене  

И, Вили, Ханя мрази не само героите си . Тя мрази и читателите си, както и себе си.

"Малък живот" съм я започнала и аз. Взех я, защото гледах много американски ютюбъри и те постоянно хем казваха много, хем нищо за книгата. Гледам видеата и тези хора не спират да реват на тази книга, ама рев, сериозен такъв. Викам си ооо, тази книга искам да я прочета.
Почнах я и още седи на 1/3 прочетена.
Първо, че единия герой ми беше много неприятен, второ най-главния герой Джун също странен, не ги разбирах ... И така остана да ме чака тази книга...
Между другото нещо подобно изживях с Тайната история на Дона Тарт. Знам че много хора я харесват, но на мен тази описателност ми дотегна и едвам я завърших.... Имам на авторката и Малкият приятел, но още не смея да я подхвана. А след това реших да изгледам филма по Щиглецът и.... Ами не ми хареса. Явно с тези описателни автори не се разбирам...

Щиглецът съм започвала да я чета 3 пъти и все стигам до към 100+ страници и я зарязвам. Създаваше ми ужасно тягостно чувство и също ми идваха в повече описанията. Но умишлено не съм гледала филма, за да я прочета все някога.

"Малък живот" я почвах и оставих преди средата, но с идеята някой ден, след 100-120 години да си я дочета, а след семейната рецепта за дроболина с джоджен и магданоз, торбичката с оранжерийни домати от леля Севда и салатката от марули и лучец, се отказвам да се боря с "Тайната на Димана", не мога повече! Толкова ми писнаха тези ужасяващи подробности от селското ежедневие, че вече дори не ме интересува каква е тая тайна.

Rayna13,не се отказвай. Аз не съм обръщала такова внимание на битовизмите и салатките 😄

Тайничко се надявах “Тайната на Димана” да е сравнима с книгите на Лиляна Михайлова, но ми се струва, че тематиката тук няма да ми допадне. Трябва да потърся откъс от книгата, за да видя езиково какви впечатления бих придобила за стила, но за мен тази година български автор, който наистина намери място в сърцето ми е именно Лиляна Михайлова, разказите ме очароваха, “Корабът” обикнах.

Аз обръщам внимание на всяка дума и после помня всичко, затова и обичам малко предизвикателство да има, да се пише с финес, да остава нещо недоизказано и за читателя. И затова изобилието от еднотипни диалози, неносещи смисъл, но раздуващи обема, много ме измъчва.
Fenyx, мога да ти снимам няколко странички, но след понеделник, защото книгата не е при мен в момента.
Идеята е интересна, героите са много добре изградени, обаче стилът на авторката ми е от най-непоносимите за четене. Много леко върви, но на мен ми е скучно.
ПП: Лиляна Михайлова е класи над повечето ни съвременни писателки, не знам как толкова добър творец се е оказал недостатъчно популяризиран. Ако не беше тази тема, няма и да разбера за нея. Но виж, Виктория Бешлийска с откровено глупавата си книга, всеки ден е в медиите как раздава автографи.

Благодаря!
Много ми е тъжно, че Лиляна Михайлова е останала някак встрани от известните имена, или поне за мен също не беше известна. А моето мнение е, че това е автор, който заслужава да се изучава редом с другите наши класици в училищата.

В такъв случай с нетърпение ще чакам да започна "Корабът " на Лиляна Михайлова и да сравня стила на двете писателки.
fenyx,утре мога да снимам страници от Димана ако искаш пиши ми лс.