Така казвам и аз. Просто иронизирам едно от мненията назад, че лелки на йога, екскурзии и какво още беше, са смешни. Затова си представям реакцията към влюбена "лелка"..
- Публикувана: 9 дек. 2022, 19:28 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2023, 21:32 ч.
Кога свършва младостта?
Ах как искам да бъда влюбена (не загубена и не инфантилна) лелка някой ден, да си ходя на йога, на рисуване с вино, на еднодневни екскурзии, на круизи с мъжа ми, на романтични вечери, въобще на всякакви "лелински" неща... Да съм влюбена в живота. Пък нека ми се смеят.
Краят на моята младост настъпи преди година- когато и майка ми си тръгна внезапно/ без баща съм от почти 18 години вече/. Малко преди нея загубих бабите и дядовците и вече не съм ничие дете.
След като тя си отиде, нещо в мен се счупи.- и физически, и душевно. Въобще не ме интересува как изглеждам. Въобще не ме интересува с какво съм облечена. Заемам се постоянно с нещо, което да ме ангажира на макс, така че привидно съм пълна с живот и енергия. Работя здраво, печеля добре, отглеждам детето си, пътувам насам- натам. Но се усещам, сякаш съм над нещата. Понякога се взирам в огледалото и с почуда съзерцавам непознатата жена, която ме гледа оттам- с угаснали очи, с оредяла и небоядисана къдрава коса/сега- отрязана късо/, без никакъв грим и без никакво желание да направи нещо със себе си.
След месец ще стана на 48, а моята старост ме споходи. Нямам търпение да си тръгна оттук; в същото време се ужасявам да не би да си тръгна скоро - дъщеря ми е само на 13, а ми се струва нужно да я съпровождам поне още няколко години по пътя й. Такива ми ти работи..
Та моят отговор е - младостта свършва тогава, когато се превърнеш в ничие дете и вече не е останал на този свят нито един човек, който те обича безусловно.
След като тя си отиде, нещо в мен се счупи.- и физически, и душевно. Въобще не ме интересува как изглеждам. Въобще не ме интересува с какво съм облечена. Заемам се постоянно с нещо, което да ме ангажира на макс, така че привидно съм пълна с живот и енергия. Работя здраво, печеля добре, отглеждам детето си, пътувам насам- натам. Но се усещам, сякаш съм над нещата. Понякога се взирам в огледалото и с почуда съзерцавам непознатата жена, която ме гледа оттам- с угаснали очи, с оредяла и небоядисана къдрава коса/сега- отрязана късо/, без никакъв грим и без никакво желание да направи нещо със себе си.
След месец ще стана на 48, а моята старост ме споходи. Нямам търпение да си тръгна оттук; в същото време се ужасявам да не би да си тръгна скоро - дъщеря ми е само на 13, а ми се струва нужно да я съпровождам поне още няколко години по пътя й. Такива ми ти работи..
Та моят отговор е - младостта свършва тогава, когато се превърнеш в ничие дете и вече не е останал на този свят нито един човек, който те обича безусловно.
Това ми напомня за израза "Докато са живи нашите баби, ние сме още деца!" Но дори когато не си дете, пак си млад.
Смятам, че всички знаем, че родителите няма да са през целия живот с нас. Не бих искала дъщеря ми да се депресира чак толкова, когато вече като голяма жена ме загуби. Дотогава трябва да има друго семейство - мъж, деца, които да заемат мястото ми. Това си е кръговрата на живота. Никак не го приемам като основание всичко да ти стане безсмислено.
Смятам, че всички знаем, че родителите няма да са през целия живот с нас. Не бих искала дъщеря ми да се депресира чак толкова, когато вече като голяма жена ме загуби. Дотогава трябва да има друго семейство - мъж, деца, които да заемат мястото ми. Това си е кръговрата на живота. Никак не го приемам като основание всичко да ти стане безсмислено.
Бронте, потърси психологическа помощ.
Не е добре да изгубиш смисъл и желание за живот, понеже си загубила родителите си.
Това е нещо нормално. Те са преди нас на тази земя и нормално си отиват преди нас. Остават семействата и децата ни. Не остаряваме с загубите, а помъдряваме.
Животът е толкова ценен и прекрасен, че бих се чувствала ужасно да знам, че мое дете би могло да загуби смисъл да живее без мен.
По същата логика ние отглеждане децата си и в един момент те отлитат да живеят собствения си живот. Това също не е повод родителите да загубят пътя си.
Нали казват, че починалите ни близки ни виждат. Нима е добре да виждат затънали в скръб най-любимите си хора!?
Не е добре да изгубиш смисъл и желание за живот, понеже си загубила родителите си.
Това е нещо нормално. Те са преди нас на тази земя и нормално си отиват преди нас. Остават семействата и децата ни. Не остаряваме с загубите, а помъдряваме.
Животът е толкова ценен и прекрасен, че бих се чувствала ужасно да знам, че мое дете би могло да загуби смисъл да живее без мен.
По същата логика ние отглеждане децата си и в един момент те отлитат да живеят собствения си живот. Това също не е повод родителите да загубят пътя си.
Нали казват, че починалите ни близки ни виждат. Нима е добре да виждат затънали в скръб най-любимите си хора!?
Бронте, много тъжно, че се чувстваш така. Поне детето не ти ли дава стимул да си красива, нагласена, поне за нея, ако не за самата теб? Децата много забелязват как изглеждат майките на другите деца, такива са. Мъж или поне някакъв флирт няма ли край теб?
Аз водя малкото дете на ДГ, там е пълно с много по-млади от мен майки и ако не съм всеки ден добре облечена и леко гримирана, не бих се чувствала добре.
За съжаление има едни такива моменти, в които ако не си помогнем сами, няма кой друг... имала съм го и аз и знам какво е.
Аз водя малкото дете на ДГ, там е пълно с много по-млади от мен майки и ако не съм всеки ден добре облечена и леко гримирана, не бих се чувствала добре.
За съжаление има едни такива моменти, в които ако не си помогнем сами, няма кой друг... имала съм го и аз и знам какво е.
Просто иронизирам едно от мненията назад, че лелки на йога, екскурзии и какво още беше, са смешни.
Много по-добре да си пренавит и позитивен, отколкото вечно мрънкащ. Има жени на 40+, които се вълнуват кога ще им се родят внуци, говорят за болести и постоянно обменят рецепти. Това ли е по-нормалното? Защото за мен е скука. По-добре да ми разказват за планински преходи и скачане с парашут, или да пускат такива снимки 
Към йогата съм предубедена, но много хора я харесват.
Към йогата съм предубедена, но много хора я харесват. 
Не е фалшиво, просто са осъзнали че са водили до момента “фалшив” живот, т.е - според очакванията на другите и тн др. обществени и социални правила.
И тази “промяна” най-често се случва, когато има пробойна/промяна в брачните отношения, децата са порастнали и тн. И си даваш повече време за себе си, а то изглежда като наваксване и демонстрация у другите.
Човек, който е бил свободен (автентичен) да бъде себе си и в отношенията си - няма такива “изпълнения”..)
И тази “промяна” най-често се случва, когато има пробойна/промяна в брачните отношения, децата са порастнали и тн. И си даваш повече време за себе си, а то изглежда като наваксване и демонстрация у другите.
Човек, който е бил свободен (автентичен) да бъде себе си и в отношенията си - няма такива “изпълнения”..)
Май е точно така, защото все пак докато имаш малки деца, имаш много ежедневни отговорности, които те държат на линия. Каране до ДГ / училище, водене по уроци, посещение на събития. Когато те отпаднат по естествен път с времето, нормално е да имаш повече време за това, което и ти самият искаш. Аз знам, че след години ще се занимавам с рисуване, за което сега нямам никакво време. Пък нека хората си мислят - тя защо чак сега е започнала? Да не говорим пък за по-екстремни спортове, обиколки по света и т.н. Не виждам как да се случат с малко дете.
Да не говорим пък за по-екстремни спортове, обиколки по света и т.н. Не виждам как да се случат с малко дете. Много по-добре да си пренавит и позитивен, отколкото вечно мрънкащ. Има жени на 40+, които се вълнуват кога ще им се родят внуци, говорят за болести и постоянно обменят рецепти. Това ли е по-нормалното? Защото за мен е скука. По-добре да ми разказват за планински преходи и скачане с парашут, или да пускат такива снимки Към йогата съм предубедена, но много хора я харесват.
Към йогата съм предубедена, но много хора я харесват.
Нямам такива. Да, някои прекаляват с филтрите и на снимките не можеш да ги разпознаеш, че са те. Но ако си вярват, че така изглеждат, защо не Аз заложих на отслабване и различен режим на хранене, други хора - на друго, за външността и емоциите си.
Понеже аз самата съм вече във въпросната възраст, виждам че човек на 50 не може да живее като на 30. Трябват големи промени, и то ежедневно. Всеки си избира какви
Аз заложих на отслабване и различен режим на хранене, други хора - на друго, за външността и емоциите си. Понеже аз самата съм вече във въпросната възраст, виждам че човек на 50 не може да живее като на 30. Трябват големи промени, и то ежедневно. Всеки си избира какви