Кога свършва младостта?

  • 25 714
  • 521
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 97
Не се чувствам млада , не се чувствам и стара . Може би като има деца , човек се мисли за стар . Млад си докато си вършиш задачите енергично и пъргаво и ставаш за работа .
Някак си не се имам за стара, когато синът иска да е каубой, а аз неговият кон, и обикалям апартамента цвилейки. Направо си се чувствам дете! Преди няколко години нямаше да повярвам, че ще правя такива неща или те ще ме подмладят.

# 31
  • Мнения: 47 352
Хората са различни. Скучното за един е интересно за друг и обратното. Аз от дете обичам спокойствието и тишината и съм много доволна, че успях да си организирам живота в тази посока. Но не се чувствам стара Trollface

# 32
  • Мнения: 19 651
Още се чувствам млада, особено на акъл. Joy
За тялото - не се оплаквам: нямам нужда от очила, още не си боядисвам косата, енергия си имам, горе-долу мисля, че е добре за моята възраст. Има някои леки (козметични) признаци на амортизация, но чак толкова не ме впечатляват на този етап. Grinning

# 33
  • Мнения: 19 551
Човече и аз обичам спокойствието и тишината, домошар съм. Но имам нужда и от други неща.
Иначе да, за всеки е различно,тук си много права.

# 34
  • София
  • Мнения: 16 220
Аз младостта не я свързвам с липсата на зрялост. Определено съм доста по-зряла на акъл, но това даже ме кара да се чувствам още по-млада, защото разполагам много по-добре със себе си. А купонджийският живот винаги ме е убивал от скука, та и там не намирам младостта. Намирам я може би в добрата физическа форма, енергията, удовлетворението от живота, самочувствието, положителната нагласа към живота, щастието. Преди по-скоро се чувствах малка, сега се чувствам млада.

# 35
  • Мнения: 3 616
Свършва на 44-45.

# 36
  • Мнения: 166
За коя младост питаш по-точно? Младостта на тялото или младостта на духа?
Защото има голяма разлика.




Разбира се, че така ще кажат, всички. Joy
Моят дядо, казваше: Независимо как се чувстваш, годинките си отлитат неусетно!
Колкото и да е млад духа и да му се иска да "прелети", тялото когато се предаде, се ***** майката на целия, пейзаж. Simple Smile

# 37
  • Мнения: 22 578
Рядко се замислям по такива  въпроси. Мисля, че осъзнах, че не съм вече млада, когато забелязах, че колежките и колегата, с които работим всеки ден, са почти на възрастта на големия ми син Simple Smile
На 49 съм и имам 4 деца, две от които са още малки. Едното е само на 6, с него ходим по детски рождени дни с принцеси и там останалите майки са много по-млади. А с тях имаме еднакви грижи. Другото ми дете, на 12, веднъж ми обясняваше колко била стара майка на негов съученик, реших, че жената е на 60, тя се оказа на 45 Simple Smile Обясних му, че съм по-възрастна от тази майка, реакцията на детето беше: "О, ама ти шегуваш ли се?".
По-млади няма да станем, но можем да изглеждаме и да се чувстваме по-добре. Аз например отслабнах от лятото насам 10 кг. и сега няма по-щастлив човек от мен Simple Smile Всеки ден в моята глава има  идеи как да си живея по-добре и постоянно осъществявам някоя от тях.
Движението е младост, новите неща са младост и кръговрата на живота ни върти по начин, за който и ние допринасяме. Не трябва да забравяме това.

# 38
  • Банско
  • Мнения: 2 516
На 35 съм и още не съм се предала, но когато искаш второ дете и годинките се трупат...Започвам да се замислям стара ли съм за това, искам ли. Понякога вървя по улицата и гледайки млади хора си казвам: живейте, че ако знаете какво ви чака...Мисля, че младостта не си отива, просто многото отговорности на порасналия човек я скапват.

# 39
  • Мнения: 8 114
А какво значение има дали си млад на възраст, средна възраст или стар? Всъщност като се замисля май няма кой знае какво значение.. всяка възраст си има предимства и недостатъци. Като бях на 20г си мислех, че 35-годишните са стари. Сега като съм на 34, не само, че още се чувствам млада, но и се чувствам много по-добре и по-щастлива отколкото на 20г. Гледам и колежките двто са на 45г, ами също си има предимства. Майка ми пък е на 60г и също виждам положителни страни. Всяка възраст може да бъде прекрасна. Зависи човек дали се чувства щастлив с живота си.

# 40
  • София
  • Мнения: 19 322
Младостта е състояние, а не цифри.
Чувствала съм се стара на около 30, защото имах много задачи, бях изморена и т.н.
Сега съм на 47 и се чувствам прекрасно. Да, тялото ми не е като на 20, но съм супер енергична. Спортувам здраво, пътувам много, почивам пълноценно, не работя от няколко години и имам време за себе си и хобитата си, най-малкият ми син е на 4 месеца. Пето дете ми е. Чувствам се много щастлива.
Може би след 10-тина години ще почна да се чувствам стара. Не знам. Но до около 60+ хората са достатъчно енергични и жизнени около мен.
Родителите и свекървите ми са около 80 и още пътуват, събират се често, смениха си местоживеенето преди няколко години. Разбира се, телата и здравето им вече правят проблеми, но духът им е както бяха на по 30-40.
Важното е да не се самоубеждаваш, че си стар.

# 41
  • Мнения: 2 935
Каквото и да правим, нямаме власт над времето. Затова за предпочитане е да се чувстваме млади, до последен дъх Wink

# 42
  • Мнения: 29 443
За коя младост питаш по-точно? Младостта на тялото или младостта на духа?
Защото има голяма разлика.


Разбира се, че така ще кажат, всички. Joy
Моят дядо, казваше: Независимо как се чувстваш, годинките си отлитат неусетно!
Колкото и да е млад духа и да му се иска да "прелети", тялото когато се предаде, се ***** майката на целия, пейзаж. Simple Smile

Аз по-скоро имах предвид обратното. Не си ли срещал млади хора, под 30, които сякаш са се родили старци?
Закостеняло мислене, апатия, никакво желание за развитие, за научаване на нови неща, никакво любопитство към света и живота, хипохондрици, егоисти... Каква полза от младите им тела, когато чиповете им са бъгнати?

# 43
  • Мнения: 43
Напоследък се чувствам стара, въпреки че още съм преди 30-те, а външно изглеждам на не повече 24-25.
В последно време ми се насъбраха доста ангажименти, много стрес и нерви и това ми се отрази. Сякаш си отиде живеца от мен и буквално се чувствам стара духом. До скоро дори нямах желание да си боядисам косата и си ходих с израстнал корен, просо не виждах смисъл в нищо. Нещата започнаха постепенно да се подреждат и усещам как и живеца в мен се връща и си мисля, че скоро ще се чувствам отново като преди. Винаги, преди този мой кофти период съм се чувствала духом на около 19-20, там съм се спряла 😆
 Детето ме зарежда, както някой по-горе описа, докато играем на конче примерно, тогава се чувствам направо на 5 😀
Така че според мен е по-определящо човек как и на колко се чувства, какъв е начинът му на живот и възприятията му за живота, защото всичко това си личи и външно.
Имам познат на 55, на който нито външно мога да му дам тези години, нито като разговарям с него мога да кажа че ни делят почти 30 години.

# 44
  • Мнения: 19 651
Лесният живот съхранява младостта и обратното, човек се състарява преждевременно при трудности, тежък труд, заболявания.

А каква нужда има от боядисване на косата преди 30?

Общи условия

Активация на акаунт