Не знам къде да отида, искам да умра

Щом имаш суицидни мисли не се обезсмисля, отивай и то спешно.
За другото всеки може да ти каже да не се вживяваш и да не драматизираш, но никой от нас не знае дали наистина можеш да видиш светлата страна, затова потърси професионална помощ. Допреди срещата само не забравяй, напиши си го на лист ако трябва, че това е само състояние, то ще мине, пак ще се смееш, ще си щастлива и жива.

Не съм в болнични, ходя на работа.
Но днес например не съм, защото не успях да стана от леглото.

Така, искаш да дадеш детето си за осиновяване, при живи майка и баща и да се самоубиеш? Защо ще се самоубиваш? Защото биологичната те у отхвърлила? А хората, които са те приели, обичали, подкрепяли? Тези хора никой ли не са в живота ти? Те не заслужават ли да живееш? Тях пък за какво ще наказваш? На биологичната няма да й трепне, че си се самоубила. Но ще причиниш болка на невинното си дете, на родителите си, на мъжа до теб. Самоубийството е бягство. Бягство от себе си, от проблемите. То не е решение, то е наказание и болка за тези, което ще останат след теб. Защото след теб светът ще продължи да съществува, птички ще пеят, хората ще живеят, ще се обичат , ще се раждат, ще умират... Ама теб, теб няма да те има. Няма да видиш детето си как протяга ръчички, няма да го гушнеш, няма да видиш първото му зъбче, първите крачки, няма да чуеш мамо, няма да го изпратиш в първи клас...

Надявам се темата да се докладва, авторката да бъде издирена, да се свържат с близките й и да получи помощ и лечение, защото последния й пост е силно притеснителен.

Никой не се интересува как се чувствам.
Майка ми и баща ми нямат възможност да се грижат за бебето ми. Те са възрастни.
Аз също не мога, защото съм под дъното.

Е какво толкова спасение да няма?! Нищо кой знае колко сериозно не ти се случва!

Ами оглдай се! Здрава си! Чака те нещо много хубаво! Твое детенце - ще можеш да излекуваш травмата от осиновяването си и отхвърлянето от биологичната майка. Възрастните ти родители те обичат и подкрепят - т.е. имаш нечия обич. Защо гледаш само лошото сякаш живота трябва да е някаква измислена приказка. Гледай какво имаш и като не харесваш нещо се бори да го промениш.

Хайде сега да видим какво толкова лошо се държи приятеля ти? Има ли физическо и психическо насилие? Бил ли те е до сега?

Не ми е посягал физически.
Но има психическо насилие, да.
Ето сега няколко пъти се опитах да говоря с него. Той ми казва: "Остави ме на мира, не желая да говоря с теб".
А аз съм много зле психически. Лежа в другата стая и плача.

Какво като са възрастни родителите ти? Щом успяват да се грижат за още по-възрастната ти баба, вероятно могат да ти помогат с гледането на дете.
И какво значи, че си под дъното?! Преди време прочетох следната мисъл: "Ако си стигнал дъното, спри да копаеш!"
Това е и съветът ми към теб! Просто спри да копаеш!
Говори с приятели, братовчеди, други роднини, колеги! Отиди на църква, кино, опера или театър. Или си направи чай, завий се с топло одеало и си пусни някой коледен филм. Ще ставаш майка, това е достатъчен повод за живот! Защо си се вторачила в отхвърлянето от биологичната ти майка?! По-скоро трябва да се зарадваш, че те е дала за осиновяване и по този начин ти е дала шанса да станеш човека, който си днес.

Да ти кажа психолога ти май въобще не ти е помогнал ако наистина ходиш на такъв.
Описаното от теб не е психически тормоз. Всъщност приятеля ти не се държи лошо с теб, а не отговаря на нуждите ти, а те са доста пресилени.

В момента си в депресия както гледам. Много  трудно се излиза сам от такова състояние, особено когато е хормонално подкрепено от бремеността. Много момичета изпадат в такава и трябва ясно и категорично да знаеш, че не си луда просто хормоните те правят тъжна, депресивна и с черни мисли и страхове.
Сега като знаеш, че това е болест погледни емоциите си отстрани. Остави ги настрана и претегли трезво ситуацията.

Като начало ще ти кажа един трик, който да пробваш днес и утре, по добре няколко дни. Имаш дневно 1 час за рев и лоши мисли и страхове. Избери си този час  в който да си сама. Сядаш и най-добре е да си пишеш в дневник мислите, но ако не ти се пише може и само да мислиш. Мисли, пиши, реви, викай - изразявай емоциите си. Всичко си кажи, кое ти тежи и защо. Как е нечестно. Какво те е обидило. ВСИЧКО. Свърши ли часа се успокояваш насочвайки мислите си към телевизора или с разходка или каквото и да е там, но всяка тежка и черна мисъл и казваш СТОП - утре в часа за драма се върни.  Това е твоя час драма. Ако през деня има черни мисли - ако искаш си ги записвай, но за тях мислиш само в този час. Това е. Усилено и целенасочено отделяш лошите мисли в този час.

Тук във форума има психологически консултации - пиши и там.

После има 3 неща, които биха ти помогнали. Едното е ТЕС терапия - има много в ютъб, има енергийни канали с музика, които помагат при депресии /ако искаш пиши тук и ще ти дам линк/ и пиши в групата във ФБ - числата на Грабовой. Почети - и трите ще ти помогнат без да навредят на бебето.

Професионалната помощ си остава.

От приятеля си не искай подкрепа и за Бога спри да му ревеш и повтаряш как се чувстваш ужасно. Мъжете не знаят как да помогнат в такъв момент. Кажи му, че искаш просто да те погушка например. Или искаш да излезете и да походите и поговорите за нещо друго.

Гледай комедии.
Слушай радио.
Яж шоколад
Яж банани
Яж фъстъци
Яж пържени картофи без да прекаляваш.
Прави хубави неща за себе си - каквото там ти доставя удоволствие - маникюр, фризури, масажи на лице или крака. Доставяй си удоволствие.
Ходи по магазините.  Знам, че не ти се излиза на всеки с депресия не му се излиза, но става и ходи. Това е важна част от лечението.
Колко ти е вит. Д и Б12? Сподели ли с гинеколога си, че си в депресия?

Напротив, психически тормоз е.
Той дори не се опитва да ме разбере.
Само казва - не ме занимавай.
И аз лежа днес цял ден в леглото. Телефонът ми не е звъннал нито веднъж. Никой не се интересува. С мен или без мен - все тая.
Не искам вече нищо.
Само да се свърши. Просто да си отида.

Имам позната ,което се раздели с мъжа й след третото им дете, съответно гледа сама три деца. На всичкото отгоре ходи на работа и от вкъщи работи едно нейно хоби,което й е и за допълнителен доход. Такива хора ме карат да вярвам, че с всичко можем да се справим . Просто не унивай, детето усеща твоите емоции и дали е желано . Роди си,гледай си го,после може ясла,детска градина,ти пак на работа и всичко ще е наред . Между всичко това може и да срещнеш някого. Не знам как има хора, които не се радват на факта, че ще стават родители при положение, че има такива,които не могат! Стегни се заради детето и си начертай цели стъпка по стъпка как да излезеш от ситуацията.

Пп. Дорис ти е написала много полезни неща,съгласна съм с нея. Но ти явно четеш между редовете и само повтаряш,че ти е зле. Не е хубаво така,вникни в съветите тук заради здравето на детето ти!

Това, че не виждаш друг изход не значи, че няма други изходи.

Даването На детето за осиновяване не е лош изход и е съвсем приемлива възможност. Не е идеалното, може би, но ако чувстваш, че не виждаш светлина в тунела и отдавна си депресирана можеш да поговориш с родителите ти и бащата и за това. По-добре ще е да бъде осиновено още като бебе, отколкото да живее нежелано с тежко депресирана майка.

Да се самоубиеш след като дадеш детето за осиновяване е тъпо. Твоята биологична майка може да те е отхвърлила, но поне си имала възможността да разбереш коя е и да я видиш. С времето, генетични тестове, ще успееш да се свържеш с нейни роднини и да сглобиш поне 70% от семейната ти, генетична история. Ще разбереш и кой е баща ти. Твоето дете няма да има такъв шанс ако се самоубиеш, защото и да попадне на твои роднини в Gedmatch, 23andme или друга платформа, те даже не знаят коя си и няма да могат да му разкажат нищо за тебе. С роднините на родителите, които са те отгледали, ДНК тест няма да го свърже, а точно те могат да му разкажат за тебе. Искаш ли да причиниш това на собственото ти дете? Не прави никому това, което не искаш да ти правят!

А какво точно те мъчи? Имаш работа, покрив над главата си и не сте под наем. Имаш родители, които ще те подкрепят. Имаш мъж до себе си, който не е чудно, че е депресиран след като ти си в такова състояние, но е до тебе и те обича. Толкова много хора те обичат! Основните необходимости ги имаш. Не се налага да трепериш за насъщния и да живееш под наем засега.

Хората понякога от неудобство не притесняват човек, който е зле. Често и наистина не знаят какво да кажат, не е, защото не им пука. Не се предавай и отиди утре спешно на лекар. Хормоните също не ти помагат и ти влияят на настроенията. Целият живот е пред теб, няма да е само мрачно и тъжно, сигурна съм.

Ама, мили хора, защо толкова упорито твърдите, че той ме обича.
Аз плача цял ден в съседната стая, а той не ме е погледнал.
Не, няма надежда. Силите ми свършиха.

А ако не те обича животът свършва така ли? Много ме е яд да чета такива глупости .. ще имаш дете,хората с години обикалят инвитро клиники, при някои без успех . Не бъди неблагодарна, ходи на психиатър, защото това си е тежка депресия и се стегни!