Не знам къде да отида, искам да умра

Хората обичат по различни начини, затова. Мъжете трудно се справят с плачеща жена, това са факти. Чувстват се виновни, в небрано лозе и чакат да мине. Нали е в другата стая, не е другаде и да те е изоставил. Спокойно сега, ще мине това, то е състояние. Ще се почувстваш по-добре. Гледай някоя комедия, стига си циклила в момента. И непременно потърси помощ още утре. Ще се оправиш.

Ама аз не съм искала дете!
Винаги много съм се пазила.
Както и в този случай, вярвате или не.
Тази бременност е неочаквана и непланирана. Аз съм напълно неподготвена за нея.

Госпожице, ти не знаеш какво е да си на дъното, камо ли под него. Млада, здрава, права, с работа и спестявания, имаш покрив, имаш какво да ядеш, имаш семейство. Вторачила си се в измислени проблеми и хленчиш като малко дете. Постът ти е обида към хората, които наистина са в безизходица. Да не дава онзи горе да стигнеш до там, че тогава ще видиш откъде изгрява слънцето. Досега не чух нищо освен рев, хленчене и само аз, аз, аз.

Защо не отиде на работа днес? Какво означава не можах да стана от леглото? Счупен крак ли имаш, болки, които не ти позволяват? Не, най-вероятно си решила, че ти се полага един ден в чаршафите, в който да хленчиш за пореден път, в опит да накараш мъжа в съседната стая да те съжали. Нека ти го кажа направо - няма да стане и по-добре се радвай. Връзка, основана на съжаление, е грозна работа и е до време. Въпрос на време е този да ти покаже вратата.

Родителите ти били възрастни и не можели да се грижат за теб и за бебето. Алоууу, ТИ си човекът, който ще се грижи за това дете, ТИ си му майка, не знам защо очакваш родителите ти да поемат тези неща на гърба си.

Съжалявам, аз не вярвам на тези приказки, не вярвам, че е в депресия авторката. Затънала е в самосъжаление и тропка с краче, защото хората около нея не се въртят на пета да я обгрижват, което тя незнайно защо смята, че й се полага. Каприз, нищо повече.

А, да, още нещо. Този човек е баща и за да дадеш детето за осиновяване ще трябва и неговия подпис.

И като е неочаквана и непланирана защо не абортира? Директно питам.

И хората като искат пак са неподготвени. Има време да мислиш какво да правиш с този въпрос, не е моментът сега да решаваш каквото и да е.

Защото ако не те обичаше, щеше отдавна да те е изхвърлил.

Е, от години те гледа, но горкият не знае как да ти помогне. За да не влошава положението се е оттеглил. Така правят майка ми, мъжът ми, децата ми и самата аз.

Аз като съм разстроена, не обичам някой да ме пипа и да ме пита какво, що. Затова и не ходя да се разправям с ревящ човек. Питам веднъж, два пъти и толкоз.

В момента ди тежко болна. Няколко пъти те посъветвах да идеш на лекар. На лекар, не на психолог. При химически дефицити и екстри психолог не помага.


Тогава защо не абортира веднага щом разбра? Изпива се едно хапченце. Едно, единствено, в кабинета. Даже не се постъпва в болница.

Жалко за това дете, каквото и да го чака.

Дороти, кой каквото и да ти каже ти си контра. И това е нормално, заради дупката в която си. Нали знаеш, че не си единствената изпадала в такава? Та, от опит ти казвам, че ако той дойде и започне да те гали и гушка, да ти приказва "Миличко, всичко ще се оправи, здрави сме, заедно сме..." ти ще го отхвърлиш и ще те дразни я интонацията му, я подбора на думи, или пък в тоя момент не искаш да ти гали косата, ами от друго ще имаш нужда.
От теб се искат 2 неща - против себе си, но спираш да приказваш, че ти е зле и отиваш на психотерапевт - ако нямаш възможност физически, ползвай консултациите тук, има тема.
Останалите съвети са добронамерени, но не непременно полезни. Примерно захаросаните Коледни/романтични филми/книги ме съсипваха допълнително, комедиите ми се виждаха издевателство над моите проблеми.

Пиша последно и се отписвам.
Ако темата не е пързалка ,което силно се съмнявам поради предишните силно тъпи теми от типа"искам да напусна гаждето защото ме тормози но как да си взема кучето" и "приятеля ми е страхотен но се караме заради войната в Украйна " та ако не е искрено ми е жал за горкия ти приятел.
Не стига,че чака дете което не е искал ,но и 34г мома му реве по всяко време за всяка щуротия която и минава през главата и трябва да я търпи и успокоява до полудяване.
Горкия човек дано скоро му дойде акъла и избяга с 200.

За биологичната ти ,,майка,,-майка е тази,която те е отгледала.Тази не ти е никаква и не си заслужава да страдаш заради нея.

Приятелят ти не те е зарязал,не те е изхвърлил.
Значи все пак ще поеме отговорност за теб и за бебето.
Защото можеше  просто да те изхвърли.

След като не си взела предпазни мерки и не си абортирала,значи си искала детето.Затова сега трябва да се стегнеш-не реви,не се тръшкай,не прави скандали,опитай се да се държиш нормално и да подобриш отношенията с приятеля ти.


Имаш работа,имаш доходи,имаш спестявания.Това не е малко и не е безизходност.

Ходи на работа,спестявай,общувай с хора,дръж се добре с приятеля си .

Така.
Току-що го чух как ме обижда от другата стая.
Нарича ме "тъпа кифла" и "изрод" и казва "изчезвай".
Още ли мислите, че не съм подложена на психически тормоз?

Много правилно е някой ако види че нещо не му е по силите или в компетенцията да го остави на други, които могат да се справят с него.
Според мен ако не запази дистанция може да се стигне до по-тежки разправи. Психиката на хората не може да бъде натоварвана безкрайно.

Какво значение има какво мислим ние за него и за отношенията ви? За какво ти е тази дискусия? Ако искаш помощ иди на помощ. Ако просто искаш да си права ...
 

Ще бъда рязка, може би даже груба.
Започвам да мисля, че не е толкова до приятеля, а по скоро детето. Усетила си се че нещата се променят и ще продължават да се променят с идването на бебето и май хич не ти се иска. И сега ревеш и се чудиш как се нахендри така. И не ти не ускаш това дете, ама късно си се сетила. Дадоха ти се идеи - отхвърли всяка. И се стигна до-ще дам детето за осиновяване. Ако това е идеята на темата-ми добре, щом това искаш.

Въпросът сега е как да реагирам на тези негови обиди и къде да отида.

Нали не сте в една стая. Не ходи никъде. Пусни си една комедия и утре отиди на работа, но и на лекар.

Не, не е психологически тормоз.
Той не е длъжен да те разбира. Никой не е длъжен. Когато човек порастне над 18 вече трябва ясно да знае, че никой за нищо не му е длъжен. Каквото даде - благодарим и отвръщаме със СЪЩОТО.

Хайде сега ми отговори:
Ти какво направи днес за НЕГО?
Ти на кого се обади и попита хората за тях и техните неща, проблеми и вълнения?
Въобще как се чувстват другите замисляш ли се?

Има един тип невротични хора, които се чувстват нецели. Искат и търсят някой, който смятат че ще ги направи цели и щастливи. В действителност се стоварват върху хората, които се опитат да ги сасят като паразити - неутешими, вечно тъжни, вечно неразбрани, наранени, хипер емоционални. И колкото и да се опитва да ги  завърши или направи щастлив някой друг то е НЕВЪЗМОЖНО. Това трябваше да сте отиграли с психолога, а не само да му ревеш, че си осиновена и те е отхвърлила биологичната единица, която те е родила. Трябваше да благодариш на биологичната жена, която те е родила за това че нямаш увреждания и ти е дала живот. Да благодариш на отгледалите те хора и да се погрижиш за тях.

Осъзнаваш ли, че смяташ, че всички сякаш са длъжни да правят нещо за теб? А ти да хленчеш и да търсиш внимание със самосъжаление. Защото драга, дори не си в истинска депресия, а просто се самосажаляваш. И това е тъпо! Утре ще си майка и ще е някакъв кошмар при всеки сопол на детето или проблем свързан с него или около него.

Ти не искаш да се спасиш, а НЯКОЙ да те метне и влачи докато драматично се мяташ как да идва края.

Пак питам:
Ти днес за кого и какво направи?
Ти днес за себе си какво направи?
За бебето си, на което СИ ДЛЪЖНА какво направи?