Не знам къде да отида, искам да умра

Има тролски теми - детински и безобидни, с които човек може да се посмее.
Но има и тролски теми като твоите, които са далече от безобидни.
Прегледах всичките ти мнения. Аман от тролчета.

Дороти, отиди на психотерапевт. Не си за лекарства, затова психиатър може би не е добре, но поне психолог, ако не намериш читав психотерапевт.

Това, което имаш, е депресивен епизод и е причинен от отношенията с родната ти майка. Направила си опит да се сближите, не се е получило и съчетано с хормоните заради бременността, ето какво е станало.

Права си да гледаш да щадиш приятеля си, защото цялото това подтиснато настроение сигурно го съсипва и него. Но пък състоянието ти не е за пренебрегване и затова взимай мерки.

Ако имаше счупен крак, ако имаше нетърпими болки заради перитонит, ако те боляха бъбреците - щеше ли да седиш да мрънкаш на приятеля си и да очакваш той да те утеши и обгрижи като малко дете? Или щеше веднага да отидеш на лекар?

Действай, оправяй се и бъди щастлива.
Приятелят ти си е съвсем наред и те обича.

Аз разбрах каква е тежката ситуация, но не разбрах защо не спешиш този господин да се вземе в ръце. Не бил се наспал, маминият сладък. Аз от месец в добрите нощи спя по 4-5 часа дневно, на пресекулки и заспивам точно преди будилника, тъй че съм парцал половината будно време. На твоя какъв точно му е проблемът?
Психологът какво ще каже? Приеми отхвърлящата те майка, приеми мрънкащия си мъж, радвай се за нежеланото бебе, стават такива неща?

Тя сама е писала преди време, че той я изслушва, разбира и подкрепя в тъгата ѝ. Това означава, че нейните трагични епизоди са често явление. На всеки нормален човек в един момент ще му дойде до гуша, ако трябва след два часа да става за работа, а някой плаче в леглото му и говори за самоубийство.
Не знам за вас, но аз не бих изтърпяла дълго, та ако ще и две деца да чакам, не едно.
   Авторката има нужда от спешна психиатрична помощ! Състоянието ѝ не е от вчера, не само заради бременността. После ще я тресне следродилната депресия, която е два пъти по силна и....за някои трагедии четем в новините. Изобщо не е виновен мъжа според мен

Да, де, ама мъжът е бил супер, докато не са чакали нежелано бебе. Това бебе леко променя ситуацията.

Добре, ще ида на психиатър.
На психолог ходя, но явно не ми помага и травмата ми е доста силна.
Но и бременна няма как да пия антидепресанти, затова не знам дали ходенето ми при психиатър не се обезсмисля.

Не можеш да я денеш в мъжа ти.
Според мен много тормозиш бащата на детето си, той също превърта играта, защото първо - чака дете, което е непланувано, второ - ти не спираш да плачеш и да се тръшкаш.
Казваш "чувствам се като дете", предполагам, че голяма част от тази нужда от внимание е заради отхвърлянето от биологичната ти майка. Мъжът ти не ти е баща или майка, не ти е приятелка, не е психолог, не е кошче за душевни отпадъци. Най-вероятно е бил подкрепящ, ама до едно време, защото мъжете, колкото и банално да звучи, обичат да разрешават проблеми и да дават решения. Ти го поставяш в ситуация, в която решение няма, най-вероятно ревеш безспирно и изпадаш в истерични пристъпи по нощите, които той не може да спре. Той не може да накара биологичната ти майка да те приеме.
Препоръчвам ти да споделиш болката си с майка си, някоя приятелка или да смениш психоложката. Нареви се хубаво там един час и така.

Авторке, прочетох ти старите теми. Ако не си щастлива с този мъж, напускай го, и поне 20 години не се занимавай с мъже. Или поне докато не разбереш къде грешиш в избора си. Всичките са хвани единия, блъсни другия.

Според мен имаш конфликт, защото гледаш на себе си като дете, за което всички трябва да се грижат и да му помагат, а сега реално трябва да станеш възрастния, защото ще ставаш родител. Не си свикнала да носиш отговорност за себе си и детето ти идва в повече.
Жената, която те е родила не ти е майка. Просто човек, на който не му се е занимавало с дете. Шансът да те приеме е почти нулев, защото ясно е показала това, когато те е е оставила. Затова недей придава такова значение на това отхвърляне, кофти е, но и сама си знаела вероятно, че ще стане така.
Човекът до теб трябва да те подкрепя и обича както и ти него. Тоест, той се грижи за теб и ти също, а не той да влезе в ролята на родителите ти.
Имаш изход, отиваш при майка си и баща си и се включваш в грижите за баба си. Според мен умишлено изключваш този модел, защото очакваш някой да се грижи изцяло за теб, сега мама е заета с баба. Не става така в живота, отдавна не си дете. Наеми квартира близо до родителите си или отиди при тях. Започни и лечение при психолог или психотерапевт. Нищо фатално не се е случило, филмът е само в твоята глава.

Здравей, авторке. Аз съм осиновител и сама гледам две деца. В смисъл без партньор. Помага ми майка ми, която наскоро навърши 90 години.
Моят съвет е да се обърнеш към психолог заради отчаянието, в което се намираш. И към приятели. Имаш ли приятели? Има ли къде да отидеш в този момент? Ако няма, потърси социалните. Има програми за социално жилище.
Ако ти искаш детето, ще се справиш. Ако ти не го искаш - не раждай. Но в никакъв случай не си отивай от живота. В живота има и хубави, и тежки моменти. Животът не е равен широк булевард. Животът е пътека, която извива, спуска се и се изкачва. Тази година ти е била тежка, но тя е към края си. Скоро ще посрещнем Новата 2023 година с нови надежди. Убедена съм, че тя ще ти донесе много положителни емоции.
Рискът от повторното отхвърляне от биологичните родители съществува. Всеки осиновен има правото да знае произхода си, но колко срещи завършват с Хепи енд? Човек трябва да прави този крачка осъзнато и подготвен и за такъв развой на събитията.

Давам си сметка колко по-зряло звучите от мен. И си давам сметка, че се държа като сърдито на живота дете. А звуча така, защото това е истината. Аз съм гневна на живота, защото се чувствам необратимо изоставена.
И да, според терапевтката ми при мен има голям конфликт, защото искам някой да се погрижи за мен, докато в същото време се налага аз да вляза в режим родител. Е, не успявам. Битката е ужасна. Не пожелавам на никого този ад.

Добре де, решението, че ще останете заедно само заради детето предполагам, че сте го взели двамата с мъжа ти още когато си установила бременността и когато не е било късно за аборт. Как така тогава си била ОК с това решение, а сега изведнъж си в такава драма?

Дороти, на колко години си? На 15? На 25? На 30?
Човек остава психически на тази възраст, на която не му е достигала любов. Ти обаче не си израснала в дом. Осиновили са те. Дали са ти семейство, индивидуална грижа и любов. Може да не са перфектното семейство, може да не са ти дали всичко, което си искала, но са направили всичко по силите си да са добри родители така както могат и колкото могат.
Щом живееш далеч от тях, работиш и чакаш дете, значи ти самата не си вече дете. Да си възрастен означава да поемеш отговорност - за себе си, за партньора си, за родителите си, за детето си... Няма как цял живот да си останеш дете. Това е инфантилно. Дори и принцесите, онези истинските, от кралския двор, от малки ги учат на задължения и отговорности, защото са под светлините на прожекторите.
Много го мразя този израз "Никой на никого не е длъжен", ама в случая си е баш като за теб - родителите ти са ти длъжни докато се изучиш и стъпиш на краката си. Е, явно вече си завършила средно, работиш и те повече не са ти длъжни. Биологичната пък съвсем не ти дължи нищо, за нея ти си затворена страница. Тя е направила своя избор, подписала е съгласие да бъдеш осиновено и де юре вие вече нямате роднинска връзка, от която да произтичат права и задължения. От чисто човешка ти е държала една среща и отговор на въпросите ти, но само това, нищо повече. Имаш партньор, ако искаш да запазиш връзката си и да сте семейство виж къде ти грешиш и какво можеш да промениш, но в себе си, не в него. Животът е борба, връзката предполага и компромиси и от двете страни, и съобразяване и с чувствата на другия. Щом си решила да родиш детето, значи трябва да поемеш е отговорността за това дете. Да поемеш отговорност. За следващите 20 години Ти ще си възрастният, родителят, отговорният.

Знаете ли, до такава степен съм отчаяна и не успявам да се справя, че може би решението е това - да дам детето за осиновяване, а аз да се самоубия.
Не виждам друг изход.

А възможно ли е просто да сте в болнични от известно време? Моят съвет е да прекратите болничния и да се върнете още 2 месеца на работа. То бременна, хормони и много свободно време за размисли явно не ви понасят.