Не знам къде да отида, искам да умра

  • 13 809
  • 303
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 141
Мама е на 350 км от мен, не мога да хукна веднага, защото първо трябва да се разбера с работодателя си и да взема болничен.
А стоя и търпя, защото имам надежда, че е възможно да оправим нещата. Въпреки че той реално повтаря само да му се махам от живота. Унизително е.

# 196
  • Мнения: 15 613
Той прибра ли се

# 197
  • Мнения: 141
Да, преди малко се прибра.
Тряска врати.
Аз си лежа в леглото в другата стая.

# 198
  • Мнения: 2 644
Спри да комуникираш с него, докато не намериш къде да се изнесеш. И не се прави на принцеса, щото и той явно не е принц.

# 199
  • Berlin
  • Мнения: 556
Март месец тази година всичко е супер. Как изобщо се стигна дотук?

# 200
  • Мнения: 9 238
Ти, още ли си будна? Заспивай, утре ще го мислиш. За днес драмите стигат.

# 201
  • Мнения: 141
О, не комуникирам хич. Отказах се след опита да поговорим човешки, който той без извинение осра.
И с риск отново да ми кажете, че драматизирам, отново ще споделя, че се чувствам смазана и много ме е страх.
Никой не ми е длъжен и никой не е обещавал животът да е лесен и справедлив, но съм на самия ръб. Преди обичах живота и бях щастлива. Някак ми се получаваше.
От няколко години обаче са изпитание след изпитание. Уморена съм.

# 202
  • Мнения: 5 584
Ти повече се тръшкаш,че мъжа ти не те обича, отколкото да помислиш как да гледаш детето си занапред. На много хора се случва да се разделят и има много разделени родители. Не е краят на света. Ще срещнеш друг, мъжете идват и си отиват. Но детето ти е най-ценното на света, помисли как му влияеш в момента! Не мислиш ли за него?!

# 203
  • Мнения: 10 920
Kакви са тия толкова сериозни изпитания?

# 204
  • София
  • Мнения: 36 049
Цитат
С приятеля ми сме заедно от една година.
Преди това години наред бяхме приятели. Сега живеем заедно. Той е мил, деликатен, грижовен човек. За пръв път някой няма проблем с тъгата ми, когато се появи - изслушва ме, съчувства, опитва се да помогне, винаги ме защитава. Никой на никого не повишава тон, няма обиди и други гадории.
Нежен, откровен - такъв, какъвто винаги съм си мислела, че е, защото го познавам от 15 години.
https://bg-mam.ma/p/1421274/44438316


Лъжеш, девойко.

Лъжеш нагло и безогледно.

# 205
  • Мнения: 141
Ами малко ли е изпитанието с повторното отхвърляне на биологичната ми майка?
Не зная как да обясня каква е болката да те отхвърли човекът, който те е довел на света. Айде, била е малка, като ме е оставила. Не я упреквам. Ама толкова ли не я вълнува поне да ме зърне. А и аз имам право да си задам въпросите.

Лъжа?
Защо ми е? Аз се чудя как да остана жива, не да излъжа.

# 206
  • Мнения: 10 920
Само няколко мнения по-назад беше склонна на аборт, ако не беше твърде късно и на даване на твоето дете за осиновяване. Ти с какво си по-различна?

# 207
  • Мнения: 6 640
Тя не те е отхвърлила повторно, защото никога не те е приемала. Ти не я познаваш дори. 0

# 208
  • Мнения: 9 238
Стига си циклила, заспивай....

# 209
  • Мнения: 141
Не съм по-различна.
Детето, което нося, не е виновно за нищо и ще има нужда от любящо семейство.
Мъчно ми е, че не съм му го осигурила.
Затова може би е по-добре да попадне при хора, при които ще е по-щастливо.

Общи условия

Активация на акаунт