Не знам къде да отида, искам да умра

Да, лъжеш. Всичките ти теми са лъжливи, но тази е най-противната от тях.

Бих искала да са лъжливи, но не зная как да те убедя, че не са.

Като спреш да пишеш без прекъсване във форума и идеш на специализирана помощ.

Ходя на терапевт, както написах по-рано днес. Явно не ми помага.
Ще ида на психиатър, но не зная дали въобще мога да пия антидепресанти.
Пила съм преди, помагаха ми.

Не ходиш на терапевт.
Ходила си вероятно веднъж, нявгаш.
Ти не смяташ, че имаш проблем, а че си такъв характер.

Относно приказките ти да дадеш детето за осиновяване лично аз мисля, че е добра. Осъзнавам, че е поредния ти блъф и съм убедена, че си го изтрещяла и на мъжа си. Огромна глупост. Не си получила съчувствие, колко драматично си искала да се отделиш от детето си и колко драматично цял живот ще има още за какво да страдаш. Драма бейби
Но като излезем от света извън теб /и да той съществува/ за детето може и да е по-добре да бъде отгледано от хора мечтали за бебе, чакали, надявали се и молили се за него. Те поне ще мислят за него истински. Както и твоите родители са мислили за теб.

Да, разбирам разочарованието от отхвърлянето на биологичния родител, но как мислиш трябва ли децата да търсят сурогатната си майка? Трябва ли тя да мисли за тях и като я потърсят един ден как да реагира? Не? Къде е разликата? Само във производителя на яйцеклетката. Какво мислиш по въпроса?

Тук застъпвам едно непопулярно мнение, ама не съм много убедена, че трябва да могат да се откриват деца и биологични родители. Може би, защото малкото такива случаи около мен донесоха по-скоро негативи.

Изчетох темата и съм в потрес.
Авторке, моля ти се, бе жена, опитай следното предизвикателство. Поне 5 дни си обещай, че ще направиш всичко възможно да не хленчиш и да не ръчкаш мъжа си за щяло е нещяло. Дори не говори с него, че каквото и да кажеш ще вземеш да оплескаш нещата. Но вземи изненадай клетия човек с нещо. Направи му вечеря, ама се постарай, дори без да имаш някакви очаквания. Направи му дребно подаръче. Пусни някакъв филм и го гушни. Пък и ако се усмихнеш, цена няма да имаш. И не говори, ако той няма желание. Просто виж каква ще е реакцията му. Не знам за теб, но на негово място да съм си прерязала вените, честно.
И вземи отиди да поговориш с лекар и да му обясниш ситуацията, че ще подлудиш всички около теб.
Ако самата ти можеше да се видиш и чуеш отстрани, нямаше да ти издържат нервите.

Е, ти като имаш любящо семейство, защо не си щастлива, ами си търсила "майка" си?
Детето като се роди можеш да го обичаш колкото си искаш. То ще е в ръцете ти, чакащо любов и грижа. Имаш ръце, крака, здрава и права си и ако искаш можеш да го отгледаш и обичаш и за.трима ако трябва. Само да поискаш.
Дано темата е фейк, че се изнервих как сърце не ти дало аборт да направиш, но ти дава да оставиш беззащитно малко бебе само в някоя институция. Да го подхвърлят насам-натам, да няма кой да го гушне и помилва. Дано поне бащата го обича и се грижи за него, ти като не искаш.

Ъъъ, таткото нали имал 1 дете вече? Колко често го вземат с авторката (ако не е в чужбина, де)? Колкото се грижи за него, толкова и затова.
Ама аз мисля да спирам тъкмо се е кротнала дамата, дано спи, има нужда.

Вероятността новородено, оставено за осиновяване, здраво бебе да попадне в институция е почти нулева. Ще го настанят в приемно семейство, което ще го отглежда докато бъде осиновено. Шансът да го осиновят бързо е в пъти по-висок когато бебето е малко, отколкото ако се остави за отглеждане или социалните го вземат по-голямо. Травмите са по-малко също.

Разберете, че не всяка жена може да поеме на плещите си майчинство. Жената е зле психически в момента. Няма срамно да го остави за осиновяване с мило писмо, в което да обясни причините. Ще е жалко да го утрепе, да се самоубие някъде, а то да умре от глад и жажда до нея. Тук има такива случаи. Ако нямаше средства, подслон, работа, може да и се помогне. Тя не е добре и никой не може да гарантира, че ще се подобри в идната година.

Не предлагам осиновяване и съм последния човек, който би го споменал като опция на бременна жена, но самата авторка го обмисля.

В случая тя е болна, депресирана, нестабилна, тревожна и бащата също. Бременността не е била планирана и не е желана нито от нея, нито от бащата, който има вече дете, а май и за него не се грижи. Родителите и, за тях не казва какво мислят.

Не си права за търсенето на био майката. Повечето осиновени искат да научат семейната история, да видят майка си, братя, сестри, да разберат на кого приличат, кой е баща им, да го видят и него, братя, сестри от бащата. Може би отхвърлянето от майката, която я е носила и родила, в момент на нейната първа бременност я хвърля в безтегловност, когато има нужда от почва под краката си. Засега никой не може да накара родната и майка да влезе в контакт. В бъдеще е възможно.

Тя има ниска самооценка. Затова и пише, че иска бебето да попадне в друго семейство. Не вярва, че тя самата може да го направи щастлива. Може би на подсъзнателно ниво се асоциира и идентифицира с родната си майка и иска да постъпи като нея. Майка и я е оставила за осиновяване, иска същото за детето си. Ето, тя е попаднала при любящи родители, нека и бебето и да попадне при подобни.

Дороти, Дороти... когато не знаеш къде да отидеш, отиди на психиатър.

Подкрепям мнението на Невена. Много хубаво го е написала.

А аборт защо не направи, като се чувстваш по тоя начин и съзнаваш,  че с дете няма да се справиш? Или викаш, ще го дадеш там, все някой ще го вземе?
Имаш наистина нужда от психиатрична помощ.

Много жени биват подтиквани да раждат с идеята, че "едно бебе оправя всичко".
Обикновено обаче то досъсипва всичко, ако връзката и без друго е била пропукана.
Ако авторката е задържала детето с идеята то да спаси разпадащата й се връзка - сега събуждането от този сън се превръща в реален кошмар.
Психически лабилна жена без помощ от никъде. Дали наистина оставянето на бебето за осиновяване няма да му даде по-добър шанс?

Защо все си мисля, че авторката преиграва жестоко, щото е решила че щом е бременна, мъжът трябва да я боготвори и обича, независимо от нейното поведение.