Много често чета за липсата на любов. Може ли да ми обясните какво точно е тази вечна любов и как трябва да се разбира?
- Публикувана: 13 дек. 2022, 09:46 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2023, 16:20 ч.
Какво би ви накарало да се разведете?
Това с изпълнителността е до настройка и възпитание. На мен като ми се постави задача, колкото и да не ми е приятна, не отлагам, а действам веднага. Което понякога учудва и най-близките ми. Като войник съм. И очаквам насреща същото отношение. Татко е такъв и съм се метнала на него. Понякога си бера ядовете от тази си прибързаност.
Но наистина е дразнещо, ако портньорът, както в случая на Мишоне, се мотае ей така, просто за да е в опозиция. Някои двойки намират очарование в едно такова противопоставяне. Обаче когато е едностранно, не е никак приятно. Моят бившият си го беше превърнал във хоби това да изненадва с различна позиция по най- разнообразни въпроси и го правеше постоянно, със всеки и никой не вдяваше защо аджеба. До големи крайности стигна в това да е различен. И после се размрънка, че не му се зачита мнението. А то нямаше и седмица време да е едно и също. Мисля, че такива хора най-голям проблем имат със самите себе си. И понеже сами не се понасят, защо да не усложнят и живота на близките си?
Но наистина е дразнещо, ако портньорът, както в случая на Мишоне, се мотае ей така, просто за да е в опозиция. Някои двойки намират очарование в едно такова противопоставяне. Обаче когато е едностранно, не е никак приятно. Моят бившият си го беше превърнал във хоби това да изненадва с различна позиция по най- разнообразни въпроси и го правеше постоянно, със всеки и никой не вдяваше защо аджеба. До големи крайности стигна в това да е различен. И после се размрънка, че не му се зачита мнението. А то нямаше и седмица време да е едно и също. Мисля, че такива хора най-голям проблем имат със самите себе си. И понеже сами не се понасят, защо да не усложнят и живота на близките си?
Моя бъдещ бивш е абсолютно луд. Вече не знам кога и защо стана така. Но се заяжда абсолютно всеки ден /ако не го блокирам/. Влязъл е в един кръг от година насам. Мазни обяснения, като го отрежа, изпада в тежка ярост, после отрича и накрая реве. После отначало. Чувствам се ужасно напрегната.
И развод не дава. Абе страшна гадост.
И развод не дава. Абе страшна гадост.
Много често чета за липсата на любов. Може ли да ми обясните какво точно е тази вечна любов и как трябва да се разбира?
Просто любовта да свърши. Да ми е все тая ще сме заедно ли днес, ще се видим ли. Да ми е безразлично и да няма плам, да не го чакам на вратата като си идва и да не искам да го намачкам като не съм го виждала цял ден.
Когато любовта си отиде, се получава една поредица от отиващи си неща - спира грижата за другия, подкрепата, радостта да си с него, нежността един към друг, разбирането, уважението, почват или едни никому ненужни дрязги или отчуждение...
Аз си тръгнах когато установих, че имаме дълбоки различия в начина, по който виждаме света и живота, но той държи да ме прекрои по свой образ и подобие. И когато разбрах, че аз съм пораснала, а той - не.
Сегашният ми партньор няма нищо общо с бившия ми, приемам, че съм си научила уроците.
Аз си тръгнах когато установих, че имаме дълбоки различия в начина, по който виждаме света и живота, но той държи да ме прекрои по свой образ и подобие. И когато разбрах, че аз съм пораснала, а той - не.
Сегашният ми партньор няма нищо общо с бившия ми, приемам, че съм си научила уроците.
В отговор на постовете на Дренка, никога не съм заповядвала или мрънкала. Винаги е со кротце, со благо, но и така не става. Каквото мога, сама си го върша. Каквото не мога - чакам. Като мине време - пак аз го върша. Ако съм викала майстори, задължително се намират кусури след това.
Напрегнах се само като чета какво описваш.
Много често чета за липсата на любов. Може ли да ми обясните какво точно е тази вечна любов и как трябва да се разбира?
Просто любовта да свърши. Да ми е все тая ще сме заедно ли днес, ще се видим ли. Да ми е безразлично и да няма плам, да не го чакам на вратата като си идва и да не искам да го намачкам като не съм го виждала цял ден.
Незходатво в характерите, неразбирателство, ревност, доверие, липса на лично пространство. Винаги съм съветвала приятели/ки, да не търпят подобни неща било то и във вторият брак. Това, че ще се разведеш 2,3 пъти изобщо не бива да те е срам, какво щял да каже този и онзи и т.н.т, всички сме хора човешко е да грешим. Няма ли щастие, спокойствие бягай далеч, никой няма да дойде и да те пита как си, как преживяваш. Живеем в свободен свят/държава, в спокойно време. Не си струва да пилеем години заради деца, роднини, мнение. Винаги оставаш родител за детето си, но имаш шанс да избереш в каква среда ще живее, отровна или спокойна.
Това с изпълнителността е до настройка и възпитание. На мен като ми се постави задача, колкото и да не ми е приятна, не отлагам, а действам веднага. Което понякога учудва и най-близките ми. Като войник съм. И очаквам насреща същото отношение. Татко е такъв и съм се метнала на него. Понякога си бера ядовете от тази си прибързаност.
Но наистина е дразнещо, ако портньорът, както в случая на Мишоне, се мотае ей така, просто за да е в опозиция. Някои двойки намират очарование в едно такова противопоставяне. Обаче когато е едностранно, не е никак приятно. Моят бившият си го беше превърнал във хоби това да изненадва с различна позиция по най- разнообразни въпроси и го правеше постоянно, със всеки и никой не вдяваше защо аджеба. До големи крайности стигна в това да е различен. И после се размрънка, че не му се зачита мнението. А то нямаше и седмица време да е едно и също. Мисля, че такива хора най-голям проблем имат със самите себе си. И понеже сами не се понасят, защо да не усложнят и живота на близките си?
Но наистина е дразнещо, ако портньорът, както в случая на Мишоне, се мотае ей така, просто за да е в опозиция. Някои двойки намират очарование в едно такова противопоставяне. Обаче когато е едностранно, не е никак приятно. Моят бившият си го беше превърнал във хоби това да изненадва с различна позиция по най- разнообразни въпроси и го правеше постоянно, със всеки и никой не вдяваше защо аджеба. До големи крайности стигна в това да е различен. И после се размрънка, че не му се зачита мнението. А то нямаше и седмица време да е едно и също. Мисля, че такива хора най-голям проблем имат със самите себе си. И понеже сами не се понасят, защо да не усложнят и живота на близките си?
Абсолютно съгласна!
Това са бунтовници без кауза.
И съм се чудила - какво раздвоение на личността трябва да има, че да е толкова печен за едни неща и тотален келеш за други.
Много често чета за липсата на любов. Може ли да ми обясните какво точно е тази вечна любов и как трябва да се разбира?
Просто любовта да свърши. Да ми е все тая ще сме заедно ли днес, ще се видим ли. Да ми е безразлично и да няма плам, да не го чакам на вратата като си идва и да не искам да го намачкам като не съм го виждала цял ден.
Обикновено любовта (онази с пеперудите) с времето преминава в много по-спокойни чувства и хората си остават заедно заради общи цели, общо минало, уважение и привързаност, загриженост за другия, навик, за да не са сами... За мен лично е адски тъпо да се разведеш само, защото пеперудите били отлетели.
Майка ми и баща ми бяха като куче и котка и да я беше чула майка ми как се оплакваше, че не издържа, че нам кво си... Сега е сама и питай я дали и е много весело.
За мен такова очакване за пеперуди во веки, е как да кажа...малко незряло. Някои хора намират начини да си ги поддържат, но малко ходят по острието на бръснача. Скоро в един сериал видях такъв пример. Нарочни флиртове с други хора и предизвикване на ревност у партньора, че да поддържат огъня помежду си. Но за тази цел трябва да са на един акъл и двамата. Няма да се получи, ако единият е крайно ревнив и консервативен.
Ако настъпи взаимна липса на грижа. Или загубим уважение един към друг.
Ако не можем да си разменим две думи без да се появи напрежение, което да ескалира до заяждане, спорове, дори обиди.
С други думи, ако започнем да тровим ежедневието си, да правим споделения си живот черен, труден и нетърпим.
Ако не можем да си разменим две думи без да се появи напрежение, което да ескалира до заяждане, спорове, дори обиди.
С други думи, ако започнем да тровим ежедневието си, да правим споделения си живот черен, труден и нетърпим.
Много често чета за липсата на любов. Може ли да ми обясните какво точно е тази вечна любов и как трябва да се разбира?