Какво би ви накарало да се разведете?

В този случай доводите на мъжа ми се струват по смислени от тези на жената. Възраст, смяна на професионалното поприще, несигурност във финансов аспект.
Тя не искала да оставя детето си само.....
Това след девет години, не след 2-3.

Няма как ние да оценим техните доводи - нито знаем истинските, нито ги знаем в тяхната пълнота, нито знаем това, което се изтъква за довод, колко е така. Това само двамата могат да решат по между си, защото те ще трябва да живеят с решението. И то така, че са не се намразят и да не хукне примерно тя, да си изпълнява желанието другаде, или с други средства.

Не знам как не могат да се разберат. Ми сядат, говорят, утре пак и накрая се разбират. Примерно искали са три деца, но след първото единият се разкандардисва. Нали се събираш с този човек, за да остареете заедно. Чак толкова пък ни единият да не се съгласява с доводите на другия! Нали се обичате бе, алооу!

Но ако и двамата са се запънали като магарета на мост... според мен жената трябва да реши, защото нейното е по-трудната част - бременността и кърменето. След като тя е съгласна да ги понесе, и ако е изложила някакви финансови и организационни аргументи как може да стане тая работа, значи мъжът е редно да се съгласи, макар и неохотно. Още като види корема, ще се умили, ще обикне бебето и ще си го отгледат. Хепи енд!

Тя жената хубаво ще бременее и ще роди, но ако основната финансова отговорност пада върху мъжа? Ако се очаква и той да е активен в грижата за бебето вместо да се радва на спокойствие? Редно ли е тогава да се съгласява неохотно? Ако жената все пак е обмислила добре нещата и няма семейството да се изправи пред трудности заради нейното желание - ок, тогава мъжът да склони. Но иначе не виждам причина да го прави.

В моята хипотеза добре е обмислила нещата.

Аз “преди”  нямах идея нито колко деца искам, нито кога. Такива предбрачни договорки при мене не вървят.

Ако партньорът ми каже, че няма идея нито дали иска деца, нито кога, нито колко, ще го сменя с някой, който знае.

Мъжът дали е заявил предварително, че ще иска само 1 дете? Ако да, авторката няма какво да се сърди, че не го е слушала. Но пак, дори сега, има право да прецени дали това я устройва, де. Ако не го е заявил обаче, този аргумент е безсмислен.

Здравей, искам да споделя моята лична история. Когато бях дете на 6г баща ми почина, 3г по късно майка ми се омъжи отново, но когато навърших 13г втория ми баща се опита да спи с мен. И аз тогава реших, че това не е живот за мен, а заслужавам да бъда щастлива. Като през времето, в което живеех с майка ми и втория ми баща системно ме биеше зверски, наистина зверски, и като се опита да спи с мен ми дойде в повече. Казах на майка ми, тя не предприе мерки, каза, че го обича. Така занимах в приемно семейство, всичко беше супер психически се възстанових, много ми помогнаха, но когато навърших 16г се наложи да се разделим, заличиха ги от регистъра за приемни родители, защото се преместиха в друга област. Не знаехме, че имало такъв закон. След това се преместих да живея в едно село при сестра на моя баща. Там ме ползваха за пепеляшка пък, дори не можех да завърша средното си образование навреме, защото нямах финанси, а винаги съм била отличника. Накрая като навърших 17г ходих да работя на морето, навърших 18г и останах да живея на морето. Но се влюбих в шефа ми по голям от мен с 22г. Всичко беше наред, той много ме нараняваше с изневери, лъжи и така нататък. Реших да го оставя, макар, че 4г работихме заедно и реално ми е първа работа, всичко давах за него, дори заплата спрях да искам. Реших всичко да приключа с него, защото ми изчезнаха чувствата, след всички гадости за 4г се отвратих тотално, постоянно ме тормози сега психически, иска да спя с него насила, живея още с него, защото нямам толкова пари да се изнеса, но работя по въпроса. Нямам и близки да ме подкрепят или помогнат. Въпроса ми е друг, срещнах едно много симпатично и младо момче, той иска да излизаме и опознаваме, та въпроса ми е да бързам ли да му казвам, че живея все още с бившия си, или да не бързам, защото не се познаваме добре, а аз съм много искрен човек и винаги градя всичко на честност, благодаря Ви!

Аз такита случаи, където мъжете размисляха и даваха назаден и не искаха дете или друго дете знам, обикновено имаха любовници.

Живота е като игра на шах.
Така описано - все едно се движите само с хода на коня.
Бъдете като царици. И се научете да играете умно, иначе винаги ще ви матират до десетия ход.

Ани, той не ти е бивш. Правиш секс с него, плаща ти покрив, разходи, храна.
Ориентирай се към самостоятелна форма на живот, че момичета като таб са лесна мишена да не казвам на какви.....

Стабилна работа, квартира, доход и тогаз.

С някой, който ще те излъже убедително, искаш да кажеш. Преди да се сдобием с внуци, образно казано, няма как да сме наясно с родителския си капацитет.

Напротив, никога не ме е издържал, живеем заедно едва от 2 месеца, винаги всичко съм си покривала, и все още го правя, и казах, че работя по въпроса да се изнасям. Не ми разбра въпроса, и секс не правя с него. Може би сбърках форума или не съм се изяснила правилно...

Ами, голям миш - маш изписа, та…

На новия му кажи, ако има търпение да се отдръпне за месец- два да си оправиш нещата и после с чиста съвест можеш да предприемеш действия.
В момента си точно като маймунката, която се държи за единия клон и се пресяга за другия. Такава ще си в неговите очи.