Вие плащате ли сметки на родителите си?

Знам къде е Свежен, свекървата е от Мраченик. Но не, моята е над Габрово.

Стилът е абсолютно един и същ

Това е традиционен стил, целия Етър, Боженци, Трявна (и всички села и махалички около Трявна) са в този стил.

И при нас старите плетарки са такива. Типично за Балкана. Моята не е, но в тези има много характерен чар.

Янтра, къщата е прекрасна, като я видях ахнах. Аз също не мога да си представя да живея на такова място, за почивка страхотно, но не повече от 4-5 дни. Имам вила и си изкарвам идеално, но след седмица вече искам да си ходя. Може би след години ще ми се иска да заживея там, но на тоя етап със сигурност не.

Всичко това с къщите е прекрасно,но докато децата учат,поне до гимназия,си трябва град.После на някои от нас ни се налага да работим до 65г и то не винаги дистанционно,а след това не се знае ще можем ли да поддържаме къща и двор.

И при нас тече всичко от родител към дете, не в обратен ред. Всеки може да разкаже за катаклизми, сътресения и трудности в семейството си, за прехода, за всичко. Всеки е имал трудни периоди, нелепо е това да е причина някаква за нещо.
Мен например никой не ме е издържал да уча. И аз съм дете на прехода, и моите родители са ни хранили по виденово време. Гладна не си спомням да съм била, но ние не бяхме и претенциозни на храна. Облечена съм била. Да, учили сме на свещи, нищо кой знае колко драматично. Учебниците все още бяха безплатни тогава, аз към днешна дата давам много повече за учебници само, докато завършат гимназия.
След гимназия сама съм се оправяла - наем, работа, сметки, студенство в момент, в който мога да си позволя. Не съм легнала и за миг на гърба на родителите си, да ме хрантутят още 5-6-7 години докато се пиша, че следвам. С малката подробност-не завърших медицина все пак, правя разлика. Това пък от своя страна даде време и въздух на родителите ми на по 45-50 години да се пренасочват, да търсят и да се развиват, а не да продължават мен да издържат, за да ги гедам аз един ден мей би. Това не работи за нас.
Днес всеки си знае къщата и сметките и всеки е имал възможността сам да се погрижи за себе си така, че да има ресурс.
И къщи, и вили, и фризери си имат родителите ми.
Гледам, засегната и темата за презапасяване и аопкалипсис.
Не живея по такъв модел аз. Имам човек в семейството, който при един такъв развой и спиране на производство на определено лекарство-просто ще умре бавно и мъчително. На този фон запаси с брашно са ми зад последния проблем.
На къщата издържам ден, на вилата-няколко часа.
Ама това съм аз, да. Домашно мляко не мога да помириша даже, гади ми се и се подувам.

Ако не на родителите, то на кого?

Кого питаш?

Автора.

На децата. На лелите, чичовците, братята, сестрите. Примерно.

Аз помагам периодично и на съученичка на дъщеря ми, чийто родители буквално я зарязаха на улицата през март 2020. Вярно не с пари, защото е добре вече от финансова гледна точка. Държавата се погрижи за нея и продължава да го прави. Има си жилище и средства. Помагам с подаръци, с нещо за хапване, ей така да се почувства добре момичето, че все е само и по празници и в делници.

Децата не ги броя, те са си наше задължение, не са искали да се раждат ние сме отговорни, докато поемат пътя си. Ами леля, няма как да ми е по-скъпа от мама и тате.

Аз броя основно и само децата. Предавам напред. При нас подредбата е баба-майка-дъщеря (или подобна комбинация).
Не са мои думи, но кореспондират с нашия начин на живот:
"Когато сме подредени така, Реката на Живота тече хармонично, всеки си е на мястото, получава и предава напред.
Всеки гледа напред, към своя живот и своето дете и получава от големите зад гърба си, без да се обръща, без да връща назад.
Това, което получава го предава напред.
Така има за всеки.
В това е мъдростта на живота.
На тези, от които сме го получили не дължим нищо.
Дължим им да го предадем към тези, които ще дойдат."
Превръщайки се в родител на родителите никой не е на правилното си място.

Ех, усещам аз, че ескимосите са прави.