Термин март 2023 💙♥️ - тема 6

Много интересна тема сте захванали - за взаимоотношенията с партньора. Според мен периодът на бременността и следващият (с малко плачещо бебче вкъщи) са трудни и за майката и за бащата. Всеки изживява своите емоции, хормоните бушуват и водят бури след себе си 😄 Аз се опитвам да съм максимално осъзната, да не правя "от мухата - слон" за глупости. При нас тази бременност настъпи след дълга борба за бебче. В началото (първи триместър) при мъжа ми преобладаваше притеснението и не се отпускаше да се зарадва. Откакто ми личи, обаче, много се промени. Често ме гушка, гали коремчето, много е миличък. Вече няколко пъти усети ритничета и виждам, как и той се вълнува. Не е от татковците, които идват на всеки преглед. Беше с мен на ранния скринин и на първата ФМ. На 11.01 ще е моята късна ФМ, но той ще е в чужбина и ще я пропусне. Вероятно следващия път, когато види бебчето, ще е след раждането 😁 До тогава ще му показвам снимки от прегледите. За сега мисля, че бременността се отразява по-скоро позитивно на отношенията ни, но се страхувам, дали ще е така след раждането. Тогава напрежението ще е много по-голямо.

Относно килограмите - аз съм с +7 кг до тук, но спазвам много здравословен режим на хранене. Ако се бях отпуснала да хапвам сладко, тестено, снаксчета, сигурно щях да съм + 15 кг до сега.

Иначе, пак съм болна ... писна ми - за трети път, откакто съм бременна. Дано мине бързо и леко.

По тема покупки - повечето неща вече купихме Сега най-важната ми задача е да си довърша голямото преподреждане вкъщи. Искам да се отърва от всички ненужни вещи и да направя място за бебешките неща 😉

@Lucie, изписаха ли те, как си? Възхищавам се на позитивизма ти!
@Irna, надявам се грижите в МД да ти влияят успокоително!
@Всички болни мами - бързо оздравяване 😘

Аз друго щях да ви питам Как сте в отношенията с родителите на половинката си ? Мен много ме дразнят, не че правят кой знае какво, ама много досаждат и едвам ги търпя на моменти особено майка му, нервя се че ММ ги търпи и не им прави забележки. Направо тръпки ме побиват щом сега е така, как ще е след раждането. От сега майка му се гласи да и оставяме бебето едва ли не още след раждането, а да не говорим, че се гласи и да идва в нас да стои първите седмици/ месеци ( понеже те са в друг град) Честно казано в тези вирусни времена изобщо не искам никой дори на изписването камо ли после на главата ми вкъщи... не знам как ще се разправям, но ако ММ не им каже аз ще го направя директно

Никол, най-добре би било, ако може мъжът ти да постави границите с неговите родители. Не ти да си "лошата" снаха 😉 При нас моите родители са по-ентусиазирани, та аз ще трябва да поставя границите 😁 Майка му също се радва и купува неща за бебето още от сега, въпреки че й казах да не го прави. Не ми се иска да трупаме излишни дрехи и вещи, а аз съм съобразила, какво ще ни трябва. И все пак я разбирам - първо внуче й е, вълнува се. И бабите, и дядовците изживяват големи емоции в този период. Но важното е да не ни се натрапват и налагат. Нашето бебе - нашите правила! Не смятам да се съгласявам, който и да било, да идва вкъщи след изписването. Ако случайно имаме нужда от помощ с нещо, аз ще преценя на кой да се обадя. И това вероятно би била моята майка (и то за няколко часа, а не за дни/седмици/месеци).

Майка му живее при нас или ние при нея хехе докато етажа ни стане готов . Аз не мога да се оплача ,тя се радва и няма търпение да се роди бебо и да го целува .Пък винаги ни е казвала следното "оправяйте се" ,кое на мен лично ми харесва 😀😀

Все едно слушам себе си 😁😁 по същия начин , аз на ММ на майка му съм казала ,че не искам никой при мен и бебето , а тя вече и  отпуска си пуснала 1 месец около термина  че да била тука , аз и казах направо ,че не искам никой ММ ще си е вкъщи повече от 2 седмици така ,че знам че няма да ме остави да се опрсвям сама. А тя изобщо не ме чува какво и говоря и даже намерила кошата , зс да може бебето да стой при нея а не при мен и ММ. 😁 Все пак никой не знае как ще мине раждането и дали няма да имам наистина нужда от помощ , но дори да имам предпочитам моята мама да ми помага. Направо не знам как ще се оправям с тази жена...

Оххххх! Много болна тема. Ние с маминка поддържаме привидно приличие, но си имаме конфликт от години. В началото живяхме при тях една година и се изнесохме със скандали чак в чужбина. Много е контролираща, меси се във всичко и с нищо не се съобразява. А ММ само знае "ама тя ще се разсърди". До сега търпя от дистанция. Виждаме се един, два пъти в годината и не се меси много.  Ама след раждането смятам твърдо да си държа на своето и да не отстъпвам. Последния компромис, който правя е да дойдат за изписването за няколко часа, въпреки че хич не ми се искат никакви посещения точно тогав. После никакви компромиси повече. Xrisi. i, уцелила си джакпота. Когато се роди племенницата моята постъпи по същия начин и дъщеря и я търпя 10 дена и я изгони, понеже не само че не помагаше ами си е и още един човек дето трябва да мислиш. Аз с нея не комуникирам особено, ама на ММ твърдо съм му заявила, че това няма как да стане. Добре, че у нас е много тясно и няма къде да я сложа даже да спи, че иначе не знам

Ще ни трябва голяяяяяямо търпение на всички значи в тази насока   Аз не съм особено търпелив човек, премълчавам до едно време после вече избухвам. Не обичам да ми се месят, а мисълта, че ще ми се налага за бебето ме вбесява и няма как да стане. Страх ме, да не започнем да се караме с ММ заради тях, защото той е малко на принципа, че щом са му родители, ще трябва да се съобразява с тях винаги и за всичко... Това винаги ме е дразнело. Живеем си отделно и всичко си постигаме сами, за това няма да позволя да ми идват в къщата все едно са си в тях, когато си пожелаят   И със сигурност бих имала по-голямо доверие на майка ми, отколкото на нея, за каквото и да било свързано с детето ми.

Вчера ми излезе това във фейсбук. Много ми хареса, вие какво мислите? Наистина не искам в началото никой да идва вкъщи, да ми пипа, а камоли целува бебето

И аз го видях , и напълно съм съгласна !

За дамите с отчуждението, имате ли конкретни физически противопоказания да не сте интимни с партньора?  Нямам опит с бременността, но имам с мъжете
Каквото и да му покажете сексуално-че го желаете, че е много сексапилен, облечен по конкретния начин (по конкретен цвят боксерки или тениска, каквото и да е, каквото носи докато се облича сутрин за работа примерно), че е много хубав гол, че има сладко дупе, готини рамене, големи бицепси… КАКВОТО И ДА Е, ще видите веднага ефект! Може на мига да не знае как да реагира на комплимент, но в отношението му и задоволството му после ще видите, че е чул. Не само ние се радваме да виждаме, че партньорът ни ни смята за привлекателни.
Ако не можете да правите секс, поне му казввайте, че това липсва и е неприятно и за вас. Иначе все едно му казвате: “Ами бебето е вече по-важно, дори преди да се е появило, сори, изобщо не ми пука и не ми пречи, че не правим секс.” Колкото и да ви е нервно, изморено, притеснено, както се насилвате да сготвите или пуснете прахосмукачка, така се отнесете с важност и го погалете поне, целунете, закачете след баня по достойнството
Тъпо е да си гледаме само коремчето, бебето, раждането, и покупките, а да нине мъчно, че той се е отдръпнал.
На мен понякога хич не ми идва желание за секс, но поне се закачам или си казвам, че сега ще го свършим това и в следващите дни всичко е по-хубаво. Елементарни зависимости са при мъжете.

Цвети, качила съм около 13 кг. В края на 29 г.с. съм. 173 см съм висока и в момента съм към 75 кг.

Не знам как ще прозвучи тогава това ,но секса не единствения начин да бъдем интимни с партньора. Има доста други начини и наистина съм на мнение ,че не трябва да спирате и вие да показвате на човека до себе си ,че го желаете. Не позволявайте искрата да угасне . За да гори винаги 🥰🥰

Lady25, благодаря 🤗🤗
Гушкам го, но се чувствам все едно се натрапвам, толкова дистанцирано стои. Говорили сме не веднъж по темата и съм споделяла, че имам нужда от повече нежност. Отговаря ми, че той толкова може и не разбира какво повече се иска от него. (Тук има предвид, че се старае да покрива базовите нужди - пазаруване, придружаване по доктори и тн.) Общо взето удрям на камък. Казва, че си е такъв, че не е емоционален и това няма да се промени.
Но тревожното в случая е, че в момента е много по-зле от преди. Тъй че промяна по отношение на изразяване на чувствата и емоции към мен има, но за съжаление в негативна посока. Толкова студен никога не е бил. Сега се караме най- много от какво се познаваме и общо взето през ден сме фрустрирани един от друг.

Разбирам те, но имай предвид че някои мъже в този период осъзнават и тежестта на това да се грижиш за семейство, та дори чисто финансово, ако щеш. Опитай се да не се настройваш негативно и изчакай да видиш как ще са нещата, когато се появи и бебето.

Мен ужасно ме дразни, че мм не споделя когато нещо му тежи, а само кривее и аз все не знам, на мен ли е крив, на друго ли... Ама какво да се прави, такъв съм го взела Сигурна съм че ще се нагласят нещата и ще щипете бузки скоро.

Nicolee, изобщо не искам да общувам с тях, ако зависи от мен. Усещам ги чужди и едва ли да се промени това. На изписването искам само таткото и никой друг. Суматоха не обичам.