Нямаше бедни и богати, всички имахме еднакви тенджери, секции и телевизори, а по-напредналите по партийна линия имаха София 81. Възпитателно беше някак ( особено в детската градина), ако не си изядеш чушките, да те заплашват, че ще ти излеят яденето във врата, или, докато едва дъвчеш баба ти да ти опява за децата в Африка и как те гладуват, докато ти се назландисваш на половин филия хляб.Това така се отрази на храносмилателната ми система, че и досега докато не видя дъното на чинията не мирясвам, а ако имам яйца с изтекъл срок на годност винаги проверявам дали са 'читави' , тоест не ги хвърлям директно. Няколко години след промяната се чуствах виновна, че ядем кремвирши веднъж седмично, докато другите и това нямат.
Наблюдавам 'новите' родители, които много държат децата им да са наясно, че има по-бедни от тях и евентуално да се почустват виновни, че искат Лего, вместо хляб ( както се предполага се случва в домовете за деца, например) за Коледа.
Дали е правилен този подход, дали не копираме стари модели от нашето детство.
замисляме ли се дали това е наистина възпитателно, или е просто по-лесно.
И какъв ще е ефекта на подобни възпитателни практики в бъдеще?
Разкажете за вашето детство и били ли сте подложени на подобен тип 'обработка'
и как това ви се отрази, като възрастни.