Публикувана: 17 дек. 2006, 16:12 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2006, 15:07 ч.

За възпитателния ефект на глада в Африка.

2 107
42
1

# 15 17 дек. 2006, 17:16 ч.

Мнения: 11 315

Възпитавана съм така - бях злояда и майка ми ме плашеше, че ще си вземе гладно виетнамче, дето ще яде всичко наред, а не да си хвърля омразните пържени кренвирши в тоалетната. Не дай си Боже да не си хапнех последната хапка - ще ме надвие циганчето.
Гледам моите в момента да възпитам у тях състрадание към по-бедните и по-гладните по друг начин. Храненето за нас е удоволствие, а не терор.
И да не си помислите, че останах злояда - проядох в пуберитета, лакомница съм и си ми личи.
Но не защото майка ми си взе виетнамче.
Просто щото ми харесва да ям. Laughing

# 16 17 дек. 2006, 17:18 ч.

Мнения: 3 447

Идиотщина е това. С чувство за вина не се възпитава хуманност. Ако детето се тъпче с храна, която не обича, това със сигурност няма да направи сомалийчетата по-сити. Има много по-ефективни начини да възпиташ у него чувство за състрадание и съпричастност, и много по-ефективни начини да събудиш апетита му.

# 17 17 дек. 2006, 17:25 ч.

Мнения: 1 113

За храната не се е налагало да ми насаждат чувство за вина - родителите ми винаги са ни угаждали (на мен и на брат ми) и са се съобразявали с претенциите ни. Късно разбрах дори, че е обидно за домакинята ако не изядеш всичко в чинията си, за мен да оставиш малко в чинията си, означава, че храната ти е била достатъчна и не искаш допълнително.
Родителите ми ме обработваха по друг начин когато бях в тийн възрастта - когато не одобряваха поведението ми започваха да ми говорят как от гаджета нямало да завърша училище, как нямало да мога да си взема изпитите в университета като се размотавам толкова много и други такива, което пък само ме амбицираше.

# 18 17 дек. 2006, 17:26 ч.

Мнения: 3 405

Обработих го аз, както вече писах, но да не си помислите, че се почувствал виновен. Нищо подобно Naughty

Продължава да се назландисва и да има претенции, това го ям, това не.
Насаждането на вина е в главите ни, децата ни са по-мъдри от нас.

# 19 17 дек. 2006, 17:32 ч.

Мнения: 2 161

Опитвали са да ми вменят чувство за вина,но някак си при мен не се получаваше.Все тая ми беше дали баба ми е гладувала като малко момиче или не (в интерес на истината едната ми баба изобщо не е била за оплакване-дъщеря на търговец,с много магазини и тн).В детската градина вярно,че казваха,че ще изсипят яденето във вратовете ни.Ей,как лети времето.След като чух това изречение,придружено с почукване с пръстена на другарката ,за първи път изпитах ненавист.И до сега не ям това ядене,което се опитваха насила да ми дадат.Може би в този период се заклех когато имам деца да не правя това или онова.Добре се чувствам,че в повечето случаи си спазих обетите.

# 20 17 дек. 2006, 17:40 ч.

Мнения: 143

Аз пък държа децата ми да знаят, че по света има много различни съдби и начини на живот и че има хора в нужда, които страдат. Също така, че светът не се върти около тях и въпреки, че по принцип можем да им осигурим почти всичко което искат, не е хубаво да прекаляват в глезотията и изискванията си.
Мисля, че ще им е от полза един ден, когато пораснат, а и ще ги направи по-добри хора, ако се научат да помагат и да се грижат когато могат. Естествено тук не става дума да тъпча някой насила да изяде нещо, което не иска... има тънка разлика май... ако обаче някое от децата ми прекали с претенциите, му обяснявам, че или ще яде това, това или това, или да си седи гладен, понеже има хора които и това нямат.

# 21 17 дек. 2006, 18:24 ч.

Мнения: 3 423

Моята обработка беше, че който последен
се наяде, той вдига масата и мие чиниите.
Оттогава ям бързо. В Германия се научих и
почти като прахосмукачка на зуко да гълтам,
щото обедната почивка е половин час, пък
порциите големи. Нямам угризения за гладните
в Африка, защото една от причините да нямат,
е, че са големи мързеливци. От жегата май.

# 22 17 дек. 2006, 18:26 ч.

Мнения: 747

Храната трябва да бъде уважавана, а че в търсенето си на правилен подход за възпитание човек може да сгреши е друг въпрос. Чувството на вина не бива да бъда насаждано, но децата трябва да знаят как стоят нещата.

Цитат на: Лекси в нд, 17 дек 2006, 16:48

И си мисля, че старият подход беше по-правилен, но пък той беше резултат от действителността, а не от желанието на родителите да възпитат уважение към храната, респ. към парите дадени за нея, към положения труд и т.н. А ако не уважаваш нещо толкова насъщно като храната, как ще уважаваш всичко останало.

Ще споделя за един още по-стар подход за възпитаване на уважение към хляба. Мъжът ми е попски унук, неговите спомени от детството са... На трапезата са се събирали всички, гонга, молитвата... Дядо поп внимателно наблюдавал децата, докато се хранят- кой човъркал хляба, кой подбутвал чинията... По време на храна никога не отправял персонални забележки, след това- също. След хранене обаче винаги разказвал приказка, според случая. Ако някой човъркал хляба- това било приказката за добиването на хляба, от засаждането- до опичането му. Сладкодумец е бил дядо поп. Всичките тези деца днес са добре възпитани и не страдат от прилагането на "атавистичния" подход.

П.П. Аз самата съм полуатеистка, но това не ми пречи да възприемам подхода на дядо поп като възможно най-правилен.

# 23 17 дек. 2006, 18:37 ч.

Мнения: 14 490

мен ме възпитаваха с турчетата и с Китай, не с африка. баба ми казваше: "изяж си всичко да не те победи турчето" почти 30 годишна станах докато спра да облизвам чинията. майка ми през 90-те /кризата уж/ се опита да вкара някоя и друга реплика за бедните китайски деца, но бе парирана веднага с изречението "вземи си китайско дете". по принцип съм си ящна и не се налагало кой знае какви манипулации на тази тема.
иначе съм имала повече /по стечение на обстоятелствата/ във всяко едно отношение, не помня да са ми натяквали че имам повече или да са ме карали да се чувствам виновна за това, но сега като се замисля възпитали са ме така, че да ценя всичко което имам.

# 24 17 дек. 2006, 18:40 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: prascho в нд, 17 дек 2006, 18:26

Много е хубаво Simple Smile

# 25 18 дек. 2006, 09:49 ч.

София
Мнения: 3 421

Никога моите родители не са използвали такъв подход. За нищо, не само за яденето. Само баба като видеше, че ни остава по едно залъче и казваше - "Е, сега ще те победи и мишката, защото няма да си силен".
На дъщеря ми тези методи не съм прилагала , но от време на време я заплашвам, че нищо няма да й купувам(за ядене) докато не се научи да яде това което е искала (защото най-редовно й се случва да иска нещо в магазина, аз го купувам веднага с идеята, че ще хапне нещо и в къщи вече категорично отказва сякаш никога не го е искала) .

Въпреки, че не са ми вменявали вина, моите родители са ме научили на уважение към храната(татко казваше - грехота е да се хвърля храна, въпреки, че в къщи е имало винаги в изобилие и не си спомням за никакъв глад по купонните години) -и аз храна не хвърлям(мнооого рядко) - гледам да сготвя толкова, че да се изяде и не купувам за да се презапасявам. В повечето случаи успявам да си разчета правилно количествата и не ми се налага да изхвърлям.
По чиниите сипвам по малко за да съм сигурна, че ще се изяде, който иска - допълнително.

Баща ми не е поп, но си спомням, че за всеки случай имаше подходаща приказка, случка или спомен Wink

# 26 18 дек. 2006, 09:55 ч.

Мнения: 6 472

Моите родители на са ми нашоквали канчето, че не ям, но за сметка на това в детската ме тормозеха мноооого яко. Спомням си, че веднъж бях ревала толкова много (за нещо си там), че когато донесоха яденето от хълцане повърнах в чинията. Малоумната учителка ме накара да го изям Shocked

Добре, че от нейде се появи една леля от кухнята и ме спаси.
Да ва кажа толкова ми е ярък този спомен, че и през ум не ми минава да накарам децата ми да ядат по този начин. Тези заплахи и сравнение с бедните Сумалийчета нито ще ги възпита в някаква хуманност, нито ще ги накара да ядат повече.

# 27 18 дек. 2006, 10:15 ч.

Мнения: 5 877

Не. Но е истина - в Африка наистина има зверски глад. Опитвам се да възпитавам себе си с тази мисъл.

# 28 18 дек. 2006, 10:41 ч.

Бургас
Мнения: 702

Моите родители не са ми натяквали така, но виж баба ми, да е жива и здрава, разполага с пълен инструментариум.
През африканчетата, тяхното детство, войната, циганчето и т.н.
Последното по темата обаче ме разсмя до сълзи. Беше една реплика към дъщеря ми, която си хапва добре като количество, но много ограничен кръг храни.
Събрали сме се на семейно тържество, дъщеря ми пак само чопли в чинията и баба ми й казва: " Ами яж де, яж! Не е въпроса само шестици да имаш. Най-важното е да си изяждаш яденето. "
Joy

# 29 18 дек. 2006, 10:45 ч.

Мнения: 4 555

Идеята на това е, децата да осъзнават това, което имат.
Просто обществото ни е прекалено консуматорско и от обикновена глезотия изхвърляме тонове храна, докато в Африка децата не просто гладуват, те умират от глад. И то не в преносния смисъл на този израз, а съвсем наистина.
Помня една снимка с умиращо дете, което не може да стане и да направи последните десет крачки до палатката с хуманитарна помощ и умира на пътеката.

Иначе мен не са ме карали да изпитвам вина, макар че бях злояда и подложена на тормоз да ям всякакви гадости, които не обичах. Баба ми просто ми е разказвала за своята младост и глада, който е преживяла. Това предостатъчно ме е научило да не прахосвам не само храна, но каквото и да е. Просто си знам количеството и вида храна, който ям и си купувам по толкова. Вина не изпитвам, заради това, че в Арфика децата гладуват, но ако изхвърля храна, наистина ми е неприятно.

Може би някои родители просто минават границата, защото не могат да преценят добре мярката и може би насаждането на вина наистина е лош подход, но и другата крайност, в която детето живее с идеята, че всичко което поиска, може да му бъде дадено на мига и да бъде на негово разположение когато си поиска, е не по-малко грешна.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Фауната около нас

Често срещани правописни грешки

Войната в Украйна 2

Причина:

Причина: