Ми именно! Тук кой трябва да направи компромис тогава?
Трябва да се погледнат утежняващите обстоятелства…
Трябва да се погледнат утежняващите обстоятелства…
- Публикувана: 19 дек. 2022, 20:07 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2023, 11:00 ч.
Сложни отношения и празници
Ми именно! Тук кой трябва да направи компромис тогава?
Трябва да се погледнат отежняващите обстоятелства…
Трябва да се погледнат отежняващите обстоятелства…
За утежняващите обстоятелства няма да пиша, защото съм убедена, че евентуалното отиване в дома на тъщата само на авторката, без мъжа ѝ, не е случайно, и със сигурност има още утежняващи обстоятелства, които са премълчани. Имам предвид това ед.ч., защо е "аз", а не "ние":
Ако аз отида при майка ми трябва и деца да помъкна с мен и ще стане семеен скандал.
Това ние всички го подозираме, ама авторката удобно пропуска отговори на неудобни за нея въпроси.
Не, не го подозираме всички и не ме приобщавай към ничии подозрения!!
Аз не подозирам никого и не го натискам да отговаря на неудобни за него въпроси.
Всеки може да си избере на какво желае да отговаря и на какво не е длъжен. Това не е съд и никой не е под клетва.
Авторката не мълчи умело, а просто мълчи по единствения начин, по който се мълчи. Тя поставя конкретен въпрос: мъж, майка, самота, покана, Бъдни вечер. Не е длъжна да си разказва подробности от живота в публичен форум, а ние да ги чепкаме и да умуваме върху тях.
Придържай се към поставената тема, а кой какъв е извън Бъдни вечер, кого обича и как е възпитаван в детството си, не ни интересува.
Задай ми и на мене някакъв страничен въпрос за майка ми и Бъдни вечер, и аз ще ти мълча умело. Или ще ти се подигравам на любопитството.
Ами не знам, авторката сама каза, че мъжът й е особняк!
Но, както казах, авторката много удобно даде половинчата информация и се изпари.
Ако иска да са заедно да изтърпи един ден без мама.
Доста свободни съчинения. Но като се замисля, когато авторката не се появява с повече подробности, нормално хората започнаха да измислят собствени сценарии.
Къде е казала авторката, че иска да е с мама всеки ден?
Доста свободни съчинения. Но като се замисля, когато авторката не се появява с повече подробности, нормално хората започнаха да измислят собствени сценарии.
Доста свободни съчинения. Но като се замисля, когато авторката не се появява с повече подробности, нормално хората започнаха да измислят собствени сценарии.
Когато авторката не се появява с повече подробности, обикновено е пързалка. Още повече с прясна регистрация.
Обаче е винаги интересно да се обсъждат тъщи и зетьове.
Къде е казала авторката, че иска да е с мама всеки ден?
Доста свободни съчинения. Но като се замисля, когато авторката не се появява с повече подробности, нормално хората започнаха да измислят собствени сценарии.
Доста свободни съчинения. Но като се замисля, когато авторката не се появява с повече подробности, нормално хората започнаха да измислят собствени сценарии.
Когато авторката не се появява с повече подробности, обикновено е пързалка. Още повече с прясна регистрация.
Обаче е винаги интересно да се обсъждат тъщи и зетьове.
Направо съм изумена, как посещение за 2/3 часа се нарича "натрисане", как най-нормалното нещо като подкрепа и утеха към майката в много тежък момент се превръща в нещо нередно и ненужно!
Честно не разбирам как ще има спокойствие и душевно равновесие в семейството на авторката, когато мисълта за един самотен и тъжен родител е в мислите и чувствата и или викате важното е мъжО да е спокоен......
Божее, приказката "Дядо и внуче", трябва да е сред задължителните в училище!
П.П. За мен Бъдни вечер е истинския, душевен и семеен празник!
Съвсем нормална е реакцията на авторката да иска майка и да не е сама. Момента е тежък и семейството е точно затова.
Сега, милото е особняк - ОК. Има пълно право, ако ще и с перо в дупето да ходи. Няма право, обаче да иска и другите да го правят.
Аз бих обяснила, че ще поканя майка си и очаквам пълно съдействие, за да се чувства тя добре. Точка. Изобщо не ме интересува точно в този момент дали има намерение да се цупи и т.н. Той трябва да може да бъде плътно до мен, когато искам от него помощ. Ще си преглътне странностите за 4 часа и ще се усмихва. В крайна сметка това дори не е компромис според мен.
Загубила си баща си, майка ти е сама, а ти се чудиш как да угодиш на странност, за да не се цупи той! Не ми звучи здраво.
Ако 4 часа в такъв момент са проблем, какво става ако майка ти има нужда от истинска помощ? Какво правите тогава?
Сега, милото е особняк - ОК. Има пълно право, ако ще и с перо в дупето да ходи. Няма право, обаче да иска и другите да го правят.
Аз бих обяснила, че ще поканя майка си и очаквам пълно съдействие, за да се чувства тя добре. Точка. Изобщо не ме интересува точно в този момент дали има намерение да се цупи и т.н. Той трябва да може да бъде плътно до мен, когато искам от него помощ. Ще си преглътне странностите за 4 часа и ще се усмихва. В крайна сметка това дори не е компромис според мен.
Загубила си баща си, майка ти е сама, а ти се чудиш как да угодиш на странност, за да не се цупи той! Не ми звучи здраво.
Ако 4 часа в такъв момент са проблем, какво става ако майка ти има нужда от истинска помощ? Какво правите тогава?
Щом в картинката има деца, значи семейството е такова отдавна, и хората вътре би трябвало добре да се познават. Едва ли дъщерята не знае какво точно иска майка й, едва ли мъжът не знае как точно се чувства жена му спрямо майка си, едва ли тъщата не усеща че е нежелана. Това са едни такива отношения, които би трябвало да са се наместили вече, и нещата да са ясни. Ако не са, то нещата куцат на базово ниво.
Аз например имам известни неразбирателства и с майка ми, и със свекървата. И и двете не бих си ги причинила без нужда. Но по празници (семейни, рождени дни, имени дни, годишнини) винаги се събираме. А при някаква нужда да не говорим - винаги сме на линия. Освен за логистично и финансово, понякога става дума и за най-обикновено присъствие и морална подкрепа. Разсъждавам обаче от гледната точка на нормални човешки взаимоотношения. Ако има скандали, характеропатии, непоносимости и подобни, може да е различно.
Аз например имам известни неразбирателства и с майка ми, и със свекървата. И и двете не бих си ги причинила без нужда. Но по празници (семейни, рождени дни, имени дни, годишнини) винаги се събираме. А при някаква нужда да не говорим - винаги сме на линия. Освен за логистично и финансово, понякога става дума и за най-обикновено присъствие и морална подкрепа. Разсъждавам обаче от гледната точка на нормални човешки взаимоотношения. Ако има скандали, характеропатии, непоносимости и подобни, може да е различно.