Войната на буквите

Загледах се в български филм за пръв път от не помня вече колко години. Историята е интересна, има доста хляб в нея. Ще следя и дискусията тук, очертава се да е интересна.
Аз не се вглеждам толкова в детайлите, колкото повечето от вас. Може би защото съм с ниски очаквания по принцип към всякакви подобни БГ продукции. По този начин си спестявам неприятните емоции от натворените от екипа глупости и същевременно се изненадвам приятно от положителните неща. За момента не ме интересуват толкова костюми, декори и бижута. Няма как да очакваме твърде много от реализацията на подобен проект, при положение че се прави такъв веднъж на 20 години. За ограничения бюджет да не говорим. Как да стигнем до последните стъпала на стълбицата, преди да сме минали през първите?

Но има и още нещо. По себе си дори съдя. Замислете се, че ние толкова сме свикнали на американския начин на правене на филми, че мозъците ни вече са промити и ни е трудно да възприемем като добър стил, различен от техния. Така че проблемът може би е и в нашия телевизор донякъде. Изискваме от различни творчески екипи да работят по един и същи тертип и да създават продукти, излезли като от един калъп.

Споко, зрители и автори ще се напаснем един към друг, но трябва време.

А пък и сме гледали само един епизод в крайна сметка. Има доста кусури, но засега за мен плюсовете са повече от минусите. Определено ще дам шанс на сериалчето.

PS: Ако изгледате епизода още веднъж, ще ви хареса повече. Гарантирам! Ще откриете, че сте пропуснали доста неща - нещо не сте чули, нещо не сте разбрали от първия път, не сте забелязали някоя подробност, някой актьор ще ви стане по-симпатичен и ще признаете на себе си, че може да му се прости някой малък грях в играта.

Тук повечето сме кинолюбители, и масово гледаме европейско, а не американско кино. Сега например върви един фестивал за Близкоизточно кино, (не само по кината, но и онлайн, което значи, че човек може да се възползва от всяко кътче на страната), и знам, че има хора от темата, с които го следим от години.  Проблемът не е в нашия телевизор, а в техния, че се опитват да копират именно американски подход и сериали.

В последните 10 години правим немалко филми и сериали. Колко ще седим на първото стъпало?

Много хора гледаме европейски, азиатски продукции (и не говоря за турските сериали). Не сме с толкова промити мозъци.

Откъде накъде зрителят трябва да се НАПАСВА? Моля?

П.С. Американците имат убийствени продукции. Не ги смятайте за символ на "лошото" и "ниско качество".

Благодаря за този коментар!

Въобще няма нищо общо с американския начин. Филмът или е хубав или не. Пък ако ще да е китайски. Преди година някъде даваха "Борис Годунов". Ами сериалът направен с уважение към зрителя и без да се подценява неговата интелигентност. Не им познавам историята, попрочетох нещо-постарали са се хората.

Ами аз честно казано вече не мога да разбера какво точно иска българският зрител. Като не е по американския начин - защо не е. Като се опитват да го копират - защо се опитват, не им се получава. Няма как да се угоди на няколко милиона души, то е ясно. И пак казвам - за всичко се иска време, професионален опит, добро финансиране, много комплексни са нещата. Но то е двупосочен процес, не може да отречете, че има напасване и от страна на публиката, но и това става бавно и неусетно за самия зрител. И Вие в един момент сте се напаснали към другия тип кино, на което сте почитател, но не сте разбрали кога и как точно. Едва ли още първият подобен филм, който сте гледали някога, Ви е харесал веднага и автоматично.

Допълвам се, за да се разбере по-ясно какво имам предвид. Преди години изобщо не харесвах европейско кино (за българско да не говорим, то почти нямаше такова). Основната причина е, че в най-важните ми години, когато се е формирал интересът и вкусът ми към изкуство, съм гледала предимно Холивудско такова. Започнах да оценявам и търся европейските филми с течение на времето, постепенно, изглеждайки известен брой от тях, свиквайки с тяхната стилистика и естетика. То се случва донякъде неосъзнато. Поне при мен беше така. Това имам предвид.

В случая напасване би означавало сваляне на летвата.

Една продукция може да бъде едно от пет - тотал щета, бива, добра, много добра, и брилянтна. Естествено, че за всеки човек това е субективна преценка, но след години натрупан зрителски опит се формира вкус и критерии за попадане във всяка една от петте категории. Правила съм грешката да гледам стари любими неща и да съм била потресена - очевидно не са остарели добре; от друга страна има всеизвестни класики, които след колкото и години да гледаш, пак ще намираш за гениални.

Предвид че на година се раздават пари за един куп български продукции, които не виждат никога бял свят и не се излъчват никъде, не приемам довода със средствата. Ако се отсяват по-добре и се правят целенасочено, няма да гледаме посредствени неща толкова години.

Да, в последните години правим немалко филми, но не исторически, а те трябва да са мащабни, пищни, направени с размах във всяко едно отношение. Нали това е една от основните критики към сериала? По отношение на този жанр определено сме в началото на стълбичката.

Под "трябва" напасване нямам предвид, че сме длъжни по закон, а че това се случва така или иначе, независимо дали го искаме или не, то става подсъзнателно. Например Вие използвате купички за хранене, направени от порцелан, стъкло, глина, пластмаса и пр., защото това са Ви предлагали през целия Ви живот. Не използвате купа от титан. Ако Ви се предостави такава, вероятно и с нея ще свикнете, но в началото ще бъде доста странно, а с времето може да започнете и да я предпочитате.

Явно много хора не са разбрали основния замисъл на поста ми, хващайки се за отделни думи. Не твърдя, че сериалът е фамозен. Да речем, че по шестобалната система е за 4-4.5. Казвам само, че е стъпка в правилната посока. Иначе естествено, че американците имат шедьоври, точно това твърдя и аз.

И още нещо за "напасването", което не беше разбрано правилно. Напасване има и от страна на създателите на изкуство. От всичките публични коментари и обсъждания, каквито правим и ние в момента, авторите на продукциите също попиват, взимат си бележки, ориентират се във вкуса на публиката и т.н. Или поне така се надявам.

Колко сме различни хората. Четем едно и също, разбираме различно. Според мен коментарът за напасването беше съвсем добронамерен. Аз го разбирам, че имаме критерии за добри сериали и филми на базата на много по-висококачествени и бюджетни западни продукции. И ги пренасяме върху нашите продукции и почти неизбежно следва разочарование. Никой не е виновен затова, но така се получава.

Основното оплакване е от звука  и говора. Не им се разбира, често музиката заглушава думите. Дано да пуснат субтитрите в следващата серия, нали казаха че ще го направят заради глухите.

Точно
А високото качество идва с времето, опита, доброто финансиране, връзката публика-автори, обществените дискусии...

Следя за филма, откакто съм разбрала, че спечели финансиране от НФЦ наред с още няколко сериала, които предстоят, като например този на Илиян Джевелеков "Тревожност". Та парите, които отпускат НФЦ са 600 хиляди за 12 серии епизод.  Отделно и БНТ е съпродуцент. Парите не са малко, просто някои вземат повече, като в случая това са продуцентите.

Някои отдавна не гледаме американски продукции, а наблягаме на китайски и корейски.
Има в пъти по-добри от американските.
А сред корейските исторически има такива, които изглеждат много по-зле от "Войната на буквите"
Понякога оставам с впечатлението, че кралете им са живели в малки дървени къщи, а всички изглеждат доста дрипаво.
Може би и затова оценявам положително декорите в нашия сериал.
Единствено речника ме потриса.
Сигурно и тогава е имало жаргон сред простолюдието, възможно е и царското семейство да го е владеело, но на официални срещи едва ли са го използвали.
Разбирам, че искат да привлекат млади зрители, но не всички млади хора простеят. Далеч не всички.
А ония с жаргона едва ли ще гледат сериал от този жанр.

Интересно ми е за Шменти Капели на Влади какви да били коментарите на масовата публика... Подозирам, че не е бил масово гледан. Сигурно са го давали към 22 часа....

Трябва да си признаем, че обществото ни вече почти няма истинска елитарна прослойка, тя става все по-малка или деформирана от лични деформации на личността... Масовите продукции са това, което вълнува всички: медии, критици и т. н. Сега дано не филмират и тоз Господинов.

Кой Господинов да филмират. Георги Господинов ли?
Питам, защото има един филм по негови разкази https://bnt.bg/bg/a/8-minuti-i-19-sekundi-shest-istorii-za-apokalipsisa  Както винаги Китодар Тодоров и Иван Бърнев вътре. Няма филм без тях. Как Буквите ги прескочиха, не знам.
Филмът никак не ми хареса, още повече че преди това гледах Осъдени души.