- Публикувана: 24 дек. 2022, 03:45 ч.
- Последно мнение: 25 май 2023, 20:58 ч.
🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LIX 🎬
И аз щях да хуля Амстердам, но си мислех, че повечето вече сте го гледали. Съвсем ненадейно реших да си правя маратон с филми, в които участва Крисчън Бейл, и започнах с негледаните, а именно Амстердам и после The Pale Blue Eye. И двата са трагични, вторият малко по-малко от първия, но както се казва, оттук нататък само мога да надграждам с качествени филми с негово участие, по-голямо дъно оттова няма накъде. За Амстердам имам само едно определение - тюрлюгювеч. Бейл играе както винаги брилянтно, но това е единственото хубаво нещо, което мога да кажа.
The Pale Blue Eye е по роман и е (поне за мен) Шерлок Холмс от АлиЕкспрес. Сам по себе си Бейл отново не разочарова, краят на филма беше сравнително неочакван, ако човек въобще успее да стигне до него без да заспи. Широката аудитория много високо оценява Хари Мелинг (най-известен с ролята си на Дъдли Дърсли в Хари Потър), който в случая играе Едгар Алън По, прекалено любим мой писател и поет, когото определено не си представям като Хари.
The Pale Blue Eye е по роман и е (поне за мен) Шерлок Холмс от АлиЕкспрес. Сам по себе си Бейл отново не разочарова, краят на филма беше сравнително неочакван, ако човек въобще успее да стигне до него без да заспи. Широката аудитория много високо оценява Хари Мелинг (най-известен с ролята си на Дъдли Дърсли в Хари Потър), който в случая играе Едгар Алън По, прекалено любим мой писател и поет, когото определено не си представям като Хари.
Човек на име Ото - препоръка от мен!
Уникален Том Ханкс, разтърсваща история, много смисъл и житейска мъка. Толкова болка, скрита под иначе на пръв поглед недоволен мърморко. Това е филм, който винаги ще помня
Актрисата, която играе Марисол също е перфектна, много ми влезе под кожата с образът който изигра.
Възхитена съм от този филм!
За Уитни Хюстън също искам да дам препоръка, много ми хареса.
Но, има нещо от което не можех да се оттърва докато гледам, и това е, че търсих прилика. Актрисата, изиграла Уитни имаше една идея вповече груби черти за образът в моята глава. Някак това ми се натрапваше, въпреки че се стараех да я харесам визуално. Но, както знаем Уитни беше едно съвършено цвете, една красавица и невероятна изпълнителка, която трудно би могла да бъде изиграна..
Уитни в моите очи се оказа много силна жена с характер, или както ми идва от вътре да я определя "чепата", но някак положително, отстояваща се и борбена.
Филмът е чудесен, научих неща за животът й, за които не съм подозирала дори, а сюжетът музиката, изпълненията - всичко това ми хареса!
Уникален Том Ханкс, разтърсваща история, много смисъл и житейска мъка. Толкова болка, скрита под иначе на пръв поглед недоволен мърморко. Това е филм, който винаги ще помня
Актрисата, която играе Марисол също е перфектна, много ми влезе под кожата с образът който изигра.
Възхитена съм от този филм!
За Уитни Хюстън също искам да дам препоръка, много ми хареса.
Но, има нещо от което не можех да се оттърва докато гледам, и това е, че търсих прилика. Актрисата, изиграла Уитни имаше една идея вповече груби черти за образът в моята глава. Някак това ми се натрапваше, въпреки че се стараех да я харесам визуално. Но, както знаем Уитни беше едно съвършено цвете, една красавица и невероятна изпълнителка, която трудно би могла да бъде изиграна..
Уитни в моите очи се оказа много силна жена с характер, или както ми идва от вътре да я определя "чепата", но някак положително, отстояваща се и борбена.
Филмът е чудесен, научих неща за животът й, за които не съм подозирала дори, а сюжетът музиката, изпълненията - всичко това ми хареса!
Човек на име Ото, мисля че е на база на романа на Фредрик Бакман - Човек на име Уве. Уникална, прекрасна, много човечна книга, която си струва да се прочете от всеки един. Ако поне малко са се придържали към нея във филма, няма как зрителите да останат безчувствени. Има и много хубаво направен шведски филм по книгата от 2015-та и него го препоръчвам, има го в торент тракерите.
С удоволствие бих прочела книгата!
Филмът наистина докосва душата, историята е невероятна. Тази отдаденост на Ото, въпреки трудностите и нещастията е впечатляваща.
Животът ни учи, дава и взима понякога, прави от нас това което не искаме да бъдем или просто ни дава посоката. Страхотен филм!
Филмът наистина докосва душата, историята е невероятна. Тази отдаденост на Ото, въпреки трудностите и нещастията е впечатляваща.
Животът ни учи, дава и взима понякога, прави от нас това което не искаме да бъдем или просто ни дава посоката. Страхотен филм!
Скрит текст:
Амстердам (Amsterdam) (2022)
https://www.imdb.com/title/tt10304142/
Менюто (The Menu) (2022)
https://www.imdb.com/title/tt9764362/
Ако трябва да го опиша с една дума: 'Нетрадиционна черна хорър сатира'
Или не съвсем... Защото напоследък сякаш се зароди нов поджанр: 'Eat the rich movies'
Изхождайки и от Паразит и Идиотския триъгълник обаче аз бих задал следния въпрос, а ние 'другите' с какво сме по-различни от богатите и успелите (освен банковата сметка очевидно)? Или по-добри? Много сложен и абстрактен въпрос, но не е за тук.
Кой иска да дегустира това Меню? 🙄
Презентациите бяха един път! Дори само заради това си струва да се види.
От каста ми харесаха само Ралф Файнс с типичната си изискана хладина е перфектен за тази роля и разбира се Аня Тейлър-Джой, която пасна идеално в ролята си. Никълъс Хойт можеше и по-добре, но поне момчето има апетит, не може да му се отрече... 😀
Филмът е поредната претенциозна сатира за цинизма и материализма на съвременното общество.
Имам забележки обаче относно готовността на подчинените на Шефа да умрат за каузата. Защо и как така? Необяснено разбира се. Трябва да го приемем. Но не ми стои убедително. И конкретния финал аз лично бих го направил по един различен начин, който щеше да генерира повече коментари и донякъде да шокира повече. Така направен филмът взема страна и някак си олеква...
Генерално, на мен лично ми хареса. И го препоръчвам! За такива филми обичам да казвам, 'перфектни за едно гледане' и толкоз. Добри, но не достатъчно, за да минат тази граница... Но и достатъчно атрактивни за да ми задържат интереса и да ги препоръчам на приятели.
-
7
https://www.imdb.com/title/tt10304142/
Менюто (The Menu) (2022)
https://www.imdb.com/title/tt9764362/
Ако трябва да го опиша с една дума: 'Нетрадиционна черна хорър сатира'
Или не съвсем... Защото напоследък сякаш се зароди нов поджанр: 'Eat the rich movies'
Изхождайки и от Паразит и Идиотския триъгълник обаче аз бих задал следния въпрос, а ние 'другите' с какво сме по-различни от богатите и успелите (освен банковата сметка очевидно)? Или по-добри? Много сложен и абстрактен въпрос, но не е за тук.
Кой иска да дегустира това Меню? 🙄
Презентациите бяха един път! Дори само заради това си струва да се види.
От каста ми харесаха само Ралф Файнс с типичната си изискана хладина е перфектен за тази роля и разбира се Аня Тейлър-Джой, която пасна идеално в ролята си. Никълъс Хойт можеше и по-добре, но поне момчето има апетит, не може да му се отрече... 😀
Филмът е поредната претенциозна сатира за цинизма и материализма на съвременното общество.
Имам забележки обаче относно готовността на подчинените на Шефа да умрат за каузата. Защо и как така? Необяснено разбира се. Трябва да го приемем. Но не ми стои убедително. И конкретния финал аз лично бих го направил по един различен начин, който щеше да генерира повече коментари и донякъде да шокира повече. Така направен филмът взема страна и някак си олеква...
Генерално, на мен лично ми хареса. И го препоръчвам! За такива филми обичам да казвам, 'перфектни за едно гледане' и толкоз. Добри, но не достатъчно, за да минат тази граница... Но и достатъчно атрактивни за да ми задържат интереса и да ги препоръчам на приятели.
-
7
Дяволо,
За менюто и защо другите готвачи имаха готовност да умрат аз го разбирам така:
Скрит текст:
В началото показаха къде спят и в какви нечовешки условия. Как стават в 6 сутринта и си лягат след 2 сутринта. Всичко това за да се подиграват с тях накрая. Мисля че там се крие отговор на въпроса ти.
Скрит текст:
Аз пък мисля, че различните класи (крайно бедните, бедните, огромния спектър по средата, богатите, много богатите и ужасно богатите) имат различно светоусещане - подчиняват се на различен морал, имат заложени различни мисловни и поведенчески модели и т.н. и извадени от средата си, ще се държат различно. Имаме общи животински инстинкти, но те не са определящото за поведението - не и в дългосрочен план (може нещо да се прояви, но ще е за малко, докато дресировката вземе превес). Тези базови инстинкти, които уж ни правят равни, доминират само ако човек е отглеждан в абсолютна дивотия (което е реалност за някои хора - дори за такива, които не осъзнават колко са зле - достатъчно е да погледнем епизод на Съдебен спор, за да се уверим).
Това по въпроса дали богатите са различни от останалите - отговорът е да, всички класи са различни.
Човек на име Ото - препоръка от мен!
Уникален Том Ханкс, разтърсваща история, много смисъл и житейска мъка. Толкова болка, скрита под иначе на пръв поглед недоволен мърморко. Това е филм, който винаги ще помня
Актрисата, която играе Марисол също е перфектна, много ми влезе под кожата с образът който изигра.
Възхитена съм от този филм!
Уникален Том Ханкс, разтърсваща история, много смисъл и житейска мъка. Толкова болка, скрита под иначе на пръв поглед недоволен мърморко. Това е филм, който винаги ще помня
Актрисата, която играе Марисол също е перфектна, много ми влезе под кожата с образът който изигра.
Възхитена съм от този филм!
Прииска ми се да гледам филма ВЕДНАГА.
Ще следя за филма. Благодаря за препоръката.
Номинациите за Оскар' 2023 г. вече са факт.
Церемонията ще се проведе на 12 март в Долби тиатър - Холивуд' Калифорния.
В темата за оскарите пуснах листа с всичките номинации в 23-те категории:
https://bg-mam.ma/p/1428718/45915004
По-подробно:
https://en.wikipedia.org/wiki/95th_Academy_Awards
Ето и разпределението на номинаците по заглавия:
''Китайците'' се очертават като големите фаворити след тези 11 номинации, но докато не излязат гилдиите е рано още. А и Бафтата предстои...
Жалко, не оцениха Вавилон така както ми се искаше, но това само доказва, че филмът бе прекалено язвителен и премина някои граници и бе наказан, а реално е най-зашеметяващото нещо от всички заглавия, които съм гледал поне засега.
Браво за Топ Гън, цели 6 номинации, включително и за най-добър филм! 😊
Церемонията ще се проведе на 12 март в Долби тиатър - Холивуд' Калифорния.
В темата за оскарите пуснах листа с всичките номинации в 23-те категории:
https://bg-mam.ma/p/1428718/45915004
По-подробно:
https://en.wikipedia.org/wiki/95th_Academy_Awards
Ето и разпределението на номинаците по заглавия:
''Китайците'' се очертават като големите фаворити след тези 11 номинации, но докато не излязат гилдиите е рано още. А и Бафтата предстои...
Жалко, не оцениха Вавилон така както ми се искаше, но това само доказва, че филмът бе прекалено язвителен и премина някои граници и бе наказан, а реално е най-зашеметяващото нещо от всички заглавия, които съм гледал поне засега.
Браво за Топ Гън, цели 6 номинации, включително и за най-добър филм! 😊
Преди малко се прибрахме от кино, гледахме МАЙКА. Да ви кажа, отидох с голямата кошница. Ама най-голямата. Четох навсякъде за този филм и бях супер надъхана. Избутах си Вавилон, като приоритет, за да гледам първо МАЙКА.
Филмът е хубав. Като се замисля за тази истинска история, тя е всъщност много силна. Истинска, силна и наситена с тежест.
Обаче ... филмът ми беше слаб. Не усетих вълнение, не ме разтресе. Очаквах много повече от кадите в Африка, пък те само в една постройка снимали малко, честно казано, не зная къде е сниман филма. Но и това няма значение. Това, което МИ ЛИПСВА е нещо в отношенията на героинята с останалите - децата, изживяванията и там и т.н. ПРосто даваха една пътуваща жена, един СМСи по телефона с мъжа и и тръгването, връщането , приятелките и ... На мен ми липсваше концентрация в отношенията и с хората там. Много набързо ми беше този филм, не ме задържа никак.
Това е мое мнение и не задължавам никого с него. Казах вече, че филмът е хубав, но за мен не беше нещо УАУ.
Сравняваха го със Сърцето на машината. Ами онзи е в пъти, в много пъти повече.
Филмът е хубав. Като се замисля за тази истинска история, тя е всъщност много силна. Истинска, силна и наситена с тежест.
Обаче ... филмът ми беше слаб. Не усетих вълнение, не ме разтресе. Очаквах много повече от кадите в Африка, пък те само в една постройка снимали малко, честно казано, не зная къде е сниман филма. Но и това няма значение. Това, което МИ ЛИПСВА е нещо в отношенията на героинята с останалите - децата, изживяванията и там и т.н. ПРосто даваха една пътуваща жена, един СМСи по телефона с мъжа и и тръгването, връщането , приятелките и ... На мен ми липсваше концентрация в отношенията и с хората там. Много набързо ми беше този филм, не ме задържа никак.
Това е мое мнение и не задължавам никого с него. Казах вече, че филмът е хубав, но за мен не беше нещо УАУ.
Сравняваха го със Сърцето на машината. Ами онзи е в пъти, в много пъти повече.
Аз не гледам български филми. Камо ли да отида на кино заради тях.
Даже като се позамисля и филми много, много не гледам. Последно беше “Чуден свят” на Дисни.
А, не, излъгах. Последно си направих една серия от филми за Марс. “Червената планета”, “Марсианецът”, “Джон Картър: Между два свята” и “Мисия до Марс”. И като бонус “Том и Джери: Мисия до Марс”.
Даже като се позамисля и филми много, много не гледам. Последно беше “Чуден свят” на Дисни.
А, не, излъгах. Последно си направих една серия от филми за Марс. “Червената планета”, “Марсианецът”, “Джон Картър: Между два свята” и “Мисия до Марс”. И като бонус “Том и Джери: Мисия до Марс”.
Менюто (The Menu) (2022)
https://www.imdb.com/title/tt9764362/
Ако трябва да го опиша с една дума: 'Нетрадиционна черна хорър сатира'
Или не съвсем... Защото напоследък сякаш се зароди нов поджанр: 'Eat the rich movies'
Изхождайки и от Паразит и Идиотския триъгълник обаче аз бих задал следния въпрос, а ние 'другите' с какво сме по-различни от богатите и успелите (освен банковата сметка очевидно)? Или по-добри? Много сложен и абстрактен въпрос, но не е за тук.
Кой иска да дегустира това Меню? 🙄
Презентациите бяха един път! Дори само заради това си струва да се види.
От каста ми харесаха само Ралф Файнс с типичната си изискана хладина е перфектен за тази роля и разбира се Аня Тейлър-Джой, която пасна идеално в ролята си. Никълъс Хойт можеше и по-добре, но поне момчето има апетит, не може да му се отрече... 😀
Филмът е поредната претенциозна сатира за цинизма и материализма на съвременното общество.
Имам забележки обаче относно готовността на подчинените на Шефа да умрат за каузата. Защо и как така? Необяснено разбира се. Трябва да го приемем. Но не ми стои убедително. И конкретния финал аз лично бих го направил по един различен начин, който щеше да генерира повече коментари и донякъде да шокира повече. Така направен филмът взема страна и някак си олеква...
Генерално, на мен лично ми хареса. И го препоръчвам! За такива филми обичам да казвам, 'перфектни за едно гледане' и толкоз. Добри, но не достатъчно, за да минат тази граница... Но и достатъчно атрактивни за да ми задържат интереса и да ги препоръчам на приятели.
-
7
Филмът е особен и повечето хора не биха го харесали. За мен е много по-добър от Триъгълника, заради перфектната актьорска игра на Ралф Файнс и Аня, но това са субективни неща, както всичко в изкуството.
Включих се всъщност да обясня моята инерпретация за готовността да умират. Ще сложа в скрит текст.
Скрит текст:
Превръщането на храненето и сервирането в някакво висше изкуство, до което малцина свръхбогати могат да се докоснат, се отдалечава от основната идея на самото хранене - ние се храним, за да живеем, а не обратното. И тези супербогаташи, които не помнят какво са консумирали при предишното си посещение, се нуждаят от нещо повече, за да запомня, нещо да ги развълнува. Като всяко пристрастяване, дозата трябва да се увеличава и увеличава, докато не стигне някакъв ръб, и точно този ръб кара шефът-готвач да включи убийствата като част от менюто, като част от преживяването, за да бъде запомнено. И отделно разкриват бездната в душата му и колко той се е отдалечил от радостта да приготвя храна за хората, и животът вече не представлява нищо за него. Целият персонал на ресторанта са като някаква секта, от виковете - 'да, шефе', та до жертвоготовността им за каузата и за шефа.
Триъгълника е по-сложен филм и дава доста повече гледни точки... 😉
За Менюто.
Да, съгласен съм с теб. Съгласен съм и с мнението на May Ling.
А какво мислиш за този нов неокомунизъм на Холивуд, защото този 'жанр' 'изяжте богатите' става все по-отчетлив напоследък? В Белия лотус пипат много по-деликатно, но в Менюто, Триъгълника, Паразит, отчасти Вавилон и Амстердам и т.н.
И един много философски въпрос. Ако бедните станат богати как биха се държали? Дали няма да станат същите перверзни и егоистични богаташи? В смисъл за мен човек е добър или лош не защото е богат или беден, но за за някои творци изглежда да си проститука е престижно и морално, а да си собственик на голяма компания е лошо.
И разбира се в над 90% от случаите само белите са лошите богати. Явно богати афроамериканци няма или ако са богати, то са добри...
В спойлер секция слагам и аз някои мои мисли, интересно ми е изгледалите филма както мислят
За Менюто.
Да, съгласен съм с теб. Съгласен съм и с мнението на May Ling.
А какво мислиш за този нов неокомунизъм на Холивуд, защото този 'жанр' 'изяжте богатите' става все по-отчетлив напоследък? В Белия лотус пипат много по-деликатно, но в Менюто, Триъгълника, Паразит, отчасти Вавилон и Амстердам и т.н.
И един много философски въпрос. Ако бедните станат богати как биха се държали? Дали няма да станат същите перверзни и егоистични богаташи? В смисъл за мен човек е добър или лош не защото е богат или беден, но за за някои творци изглежда да си проститука е престижно и морално, а да си собственик на голяма компания е лошо.
И разбира се в над 90% от случаите само белите са лошите богати. Явно богати афроамериканци няма или ако са богати, то са добри...
В спойлер секция слагам и аз някои мои мисли, интересно ми е изгледалите филма както мислят
Скрит текст:
Между другото само дето канибализъм нямаше. Представяте ли си да им беше поднесъл, специалитета на шефа, 'богаташки бут с прас лук' (примерно)... 😮😀😉
Сега по-сериозно,
Героят на Файнс, се бе самозабравил и бе развил някакъв комплекс за Бог, когато си най-добър, в това, което правиш. Самозабравяш се и си готов да убиваш или да избираш като Бог, кой да умре или кой да живее. Да, като секта бяха. Просто исках да видя повече от сектантите, а не само него. Но нямаше как явно, друг бе фокусът.
Филмът показва и че няма ненаказно добро... Стара истина. Много от гостите освен всичко, което казахте за тях са му помогнали по един или друг начин, за да стигне дотук и той ги мрази за това, защото те също са допринесли за това в което се е превърнал...
А компаньонката оцеля, защото се светна, че трябва да бъде честна с него, да му се поклони и признае лудостта му, но и както писах да е пряма с него, честна. Когато поиска обидния бургер (един вид в началото сигурно така е прозвучало за всичко) всъщност тя почеса егото му, защото той знаеше, че тя наистина иска това, а той може да и го приготви дяволски добре и тя да изпита истинска наслада от нещо, което е направил.
Сега по-сериозно,
Героят на Файнс, се бе самозабравил и бе развил някакъв комплекс за Бог, когато си най-добър, в това, което правиш. Самозабравяш се и си готов да убиваш или да избираш като Бог, кой да умре или кой да живее. Да, като секта бяха. Просто исках да видя повече от сектантите, а не само него. Но нямаше как явно, друг бе фокусът.
Филмът показва и че няма ненаказно добро... Стара истина. Много от гостите освен всичко, което казахте за тях са му помогнали по един или друг начин, за да стигне дотук и той ги мрази за това, защото те също са допринесли за това в което се е превърнал...
А компаньонката оцеля, защото се светна, че трябва да бъде честна с него, да му се поклони и признае лудостта му, но и както писах да е пряма с него, честна. Когато поиска обидния бургер (един вид в началото сигурно така е прозвучало за всичко) всъщност тя почеса егото му, защото той знаеше, че тя наистина иска това, а той може да и го приготви дяволски добре и тя да изпита истинска наслада от нещо, което е направил.
Слагам всичко в скрит текст, защото все пак издава детайли от филмите.
Скрит текст:
Триъгълника е по-сложен филм и дава доста повече гледни точки'' - да, и аз мисля така, засегнати са много аспекти на презадоволения човек, липсата на цености, инфлуенсърството ( сцената, където питат как са спагетите, и манекенката отговаря, че не знае, защото има глутенова непоносимост (много жалко, че твърде рано си е тръгнала от този свят тази прекрасна млада жена!) , противопоставянето на американеца комунист и руснака капиталист, и още други, да, темите са много, даже бих казала, че са прекалено много за един филм. На мен лично ми липсваше някой с брилиантна актьорска игра, който да ми се загнезди в съзнанието, затова и Менюто ми хареса повече.
Относно въпроса защо се появяват все повече такива филми ( не съм гледала Вавилон, Амстердам и Белия лотус за сега, но бих добавила и Don't look up към този списък - сатира на днешния ден) - може би защото журналистиката започна да става все повече политкоректна, обслужваща интересите на богатите и силните, някак повърхностна, или пък богатите стават прекалено богати, или пък неправилните хора стават прекалено богати ( да сравним един инфлуенсър или футболист с един хирург) или пък просто част от хората като теб и мен, виждат в какво се превръща обществото ни, лицемерието, фалшивите герои, и понеже не могат да променят нищо, то поне могат да си кажат - 'да, нещата вървят в странна посока, не само аз го виждам това'....докато разглеждат снимки от бляскавия живот на богатите в инстаграм или си поръчават поредните стоки в амазон.
И така остава киното, което да покаже тези теми. И разбира се литературата, но киното е много по-широко достъпно.
'И един много философски въпрос. Ако бедните станат богати как биха се държали?' - може би така, както се държат богатите, т.е. парите, многото пари, явно променят (разбира се не винаги) - примерно възрастната двойка с мините, които всъщност вярват, че се борят за демокрацията в света? Или пък Абигейл - разполагайки с повече власт, нима не започна да показва лошата си страна в желанието си да прелъсти младежа, да ги изнудва срещу храна и дори да извърши убийство. Не зная, сложно е, всичките тези филми дават храна за много размисъл. По-интересният въпрос е ''и какво от това?" И май отговорът е, че сме си такива от край време, само външните прояви са различни според епохата и средставата.
За Менюто - освен, че са му помогнали, ги свързва и това, че той е открил и информация, с която да ги разобличи и която е нелицеприятна за тях. Единствено компаньонката не се вписваше. И според мен тя оцеля като символ на това, че вижда реалността, такава каквато е - някакви претенциозни хора, които искат да ядат претенциозна храна, да им се случват претенциозни неща, и те да се чуствам много над останалите, защото могат да си позволят това, защото имат пари, много пари и власт. А не защото самата тя е добра, или по-добра от тях.
Дано повече хора решат да се включат с коментари, и на мен ми е много интересно да прочета други мнения.
Относно въпроса защо се появяват все повече такива филми ( не съм гледала Вавилон, Амстердам и Белия лотус за сега, но бих добавила и Don't look up към този списък - сатира на днешния ден) - може би защото журналистиката започна да става все повече политкоректна, обслужваща интересите на богатите и силните, някак повърхностна, или пък богатите стават прекалено богати, или пък неправилните хора стават прекалено богати ( да сравним един инфлуенсър или футболист с един хирург) или пък просто част от хората като теб и мен, виждат в какво се превръща обществото ни, лицемерието, фалшивите герои, и понеже не могат да променят нищо, то поне могат да си кажат - 'да, нещата вървят в странна посока, не само аз го виждам това'....докато разглеждат снимки от бляскавия живот на богатите в инстаграм или си поръчават поредните стоки в амазон.
И така остава киното, което да покаже тези теми. И разбира се литературата, но киното е много по-широко достъпно.'И един много философски въпрос. Ако бедните станат богати как биха се държали?' - може би така, както се държат богатите, т.е. парите, многото пари, явно променят (разбира се не винаги) - примерно възрастната двойка с мините, които всъщност вярват, че се борят за демокрацията в света? Или пък Абигейл - разполагайки с повече власт, нима не започна да показва лошата си страна в желанието си да прелъсти младежа, да ги изнудва срещу храна и дори да извърши убийство. Не зная, сложно е, всичките тези филми дават храна за много размисъл. По-интересният въпрос е ''и какво от това?" И май отговорът е, че сме си такива от край време, само външните прояви са различни според епохата и средставата.
За Менюто - освен, че са му помогнали, ги свързва и това, че той е открил и информация, с която да ги разобличи и която е нелицеприятна за тях. Единствено компаньонката не се вписваше. И според мен тя оцеля като символ на това, че вижда реалността, такава каквато е - някакви претенциозни хора, които искат да ядат претенциозна храна, да им се случват претенциозни неща, и те да се чуствам много над останалите, защото могат да си позволят това, защото имат пари, много пари и власт. А не защото самата тя е добра, или по-добра от тях.
Дано повече хора решат да се включат с коментари, и на мен ми е много интересно да прочета други мнения.
Аз съм до половината на Менюто и направо ме е страх да продължа. Не знам, много чувствителна ли съм станала, отдавна ли не съм гледала гнусотии, но направо ми се вижда ужасен този филм. 
Скрит текст:
. Направо гледам по 7-8 минути и после правя паузи по 2-3 часа. (малко след самоубийството на готвача съм и сега са хванали да режат пръста на единия клиент)
