Не мога да забравя

  • 5 931
  • 78
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 914
Колкото жени има, които не искат деца, сигурно има три пъти повече мъже. Жената е установила за себе си, че деца не иска, не знам защо я карате да заиска, не е и много здравословно, защото неисканото дете знае, че е такова.
Това не пречи да намери мъж, с когото да се обичат - може и той да не иска деца също, може да е разведен и децата да ги гледа майка им, може да не може да има деца и да се е примирил, че няма да има... Варианти много.
Тоя пуст страх да не останеш сама никога няма да го разбера, човек се чувства най сам като е в незадоволителна, празна връзка, където хората се разминават из апартамента като непознати.

# 46
  • Мнения: 15 254
Аз друго се чудя. Обикновено тези с комплекса да не останат без мъж, редовно и досадно са питани от загрижените си възпитатели (родителите, нали) кога ще раждат. ЛГ 6 години никой не я е питал какво прави с този мъж?

# 47
  • Paris, France
  • Мнения: 14 422
Скрит текст:
Здравейте. Историята ми е дълга, но ще се помъча да я предам накратко.
Имам връзка от 6 години. Нямаме брак или деца, на по 35 години сме и двамата. Нещата бяха в застой, сиво ежедневие, битовизми.
Не е оправдание. Но започнах да му изнверявам с мой познат. От скука, познатия ми беше в обкръжението от доста време и никога не ме беше привличал по никакъв начин, даже го отбягвах.
Знам, че ще прочета много упреци и разбирам, че постъпката ми е неприемлива и че съм лош човек. Трудно можете да ме упрекнете, повече отколкото сама се упреквам.
Та проблема е тук. Хлътнах по този другия. Той е на 47, моряк. Несемеен, никога не е имал сериозна връзка с жена.
Само сексуални отношения и то с не много жени. Труден за общуване. Затворен, прикрит, притеснителен...
Каза ми че иска връзка с мен и винаги ме е харесвал през годините на нашето познанство, но когато аз поисках, той се отдръпна.
Всъщност не е любов, но не зная какво е.
Комуникацията ни куцаше, много се карахме, той умишлено е бил груб, постоянно харесваше жени във фейсбук, секса не беше добър... Не мога да кажа за едно нещо, че е било както трябва между нас
.Но поне не беше убиващата рутинна вкъщи.
 И в крайна сметка се "взех" в ръце и прекрати всичко с него след няколко месеца мъки. Вече нямаме никакви отношения и комуникация. Останах във връзката си.
И не съм щастлива. Всичко ми е сиво, не ми се излиза, хобитата ми омръзнаха, изгубих себе си. И не спирам да мисля за другия.Че можеха нещата да са различни.
Вярвах, че аз съм "специалната", с която ще поиска връзка. Много е болезнено и нездравословно, но не зная как да си помогна... Моля за съвети.

Звучиш като в дълбока депресия и неадекватна. Нормална жена не си ляга с мъж, който не я привлича и не го търси като види, че сексът не върви.

Имаш си жилище и работа. Можеш да си живееш прекрасно и сама, поне докато срещнеш мъж, който ти харесва.

А защо не се разделиш със сегашния? Животът ви е скука, сив,не го обичаш, спиш с други мъже, нямате общи деца, нито планове за бъдеще. Тази връзка се е изтрила.

Изследвай си нивата на вит Д и В12 и ако са към долна граница, макар и в норма, започни да ги приемаш. Аз се чувствах много омърлушена от октомври до Коледа, а като се сещам да пия Д3 не. Ако са в норма - психиатър. Явно психолог не ти помага.

# 48
  • Мнения: 18 404
Работя, мога да се издържам сама, имам и собствено жилище. Не си търся спонсор.
По-скоро подкрепа, разбиране, близък човек.
Моряка ми говореше, колко иска връзка и семейство с мен. Затова ме боли. Изведнъж всичко се извъртя и той не искаше грам усилие да положи. Два месеца го няма, два месеца е тук. Когато беше тук не предприемаше крачката да ме кани да излизаме или да се виждаме. Обратното. По-скоро аз го карах...
Просто се чувствам все едно аз съм сбъркала и никога няма да харесам друг.
Какви връзка и семейство искаш да планирате, докато живееш с друг, сериозно? Месеци наред се "уважавате" и се надяваш на "брак и семейство" продължавайки да живееш с някакъв друг човек. Дори да е имал сериозни намерения, ти продължаваш да живееш с друг човек. Защо се е разкъндардисал, питаш? GrinningGrinningGrinning Ох, божеее...

И тук мнения - той не става за връзка. Е, тя е идеална жена за семейство.

# 49
  • Мнения: 834
Не мисля че е нужен психолог или лекарства. Просто й трябва промяна. Забрави всички тъпи връзки и започни отначало. Намери си хоби извън мъжете. Опознай себе си. Поживей малко сама. Да страдаш по мъж, който дори не харесваш е депресия. Не си малка, не би трябвало да имаш такива проблеми с егото. Ако ползваш моряка като разсейване от проблемите с постоянните партньор - това също не е решение. Замисли се - за какво ти е любовник, когато с този мъж не те задържа нищо? Нямате деца, нямате ипотека, никой не е зависим от другия. Правите си на инат като се измъчвате взаимно. Продължете напред един без друг. Допускам, че в дупката, в която си сега може да се филмираш след фактическата раздяла, че ти липсва и го искаш обратно - и това ще мине. Малко смелост ти трябва, това е всичко. Живота не свършва със статуса “необвързана”, нищо страшно няма. От каквото и да е страх, това което правиш момента е много по-пагубно за бъдещето ти.

# 50
  • Мнения: 11 580
Те 16- годишните не са наивни колкото теб.
Моряк. Joy
Титуляра какво работи?
Гледай си живота. Сама. Тя новата любов ще те намери.

# 51
  • Мнения: 32 488
Да страдаш по мъж, който дори не харесваш е депресия.

Даже и депресия не бих го определила.
Някакво голямо извращение ще е това.

# 52
  • Мнения: 18 404
Те 16- годишните не са наивни колкото теб.
Моряк. Joy
Титуляра какво работи?
Гледай си живота. Сама. Тя новата любов ще те намери.
Кой наивен? Тя си има мъж вкъщи. Да се притеснява от несериозните намерения на моряка, докато не пуска настоящия клон, издава благоразумие. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 53
  • Мнения: 25 897
Изключително долна постъпка. Слагаш рога на горкия човек, който ти търпи депресиите. Дори и вкус нямаш, а само чист материализъм.
Чичака щом плава 2 на 2, сигурно е на добра висока позиция, полакомила си се признай. От разказа ти, нищо друго положително не прочетох.
Имай доблеста, да се разделиш с настоящия си другар. Пусни човека на свобода. Ти като си нещастна, остави го поне него да намери щастие.

# 54
  • Мнения: 791
Здравейте! Проблемът е, че във всеки мъж търсите разбирането, грижата, обичта и сигурността, която не сте получили по-рано от родителите си. В същото време изпитвате огромен страх, което обяснява нежеланието ви за дете и оставането сама, без връзка с някого. Вие сте по сама в момента, нищо че имате връзка, отколкото ако бяхте сама. Има реална опасност да останете неудовлетворена от себе си/ без значение от това дали сте във връзка или не, дали имате семейство и деца или не, дали изкарвате повечко или по-малко пари…/ до края на дните си. Много малко деца, като възрастни, успяват да се измъкнат от психологическия тормоз на родителите си през годините, от лошия пример и студа от тях, който е следствие от техните разрушени психики. И двамата мъже са неподходящи, защото първо вие трябва да се съберете, сама, без да се облягате и разчитате на връзката с даден човек, на външния фактор, първо вие трябва да намерите тази сила в себе си, която да промени коренно отношението ви към живота и човешките взаимоотношения. Трябва да си повярвате, че можете да постигнете всичко сама, задължително да спрете да се страхувате, че ще се провалите в някакво отношение -  че може да дойде ден, в който да не можете да се издържате финансово, че може да дойде ден, в който да си омръзнете с човека до вас, че може да дойде ден, в който все пак да сте родител и да не успявате да дадете необходимото на детето си…. Имали сте лоши и най-вероятно много болни в психическо отношение родители, които не са ви давали необходимото и към днешна дата вие се страхувате и сте неуверена, не можете да прецените кое би било добро за вас и кое не. Но не се отказвайте, 35 години не са малко, но не са и много. Направете го веднага. Борете се, с всички сили и всички средства да бъдете действително щастлива жена. Първо сама. Вие трябва да отговорите на тежкото минало. С щастие. Не се отчайвайте, тези мъже не са за вас, сегашната ви същност не е подходяща за никого. Най-трудното ще трябва да направите, ще трябва да се промените. Ще трябва да намерите себе си и тогава да влезете във връзка. Връзка се гради от цял с цял човек, всичко друго е обречено на провал. Носите едновременна отговорност за своето щастие и щастието на човека до вас. Останете сама, битката е първо лична, с последствията от миналото,  след което, ще видите, че ще срещнете подходящия за вас човек и двамата заедно и безпроблемно ще успявате на всички житейски фронтове. Родителите ви са ви взели много, но никой не може да ви вземе всичко. Изправете се с малкото, което ви е останало. Това е вашият живот и трябва да успеете, колкото и да е трудно, защото втори няма да имате.

# 55
  • Мнения: 3 256
Коя си ти, Rumi11111?
Професионалист?

# 56
  • Мнения: 3 806
Руми, какъв страхотен пост! Поздравления! Докосна ме до дъното на душата ми.

# 57
  • Мнения: 25 897
Едва ли в поста на Руми авторката ще прочете нещо което не знае.

# 58
  • Мнения: 9 152
Скрит текст:
Здравейте. Историята ми е дълга, но ще се помъча да я предам накратко.
Имам връзка от 6 години. Нямаме брак или деца, на по 35 години сме и двамата. Нещата бяха в застой, сиво ежедневие, битовизми.
Не е оправдание. Но започнах да му изнверявам с мой познат. От скука, познатия ми беше в обкръжението от доста време и никога не ме беше привличал по никакъв начин, даже го отбягвах.
Знам, че ще прочета много упреци и разбирам, че постъпката ми е неприемлива и че съм лош човек. Трудно можете да ме упрекнете, повече отколкото сама се упреквам.
Та проблема е тук. Хлътнах по този другия. Той е на 47, моряк. Несемеен, никога не е имал сериозна връзка с жена.
Само сексуални отношения и то с не много жени. Труден за общуване. Затворен, прикрит, притеснителен...
Каза ми че иска връзка с мен и винаги ме е харесвал през годините на нашето познанство, но когато аз поисках, той се отдръпна.
Всъщност не е любов, но не зная какво е.
Комуникацията ни куцаше, много се карахме, той умишлено е бил груб, постоянно харесваше жени във фейсбук, секса не беше добър... Не мога да кажа за едно нещо, че е било както трябва между нас.Но поне не беше убиващата рутинна вкъщи.
 И в крайна сметка се "взех" в ръце и прекрати всичко с него след няколко месеца мъки. Вече нямаме никакви отношения и комуникация. Останах във връзката си.
И не съм щастлива. Всичко ми е сиво, не ми се излиза, хобитата ми омръзнаха,
изгубих себе си.
Скрит текст:
И не спирам да мисля за другия.Че можеха нещата да са различни.
Вярвах, че аз съм "специалната", с която ще поиска връзка. Много е болезнено и нездравословно, но не зная как да си помогна... Моля за съвети.
Осъзнала си, че всъщност си отдавна изгубена.    
Има хубави съвети до момента- намери себе си.
Скрит текст:
След като морякът ти е казал, че иска връзка и семейство с теб, това не подразбира ли деца?
Как така след подобно изказване си хлътнала по него, след като казваш, че не искаш деца?

# 59
  • Мнения: 2 052
Налетяла си на възрастния темерут, защото подсъзнателно си била убедена, че го превъзхождаш до степен, при която той ще запали свещичка, че си му обърнала внимание, ще чуеш всички онези приказки и ще получиш най-накрая отношението, което си убедена, че си заслужавала през 6те години на основната ти, забуксувала връзка. Морякът не си е изиграл ролята и сега егото ти е в шок - ама как така, при все че едно нещо не можеш да посочиш, с което да те е привлякъл и което да е било хубаво в отношенията ви. Неговото отхвърляне ти е дошло за капак на застоя в отношенията с набора и си се почувствала двойно нежелана. И за по-малко са пускани теми тук, много по-малко. Поплачи си и ако искаш нещо от някого, давай директно и ако не с друго, започни новата година с яснота.

Общи условия

Активация на акаунт