КОИ СМЕ НИЕ?

Ние сме на изкуствено хранене от изписването.Имах малко кърма, дохранвах,след това ми спря.Смятам че тук прекалено много се коментира това,че с внушение идва кърмата     Не е вярно и точно това кара много майки да се чувстват виновни.Аз не съжалявам.Казвам си че Аптамила поне знам от какво е направен,докато това което ядем-плод на генното инжинерство и какво ли не,не знам.Много съм чела във форума за това как на някоя девойка и спира кърмата,а другите майки казват"Мисли позитивно-ще дойде",не е вярно.По този начин дайте да си внушаваме че по телепатичен път децата ще са вечно сити и няма защо да ги храним!

Кърмих бебки около 40-50 дни. Нямах проблеми с кърмата - можеше да стигне и за още 2 бебета. Само дето после се струпаха много проблеми. Въпреки, че имах страхотна подкрепа от съпруга ми и от моите родители (дори майка ми си взе отпуска и дойде вкъщи, за да се занимавам само с кърменето) - кърмата ми изведнъж пресекна. Вероятно е било от стреса (свекър ми почина изненадващо, наложи се съпругът ми да прекара няколко поредни съботи и недели при майка си, дядо ми получи пореден инсулт и почти напълно се парализира) и от здравословните ми проблеми (получих жесток мастит и за малко не ме приеха в болница - основно защото Криска има проблеми със сученето - захапва обратно, макар да не е с обратна захапка и ме беше разранила до кръв).
За разлика от някои момичета - аз получих огромна подкрепа от лекарите. Още в болницата отказах на бебки да им дават добавки, за да мога да ги кърмя (въпреки, че бяха с много ниско тегло и наддаваха бавно, което с добавката можеше лесно да се компенсира). Шефката на Педиатрията застана твърдо зад мен и дори всеки ден, докато още малките бяха в кувьози, ми помагаше да се изцедя и ми даваше съвети. Вкъщи ми помагаше много нашата педиатърка, която идваше 2 пъти седмично, за да следи дали бебки растат.
За съжаление, въпреки усилията на всички и най-вече моето огромно желание, трябваше 3 дни да спра да кърмя, за да вземам антибиотик, а на 4-тия кърмата ми просто я нямаше.
После минахме на "Милумил", от който бебки много се "надуха" и (затова) от 4-тия започнахме със сокчета и пюренца.

Не ми се пишат подробности, защото всички неуспехи, сълзи и прочие са вече зад гърба ми и съм ги преживяла, затова на кратко:

Месец кърмих и давах глюкоза за жълтеницата. Резултатът беше много малко наддаване. Пробвах с реорганизация на кърменето - не се получи => почнах да давам добавка.

Смесено се хранихме точно още 3 месеца и в началото на 5-я месец на бебка "кранчетата"  пресъхнаха.

Е, т'ва е.......
Мисля си, че за второто знам какво да НЕ правя....

Ние сме на изкуствено от 20-тия ден. До 18-тия ден бяхме само на кърма. През цялото това време, Мария се скъсваше да реве - явно от глад. Захапа добре и сучеше идеално още от първия път в болницата. Прибрахме се в къщи и продължих по съвет на педиатърката да я кърмя на 3 часа, които аз спазвах естествено, за да не взема да сгафя нещо /още не бях открила форума/. Така с ревове и плачове докарахме до 18-тия ден до първото теглене, когато се оказа, че Мимито е свалила 100 гр. Направихме пробно кърмене, на което се оказа, че бебка е изсукала общо от двете гърди 20-30 мл. Педиатърката вместо да ме посъветва как да увелича кърмата си, веднага каза: "Ами ти ще умориш бебето си от глад /което допълнително ме смаза/, трябва веднага да започнеш да дохранваш." Давах добавка 2 дни, като бебка не искаше да суче, искаше само шишето. Пробвах да се цедя, но от двете гърди изцеждах 20 мл. При което реших да преустановя неуспешния си опит да кърмя. Самообвинявах се известно време, но после си казах: "Я, стига, нали сме здрави!" Та така.

Първите 7 дни - адаптирано, беше болно горкото и не ми даваха да го вземам, съответно кърмя
След това още 7 дни- кърма плюс адаптирано ( в болницата сме, дават ми я на три часа, не мога да я кърмя на поискване, а то след 7 дни биба още едва се справя със сученето милото и тия 40минути не ни стигаха за нищо:()
Прибираме се вкъщи - пак кърма плюс адаптирано (тресат я силни колики и непрекъснато плаче от тях и аз реших да не я мъча допълнително с кърмене през един час)
В началото на третия месец - само адаптирано, кърмата ми спря
Всичо съм си решавала сама

Да кажа и аз.
Кърмих Мони докато навърши 7 месеца. После тя се отказа. Просто не искаше да суче и това си е. Започваше да се оглежда насам-натам, въпреки че я кърмех на тъмно, да се извива и да пиши, все едно отрова й предлагах. Ако пък случайно засмучеше зърното, започваше такова хапане, че едва издържах (а още нямаше зъби!). Тъй като през цялото време докато кърмех, изобщо не можех да се цедя - пробвах и на ръка, и с всякакви помпи - просто преминахме на адаптирано мляко. Не съм се допитвала до личната си лекарка - сама взех решението. А иначе - през цялото време тя ме подкрепяше в избора ми да кърмя и дори ми позволяваше през ден да правим пробни кърмения (в началото се бях сащисала дали бебка яде достатъчно и ходех при лекарката през ден   ).

Аз кърмих 8 дни. По- скоро държах гладно детето си.  И то милото плачеше и аз с него. Ама нали бях решила да кърмя. Имах кърма . Обаче зърната ми са почти плоски и като се втвърдиха гърдите и малкия нямаше какво да захапе. Мъчих го с разни силиконови зърна, които му отиваха в гърлото и отново рев. Цедях се на ръка, с помпа. Давах му изцедена кърма. Приложих всички методи които ми казаха за отпушване на каналите - ефект никакъв. Гърдите си стояха като камъни, заформиха се и бучки и температура. Така, че спрях кърмата и минах на формула. Не стига , че се роди мъничък, а и го държах гладен цяла седмица. За това се чувствам виновна, а не защото  спрях кърмата и го храня с формула. Решението взех сама, но таткото и свекърва ми ме подкрепиха. /Те винаги ме подкрепят каквото и да реша/ Не искам отново да изживявам този кошмар. Живот и здраве, ако имам второ , пак ще опитам да го кърмя, но ако не стане просто ще минем на формула и няма да го мъча.

Аз си кърмих бебето до 6 и 1/2 месеца.Намаля ми кърмата и включихме Аптамил.Сега спи спокойно цялата нощ/преди се "дереше "по 2-3 пъти на нощ /.Още ми потича кърма,та когато много плаче му давам за успокоение/рядко/ ,но видимо е много малко....Та затова сме вече на адаптирано млекце Решението взех сам-самичка

ПП -Тъй като Георги не можах да го кърмя дори 1 месец,сега за мен това беше блажено удоволствие и постижение

boo каква е "уловката" в питането ти       ?

От 40-45 ден сме на кърма,като от 20-я цедях и давах.
Като реших че няма да я бъде тая говорих с неговата лекарка и моя лекар и пих хапчета.
Имах желания да кърмя,но не се получи и не съжалявам,детенцето ми мина на адаптирано и си е живо и здраво.

Боо, темата като е за изкуствено хранещите майки това за всякаква възраст на бебета ли важи ? според мен, ако бебето е започнало да хапва адаптирано след 6-7 мес си минава за естествено хранено бебе....

Ето и моите две истории, първото си дете мога да кажа, 4е не съм го кърмила. Родих секцио на втория ден ми я донесоха за кърмене, после 5 дни ми забраниха да я кърмя, защото пиех силен антибиотик + 4е бях много изтощена преливаха ми кръв. През цялото време се цедях с надеждата да ми дойде кърма, но уви не пове4е от 20 грама / правих няколко контролни кърмения/ така до 25 ден след което престанах да я слагам на гърдата си и запо4нах да и давам  само адаптирано мляко.
За съжаление и втория път не беше така както исках, но все пак успях поне малко да кърмя. Родих нормално няколко 4аса след раждането запо4нах да го кърмя на всеки 3 4аса. Към края на 1 месец запо4нах да давам добавка ве4ер, после заместих 2 хранения.Заместих хранения , защото нямах достатъ4но кърма и той беше постояно гладен. Седмица преди да стане на 3 месеца не искаше да пие кърма , а  само адаптирано  мляко. Мъ4их го няколко дни и след разговор с педиатърката му взех решение да спра да кърмя. Искам да добавя, 4е и двата пъти имах огромното желание да кърмя децата си.
Конкретно на въпроса, мисля 4е кърмещи майки са тези които са успяли да кърмят минимум три месеца, без да са давали адаптирано мляко, а другите съответно не.

 

Която майка както прецени, оставям на вас.
Виждам, че повечето изкуствено хранещи мами, които се разписват тук, не са от тези с по 6-7 месечни бебета, така че