- Публикувана: 31 дек. 2022, 01:21 ч.
- Последно мнение: 3 март 2023, 18:11 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 83
Бях кандидатствала в едно НПО, занимаващо се с бездомни животни. Нямам никакъв подобен опит, не вярвах, че ще ми се обадят. Звъннаха ми, обясниха ми за какво става дума. Обаче като ми казаха заплатата, се отказах. Беше много ниска, нямаше да се справям финансово с толкова малко пари. Иначе работата ми звучеше много хубава и благородна.
Защото Буболина така казва. Иначе КСО казва друго. КСО казва, че ще получиш 60%, защото се гледа само последното основание за прекратяване, а не и тези преди него. Обаче не знам дали е разумно да противоречим на Буболина. Обикновено това не води до нищо добро.
Във всеки един случай ли в освобождаване в изпитателен срок от страна на работодателя се получава пълна борса? Не са ли и там няколко члена, водещо до възможност да получиш и минималната борса?
И един допълнителен въпрос- успявате ли да поставяте граници на работа, без да разваляте отношенията си и да ви считат за некооперативен ръб?
Онзи ден един колега сиктирдоса друг, който постоянно ме занимава поради простата причина, че аз не съм го направила. На мен като ми писне на шапката обаче, минавам на не ме занимавай, свършете си сами работата и нещата загрубяват. Изведнъж ставаш лошият и раздразнителният, че отказваш всички да те товарят като магаре.
По-добре некооперативен ръб и кучка, и каквото и да е, отколкото да ти се качат на главата или на друго място. Има всякакви некадърни, и психари, и комплексари и интриганти, които ми е много трудно да ги трая 
.
По този повод и напускам.
И доста мисля по теми свързани с този въпрос. Например работа в екип, колегиалност, взаимопомощ и лоялност. Ако в някой случай "колегиалността" или добрите взаимоотношения, са в конфликт с лоялността към фирмата, какво правим... А' се обадих и казах, че правят грешка, и веднага се цупят като в ДГ. А ако си мълча или се мазня, съм доброто момиче, така ли... Ми не, мерси, имам си някакви принципи.
.По този повод и напускам.
И доста мисля по теми свързани с този въпрос. Например работа в екип, колегиалност, взаимопомощ и лоялност. Ако в някой случай "колегиалността" или добрите взаимоотношения, са в конфликт с лоялността към фирмата, какво правим... А' се обадих и казах, че правят грешка, и веднага се цупят като в ДГ. А ако си мълча или се мазня, съм доброто момиче, така ли... Ми не, мерси, имам си някакви принципи.
Под освобождаване в изпитателния срок се има предвид само освобождаване по чл.71, а не всяко освобождаване, независимо от основанието, което се е случило преди да изтече изпитателния срок. А освобождаване по чл.71 може да инициира само страната, в чиято полза е уговорен изпитателния срок. Т.е., ако изпитателния срок е в полза на работодателя, служителят не може да напусне по чл.71. Трябва да си напусне по взаимно съгласие или с предизвестие и съответно би получил минимално обезщетение.
Не знам дали това питаш.
Не знам дали това питаш.
Може, разбира се. По принцип работодателят предпочита да използва чл.71, защото по него няма риск да бъде осъден и не дължи обяснения. Там правото на прекратяване е безусловно и дори защити не важат. Но това е само един вариант. Може да прекрати договора на всички други основания, на които може и извън изпитателния срок. Но тогава основанието е друго. За обезщетение се гледа основанието. Ако основанието е чл.71, тогава винаги имаш право на пълно обезщетение (ако отговаряш на условията - имаш стаж, внасяни са осигуровки за необходимия срок и не си ползвал обезщетение в последните 3 години.) Ако основанието е друго, тогава си за виси от това какво е. Например, ако си подадеш предизвестие, основанието е чл. 326 и нямаш право на пълно обезщетение, независимо дали си била в изпитателен срок по време на прекратяването или не.
Аз мисля, че поставянето на граници става в началото на отношенията, а не когато ти играят вече хоро на главата.
В един момент ако си отзивчив и за всичко помагаш, оставяш си твоите задачи, заради чуждите и хората се научават по този начин. След няколко месеца ти писва, ставаш в другата крайност и хората се чудят “на тая кво й стана изведнъж?”
Няма смисъл в това. Отначало показваш, обучаваш, помагаш при нужда, но това има граници. И те от началото трябва да са ясни.
За сега в моя екип се спогаждаме добре. Работя само с мъже и това много помага да няма злоба и завист. В женските екипи е винаги змиярник, всяка най-много работи, всяка е най-онеправдана. Сега ми е много лесно, просто никой за нищо не мрънка.
В един момент ако си отзивчив и за всичко помагаш, оставяш си твоите задачи, заради чуждите и хората се научават по този начин. След няколко месеца ти писва, ставаш в другата крайност и хората се чудят “на тая кво й стана изведнъж?”
Няма смисъл в това. Отначало показваш, обучаваш, помагаш при нужда, но това има граници. И те от началото трябва да са ясни.
За сега в моя екип се спогаждаме добре. Работя само с мъже и това много помага да няма злоба и завист. В женските екипи е винаги змиярник, всяка най-много работи, всяка е най-онеправдана. Сега ми е много лесно, просто никой за нищо не мрънка.
Аз се чудя няма ли си всеки колега свои си задължения, че ви карат да им вършите работата? Или сте няколко човека на една и съща длъжност. Ако е така, не се ли разпределят нещата между вас от някакъв мениджър или лийд. Аз например не мога да върша работата на колегите, дори и да искам. Мога само да помогна на някой нов с обяснение какво, кое, къде, но не мога да му свърша нещата.
Е, има екипи, в които всеки върши почти същото като колегите си. И ако някой отсъства го покриваш, ако е нов го обучаваш. Кофти е, когато новите не се задържат и в един момент има обучение, после докато свикнат още няколко месеца не са съвсем самостоятелни, после решат да напуснат и айде пак цялото нещо на ново…
В сегашния ми екип не вършим съвсем едно и също. Въпреки това мениджърът ми разпредели мои задачи на други колеги, защото аз нямаше как да успея да направя всичко в срок, поради обема. Не е имало недоволни, сърдити и скарани.
В сегашния ми екип не вършим съвсем едно и също. Въпреки това мениджърът ми разпредели мои задачи на други колеги, защото аз нямаше как да успея да направя всичко в срок, поради обема. Не е имало недоволни, сърдити и скарани.
Е, зависи от мениджъра. Някои въобще не ги интересува кой какво върши, гледат накрая да е свършено, а не дали кечъра прави 90% от работата и колегата й само 10%.
Но на някои номера им е “аз това не го мога, не го знам”, после дават задачата на друг, който го може и го върши в срок. А неможещия се измъква или го прави мега бавно.
Други пък не могат да отказват. И това са любимците на кофти ТЛ и мениджъри. Има мекушави хора, не могат да казват “не” дори да са претрупани. Ако ще в офиса да спи, ще го свърши. Ама никой не е виновен, че Пенка не може да отказва.
Но на някои номера им е “аз това не го мога, не го знам”, после дават задачата на друг, който го може и го върши в срок. А неможещия се измъква или го прави мега бавно.
Други пък не могат да отказват. И това са любимците на кофти ТЛ и мениджъри. Има мекушави хора, не могат да казват “не” дори да са претрупани. Ако ще в офиса да спи, ще го свърши. Ама никой не е виновен, че Пенка не може да отказва.
Мерси, Нищо лично. Питам , защото все претеглям и подбирам, да не стане от трън, та на глог. Но ако ме освободят в изпитателен срок някога някъде, не е толкова страшно все пак.
Айрин, при нас е ясно, че тези неща не вървят и рибата мирише от главата. Но има колеги, които успешно успявят да отбиват.
В случая става дума за човек, който се води по- синиър от нас и ползва част от нещата, които им предоставяме. Но той мен си ме е хванал и върти по много начини, примерно обажда се за едно, което е моя работа и ме засяга, после надгражда с другите. Като кажа, че съм заета, пита на коя дата ще съм свободна (то е мини проектче, което няма да ми донесе нищо на мен освен значка добрата самарянка). Пише ми да ме пита дали съм добре, като имам проблеми а у (за да има човешки фактор и да не се чувствам "изстискана* цитирам, но аз се чувствам погълната. Нон- стоп борба да затваряш вратата за някого, че да не се промуши от тук- от там постоянно се опитва да ми даде работа, която "колегите не могат да измислят". Както и Шери е написала. Аз се водя на малко по- различна длъжност.
Айрин, при нас е ясно, че тези неща не вървят и рибата мирише от главата. Но има колеги, които успешно успявят да отбиват.
В случая става дума за човек, който се води по- синиър от нас и ползва част от нещата, които им предоставяме. Но той мен си ме е хванал и върти по много начини, примерно обажда се за едно, което е моя работа и ме засяга, после надгражда с другите. Като кажа, че съм заета, пита на коя дата ще съм свободна (то е мини проектче, което няма да ми донесе нищо на мен освен значка добрата самарянка). Пише ми да ме пита дали съм добре, като имам проблеми а у (за да има човешки фактор и да не се чувствам "изстискана* цитирам, но аз се чувствам погълната. Нон- стоп борба да затваряш вратата за някого, че да не се промуши от тук- от там постоянно се опитва да ми даде работа, която "колегите не могат да измислят". Както и Шери е написала. Аз се водя на малко по- различна длъжност.