"Тайните" заплати и спекулацията с тях

Винаги съм смятала, че заплатата е лична работа и зависи от уменията на служителя и колко допринася за фирмата.И от умението му да се пазари, разбира се.  Ако някой накара работодателите да въведат щатни таблици като при социализма те най-вероятно ще минат на еднакви базови заплати, а после ще дават бонуси според представянето.  Но няма начин да плашат еднакво на всички.

Не искам колегите да знаят колко взимам. Също така не ме интересува те колко взимат, аз съм се продала добре на интервюто и заплащането ми е добро за труда който полагам.

Съгласна съм с предишните мнения. Доходите ми не влизат в работата на другите.

Не бих казала, че “криенето” на заплащането е някаква мода. Нищо модерно или демоде не е това. Не е работа на никого да знае какво печеля. Освен това може с колегата ми да стоим бюро до бюро и да не работим еднакво, нали. После той ще се чуди защо печелим различно.

Аз съм "за" прозрачността във всичките и форми. Така че, за мен би било страхотно всеки отрасъл да си има някакъв спектър за заплати (от Х до около У).
По този начин:
1. Няма как да те прецакат на интервю като те питат: Ама ти какви пари очакваш? Защото ти си знаеш минимума и няма как да падне под него. Вече според образование, опит и тн може да варира, естествено. Но и това е добре да се знае как върви. А не на кой работодател как му е кеф.
2. За младежите, които тепърва се ориентират към учение, професии, този фактор - заплата - също е от значение.
Незнам дали реално е така, но може би доста хора се срамуват от заплатата си - да не помилсят, че им е малка. Или пък ако са с висока - да не им завидят или урочасат (не знам така ли се пише).

Има консултантски фирми, които имат бази данни за всяка индустрия, нивата и заплатите за тези нива, поне в държавите, в които такива услуги съществуват. Хората в ЧР занимаващи се с определянето заплатите ползват или могат да ползват такива фирми.
Нашата фирма нае такава консултанти преди няколко години и се оказа, че на някои хора заплатите са по-ниски от тези за нашата индустрия и ни вдигнаха заплатите по средата на годината съвсем изненадващо. Моята скочи със 7%.
Така, че заплатите не са баш тайни, само дето не се знаят от всеки.

Отделно за хора на държавна заплата като цяло заплатите са известни, в много държави. Например всеки може да провери каква е заплатата на всеки работещ в Белия Дом.

В интернет вече има достатъчно сайтове, в които служители качват информация за заплатите си в различни фирми, дори да не са точно цифри - спокойно можеш да се ориентираш.

Прозрачност на заплатите води само до скандали, защото всеки си мисли, че заслужава повече от съседчето, дори и да не е така.

Кой какво спазарява, какви специфични умения има и как ги продава, не би следвало да вълнува никого, извън двете договарящи страни.
Има средни диапазони за тези, които се вълнуват, но останалите колеги грам не следва да са запознати.

На този свят не се задават три въпроса - колко взимаш, с кого спиш и за кого гласуваш.

Едно е заплата за дадена позиция, която се обявява в определени граници и всеки има право да знае къде се намира спрямо тези рамки. Съвсем друго е индивидуалното заплащане, което се определя спрямо представянето и постиженията на слуоителя и може да варира от най-ниската до най-високата за въпросната позиция. Това заплащане е конфиденциално и подлежи на коментари само между работника/служителя и работодателя. Вкл. изнасянето на тази информация подлежи на санкции за страните и подписват съответната декларация.
При първоначално договаряне ти си тази, която дава предложение за колко се самооценява и работодателят може да прецени дали е съгласен с твоето искане или предпочита да ти направи насрещно предложение.

Аз лично съм твърдо против цялата тази прозрачност. Както и осредняването и вкарването на хората в калъпи.
Пример: по последни данни, заплатите в ИТ сектора варират грубо в диапазона от 1200 лв до 30 000 лв +. Как ти помага това?

Искам да напиша 3 неща, които мисля и които смятам, че са доста непопулярно мнение.

1. Гледането в чуждото канче винаги вреди, винаги. Много често се оказва, че точно информацията, която се търси, не може да се понесе именно от човека, който я търси.
2. Всеки определя себе си като топ специалист и подсъзнателно се бута в таваните на рейнджовете. Тъжната истина е, че това не е вярно, че масата от хората далеч не са топ специалисти, често има разминаване между собствена визия и оценката на този, който оценява. Разбира се, всеки е свободен да си търси късмета като топ специалист и да се "продаде" така както може.
3. Аз лично не виждам как би ми помогнало като знам, че Пенчо взема повече от мен. Ми ако на мен ми стигат парите - да взема, в крайна сметка ако Пенчо е по-добър от мен, то парите му са заслужени. Въпросът, който би ми възникнал е какво на мен не ми достига, за да вземам аз колкото Пенчо, защо не мога да се договоря за повече, кое ми пречи да се "продам" така както искам на пазара на труда.

Зная за европейската директива, че трябва да се обявяват заплатите. И вероятно скоро ще е факт, но дори и обявени има хиляди варианти служителите, които мениджмънтът на една компания намира за качествени, да стимулира допълнително с бонуси, други социални придобивки, като допълнителни дни отпуск, улеснения от техническо естество (по-мощен компютър, телефон, таблет) и т.н. А пък утопичната идея, че ще накарате собственика да плаща така, както на вас ви се иска, оставям без коментар.

И отново да го кажа - гледането в чуждото канче е много вредно за самия човек, това, че един човек смята, че на него се крепи фирмата, базирано на моя опит в 90% от случаите не е така, а е само в главата и собствения свят на този човек.

Странен ми е израза “да те прецакат по време на интервю”. Ако човек не може да се продаде, или не знае как вървят заплатите в бранша, или е твърде скромен да поиска колкото смята че струва труда му, не мисля че интервюиращите са виновни и някой може да им търси сметка, че използват това в своя полза.

Ами би трябвало да е според бонуси различието за една и съща работа. Несъстоятелно ми е на мен - работи по-малко, значи по-ниска заплата. Щом работи, е на работа и не му е прекратено трудовото правоотношение, значи работи достатъчно и си свършва задълженията Оттам нагоре е доброволна самоинициатива и заслужава бонус за конкретния период. Освен това обикновено говорим за различни заплати още при започването, когато никой не те знае как работиш.

Кукумицинка и да и не.
Пример: За целта на примера приемам, че и двамата са мотивирани служители  не скатават, като меки умения (soft skills) са ОК.
Петканчо е човек с 2 години стаж. Ниво на старшинство - силен младши специалист, може да изпълнява леки задачи сам, справя се с рутинни задачи сам, в момента, в който се излезе от коловоза - търси помощ. Разбира се, в една организация има много такива задачи, Петканчо се справя добре с тях, но поради липсата на достатъчно опит (никой не се е родил научен), Петканчо не може да се справя с казуси и батаци.
Стоянчо - човек с 10 години опит, знае, може, научил се е да мисли нестандартно, може да се справи и да намери решение с всичко. Ниво на старшинство - старши към ескперт за позицията. Човекът, заради повечето знания и умения, получава по-висока заплата и като ниво на ценност за компанията е по-ценен, защото той може да свърши (ако се наложи) работата на Петканчо, но Петканчо на Стоянчо - твърдо не.
Какво се получава на практика: Петканчо гледа Стоянчо и казва - ама Стоянчо взема по-висока заплата от мен. Нали правим едно и също. Да, формално е така, ама Стоянчо не опира до Петканчо за помощ, но Петканчо до Стоянчо - да. Само че, от гледна точка на мениджмънта, те изобщо не правят едно и също.