Работа, CV-та, HR-и, съвети - 83

  • 38 533
  • 1 063
  •   1
Отговори
# 1 035
  • Мнения: 6 479
И според мен още в началото се поставят граници. Аз на предната работа направих грешката да се оставя да ми се качват на главата, но промених подхода си като смених фирмата. Уча също и хората от тима си да си ценят времето, нервите и усилията и да не вършат работата на някой, който го мързи да гледа. Смея да твърдя, че съм намерила златната среда - хем аз и тимът ми сме си изградили име във фирмата и хората знаят, че на нас може да се разчита, хем пък не злоупотребяват. Е, случва се някои измислени мениджъри (предимно в UK) да се правят на интересни и да опитват да прехвърлят отговорността за несвършената от тях работа, но бързо биват сиктирдосвани. С времето се научих да не цепя басма на мързеливи и неориентирани служители. Много е важно обаче да имаш читав пряк ръководител, който да те подкрепя.

# 1 036
  • Мнения: 6 248
За първи път се сблъсках с качване на главата при последната ми работа,която започнах след първото майчинство.Управителят беше нормален човек,единствено мързелив.Поставя задачите за месеца и до там.Не го търси най добре за нищо.Но мениджъра над него,регионалният беше изключително некомпетентен,със самочувствие до небето,партийно "закотвен".На ден по 100 пъти звънеше на тези,който не вижда/засича/ако той самия отсъства от града за да раздава и променя задачи и приоритети за свършване.Съответно управителя си мълчеше,текучеството на персонала е ясно,от човешки ресурси не им дреме.Имаше двата трима уредени и те по втория начин,кой върши работа,кой не.Изкарах една година,мислех да напускам,но забременях и сега напуснах точно заради проблемния мениджър.За мен така работата никога няма да върви,с това постоянно остави сега това,това е спешно свърши го на секундата и после прави каквото си решиш.Дори и парите не си заслужаваха,бонусната система беше много добра защото беше индивидуална,но си трябват здрави нерви,защото такова постоянно прекъсване и командване си е постоянен стрес.Няма почивка,няма почивен ден,няма обядваш.Нахалникът ми звънеше през болничен,през майчинството,на мъжа ми дори.Вече два месеца откакто напуснах,но това беше най стресиращата ми работа.

# 1 037
  • София
  • Мнения: 9 937
Последно като канд-вах в ДА и реших да спомена краткия ми стаж в "съседна" агенция /само за месец/, питаха защо е станало така... с две думи "разминаха се очакванията" - та... ми дадоха по-ниска оценка на инт-вюто и отпаднах...
и сега пак ми предстои конкурс (на същото място, но друг отдел) и подготвяйки документите се замислих дали да давам и сл. книжка? Но ако ме наемат, ще трябва да я представя...
ПП: Не си спомням дали имаше техническо време комисията да реши или става за деня.
Май до седмица обявяваха крайното клас-е... т.е. чули са се с предишната ми работа в ДА и онези са ме нахранили (така си мисля), макар че са минали над 5-6г.
Бихте ли скрили стаж? Случката беше преди година, но в друга дирекция, но ЧР е един като гледам.

Последна редакция: нд, 26 фев 2023, 16:29 от Starrydream

# 1 038
  • Сф
  • Мнения: 4 773
Трябва доста сериозно да си ги "очаровал", че да те помня 5-6 години и да те разправят.
За 1 година много вода изтича, едва ли си толкова специален, че да те запомни ЧР.
Аз стаж от 1 месец не бих споменала,  нито си разучил работата, нито си имаш време да навлезеш, така че не е релевантно

# 1 039
  • Мнения: 562
Някой дали има наблюдения за позиции тип Internet Ads Assessor/Evaluator/Rater? Има ли нещо специфично при този тип работа, може ли да се съчетае с основна работа и какво е заплащането горе-долу?

Последна редакция: нд, 26 фев 2023, 22:25 от Deya 2

# 1 040
  • Мнения: 6 248
Здравейте.Идвам да споделя за края на казуса на леля ми.Документите и са върнати днес,като всъщност е само трудовата книжка,в нея е отбелязано чл.325 т.1 ал.1.Отпуската обаче не и е нанесена,нито ще бъде платена,казано и е че не и се полага,което е абсурдно за мен,но тя отказва да се разправя за нея,радва се че си е взела тк и си чака последната заплата.

# 1 041
  • Мнения: 1 333
Следя темата от доста време и в нея се коментират много полезни неща, за което благодаря на участниците!

лещичка, извинявай ако звуча грубо, но много се ядосвам на такива ситуации - ей затова много работодатели си позволяват такива неща, защото хората не си знаят правата и не им се занимава.. кой знае още колко служители са освободили и ощетили по този начин. Ако поне на няколко им се разправяше и им бяха викнали проверка, със сигурност повече нямаше да си позволяват да го правят. Успех на леля ти и дано бързо да намери работа и добър работодател!

Успех и на всички други търсещи работа! 🍀

# 1 042
  • Мнения: 6 248
Разбирам те напълно,мен също ме е яд,не мога обаче аз да подам сигнала.За съжаление това е картинката на родната сива икономика,както някой по назад се възмущаваше как е възможно да я принудят.Така и ние се принуждаваме на фиктивно назначение за да има поне още една година стаж и другите не знам до пенсия.

# 1 043
  • София
  • Мнения: 17 828
Благодаря за мненията, ще го имам предвид за следващото работно място.
Днес се "конфронтирах" 2 пъти. И двата пъти ми скочиха хората пак да искат неща, не съм аз инициирала. И цял следобяд се чувствам като парцал.

Единият е този от горните постове, като му зададох най- любезно въпроса за мотивацията зад определени молби, все сочещи към мен, а не към други - отби всичко и вмъкна, че е понеделник сутрин и било като гръм от ясно небе.

Другият е подкован от бившия ни шеф (подушвам му тертипа на комуникация от км) и влезна леко обвинително, че нямал ментор да му каже от- до нещата. Питах го да си каже всички въпроси 3 пъти и не пожела. Нямал трейнинг (има стъпка по стъпка и 5- часови записи) за нещата, които той щв прави. И се очаква сега всички да ме изнудват да държа нечия ръка. А имам колежка от бившия екип, която приключва темата с "виж си менюъла". И никой не й търси сметка.

# 1 044
  • Мнения: 1 609
Аз тренирам мълчание Grinning Много ми е трудно още, но имам напредък. Много точно е казвала колежката ти за менюъла. То колкото по-малко ги учиш и им поднасяш наготово нещата, толкова по-добре за тях, ще се научат по-бързо. Но някои не го разбират.
Остават ми 38 дни и 22ч. Имам 10 дни отпуск от м.г. + още за 2023, но нямало да ме пуснат да я ползвам, а щели да ми я платят.... Още няма човек за моето място. Обявата им в Джобс е безумна. Уж имали сделка с фирма HR- и, но нещо не ми се вярва.

# 1 045
  • Мнения: 29 647
И аз имам драма. Всеки ме търси за почти всичко и едва ли не ме държат отговорна, ако не обясня добре на някого нещо. (Не, че той е тъп и не е разбрал.....аз не съм обяснила добре). Разяснявам процеси на хора, два пъти по-дълго от мен във фирмата и/или на позиции, които предполагат аз да търся от тях обяснение, не обратното....
Решила съм да се задействам по-активно в търсенето на "нови предизвикателства" след месец-два, ама като че ли хич не ми се започва, като не знам дали няма да стане от трън та на глог, че и по-висок. Worried

# 1 046
  • Мнения: 6 479
Ох, сетих се за това:

# 1 047
  • София
  • Мнения: 17 828
Soul, точно по същия начин се чувствам. Много неприятно.

# 1 048
  • Мнения: X
Аз мисля, че много хора се притесняват от нова крачка, но не бива. Разбира се, няма как да знаете какво ще е на новото място, но и без да опитате , няма да има никаква промяна.

Имам приятелка, която се оплаква от работата и искаше да се връща на старото място. Отрязаха я и сега се отказала да сменя. А не се чувства добре. Аз ѝ се чудя, млади сме, няма какво да го мисли толкова, щом не я удовлетворява. Но за някои хора е трудно да предприемат крачка. Надявам се да намерите хубави фирми и да попаднете на читав колектив.

# 1 049
  • Мнения: 29 647
Аз мисля, че много хора се притесняват от нова крачка, но не бива. Разбира се, няма как да знаете какво ще е на новото място, но и без да опитате , няма да има никаква промяна.

Принципно е така. Няма успех, докато не излезеш от зоната си на комфорт. Обаче, ако новото място не ти е ок, няма връщане назад.
Ако в момента човек е без работа, няма лошо да пробва, винаги може да напусне, ако не му хареса. Но, ако работиш и не е съвсем нетърпимо, рискът си е доста голям.

Моя позната започна в една фирма и на втория-третия ден се махна. Казваше, че все едно се задушава там, обстановката била много неприятна. Но тя беше безработна тогава, та нищо не ѝ костваше.

В старата ми работа имаше доста хора, които изкарваха от седмица до месец. Шефката беше ужасна баба пенсионерка, свикнала да всява интриги и скандали, та доста народ се изреди. Не съм сигурна дали от тях не е имало такива, които си напускат работата, за да почнат. После остават с неприятното чувство като да са излъгани....(не, че не са били. На интервюто са големи думи и обещания, докато след месец работа не разбереш как точно стоят нещата).

Общи условия

Активация на акаунт