Да се оплачем... 2023

Точно на тема “гроздето е кисело” имах много емоционално заредена дискусия вчера. На мен ми е все тая кой какво има и колко пари взима, аз се ядосвам ако смятам, че аз не съм адекватно възнаградена за труда си. Тоест, отнесено към мене си спрямо собствения ми принос, а не като сравнение с друг човек.

Но не разбирам разни духовно извисени хора, които се дразнят че някой си купил шал Хермес (това беше дадения пример) и споменал каква марка е. Като са толкова извисени духовно не виждам защо изобщо обръщат внимание коя марка се е споменала и защо това ги дразни. Още повече, че по-заможни хора, които се движат в съответната среда, са заобиколени от хора, които пазаруват в същите магазини и ходят на същите почивки. То тогава не е фукане. На тея, дето имат по-малко им изглежда само като фукане - те примерно ще се съберат да си обсъдят покупките от Зара, докато други си обсъждат покупките от Диор. А на трета група и покупките от Зара ще им се сторят като фукане, понеже не могат да си ги позволят.

Ето преди няколко месеца на една конференция казах на една позната, че много ми харесват обувките ѝ и ми изглеждат удобни, понеже не са и много високи. И тя каза, че действително са и как преди ходила с Луботинките (сещате ли се за онези токчета убийци с червените подметки?) и как ѝ се ревяла от болка след цял ден на тях. Изобщо не ми е направило впечатление. Да, скъпи обувки са, ама по всяка вероятност всеки на тази конференция може да си позволи да си купи един чифт, ако реши. Дори не ми е минавало през акъла да го окачествя като фукня и фиксация върху материалното.

ПП: спрямо горния пост, в България хората нямат елементарна финансова култура, така че мен лично грам не ме учудва. Хората дори не могат да си направят сметка каква ще им е реалната доходност от купено с ипотека и отдадено под наем жилище.

Моите родители купуват с инвестиционна цел. Ама знам и как живеят де. Няма яхти, вили и ресторанти по Х на брой пъти в годината. А баща ми толклва го е яд на банките, че отказва да държат парите в сметка.
И да, имат наематели. Ама като знам как след всеки наемател намират жилището, тоя наем е колкото някой да живее там. Все едно животни са обитавали. Съответно почти всичко се изхвърля и се обзавежда наново.
Та си е изцяло инвестиция. Печалба йок.

Че гроздето е кисело е. Но единствено защото тези хора явно живеят по-спокойно. Иначе моят гардероб и сега се пръска и само се чудя какво не носим, за да го изхвърля. Та ни парцали искам, ни мотори, ни палатки по хиляди евро. Искам спокойствие. И да не се притеснявам за колко време ще ми стигнат спестяванията, ако имам 1 дете, 2 деца или 3 деца.

Завиждам обаче хората, които има къде да носят обувки на ток. Аз си ходя с дънките и кецовете Единствено на театър и балет мога малко да се наглася. Инапе ще ме помислят за луда.

Не завиждай. Помня като започнах работа след университета колко готино ми се виждаше човек да ходи с костюм, pencil skirt, токчета, а мъжете все с костюми и вратовръзки. След една година всеки ден така ми се повръщаше от дамски костюми. До преди ковида съм била по 10-12 часа на крак на 9 см ток всеки ден, ами няма да си снимам стъпалата да видиш колко са се изкривили (оправя се само оперативно и съм чувала, че е болезнено и отнема месеци). Ходя вече основно с равни обувки или много ниски токове. Високите токове са абсолютно изключение и сега се чудя какво да ги правя тея 10-15 чифта.

Има наематели за София, не ги мислете наемодателите
При това с инвестициите в имоти го има момента, че хората виждат само този максимум 1 процент от населението, който купува с цел инвестиция, и преувеличават до неузнаваемост. Както и при примера с почивките и екскурзиите - нито всички ходят на почивка, нито 400-500 лв. е масовата цена на нощувката. Но на хората им прави впечатление как някой качил снимка, и решават, че само те не са в тренда.

Не не ми прави впечатление кой какви снимки качва.
На мен ми е скъпо в България и затова ходя в Европа. 

Идеята беше в съвсем друго.  Че масово има много богати хора, и другите са бедни.
Средна класа от години няма или тя е стопена до минимум.

Тя продължава да се топи, нали знаете, ножицата се отваря. Не е само в България, навсякъде е така.

Отговорът е много елементарен. Хората, които купуват имоти с инвестиционна цел и тези, които купуват телевизори, скъпи дрехи и почивки, не са един и същи. Първите имат заделени пари и понеже с години само губят от тях, предпочитат да ги инвестират в нещо, което ще се самоизплаща, но при добре преценена инвестиция, след време може да се превърне в поне толкова пари, колкото си дал за него. Вторите обикновено нямат никакви спестени пари и купуват на кредит. После цялата заплата отива за изплащане на безбройните покупки. Накрая теглят кредит, за да изкарат месеца. Това е порочен кръг. Имам колежки, които така са затънали в едни овърдрафти, че не са си виждали сметката на плюс от години. Тези, които в действителност имат възможност да си купуват скъпи неща без кредит или не работят на заплата, или ако работят за заплата, не купуват скъпи неща, въпреки че могат.

Оплаквам се от образователната система. В урок по история за трети клас/все още се казва Човек и общество/  за второто българско царство да има 7 владетеля, 3 царства и 5 години. Не е нормално деца на 9 и 10 години да поемат такава информация. Учихме 3 часа и казах на детето ако може да не обърка последователността на царете.

Сигме, лента на времето правихме с децата едно време. На нея нанасяхме информацията  като на линийка - година, владетел. И детето си я носи в училище. Така визуално по лесно запомня кой след кой е .
Нещо съм си направила отзад в дясно на вртата посока плешката . Боли ужасно.  От сутринта съм с облегната на
 облегалката на стола глава.  Не мога да си завъртя главата надясно.  И всичко това стана, докато още сънена се къпех. А моето къпане е малко странно,  защото не мога да ползвам душ или слушалка - само под чучура мога.  Така съм научена от малка във вана, а сега като нямаме вана, клеча или седя под чучура. И нещо съм се усукала докато съм ставала - клякала. Чакам да си ида да го намажа с нещо, дано поолекне.  А довечера как ще се изкъпя.. не ми става ясно. Това човек каквото може да си причини, никой друг не може да му го направи.

Ясно, че човек има ли излишни средства, като цяло един от най- ефективните начини за инвестиция е в недвижимо имущество. Това ясно. Почти всеки, който идва от малко населено място в по- голям град и се установи трайно, след известно време си казва: "Защо да плащам наем, като мога да тегля заем и вместо да давам наем, да изплатя собствено жилище". Тук вече е друг въпросът как се отпуска заем на осигурителен доход в пликче, откъде родителите ще намерят как да побутнат дететО и т.н. Та хората си се сдобиват със собствено жилище и вече не са под наем. Кой тогава продължава да пълни инвестиционните имоти? Още повече, че всички градове се превърнаха в строителни площадки и новопостроените сгради рядко остават празни за дълго време. Това ми е чудно. Всеки със собствено жилище, но и всеки втори с инвестиционен имот, от който си избива инвестицията, защото има наематели.
Сумай ти народ се изнесе от Бг, а наемателите край нямат...

Сигме, преди осем години правих на дъщеря ми в ексел таблица - царе, години на управление, най-вайжното за тях. После ги разпечатвах и за приятелчетата.

Между "не искам да плащам наем" и собственото жилище все още има едни 100-200 хиляди разстояние. Няма как всички да имат собствено жилище, засега няма такъв обществен строй на земното кълбо.
Има наематели, които искат да купят, но банката не им отпуска желаната сума. Техният избор е дали на останат там, където искат да живеят и да отглеждат децата си, или да купят на нежелано място имот, който не отговаря на критериите им. Моите познати, за които пиша, избират наема. А са от София, всъщност и двамата са родени и учили в този квартал, в който сега са под наем. Не им е вариант да гледат децата си и в същото време да живеят с родители. Други са от провинцията и също нямат възможност да купят. Трети не искат да купят, четвърти искат да емигрират, пети нещо пето, шести чакат голямото пукане на балона и сриване на цените.

Да си пожелаем да дойдат времена, в които всеки ще може да купи собствено жилище на желаното място, но не мисля, че в момента живеем в такива.

В държавите, в които сме живели и особено в големите мегаполиси с университети и възможности за работа е невъзможно почти да се купи жилище.
 Даже в у-ще гимназистите коментират, че ще са едно от поколенията, в които притежaванаето на жилище няма да се случи на по-голямата част от тях.

Спокойно, Сигме. И да не го научи трайно сега, още 5 пъти ще ги учи същите неща през годините. И това е другата тъпотия. По История се учат едни и същи неща до припадък през годините, уж по-подробно. И накрая пак събитията, които изучават, нямат връзка едно с  друго.

ТиЛи, всяка година в градовете се изсипват огромно количество студенти. Ей ти наематели.
Ако пък ти се занимава и локацията е добра, правиш едно ваканционно жилище тип Airbnb и ето пак използване.
Огромна част от жилищата също стоят празни. Ей така, да ги има (което не знам дали в България е позволено). Даже не са завършени, а си седят на замазка.