?Въпроси всякакви за СО? 2023

Теди, то е ясно, че няма как да отрежеш контакта, при положение, че имате деца, но за другото ми звучиш точно като моя приятелка, дето уж не иска да го чува един господин. И тя се вайка, как я тормозел, а на въпроса ми защо изобщо говори с него, почва да шикалкави. Т.е., за мен на нея и харесва ситуацията - да се изживява като "горката аз".

А дали рефлектира повече от твоята фиксация върху него?

Не се изявявам като жертва, нито има начин такова отношение да ми харесва.


Опитвам се да не показвам негативни емоции пред тях, но те вече не са малки и някои неща ги разбират и усещат. Аз по принцип се опитвам да ги подтиквам към контакти с баща им, пък то излиза обратното...

Както и да е, няма да ви занимавам пак с моя бивш съпруг. Сама съм си виновна, знам, просто .... искам да се оплача ли и аз не знам.

Теди, винаги съпругът, който е инициирал развода е "виновен". Това се тиражира безсрамно и пред децата. Признак на безсилие и огорчение е. Не мога да ти кажа кога ще мине и дали.
Аз също чакам бившият ми да спре да приказва на детето. Няма да е скоро и съм се примирила. На всички ни сметката ще бъде предоставена един ден.

Не знам колко са големи децата, но ако е възможно можеш да им обясниш, че тати още обича мама и се чувства виновен, затова говори такива неща и се държи по този начин.  Т.е. за мен решението е да говориш ти, честно и открито с децата си. А те сами ще си преценяват за баща им. А с него, колкото е възможно по-малка комуникация, само за децата, колкото се налага.

Писах вече,че с бивши съпрузи,комуникацията трябва да бъде минимална т. е. само ако касае децата.Щом е звъннал,питаш има ли да каже нещо за децата и затваряш.Ако децата са големи,да си комуникират лично.Това с добрите отношения и съвместното отглеждане на децата го има само в американските филми.

Теди, просто очакваш бившият да започне да се държи нормално.
Уви, няма да стане. Ей това трябва да проумееш и да се простиш с всякакви очаквания. Минимум контакт само за децата, от там нататък нищо лично и игнор.

Аз обещавам, че той ще почне да се държи нормално поне с Теди, ако му се удари игнор. Отнема известно време, но работи. Какво ще каже на децата - за това никакви гаранции, никога.

Не е вярно, не обобщавайте така. Аз съм такъв пример. Бившият има нова жена от 2-3 години, детето основно живее при мен, но активно комуникира с баща си, ходи при тях за цели уикенди (вчера я прибрах след един такъв) и проблеми помежду ни няма (да чукна на дърво). Новата е готина, разбираме се и ние двете, и те двете с дъщеря ми. Откак сме разделени никога не ми е правил проблеми с детето, отначало се скатаваше за пари, докато се установи на нормална работа и си подреди ежедневието, но аз имах късмета да съм финансово обезпечена и това никога не ми е било първостепенна грижа с него, повече ме интересува да има връзка с дъщеря ни. Сега и пари дава, не сме стигали нито до разправии, нито до съд. И пълномощно ми разписа без да прави мизерии, и декларация (безсрочна) да я извеждам извън страната, и адресна регистрация като сменях дойде с мен до общината и разписа, защото детето адресно върви с мен. Не е само по филмите.

HighSpeed завиждам ти...

Не знам защо зорлем си създаваш ядове, само и само таткото да не изгуби ореола си. Ще ги вижда, достатъчно е да не пречиш.

Е как звънна като е блокиран?

Блокиран беше да не може да ми пише по разните приложения. Реших, че не ок съвсем да го отрежа, трябва да има някаква връзка с мен, все пак общи деца имаме. Той по принцип в разговор не си позволяваше да ми говори така, щото по не му идват. Обаче като няма къде другаде, явно и по телефона може вече. Ама другия път, вдигам, ако не е съществено нещо за децата, направо му затварям и готово.

Отлично решение.

Хора,помагайте със съвети, защото не издържам майка ми. На 55г е, от известно време (година,две) постоянно нервничи на всеки и за всичко. Преди малко ми кипна и й казах, че ме я издържам за пореден път,тя естествено се сърди. Проблемът е,че иска да я карам с колата на пазар и почва да се заяжда на продавачките. Преди малко продавачката я пита заедно ли се редим,тя се тросна супер заядливо "да". После й казват, че пос терминала понякога дава ядове,тя изчете лекция,че банката няма да обърне внимание на просто една продавачка и да извикат шефа. Те й казват, че е проблем със системата на банката,тя се тросна,и на излизане обиди жената. После почна да ми пуфти в колата,че й писнало от такива дето се правят на интересни. Няколко пъти като се скараме ( и то все заради нервниченето й) казва, че не я интересуваме ,да се оправяме и тн.,после ходи и подсмърча. Детето ми (2г) е оставало с нея за макс 20-30 Мин, защото ме е страх,че го изнервя. Като е нервна и той тича примерно и падне,му вика " давай,давай,реви " вместо да го вдигне и да му помогне.
Интересното е,че като е спокойна,е състрадателна към него, жал й е ако плаче за нещо, по цяла нощ е стояла с нас като е болен. Купува му неща,обгрижва го,играе много с него...но като не е на кеф не знам какво става...направо превърта,виждам друг човек. Чак ме плаши метаморфозата й. Според мен влиза в критическата. За доктори не иска и да чуе,отказва даже профилактичните прегледи от работата им... Не мога да я накарам нито хормони,нито нищо да провери. Почва да изтерясва,че как все тя е виновна,как все ни пречи и ред глупости?! Днес й казах,че се излага и ме излага и мен,тя ми отвръща " тебе пък много те знае някой ,че да те излагам". Живеем на пет минути една от друга,няма как да я избягвам . Все се виждаме уикенда или веднъж ,два пъти седмично. И все гледам да стъпвам на пръсти около нея, и пак нервничи. Изобщо има ли оправия?