Случи ми се нещо странно XXVII

Хората са си съвсем същите, като нас. Питала съм ги къде се намираме, дали са живи или са починали. Ясни отговори не съм получавала, по-скоро получавам, но веднага забравям. Давали са ми различни неща, написани на листче, комбинация от букви и цифри, които не мога да разчета. А колкото до храната, пробвала съм, нямам спомен за вкус. Едно месо ядох, което приготвяна като за дюнер. Беше тъмнокафяво и много тънко нарязано. Спомням си един от домовете, които съм посещавала. Изглеждаше като от началото на миналия век. Имаше маса със сложени съдове на нея, бяха като глинени.
Един път бях на футболно игрище, играеха деца. Някой ми каза,че там всички всъщност са починали. Та такива ми ти работи. Иначе съм виждала предишни свои животи, за които съм писала. Била към капитан на кораб, плаващ под испански флаг, който потъна в морето, била съм и обущар във Франция, дори видях гроба си там, някъде около Париж...

Има такава тема, може да се изместите:

https://www.bg-mamma.com/?topic=1562824

Днес сутринта малкото ми дете отново ми изправи косите. Застана с поглед към терасата, на която нямаше никого и се развика "бабо, бабо", махаше с ръчичка, след което каза "здравей, бабо". Тя е мъничка и не говори, единствено кратки изрази и не бих могла да я разпитам, но ми потвърди няколко пъти, че вижда "баба". Не се виждат други тераси, изобщо няма нещо, което би могло да оприличи на човек, а и не е с такава фантазия (т.е. тя казва здравей само на живи хора ).

Моето дете също е много малко и не говори още, само определени думички казва. Случвало се е преди или след сън да гледа през прозореца и да казва Баба, баба. Или вечер, преди да я сложа да спи, да гледа уплашено към ъгъла на стаята, сякаш там има нещо и да сочи. В същия ъгъл горе до тавана има камера, но не съм сигурна, че гледа нея. Понякога настръхвам, но после търся логично обяснение, като например, че над нас живее куче и тя като го чуе да лае, казва Ба-ба-ба и си мисли, че всъщност лаят идва откъм камерата.

Моето е сравнително голямо - на 2 и осъзнато си казва баба на баби, мама на мама и т.н. Държеше се така, сякаш наистина виждаше човек. Не се е случвало да го прави тя досега, кака ѝ като малка го правеше. Но ние и тогава имахме странните преживявания у дома, а сега няма. Чудя се дали няма нещо и просто да си е притихнало.

Моята дъщеря, беше на около година и половина, когато при едно излизане за разходка започна да маха с ръчичка за чао. По принцип тя е рогат овен, който не подлежи на дресиране, в случая учене и не махаше нито за здравей, нито за довиждане. Една седмица след тази случка бабата на съпруга ми почина.

Дъщеря ми е на 1.7 г и тя осъзнато казва думички, но не съм я питала какво има там. Не съм сигурна, че ще успее да разбере защо я питам и да отговори адекватно.

Малката беше на 2, когато почина прабаба й. Два месеца след погребението отиваме в България и първата нощ вече сме заспали, тя ме събужда с писъци. "Затвори прозореца, защото баба стои там и ме гледа".
Беше 4 сутринта, а през отворения прозорец се вижда част от къщата на баба.
Между другото малката проговори много рано и абсолютно всичко разбира.
През всичките останали нощи, които прекарахме там, тя държеше да спи на затворен прозорец, въпреки жестоките жеги.

Синът ми често се "опитва" да си спомни какво е правел преди да се роди.
Онзи ден ми каза, че си спомня, че като е бил в корема ми, не е виждал нищо, защото било тъмно.
На 8 е, предполагам е нормално да се интересува от тези теми, но честно казано започва да ме плаши като вземе да ме разпитва за смъртта, отвъдното, какво ще стане, като умрем и т.н.

Говорете с децата за всичко, особено за тялото в частта му физика и биология. Потресена  бях, когато влязох в църква да запаля свещ за здраве и се наложи да обясня къде се слагат за живите и къде за мъртвите хора. Проблемът не беше, че малкият не знаеше кое къде е прието да се слага, а в представата му за след смъртта. На въпросът: “Знаеш ли какво става с хората като починат?”, отговорът беше:
- Да, стават зомбита.

Та, имайте едно на ум. Филмчетата не прощават на никого.

Като стана дума за църкви, моето момче го водих в една малка селска църквичка преди година, бил е на 2.6. Попа си пее, а то горкото почва да мрънка и само църка,, виж, виж мамо каката" и сочи и мята за здравей на една икона на Богородица... Запалихме по една свещичка, но той не се спря да се смее и радва, че вижда каката. Реших да излезем и той и мяташе и викаше чао, чао, все едно е жив човек срещу него. Общо взето, ходили сме няколко пъти и все се радва на иконите и весело ги поздравява и им казва чао. Обяснявала съм, че църквите са къщите на дядо Боже, коя е майка му, на празниците му обяснявам, защо и какво се празнува и така...

Миналата седмица със сестра ми имахме уговорка да излезем рано сутринта.Чухме се сутринта по телефона и в рамките на 30мин и двете: кафе,баня,обличане и се срещаме.Оказа се,че и двете сме преживели почти едно и също нещо.
Аз,влизайки под душа изведнъж чух страхотен трясък над главата си и автоматично се хванах за главата мислейки,че душа пада.Сестра ми,влизайки под душа,сапунерката е зад гърба и и няма как да падне,но със силен трясък пада пред нея.
Сестра ми живее в апартамента,в който съм израстнала.В нейната баня,това не се случва за първи път.В нея имаше преди години огледало(съвсем обикновенно) ,но много ме беше страх от него.Имах усещането,че оглеждайки се,няма да видя себе си.Сменихме огледалото и със следващото нямах такива усещания.
Още като ученичка,в тази баня и при мен се случи същото.Тогава само сапуна ,поставен в сапунерка,от която няма как да падне ,намираща се зад гърба ми,падна пред краката ми.Друг случай за същата баня.Само племенника ми е бил в тях.Чува трясък в банята,отива и вижда лампиона на парчета на пода

Ееее, това ми припомни един случай, с моето дете. Аз съм израснала с баба си от малка, на 13г отидох да уча в големия град и като се прибирах уикендите и ваканциите, пак при нея си спях - една стая, с 2 легла. Толкова обичах баба си, че не мога да ви опиша. Когато родих Алекс - сина ми, баба с влоши вече, затръгва си. Но все при мен стоеше, при мен и бебето. Много му се радваше, че е момче, в нашия род са жадували поколения да се роди момче. Не виждаше вече, но стоеше до него и люлееше кошчето (тогава така си гледахме децата) и му говореше. Падна изведнъж и за 3 дни почина. До последно го люля, излезе на двора, там падна и после вече нещата станаха необратими. Алекс много е слушал за нея, знае, че всички я обичаме, но не я виждал.
След години ...Бяхме в Гърция на почивка. Тръгнахме си за БГ, мъжът ми шофираше, там бяха едни страшни завои, изкачвахме планината, да я прехвърли. Беше нощ, страшно си беше и ние в колата - аз, мъжът ми и майка ми (на която е майка баба ми) се бяхме напрегнали всички и следяхме пътя и мълчим и тримата. И по едно време Алекс (бил е на 3 години някъде) каза: Ееех, тая баба Зейна не спря да тича след колата, глей я - тя се измори (с турски произход съм, затова е такова името на баба). И ние и тримата настръхнахме.

Малко след като баба ми почина, детето беше при майка ми, да го гледа, аз си бях в Сф. И пътувам през нощта към майка, да отида да си го прибера. Пътят е 2 чАса. Бях сама, пристигнах към 1-2 през нощта. На другата сутрин бабата, съседка, казва на майка ми, че е сънувала баба ми, която и е казала: Ох, остави, изморих се, цяла нощ ходя след тая Галя да я пазя, къде е тръгнала по нощите. Бабата-съседка дори не е знаела, че аз съм пътувала през нощта. Айде, да речем, това е сън. Но това, което Алекс каза в колата до ден-днешен го говорим в рода.

Здравей, това е изкуствен интелект.Специалисти в дигиталния маркетинг добре знаят как точно се случва това. Използват се така наречените “ключови думи” Примерно търсите нова рокля да кажем на раета и пишете в Google. От там нататък се активират магазините, които са заплатили за така наречената ad words реклама и постепенно започват да ви излизат реклами на рокли. Принципите са различни, информация ата се складира, водят се статистики. Има и неофициални принципи на задействие. Чрез микрофона на телефона ви е един от тях. Примерно Айфоните имат минимум по 3 микрофона. Не случайно ги поставят и на гърбовете на телефоните, до камерата има малка дупка, това е микрофон, който улавя ключови думи. Технологията е толкова усъвършенствана, че някой хора вече знаят от какво имате нужда преди да сте си го помислили.

Много интересни случки се разказват тук, пожелавам на всички по-малко страхове.
Страховете ппц са нашите незнания, затова
Хората се страхуват от тъмното.  Възхитен съм от спазването на добрия тон между жените тук. Всичко добро и благодаря на всички, че спомагате за разкриване на мистичното в нас.

По-напред се говори за това, че хората дори не са търсили нищо и им излизат реклами. И аз съм била част от data harvesting, по-комплексна от традиционните семантични и аудио cookies, които описвате, но примери в които рекламата излиза без trigger са наистина необясними и са за тая тема.

А технологиите доста сме ги нищили и все по-рядко в темата се налага да обясняваме кое тръгва от тях.