Как да се изправя след раздяла

  • 7 567
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 16
Здравейте, добри хорицаа! 
Пиша тук, защото преживявам тежка раздяла. 2 месеца бяхме в положение “времето ще покаже”, но не издържах повече  да чакам и вчера го потърсих, накарах го да се видим и да се изясним. Видяхме се- каза ми, че моята демотивация за иЗвършване на нормалните дейности от живота и ежедневието като цяло, са му повлияли и на него демотивиращо. ИЗгубил се е сам, изпаднал е в дупка, не се чувства щастлив и иска да продължи живота си от нулата и наново. Връзката ни е почти 9 години, през които не сме имали раздели. Имахме силна връзка, всички са ни завиждали на това, което имаме, което постигаме заедно и че за толкова години все още се гледаме със искра в очите и толкова обич.
При мен, нещото което ми подейства демотивиращо беше нервна криза, която ми се случи преди 2 години. След кризата, изпаднах в депресии, плач, затваряне вкъщи и тн и тн. След време потърсих лекарска помощ и си стъпих на краката. Но пак едно такова ми се губеше желанието за живот понякога.
Та сега се чувствам ужасно, срината. Мисля, че няма да мога да продължа да живея, че не мога да намеря себе си. Обвзеха ме и страховете свързани с нервната криза която получих. И сега постоянно си мисля, че нещо ще ми се случи и няма кой да ми помогне. А всъщност преди той беше човека, който ми помагаше да се справя с паниката или каквото неразположение имам. Сега просто съм САМА и въпроса ми е точно- Как да намеря сили да живея нормално живота си и да не се самосъжалявам? Как да повярвам в себе си и че няма да ми стане нищо, като съм сама в нас примерно?
Благодаря ви, знам, че тук има много хора, който могат да дадът съвет!

# 1
  • Мнения: X
Времето лекува. Сега ти е скапано, гадно и безнадеждно. Ще мине, поплачи си, изживей си лошите емоции. Те също са нормални за нас, да се чувстваш зле е нормално в такава ситуация. Ще изгрее слънцето и на твоята улица.

# 2
  • Мнения: 1 522
Според мен трябва да отидеш на психолог. Явно имаш проблеми. Какво значи следното - Как да повярвам в себе си и че няма да ми стане нищо, като съм сама в нас примерно?

Какво очакваш да ти стане? Ако е писано, можеш да се намираш и в стая пълна с лекари и апаратура и пак ти стане и никой да не може да ти помогне. Хипохондрия ли имаш? Страхове?

Оправи първо себе си и после търси нов човек.

# 3
  • Мнения: 4 011
Карай го ден за ден. Поставяш си простички цели и ги следваш - днес трябва да намеря нов апартамент (ако ти оставаш в твой - днес трябва да изчистя например) На следващия ден - днес трябва да стана, да отида на работа, след това трябва да направя основно почистване на банята. На другия ден трябва да стана и да сготвя за два дни напред. На третия ден трябва да стана , да отида на работа, след това да се видя с Иван/Мария/Пешо на кафе, за да се разведря. На следващия ден трябва да отида да си купя нов килим/стол/чинии.  На другия ден трябва да направя 2 часа тренировки, да изляза да потичам в парка и после да ида на маникюр. На десетия ден трябва да идем с Гергана на театър/кино/опера. Или каквото друго ще те отвлече от тези мисли, за да са ти заети ръцете/мозъка. Не засядай вкъщи, а ако си сама у вас - прави нещо. Ако трябва насила, недей заляга на дивана да ревеш и да се самосъжаляваш.
Записвай си целите  за всеки следващ ден и гледай да ги спазваш стриктно. Когато имаш какво да правиш, тези мисли ще минат по-бързо.

# 4
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 179
Излизай повече навън, разхождай се сред хора, минавай през пазари  където има тълпа, пътувай с градския транспорт, намери си някаква работа, чети книги, така няма просто да седиш и да се самосъжаляваш. Иди и на сладкарница си направ кефа с кафенце и пастичка, то не може само някой друг да ти носи радостите в живота, понякога е и на самообслужване.

# 5
  • Мнения: 2 052
Много ти е горчиво в момента, дано имаш близки хора, които да ти бъдат подкрепа в този начален гаден период.

Приоритет следва да е здравето - защото явно има още последствия от тази криза преди 2 години и ги усещаш в ежедневието си. В смисъл - минала е, но не си я преодоляла. Насочи усилията натам и дано да се получи.

# 6
  • Мнения: 16
Благодаря на всички за отговорите.
Да, посещавам психолог. Скоро имам насрочен час за следваща среща. Имам много да работя върху себе си, осъзнавам, че е за добро това, което трябва да променя/самоусъвършенствам в себе си.  Относно хипохондрията, да, все съм си била страхлива, но след кризата се отключи още повече. Цялата история за “ковид” също ме накра да се страхувам повече. Но бях се закрепила, около година бях супер(пътувахме, ходихме на почивки) Преодолявах всичките си страхове малко по-малко и видях, че МОГА! Но сега съответно като останах сама си мисля, че всичко ще се върне наново под формата на кризи, паники, страхове, агорафобия и тн.
Надъхана съм през половината ден, но в следващата половина ме наляга страха и тъгата от самотата. Имам семейство и приятели, които ме подкрепят силно, идват ми на гости, излизаме на разходка и тн. Но знаете какво е … никой не запълва така празнотата на любимия човек, който е бил до теб до скоро!

# 7
  • INFJ
  • Мнения: 9 381
Вероятно му е дотежало да ти помага за паник атаките, и да се чувства сякаш трябва да се грижи за дете, а не да има съвместен живот с жена, с партньор.

Помогни си сама, за да си решиш проблема веднъж завинаги. Идеята на връзките не е да използваш човека до теб като патерица. Като за начало, започни да ходиш на терапия при психолог, хапчетата само заглушават симптомите, но не лекуват причината за тези състояния. Мислите, че ще ти "стане нещо", докато стоиш сама във вас, са токсични и за теб, и за околните. Трябва да се пребориш и погрижиш за себе си.

# 8
  • Мнения: 16
Вероятно му е дотежало да ти помага за паник атаките, и да се чувства сякаш трябва да се грижи за дете, а не да има съвместен живот с жена, с партньор.

Помогни си сама, за да си решиш проблема веднъж завинаги. Идеята на връзките не е да използваш човека до теб като патерица. Като за начало, започни да ходиш на терапия при психолог, хапчетата само заглушават симптомите, но не лекуват причината за тези състояния. Мислите, че ще ти "стане нещо", докато стоиш сама във вас, са токсични и за теб, и за околните. Трябва да се пребориш и погрижиш за себе си.

Съгласна съм изцяло. Разрушава ме вътрешното самообвинението, което си нанасям сега. Че заради мен и да речем моето състояние съм загубила човека до мен… знам, че трябва да спра да се самообвинявам, защото не съм го правила нарочно да се чувствам в паника..
а относно мислите “ще ми стане нещо” -да, супер токсични са. Надявам се разговорите с психолога ми да ми помогнат да се поправя и загърбя паниките. ❤

# 9
  • INFJ
  • Мнения: 9 381
Няма смисъл да се търси вина, просто гледай напред без да съжаляваш. Сега е трудна раздялата, но изчакай да мине малко време. Може пък да се изненадаш, и да установиш, че е било правилното решение.

# 10
  • Мнения: 31 809
Не ти трябва човек, който е с теб само в добро, а като дойде лошото си бие шута.
И за какво обвиняваш себе си.
Това е голяма грешка.
Използвай си егото като нормалните хора.

# 11
  • Мнения: 2 482
Имате ли деца?
Иначе времето помага, психолог и нова любов също.

# 12
  • София
  • Мнения: 35 140
Не се обвинявай, разглеждай отношенията ви като нещо хубаво, което е имало начало и край.

Справянето - малки дневни графици, които следваш неотстъпно. Особено, когато не си на работа и си сама. Да си сгутвя вкусно, да си подредя бельото, да се разходя, видя с приятел. И колкото и да искаш да се прибереш и да потънеш в самосъжаление - следвай графика.

# 13
  • Мнения: 9 737
Запълвай си времето с ежедневни задачки, които не се отличават особено от “нормалното” ти ежедневие преди. Работа, хобита, ако имаш такива, време за роднини и приятели, спорт и тн. Хвърлянето в нови предизвикателства и тотална промяна на ежедневието често има негативен ефект. Рязко нагоре и още по- рязко надолу в бездната на депресията и самосъжалението. Вече са ти дали подобни съвети.

Последна редакция: ср, 04 яну 2023, 18:27 от G&B

# 14
  • София
  • Мнения: 12 173
Отиди на психиатър. Най-малкият проблем ти е раздялата. Постарай се да се стабилизираш психически и тогава мисли за стари и нови връзки.

# 15
  • Paris, France
  • Мнения: 14 045
Дългата ви връзка отдавна се е изчерпала и бившият ти не се е чувствал добре с новата ти, депресирана и паникьосана версия. Все пак не се е цанил за болногледач. 

Дай си време да осъзнаеш и приемеш раздялата като фатална и финална. Поживей сама, открий се, преоткрий се и започни да излизаш с хора когато си готова!

Няма готова, работеща формула. Всеки трябва да намери това, което го радва и го прави щастлив.

Успех и щастие ти желая.

# 16
  • Мнения: 25 662
Колкото по-рано осъзнаеш, че мъжете не стават за болногледачки и патерици, толкова по-малко разочарования ще изпиташ в живота си. Без да се обиждат четящите от мъжки пол, но като цяло са страхливци. Изоставят и болни жени, и болни деца, за да се спасят поединично, какво остава за някакво си там гадже.
Ако искаш истинска любов, погрижи се първо за здравето си. Можеш ли сама да се грижиш за себе си, имаш шанс и за любов. Постави си го за цел.
Вярно, макар и болна, също може да получиш пълноценна любов от някой друг болен като теб. И така става, стига да успеете да си осигурите кой да се грижи за вас двамата.
Съжалявам, ако звуча грубо и политнекоректно, но това е прозата на живота.

# 17
  • Мнения: 5 259
И аз съветвам авторката да се погрижи за здравето си. Ако вече не го е направила, да отиде на ендокринолог. Вероятно има хормон или друго вещество в тялото й, което не е в норма и спомага тя да се чувства зле.

# 18
  • Paris, France
  • Мнения: 14 045
Колкото по-рано осъзнаеш, че мъжете не стават за болногледачки и патерици, толкова по-малко разочарования ще изпиташ в живота си. Без да се обиждат четящите от мъжки пол, но като цяло са страхливци. Изоставят и болни жени, и болни деца, за да се спасят поединично, какво остава за някакво си там гадже.

Много е вярно, но важи в пълна сила и за нас, жените 😇. Ние също се спасяваме поединично. Разликата е в майчинското чувство, но то не винаги се поражда или се изпарява като стане дума за трайно болно дете. Случва се и при диви и домашни животни да отделят увредените или болни новородени и не се грижат за тях.

# 19
  • Мнения: 16
Не ти трябва човек, който е с теб само в добро, а като дойде лошото си бие шута.
И за какво обвиняваш себе си.
Това е голяма грешка.
Използвай си егото като нормалните хора.



Не е бил с мен само в добро. Заедно сме минавали през много лоши и хубави неща свързани и с него и с мен. Моята “криза” не е единственото и едностранно нещо, което се е случило.

# 20
  • Мнения: 16
Отиди на психиатър. Най-малкият проблем ти е раздялата. Постарай се да се стабилизираш психически и тогава мисли за стари и нови връзки.

Здравей, Бояна! Тази крачка съм я предприела, когато се наложи преди година и половина. Психически се стабилизирах, в момента ме разклати много раздялата. Така че откровено смея да твърдя, че раздялата ми е най-големия проблем в момента.

# 21
  • Мнения: 4 958
Когато настъпи раздялата, незнайно как, в главата ни нахлуват само хубавите мигове. Задаваме си въпроси, тъгуваме..
Трябва време! И сама, и да не задълбаваш сама.
Как, е индивидуално. Но, минава и после се чудиш на себе си.
Психолог е най-доброто решение!

# 22
  • Мнения: 18 315
На колко години сте всъщност? Деца за 9 години не сте поискали да имате или?

# 23
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 179
Запълни си живота с нещо друго, може и с друг мъж. Интересно ми е с какво се издържаш след като имаш агорафобия. И какво правиш по цял ден? Скуката е доста противопоказна за доброто психично здраве по принцип. Ако пиеш някакви медикаменти също може да имат странични ефекти като депресия.

# 24
  • Мнения: 31 809
Не ти трябва човек, който е с теб само в добро, а като дойде лошото си бие шута.
И за какво обвиняваш себе си.
Това е голяма грешка.
Използвай си егото като нормалните хора.



Не е бил с мен само в добро. Заедно сме минавали през много лоши и хубави неща свързани и с него и с мен. Моята “криза” не е единственото и едностранно нещо, което се е случило.
Няма значение.
Щом не не иска да е с теб, не е твоя човек.
Избий си мислите от главата за него иначе няма да можеш да продължиш.

# 25
  • Мнения: 5 259
Интересно ми е с какво се издържаш след като имаш агорафобия.
Дали е агорафобия? Аз понякога получавам паник атаки, когато съм сама навън, но постепенно се научих да ги овладявам. Когато се движа по познат маршрут, обикновено няма проблем. Ходя на работа.

# 26
  • Мнения: 16
Запълни си живота с нещо друго, може и с друг мъж. Интересно ми е с какво се издържаш след като имаш агорафобия. И какво правиш по цял ден? Скуката е доста противопоказна за доброто психично здраве по принцип. Ако пиеш някакви медикаменти също може да имат странични ефекти като депресия.



Здравей! Издържам се с работа естествено!
Имаме семеен бизнес от 25 години, в който участвам. Медикамента е един и го взимам в минималната му доза. (странични ефекти нямах, а и след година и половина не мисля, че те първа се проявяват страничните). Преборих се с агорафобията, споделям тук, че ме е страх да не се върне

# 27
  • Сф
  • Мнения: 10 669
Ами как' Сийке , аз никога не съм била много здрава и пак не мога да се оплача от липса на мъжко внимание и връзки. Със здрави при това мъже. Така че ..въпрос на нагласа. Интересите и целите са ме водили. Без тях, човек е загубен и няма как да му се случи нещо хубаво и стабилно. Не оставам с впечатление, че авторката има сериозен проблем, освен че излиза от дълга връзка. Всички сме го минали това . Трябва малко време да мине. Какво да кажат жени оставени с по две деца , ей така заради единия сърбеж и влюбчивост на мъжа.. Да не е лесно ? Именно тези,които нямат тесногръдо мислене се справят и продължават. Майната му и напред! Пъруване, работа , интереси, хоби и какво ли не , за да не мислиш за бившия и това е . На колко години си " Усмивката"? Ще се справиш , стига да промениш мисленето си. Успех!

# 28
  • Мнения: 16
Ами как' Сийке , аз никога не съм била много здрава и пак не мога да се оплача от липса на мъжко внимание и връзки. Със здрави при това мъже. Така че ..въпрос на нагласа. Интересите и целите са ме водили. Без тях, човек е загубен и няма как да му се случи нещо хубаво и стабилно. Не оставам с впечатление, че авторката има сериозен проблем, освен че излиза от дълга връзка. Всички сме го минали това . Трябва малко време да мине. Какво да кажат жени оставени с по две деца , ей така заради единия сърбеж и влюбчивост на мъжа.. Да не е лесно ? Именно тези,които нямат тесногръдо мислене се справят и продължават. Майната му и напред! Пъруване, работа , интереси, хоби и какво ли не , за да не мислиш за бившия и това е . На колко години си " Усмивката"? Ще се справиш , стига да промениш мисленето си. Успех!

Съгласна съм! Не съм първата, нито последната, която преживява раздяла в живота си. Точно затова търся мнение или съвет, който да ме отърси. (Освен тези на проятелите ми). Годините ми са 27. Иии да сигурна съм, че на жените с деца, които биват изоставени им е много по-сложно от колкото при мен в момента.
Благодаря!

# 29
  • Great Britain
  • Мнения: 2 208
Продължаваш напред.

# 30
  • Мнения: 1 493
На 27 си, с девет годишна връзка без развитие. Нормално е да сте почнали да се задушавате взаимно, от там и неудоволетвореност от живота и страхови неврози. Радвай се, че си се оттървала, докато си още млада и нямаш деца. Не сте били един за друг.

# 31
  • Мнения: 5 259
Та това е връзка, която е започнала още в детството. Нормално е да се разпадне бързо. Даже много са изкарали заедно. Сега сигурно на нея й се струва невероятно (както на всеки от нас, когато е бил на нейно място), но ще мине време, ще забрави за този, ще срещне друг и ще се влюби в него. Или пък ще опознае и заобича себе си. И в двата случая ще се увери, че всяка раздяла се преживява и след нея животът също може да бъде хубав.

# 32
  • София
  • Мнения: 12 173
Отиди на психиатър. Най-малкият проблем ти е раздялата. Постарай се да се стабилизираш психически и тогава мисли за стари и нови връзки.

Здравей, Бояна! Тази крачка съм я предприела, когато се наложи преди година и половина. Психически се стабилизирах, в момента ме разклати много раздялата. Така че откровено смея да твърдя, че раздялата ми е най-големия проблем в момента.
Виж, човек, който е имал и има подобни на твоите психични проблеми винаги има тях на първо място. Раздели, смърт на близък, загуба на работа и тн са само в допълнение. Затова ти казвам да отидеш на психиатър, защото и той ще знае с какво си се борила и какво преживяваш и как то да не те разклати и да не направиш регрес в лечението. Самата ти казваш, че се опасяваш от това и наистина е хубаво превантивно да се вземат мерки.
Иначе всеки си преживява разделите по някакъв начин, при теб и това е специфично, защото е на фона на сериозни  състояния в миналото. Ще се справиш, но потърси помощ при специалист, не във форум. Тук ще ти кажем нещ, които се отнасят до хора, които нямат твоята предистория.

# 33
  • Мнения: 16
Отиди на психиатър. Най-малкият проблем ти е раздялата. Постарай се да се стабилизираш психически и тогава мисли за стари и нови връзки.

Здравей, Бояна! Тази крачка съм я предприела, когато се наложи преди година и половина. Психически се стабилизирах, в момента ме разклати много раздялата. Така че откровено смея да твърдя, че раздялата ми е най-големия проблем в момента.
Виж, човек, който е имал и има подобни на твоите психични проблеми винаги има тях на първо място. Раздели, смърт на близък, загуба на работа и тн са само в допълнение. Затова ти казвам да отидеш на психиатър, защото и той ще знае с какво си се борила и какво преживяваш и как то да не те разклати и да не направиш регрес в лечението. Самата ти казваш, че се опасяваш от това и наистина е хубаво превантивно да се вземат мерки.
Иначе всеки си преживява разделите по някакъв начин, при теб и това е специфично, защото е на фона на сериозни  състояния в миналото. Ще се справиш, но потърси помощ при специалист, не във форум. Тук ще ти кажем нещ, които се отнасят до хора, които нямат твоята предистория.



Сега вникнах в думите ти. Благодаря! Ще взема мерки в най-кратък срок, за да не се стига до задълбаване или връщане назад. Още веднъж благодаря!

# 34
  • Мнения: 9
Нищо ти няма.И всичко ще ти се нареди.Четейки мислите ти и разсъжденията ти си по-здрава от доста хора, с неправилни съвети.Ти познаваш цялата картина на живота си.Имай повече доверие в себе си.Simple SmileС най-добри пожелания към теб и успех!

# 35
  • Мнения: 16
Нищо ти няма.И всичко ще ти се нареди.Четейки мислите ти и разсъжденията ти си по-здрава от доста хора, с неправилни съвети.Ти познаваш цялата картина на живота си.Имай повече доверие в себе си.Simple SmileС най-добри пожелания към теб и успех!


Хубави думи, благодаря от сърце! Всичко най-хубаво желая и на теб!

# 36
  • Мнения: 1 522
Не психиатър, а психолог. Той е истинското решение. Защото психиатърът ти дава външно решение - хапче, с психологът - вътрешно - дава ти различни перспективи на мислене от твоя стереотип.

# 37
  • София
  • Мнения: 12 173
Не психиатър, а психолог. Той е истинското решение. Защото психиатърът ти дава външно решение - хапче, с психологът - вътрешно - дава ти различни перспективи на мислене от твоя стереотип.
Няма такова нещо като истинското решение. Има проблеми, които са здравословни и изискват наблюдение от лекар. И няма нито един психиатър, който да не препоръчва и работа с терапевт. Та, при описаната от авторката предистория е хубаво да се срещне с психиатъра си, да видят как са нещата, тя при психолог си ходи и без това.

# 38
  • Мнения: 6
Нито времето лекува, нито някой друг - ти си тази, която трябва да промени това състояние на дискомфорт. Да, добре е да имаш хора около теб, които те подкрепят и напътстват, но никой друг не знае къде всъщност "те убива обувката" - трябва сама да погледнеш в душата си, и сама да промениш нещо... Не го търси навън - в теб е.

# 39
  • Швейцария
  • Мнения: 1 825
Ти си в рецидив, породен от раздялата, която е стрес и го провокира. Отиди на психиатър да ти изпише антидепресант и продължавай да си ходиш и на психотерапия. Такива неща не се лекуват само с говорене, трябва да вземеш мерки от рано, че после трудно се лекува. От опит говоря. И бившият ми мъж реши, че не иска депресивна жена с паник атаки. Кофти период беше разводът, психотерапията не ми беше достатъчна. Психиатърът ме стабилизира, за да мина през тази гадост. Успех.

Последна редакция: нд, 08 яну 2023, 06:36 от JennyBG

# 40
  • Мнения: 2 002
Връзка, която се е изчерпала. И е време да минеш на следващ етап от живота си. Това, че сте "се гледали с блясък в очите" е само твой спомен. Не се знае младежът дали е със същите спомени.
   За това си налагаш да спреш да мислиш за него. Поне докато се стабилизираш. Трудно е и се изисква много само дисциплина. Мисълта  винаги ще бяга назад, когато се усетиш си казваш: Няма да мисля за това. Пак казвам - много е трудно. На мен ми отне 2 -3 години + разговори с психолог\ терапевт\ психиатър. И това дето преди мен са казали - имаш лабилна психика. Не пропускай работата с психотерапевти - всички. Виж и хормоните на щитовидната жлеза (ендокринолог).
  Може да почнеш  да си водиш дневник (на хартия). Записваш всяка мисъл, която ти дойде в главата - за него, за вас, колко си го обичала, какъв е предател.... Може да ги хвърляш, може да ги пазиш. При мен подейства. Все едно изсипваш кофа и мозъкът се прочиства. Действа ми не само при раздели, а и при служебни проблеми. Спира ми въртенето на мислите в омагьосан кръг: той какво казал, направил, аз какво казах, а защо не казах друго, той не ме разбра, аз бях права ...

# 41
  • Мнения: X
Според мен това е типично модерно поведение и е породено от усещане за несправяне с живота. Не истинско несправяне, а просто усещане за такова. Причината е медията и съвременния начин на живот, и до една известна степен и особеностите на живота в България. Доста често се среща при жените. Мъжете имат повече дълбоки  социални контакти, и пият повече и по-редовно, това помага. Психолог или психиатър няма да ти помогнат. Психологът ще те конфронтира с тебе си и ще чака да вземеш правилните решения за теб. Психиатърът ще те надруса с антидепресанти.

Загубила си връзката с душата си и Бога, защото си забравила основната мисия на живота си.

Това, че говориш, че всички ви завиждали е показателно. За искрите в очите няма да коментирам.

Избраникът ти е лольо, не е поел отговорност за теб. Трябва ти свестен мъж, но те са много, много малко. Свестните жени са още по-малко. Само мъж може да те изкара от там където си. Но както написах, ти си загубила връзката, всичко ти е каша. Трябва да започнеш на много базово ниво. Ако е утеха, не само ти си така, 3 от 4 жени са така.

# 42
  • Мнения: 2 002
"...Психиатърът ще те надруса с антидепресанти..."

Ето заради такива изказвания повечето хора не ходят на доктор, даже когато им е крайно необходим.
  Никой психиатър няма за цел да те надруса с антидепресанти. Ако ги взимаш без да следваш лекарските предписания, може и да се получи.
  Но ако внимаваш и се придържаш към това, което ти е казано, няма да се надрусаш.

# 43
  • Мнения: 16
Според мен това е типично модерно поведение и е породено от усещане за несправяне с живота. Не истинско несправяне, а просто усещане за такова. Причината е медията и съвременния начин на живот, и до една известна степен и особеностите на живота в България. Доста често се среща при жените. Мъжете имат повече дълбоки  социални контакти, и пият повече и по-редовно, това помага. Психолог или психиатър няма да ти помогнат. Психологът ще те конфронтира с тебе си и ще чака да вземеш правилните решения за теб. Психиатърът ще те надруса с антидепресанти.

Загубила си връзката с душата си и Бога, защото си забравила основната мисия на живота си.

Това, че говориш, че всички ви завиждали е показателно. За искрите в очите няма да коментирам.

Избраникът ти е лольо, не е поел отговорност за теб. Трябва ти свестен мъж, но те са много, много малко. Свестните жени са още по-малко. Само мъж може да те изкара от там където си. Но както написах, ти си загубила връзката, всичко ти е каша. Трябва да започнеш на много базово ниво. Ако е утеха, не само ти си така, 3 от 4 жени са така.


Благодаря за отделеното време!
Аз пък мисля, че точно психолог и психиатър биха помогнали. ПреЗ годините  съм посещавала психиатър около 5-6 пъти и колкото и зле да съм била, не са ме НАТЪПКВАЛИ С ХАПЧЕТА! А дори обратното- опитахме с минимална доза от ЕДИН медикамент. И взе, че ми помогна! Казвам го, защото гледам реално на нещата и виждам кое и кой ми помага в момента. Загубила съм връзка със самата себе си, забравила съм да се обичам както се казва!  
Под “всички са ни завиждали” имах предвид по скоро че са ВИЖДАЛИ как вървят нещата между нас. Как сме били рамо до рамо, как сме се обичали и подкрепяли и тн и тн. Не мисля, че трябва да се обяснявам повече, за твърде лични неща! Благодарна съм за всеки коментар, който прочетох тук! И все пак се връщам на това- Най-лесно е да сложиш етикет, да се изкажеш неподготвен и не знаещ историята на моя живот!
Благодаря!

# 44
  • Швейцария
  • Мнения: 1 825
Аз уж съм психолог, пък още не съм чула и видяла антидепресант да надрусва. Да не говорим, че имах депресия и пия антидепресант от няколко години. Той дава енергия, аз благодарение на него живея и се чувствам прекрасно, защото не можех дори да стана да се изкъпя. Точно когато не го пиех бях като надрусана от умора, което е типично за депресивен. Ама така се ядосвам на такива съвети... Заради тях сума ти хора не се лекуват, заболяването им се влошава и после става трудно за лекуване и наистина трябва да се почне с надрусването, когато корабът е потънал.

Последна редакция: пн, 09 яну 2023, 19:25 от JennyBG

# 45
  • Мнения: 25 662
А мен ме вбесяват съвети към хора с разконцентрирани чакри (да го кажа по-меко), че мъж или дете ще им решат проблемите.
Не, няма! Само ще създадат по-големи.
Мъжът може в най-добрия случай да ти е партньор, който ти пази гърба, но в никакъв случай патерица, на която да си опираш недъзите, включително и психическите.
Същото важи и за децата – те, сами по себе си, създават достатъчно поводи за разбалансиране и на най-стабилния родител, затова в никакъв случай не могат да служат за терапия на психично неуравновесени хора.

# 46
  • Швейцария
  • Мнения: 1 825
Естествено, че нито мъж нито деца са психотерапевти или пък вълшебни хапчета. За близките и особено за децата е много трудно с психично нестабилен родител. То затова има и лечение. Аз не занимавам ММ с моите проблеми, лекувам си се и си върша задълженията благодарение на адекватната терапия. Но той казва, че откакто се лекувам има нова жена и е много против да спирам посещенията при лекар.

# 47
  • INFJ
  • Мнения: 9 381
Стигнахме ли вече до съвета "намери си мъж, че да си осмислиш живота"? Joy
Именно този начин на мислене е проблема на авторката, а и на много други жени. Не вярват, че могат да бъдат удовлетворени и щастливи, ако не са закачени за някой.

# 48
  • Мнения: 16
Стигнахме ли вече до съвета "намери си мъж, че да си осмислиш живота"? Joy
Именно този начин на мислене е проблема на авторката, а и на много други жени. Не вярват, че могат да бъдат удовлетворени и щастливи, ако не са закачени за някой.

Моооооже би го казваме, защотооооо с този “някой” сме чувствали щастието и удовлетвореността от живота(без значение как е свършила приказката).
Правилно изразяване според мен е, че не чувстваме сигурност в нас самите?!🤔🤔
Не съдете толкова строго

# 49
  • INFJ
  • Мнения: 9 381
Прекалено много се фиксираш в този "някой", без значение кой е. Фокусирай се върху себе си, върху другите аспекти от живота. Не трябва всичко да се върти около един мъж, и ако го няма - край, живота вече не става за живеене.

# 50
  • Мнения: 5 259

Моооооже би го казваме, защотооооо с този “някой” сме чувствали щастието и удовлетвореността от живота(без значение как е свършила приказката).

Била си щастлива с него преди, когато и двамата сте били други. Сега вече няма как да е същото. Дали сте си един на друг каквото сте могли, изчерпали сте се. Естествено е. Остави вече този мъж в миналото, там му е мястото.
Дай си време да опознаеш себе си, със сигурност не си същата като преди 5-10 години. След това може да си потърсиш партньор, който да пасва на сегашното ти "Аз".

# 51
  • Мнения: 650
Стигнахме ли вече до съвета "намери си мъж, че да си осмислиш живота"? Joy
Именно този начин на мислене е проблема на авторката, а и на много други жени. Не вярват, че могат да бъдат удовлетворени и щастливи, ако не са закачени за някой.
Права си, но има и още един аспект - като имаш партньор - имаш повече ангажименти и просто не ти остава време да се депресираш ))))

# 52
  • Варна
  • Мнения: 135
Партньора не е патерица, а нюанс в живота...краските са прекрасни, но винаги можеш да се изправиш, да се изтупаш, да се насладиш на картината.....и да нарисуваш нова, първо сама ( трябва да обичаш себе си и да знаеш, че можеш и сама ако се "налага") пък после знаеш ли от кой храст ще изскочи "заека"...после ще потворите заедно, но първо се научи да твориш сама картината на живота си ..всяко начало е трудно, но не невъзможно...как да се изправиш? С размах и желание Simple Smile

# 53
  • Чужбина
  • Мнения: 421
Здравей,

Според мен трябва да се разнищят причините за т. нар. "нервна криза" преди 2 години и последвалата я депресия. Аз мисля, че това би бил ключът към разрешаването на голяма част от проблемите.

Тази "нервна криза" би трябвало да се корени в нещо. Обикновено това е нещо вътре в нас, в самия човек, разбира се, нерядко кризите се провокират или предизивикват от външна намеса или присъствие, вкл. може да бъде и от партньора. Но като че ли винаги има нещо в нашия начин на мислене и възприемане на живота и света.

Смятам, че когато изясниш за себе си защо си изпадала преди в депресия, а може би и сега попадаш в такава, когато изсветлиш истинските причини за това, едва тогава ще можеш да дадеш верните отговори и да потърсиш лечение/ изцеление.

Какво може да се препоръча: когнитивно-поведенческа терапия (отнема дълго време), EMDR терапия (при травми в миналото), медитации, йога (обикновено жените много си падат по йогата), въвеждане на здравословен начин на живот - хранене и движение; ако е необходимо - някои тестове, за да се изключат евентуални хормонални или други здравословни проблеми.

Желая здраве и успех!

# 54
  • Мнения: 1 522
Впечатления от няколко психолози и от 1 психиатър :

всеки психолог поне те изслушва половин час преди да каже каквото и да е.

всеки психолог ти дава няколко опции, решения, казва ти някакви гледни точки, не ти предписва на първата минута "вълшебния" хап и не вижда сттраданието като болест, а като път.

психиатърът обикновено прави следното - слуша те минута и половина, изписва ти антидепресант и ти казва, че няма друг начин. И повече не иска и да чуе за теб.

Ако някой може да сподели някакъв контра аргумент - супер.

И как точно мислите и чувствата ти са заболяване дето се нуждае от психиатър и хапчета? Познавам много хора, които са имали тежки периоди, познавам и хора пили антидепресанти (аз не съм), но не познавам човек излекувал душевните си проблеми с хапове. Всички рано или късно ги излекуват чрез работа върху себе си - мисловна и физическа. Но не и с хапчета. Хапчетата са за физическите болести. Ние сме създания с интелект и мозък, и психиката се лекува с разсъждение, действия, опити, разговори, а не с химична формула.

# 55
  • Мнения: 16
Впечатления от няколко психолози и от 1 психиатър :

всеки психолог поне те изслушва половин час преди да каже каквото и да е.

всеки психолог ти дава няколко опции, решения, казва ти някакви гледни точки, не ти предписва на първата минута "вълшебния" хап и не вижда сттраданието като болест, а като път.

психиатърът обикновено прави следното - слуша те минута и половина, изписва ти антидепресант и ти казва, че няма друг начин. И повече не иска и да чуе за теб.

Ако някой може да сподели някакъв контра аргумент - супер.

И как точно мислите и чувствата ти са заболяване дето се нуждае от психиатър и хапчета? Познавам много хора, които са имали тежки периоди, познавам и хора пили антидепресанти (аз не съм), но не познавам човек излекувал душевните си проблеми с хапове. Всички рано или късно ги излекуват чрез работа върху себе си - мисловна и физическа. Но не и с хапчета. Хапчетата са за физическите болести. Ние сме създания с интелект и мозък, и психиката се лекува с разсъждение, действия, опити, разговори, а не с химична формула.


Привет! Моя психиатър разговаря с мен по около 40-50 минути всеки път. Не знам, защо всеки си мисли, че виждането му за психиатър е единствено и вярно за целия свят.
Не мислите и чувствата ми се нуждаят от психиатър и психолог, а вътрешния хаос, който не ми дава мира. Който ме кара да се страхувам от всичко, който не ми дава са спя, да се храня нормално(свалила съм килограми, като това не ми е било цел), да мисля адекватно, да шофирам отговорно, да съм на работното място, като един нормален човек!!!

# 56
  • Мнения: 9 737
Мислите и чувствата не са ли всъщност вътрешният ти хаос??
Скрит текст:
Впечатления от няколко психолози и от 1 психиатър :

всеки психолог поне те изслушва половин час преди да каже каквото и да е.

всеки психолог ти дава няколко опции, решения, казва ти някакви гледни точки, не ти предписва на първата минута "вълшебния" хап и не вижда сттраданието като болест, а като път.

психиатърът обикновено прави следното - слуша те минута и половина, изписва ти антидепресант и ти казва, че няма друг начин. И повече не иска и да чуе за теб.

Ако някой може да сподели някакъв контра аргумент - супер.

И как точно мислите и чувствата ти са заболяване дето се нуждае от психиатър и хапчета? Познавам много хора, които са имали тежки периоди, познавам и хора пили антидепресанти (аз не съм), но не познавам човек излекувал душевните си проблеми с хапове. Всички рано или късно ги излекуват чрез работа върху себе си - мисловна и физическа. Но не и с хапчета. Хапчетата са за физическите болести. Ние сме създания с интелект и мозък, и психиката се лекува с разсъждение, действия, опити, разговори, а не с химична формула.

Привет! Моя психиатър разговаря с мен по около 40-50 минути всеки път. Не знам, защо всеки си мисли, че виждането му за психиатър е единствено и вярно за целия свят.
Не мислите и чувствата ми се нуждаят от психиатър и психолог, а вътрешния хаос, който не ми дава мира. Който ме кара да се страхувам от всичко, който не ми дава са спя, да се храня нормално(свалила съм килограми, като това не ми е било цел), да мисля адекватно, да шофирам отговорно, да съм на работното място, като един нормален човек!!!

# 57
  • Мнения: 16
Мислите и чувствата не са ли всъщност вътрешният ти хаос??
Скрит текст:
Впечатления от няколко психолози и от 1 психиатър :

всеки психолог поне те изслушва половин час преди да каже каквото и да е.

всеки психолог ти дава няколко опции, решения, казва ти някакви гледни точки, не ти предписва на първата минута "вълшебния" хап и не вижда сттраданието като болест, а като път.

психиатърът обикновено прави следното - слуша те минута и половина, изписва ти антидепресант и ти казва, че няма друг начин. И повече не иска и да чуе за теб.

Ако някой може да сподели някакъв контра аргумент - супер.

И как точно мислите и чувствата ти са заболяване дето се нуждае от психиатър и хапчета? Познавам много хора, които са имали тежки периоди, познавам и хора пили антидепресанти (аз не съм), но не познавам човек излекувал душевните си проблеми с хапове. Всички рано или късно ги излекуват чрез работа върху себе си - мисловна и физическа. Но не и с хапчета. Хапчетата са за физическите болести. Ние сме създания с интелект и мозък, и психиката се лекува с разсъждение, действия, опити, разговори, а не с химична формула.

Привет! Моя психиатър разговаря с мен по около 40-50 минути всеки път. Не знам, защо всеки си мисли, че виждането му за психиатър е единствено и вярно за целия свят.
Не мислите и чувствата ми се нуждаят от психиатър и психолог, а вътрешния хаос, който не ми дава мира. Който ме кара да се страхувам от всичко, който не ми дава са спя, да се храня нормално(свалила съм килограми, като това не ми е било цел), да мисля адекватно, да шофирам отговорно, да съм на работното място, като един нормален човек!!!


В момента вътрешния е свързан и с много странични фактории, следствие на раздялата. Смяна на местоживеене, връщане в среда, която е ЛЕКО токсична, затваряне на отворени вратички, са само част от цялостната картина😏
Благодаря за вниманието, разбирам и вашите мнения, но стигнах до извода, че всеки сам трябва да избере кое е подходящо за така нареченото “изправяне”. Дали хапчета, дали психолог, сеанси, йога, книги, разходки, приятели, промяна на мислене…… всеки си има избор 😊

# 58
  • Мнения: 267
За какво страдаш? За човек, който вместо да ти помогне е предпочел да избяга?! За това са "партньорите", "в добро и зло". Ако не е до теб в труден момент, то за какво ти е в лесното. Горе главата, всяко начало има край.

# 59
  • Мнения: 2 002
За какво страдаш? За човек, който вместо да ти помогне е предпочел да избяга?! За това са "партньорите", "в добро и зло". Ако не е до теб в труден момент, то за какво ти е в лесното. Горе главата, всяко начало има край.

 А всеки край е начало на нещо ново.
  И да - много вярно: всеки по свой начин се изправя и започва отначало. Това не е главоболие - пиеш аналгин и ти минава.


  Моята психиатърка комбинираше лекарства и психология ( изслушваше, задаваше въпроси, даваше примери, анализираше). За това мога да кажа, че е невероятен специалист. Но тя е от старата генерация, когато нямаше толкова много специалности, течения, психотерапии.
   И тя ми обясняваше, че липсата на серототин може много да ти обърка психиката, усещанията, чувствата. С една дума - депресия. Не усещаш и чувстваш нещата реално. Мислиш си - никой не ме обича, нищо няма смисъл, животът е гаден. Защо да живея?
  Та както при диабетиците - налага ти се да пиеш нещо за да възстановиш организма.  Никой не упреква диабетиците, че приемат инсулин и не ги нарочват, че са надрусани, нали?

А психологията задава въпроси, на които сам трябва да си отговориш и да опознаеш себе си. И тогава вече правиш това, което е най-добро за теб.

# 60
  • София
  • Мнения: 12 173
Човек трябва да осъзнае силата на състоянията, особено на депресията. Депресията прави нещастието да изглежда вечно – все едно винаги е било така и винаги ще бъде така, но все пак човек трябва не да вярва, а да знае, че винаги в един момент нещо ще го разсмее, нещо ще го извади, че нещастието не е вечност. Просто и за това, и за други проблеми, колкото и да са дамгосани лекарствата, понякога без тях просто не може. Защото това е болест, не зависи от човека, трябва си помощ, лечение.

# 61
  • Мнения: 1 031
Депресията прави нещастието да изглежда вечно – все едно винаги е било така и винаги ще бъде така, но все пак човек трябва не да вярва, а да знае, че винаги в един момент нещо ще го разсмее, нещо ще го извади, че нещастието не е вечност.
За съжаление, при депресия, нито вяра, нито знание помага.
Много коварна болест, депресираният всичко осъзнава, знае, но не може да се пребори.
Това, че авторката е с рецидив, е много лошо. За посещение на психиатър и работа с психолог съм.
Борила съм депресия без лекарства, само с консултации с психиатър - много дълго и мъчително беше.

# 62
  • Мнения: 5 259
Аз отново ще го напиша - витамин В12. Ако има недостиг, той причинява и депресивни състояния освен другите екстри. Нека момичето да се изследва, ако не е. Минах по този път и след прием на добавки имам значително подобрение.

# 63
  • София
  • Мнения: 12 173
Депресията прави нещастието да изглежда вечно – все едно винаги е било така и винаги ще бъде така, но все пак човек трябва не да вярва, а да знае, че винаги в един момент нещо ще го разсмее, нещо ще го извади, че нещастието не е вечност.
За съжаление, при депресия, нито вяра, нито знание помага.
Много коварна болест, депресираният всичко осъзнава, знае, но не може да се пребори.
Това, че авторката е с рецидив, е много лошо. За посещение на психиатър и работа с психолог съм.
Борила съм депресия без лекарства, само с консултации с психиатър - много дълго и мъчително беше.
Разбира се, че знанието не лекува, но като знае това човек търси помощ, отива на лекар, пие си лекарствата.
И наистина е много тежко, съжалявам, че си минала през това, но важното е, че си оцеляла, че си се преборила. И знаеш какво и кога наистина да се отиде на лекар. И авторката знае, надявам се, че вече е взела мерки и ще бъде по-добре.

# 64
  • Мнения: 16
Аз отново ще го напиша - витамин В12. Ако има недостиг, той причинява и депресивни състояния освен другите екстри. Нека момичето да се изследва, ако не е. Минах по този път и след прием на добавки имам значително подобрение.



Приемам б12, Д, магнезий през определен период. Изследвала съм ги!

# 65
  • Мнения: 1 522
Разбира се, че сама трябва да прецениш дали с психиатър, психолог, сама и т.н. Ти обаче си решила да споделиш проблемът си публично с хиляди хора (защото тук има хиляди) и съответно е нормално да има мнение, които няма да ти харесат или да си съгласна с тях.

А за хапчетата и психиатъра...моето мнение е, че по тая логика и марихуаната, и хероина, и кокаина са лекарства които оправят настроението. Да, обществото ги е дамгосало, но ако приемем, че е редно да оправяме мислите си с външни субстанции, то тогаз става и с марихуана, и с алкохол и т.н.

Тва което казваш, че мислите са ти ок, ама било хаос. Ами то точно това е вътрешната духовна и мислена стабилност - когато настане напечено, ти да не поддаваш емоциите и мислите си на хаоса. Това е трудно. Опитай се да прочетеш малко книги за стоицизма - Като Дзъ, Марк Аврелий и т.н.

Също добри практики са - спорт, секс, разходки сред природата, хубава храна.

Но истината е и друга - трябва време. Всяка раздяла, независимо от причината, е една малка смърт. Трябва да има период на жалеене, тъга. Да осмислиш миналото, за да го преживееш и забравиш. Дай си време да пострадаш. В нашето общество се рекламира, че тъгата и страданието са неправилни чувства. Че трябва вечно да си като напомпан наркотици веселяк. Ами не - бъди тъжна два три месеца. Така ще си много по-щастливи като мине. И свободна. Плачи, блъскай, страдай. И след това почни новия живот. Това са разделите - почваш нов живот.

Всеки е страдал. Първото ми гадже 9 месеца го преследват и страдах след раздялата. И аз бях в дупка. Но аз лично  не съм си и помислял да взимам хапчета. Лично за мен хапчетата за психиката са отрова. Лично мнение.

# 66
  • Мнения: 3 350
Е, извинявайте, ама това е една голяма лъжа !!!
Да сравнявате антидепресантите с наркотиците е глупост на глупостта !
Толкова ли не можете да се информирате ? Сега поне информация има навсякъде.
Пил ли си някога антидепресанти ?
Нищо общо нямат с дрогата. Виж, ще го напиша елементарно: Депресия се лекува с хапчета. Може и без, ама няма да я излекуваш.

Последна редакция: сб, 14 яну 2023, 09:35 от buttercake

# 67
  • Швейцария
  • Мнения: 1 825
Футболеро, мога само да ти кажа бай бабо да не те стигне и теб. Със скоростта на светлината ще виснеш пред кабинета на психиатъра. И ти не си застрахован, така че радвай се, че засега не ти се е наложило. За стигмата много се говори, но да сравняваш антидепресант с дрога вече е свръх неинформираност.

# 68
  • Мнения: 5 259
Последното, от което авторката (както и всеки друг), има нужда, е да й се набива в главата, че пари и външност оправят всичко. Далеч не е така. Само с една хубава опаковка не можеш да привлечеш стойностен човек. Обаче явно някои хора са с объркани ценности и твърде много наблягат на материалното.
Освен това всеки има различна представа за красиво.

Последна редакция: сб, 14 яну 2023, 10:41 от bell_87

# 69
  • INFJ
  • Мнения: 9 381
Парите са ти "оправили" живота и паник атаките, защото очевидно си имала несигурности в това отношение. Причините за тревожност може да са различни при всеки - има хора, които са абсолютно материално осигурени за няколко живота напред, но въпреки това страдат от емоционални и психични проблеми? Явно не изпитват удовлетворение в съвсем друг аспект от живота си.

Как си обясняваш това, че има и пълни жени с партньори, които ги обичат? Че има и красиви, слаби жени, които само ядат дървото, и нямат една нормална връзка? Тук логиката ти тотално издиша. Не е всичко във външният вид.

# 70
  • Мнения: 31 809
Аз отново ще го напиша - витамин В12. Ако има недостиг, той причинява и депресивни състояния освен другите екстри. Нека момичето да се изследва, ако не е. Минах по този път и след прием на добавки имам значително подобрение.

Не само В 12.
Депресията може да идва от проблеми със щитовидната.
От опит говоря.
А също и проблеми с кръвна захар и инсулин.
Липса на В 9, магнезий, вит. Д, вит. С също.
Депресията може да не идва от едно, а да е съвкупност от няколко от изброените.

# 71
  • Мнения: 16
Здравейте, отновооо хораа!
Закрепих сеее, плача по-рядко, не се самосъжалявам вече. Имам все повече хубави и спокойни дни. Ноооооо снощи ме разтресе нещичко. “Той” имаше рожден ден и попаднах на снимки от празника му. Нищо особено, просто се почувствах зле, супер сама и нещастна. Обля ме гореща вълна, цялата пламнах, получих и учестен пулс, мислих, че нещо ще ми стане наистина и естествено си поплаках стабилно. Пих атаракс, за да се успокоя и да си заспя, защото вече трябваше да заспивам. Беше кошмарно преживяване наистина, някак си ме върна крачки назад или поне така го почувствах докато не се отърся от преживяното. Днес се чувствам хем по-добре, хем на моменти пак ми се иска да се разрева, да се прибера и да си легна, но не мога, защото съм на работа цял ден (което може би ми е в плюс, щото ако се затворя в нас днес, сама, ще се задълбая още повече в мислене и премисляне на въпросните снимки).
Очаквам да получа всякакви коментари- отрицателни или положителни. Исках просто да споделя какво преживях снощи.

# 72
  • INFJ
  • Мнения: 9 381
А защо не си ограничила всички възможности да ти "попадат" негови снимки? Unfollow на всички възможни опции и хора, докато не се излекуваш.

# 73
  • Мнения: 16
А защо не си ограничила всички възможности да ти "попадат" негови снимки? Unfollow на всички възможни опции и хора, докато не се излекуваш.


Няма как да огранича повечето ми приятели. Обмислям просто да изтрия социалните мрежи, за да се откъсна. Но не знам дали ще ми е лесно, защото освен за забавление, някога използвам инстаграм и фейсбук за продажба(един вид бизнес). А и съм намислила нещо, което да разрАботя под формата на ръчна изработка, за което ще ми е нужна страница в соц. мрежи за реклама. Тааа може да си остана само в бъдещата страничка 😌

# 74
  • INFJ
  • Мнения: 9 381
Сигурна съм, че има как да ограничиш всички за някакъв период от време. Няма да изпуснеш кой знае какво, и едва ли нечия снимка на манджа е по-важна от твоето възстановяване.

# 75
  • Мнения: 31 809
А защо не си ограничила всички възможности да ти "попадат" негови снимки? Unfollow на всички възможни опции и хора, докато не се излекуваш.


Няма как да огранича повечето ми приятели. Обмислям просто да изтрия социалните мрежи, за да се откъсна. Но не знам дали ще ми е лесно, защото освен за забавление, някога използвам инстаграм и фейсбук за продажба(един вид бизнес). А и съм намислила нещо, което да разрАботя под формата на ръчна изработка, за което ще ми е нужна страница в соц. мрежи за реклама. Тааа може да си остана само в бъдещата страничка 😌
Първо него го блокираш във фейса.Ама напълно. Така дори и профила да искаш да му отвориш, няма да можеш, няма да ти го покаже дори.
Така и няма нищо за него да ти излиза. И някой ако го тагне някъде, не би трябвало да го виждаш като му се спомене името.
Също така пък ако случайно излезе от приятелите ти, просто от чертичките задаваш да не виждаш публикациите на този човек.
Съмнявам се следенето на всичките ти приятели какво пускат да е приоритет.

# 76
  • Мнения: 3 365
Няма рецепта за справяне. 9 години са дълъг период - радвай се, че деца нямате, че сама щеше да си ги гледаш. Сакън да не развалят кефа на господина.
На мен ми помогна излизането по срещи след като си изстрадах раздялата 3-4 месеца. Какво обаче на теб ще помогне трябва сама да прецениш.

Общи условия

Активация на акаунт